Писателят Георги Бърдаров: Най-големият ни грях като нация е липс...
Това мнение изрази в ефира на Нова телевизия един от най-четените модерни създатели Георги Бърдаров.
По думите му това, което е отнето на тази земя тук, е спокойствието.
" То е отнето вечно. Такава ни е народопсихологията. Спокойствието е нещо, което в никакъв случай няма да реализираме. Това ни е като карма, може би. Парадоксът на нашата реалност е, че имаме толкоз доста информация за света, а не познаваме самите нас. Ние имаме свят без граници, само че сами си слагаме граници – по този начин е организиран индивидът. Човечеството е извънредно късопаметно. Българинът не прави изключение. Ние имаме други явления – непрекъснато да мрънкаме и недоволстваме и то безшумно. Ако би трябвало да изразим бурно нашето мнение, това става доста рядко – ние сме толерантен народ. Дори да не му харесва статуквото, индивидът се плаши от смяната. Стигнах до извода, че всеобщо хората, за голямо страдание, не желаят да бъдат свободни. Масата желае някой да ѝ споделя какво да прави, по какъв начин да живее и в случай че може да получава дневната си дажба наслаждение, храна, алкохол. Тя не желае да мисли за нищо останало. Това е един от парадоксите. Ние честваме Независимостта и Съединението без да си даваме действителна сметка какво са ни дали те ", уточни още общественикът.
Според него България след време може да загуби своята самостоятелност или да стане велика страна още веднъж. Това са процеси, които не би трябвало да ни плашат, подобен е естественият ход на нещата.
Бърдаров бе безапелационен, че най-големият ни грях като българи е неналичието на достолепие, когато се слагаме в международен проект.
„ Ние сме доста мощни в това да седнем на маса да се бием с национални триумфи в предишното. Има толкоз доста неща, които сме постигнали в актуалната история, като спасяването на българските евреи – 50 000 човешки живота, през Втората международна война. Прекалено доста се затваряме и гледаме единствено обратно, а не оценяваме своето почтено място в света понастоящем. По този метод предаваме България под някаква форма ", добави писателят.
По думите му това, което е отнето на тази земя тук, е спокойствието.
" То е отнето вечно. Такава ни е народопсихологията. Спокойствието е нещо, което в никакъв случай няма да реализираме. Това ни е като карма, може би. Парадоксът на нашата реалност е, че имаме толкоз доста информация за света, а не познаваме самите нас. Ние имаме свят без граници, само че сами си слагаме граници – по този начин е организиран индивидът. Човечеството е извънредно късопаметно. Българинът не прави изключение. Ние имаме други явления – непрекъснато да мрънкаме и недоволстваме и то безшумно. Ако би трябвало да изразим бурно нашето мнение, това става доста рядко – ние сме толерантен народ. Дори да не му харесва статуквото, индивидът се плаши от смяната. Стигнах до извода, че всеобщо хората, за голямо страдание, не желаят да бъдат свободни. Масата желае някой да ѝ споделя какво да прави, по какъв начин да живее и в случай че може да получава дневната си дажба наслаждение, храна, алкохол. Тя не желае да мисли за нищо останало. Това е един от парадоксите. Ние честваме Независимостта и Съединението без да си даваме действителна сметка какво са ни дали те ", уточни още общественикът.
Според него България след време може да загуби своята самостоятелност или да стане велика страна още веднъж. Това са процеси, които не би трябвало да ни плашат, подобен е естественият ход на нещата.
Бърдаров бе безапелационен, че най-големият ни грях като българи е неналичието на достолепие, когато се слагаме в международен проект.
„ Ние сме доста мощни в това да седнем на маса да се бием с национални триумфи в предишното. Има толкоз доста неща, които сме постигнали в актуалната история, като спасяването на българските евреи – 50 000 човешки живота, през Втората международна война. Прекалено доста се затваряме и гледаме единствено обратно, а не оценяваме своето почтено място в света понастоящем. По този метод предаваме България под някаква форма ", добави писателят.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ