„Това може да е последният път, когато ме виждате жив“,

„ Това може да е последният път, когато ме виждате жив “, сподели той пред европейските водачи в конферентен диалог, малко откакто страната му беше нападната. Той повтори думите няколко дни по-късно, до момента в който молеше членовете на Камарата и Сената за повече помощ от Съединени американски щати.

Предупреждението на Зеленски за идната му кончина е мощно по две аргументи. Едната е, че е явно достоверна. Изведнъж Зеленски стана евентуално най-уважаваната персона в свободния свят. Това усили разноските, които съветският президент Владимир Путин ще заплати, в случай че украинският президент бъде погубен по време на нашествието в Украйна. Но никой, минимум Зеленски, не може да има огромна убеденост, че Путин се интересува от тази висока цена.

Това води до другата причина, заради която напомнянията на Зеленски, че може да бъде дни или часове надалеч от личната си гибел, са толкоз завладяващи. Посланието му е прикрита насмешка за всички, които го приветстват от разстояние: Колко сте подготвени да пожертвате за вашите вярвания?

Фактът, че Зеленски, към който се причислиха голям брой негови сънародници украинци, е подготвен да пожертва всичко, го прави изясняващ сътрудник във великото съревнование на епохата, сред свободни общества и деспотични общества. За последното потомство демократичната народна власт и самостоятелната независимост бяха победени от робия на голям брой арени. Причините са разнообразни, само че обединени от една обща истина: множеството хора в множеството случаи не желаят да следват украинския образец.

Няма значение да рискуват гибел или затвор. Като цяло хората не са подготвени да жертват вероятностите за кариера или ежедневния веществен комфорт, като се изправят против автократите.

Зеленски се причисли към такива емблематични фигури като китайския студент, който застана пред танк на площад Тянанмън през 1989 година, или пасажерите на полет 93 на 11 септември, или пожарникарите същия ден, които препускаха нагоре по стълбите на горящия Световен търговски център. Всички те карат доста хора да се питат: Какво бих направил при тези условия? Ако имахте деца в учебна възраст, както прави Зеленски, бихте ли останали да се борите за страната си или щяхте да станете част от солидните бежанци? Повечето хора, за благополучие, в никакъв случай не съумяват да научат по какъв начин биха реагирали в екзистенциална рецесия. Но има доста доказателства за това, което хората са склонни да вършат в по-малко трагичните условия на всекидневието – те търсят компромис, стремят се да избегнат съдбоносен избор, пробват се да се мъчат… до на следващия ден.

Няма потребност да се биеш ненужно. Въпреки че вярно възхваляваме физическата и моралната храброст на Зеленски, си коства да си напомним, че готовността да размени живота си за идея по формулировка не е възхитителна. Много от огромните закононарушения в историята, в това число офанзивите от 11 септември, са осъществени от хора, които са имали тъкмо такава подготвеност да предадат всичко на по-висша цел.

Този тип лоялност постоянно идва по-лесно за абсолютисткия разум – хора, обхванати от властнически системи от вярвания – в сравнение с за хора, насочени към плуралистичните, материалистични, релативистични култури, които характеризират множеството демократични демокрации. Казано напряко, автократите постоянно имат вяра, че хората, въодушевени от демократичните полезности, са прекомерно меки, с цел да устоят на непрекъснатото, безмилостно използване на мощ. Миналото предлага доста образци за какво автократите имаха вяра в това. Площад Тиананмън сигнализираше за вяра, че свободата в Китай е във възход; трите десетилетия, които последваха, демонстрираха, че там е най-вече в оттегляне. Радостният оптимизъм на митингите от Арабската пролет през 2011 година от дълго време е липсващ. По границите на Европа водачите в Унгария, Турция и доста други места имат доста повече общо с Владимир Путин, в сравнение с с Владимир Зеленски.

Това прави историята на Зеленски толкоз забележителна. Допреди месец самият той беше човек, който се опитваше да се забърква до на следващия ден. Той прикани президента Джо Байдън да смекчи реториката си за идната война, вместо това се надяваше да играе невъзмутимо и да избегне кулминационната борба. До момента на тази борба той евентуално не си е представял себе си като Чърчил за ерата на обществените медии: „ Имам потребност от муниции, а не от транспорт “.

Зеленски надвиши молбите към западните си съседи за помощ, с цел да им изнесе лекции. В отговор на отхвърли на НАТО да наложи зона, неразрешена за полети над Украйна, той съобщи: „ Всички хора, които умират от този ден нататък, също ще умрат поради вас, заради вашата уязвимост, заради неналичието ви на единение.

В исторически проект демократичните демокрации са работили по този метод – разграничени, самозащитаващи се, нерешителни – до момента в който гърбовете им не бяха притиснати до стената. Едва тогава демокрациите, водени от Съединените щати, събират силата, която в последна сметка победи тоталитарните провокации от нацистка Германия и Съветския съюз през 20-ти век. Може да е неправилна преценка на Путин, че той изтласка събитията толкоз надалеч, че линиите още веднъж се обрисуват толкоз внезапно.

Дори и най-интервенционистките гласове не приканват Съединените щати или страните от НАТО непосредствено да се включат във войната, с цел да спасят Украйна. Но в това, което в този момент дава обещание да бъде дълъг и безценен спор по голям брой способи, става невероятно да бъде избегнат теста на Зеленски: Какво сте подготвени да пожертвате в името на вашите идеали?

Превод и редакция: Веселка Иванова