Съдия Андрей Георгиев: В очите на някои хора съдебната система е ...
Това мнение изрази пред БНР арбитър Андрей Георгиев от Управителния съвет на Съюза на съдиите по отношение на решението да бъде основана специфична комисия от членове на Съдийската гилдия, висши съдии и административни ръководители, които да проучат данните за връзки с магистрати на разстреляния в края на януари Мартин Божанов, по прякор Нотариуса.
Специалистът съпостави случая " Нотариуса " с този с Красьо Черничкия. По думите му това е повтарящ се сюжет и следва да се откри ново институционално решение:
" Тук не приказваме за някакъв персонален спор. Не е казусът с Нотариуса, със арбитър Цариградска, с Борислав Сарафов или с който и да е персонално. Проблемът би трябвало да се гледа и да се реши институционално. Тъй като имаме доста данни за обвързаности, в една такава комисия би трябвало да вземат участие всички заинтригувани страни ".
" Гледаме на всичко това като на някаква поредност кавги, без да ни е ясно какво става откъм гърба, кои са институционалните, процесуалните аргументи, които водят до тези кавги, а те са две. На първо място – монополът на прокуратурата напълно върху следствието. Освен това сега потърпевшият от закононарушение продължава да има прекомерно малко права във етапа на следствието. Другото е за независимостта на следствието на самата прокуратура, която на процедура се оказва единствен проверяващ орган. Това в този момент се пробва страната да преодолее и с парламентарна комисия, и с органа на Висш съдебен съвет. Колко ще са ефикасни е различен въпрос ", сподели още арбитър Георгиев.
Той бе безапелационен, че всеки жител, които се усеща заплашен по отношение на наказателно произвеждане, може да желае да му бъде назначена защита. Това не е привилегия на съдиите, акцентира Георгиев и настоя тези жители интензивно да търсят това.
" Съдия Цариградска 3-4 пъти изиска да бъде разпитана пред арбитър. Процесуалният закон не позволява сходна опция, тъй като когато имаме разпит пред арбитър, тези материали към този момент не са тотално секретни, не са тотално в ръцете на прокуратурата. Трябва да се трансформират разпоредбите по отношение на достъпа до информация по следствия в прокуратурата, тъй че не всичко да седи без никакви критерии в ръцете на наблюдаващия прокурор и комфортно по едни случаи всичко да е следствена загадка, а по други – да се изнася подобаваща за управлението на прокуратурата информация ", добави специалистът.
Кой реализира външен надзор върху правосъдната система, попита Георгиев. Според него огромният проблем е, че всичко върви през Висш съдебен съвет.
" Искаме Висш правосъден съвет, който е самостоятелен и който работи за отбрана на елементарния човек в правосъдната система, а не на някакви управителни фактори. За да стане това, ще ни би трябвало помощ от медиите при идните избори за Висш съдебен съвет ", счита съдията. И продължи:
" Един арбитър, който си прави работата, има и претрупани фрагменти, внезапно би трябвало да преценя биографиите на много хора, които ще аплайват. Би било доста значимо тази тематика да задържи публичното внимание и да се види кои са претендентите и да се изнесе справедлива информация за това къде има проблеми и съмнения. Виждаме и в сегашната обстановка – всичко стартира да се дели на положителни и неприятни, а нямаме никакви обществено налични данни и сигнали за това някой има ли подозрения, че с работата си е предизвикал нещо подозрително ".
Според него съдията, който би трябвало да влезе в новата комисия, е добре да е углавен арбитър с одобрена известност и да бъде или от Върховен касационен съд, или от Апелативния съд. Основният аршин може би е да не са заинтригувани по отношение на някой от разкритите участници, добави той.
" Към момента на заплашването си арбитър Цариградска е била арбитър в Районен съд. Това е първа инстанция. Значи тези хора имат виждане, че би трябвало да натискат всичко и всички, тъй като смисълът да заплашвате или подкупвате първоинстанционен арбитър клони към нула. Очевидно имаме нрав. Очевидно в очите на някои хора правосъдната система е подкупна напълно, цялата, всеки е предразположен на напън ", сигнализира Георгиев.
Специалистът съпостави случая " Нотариуса " с този с Красьо Черничкия. По думите му това е повтарящ се сюжет и следва да се откри ново институционално решение:
" Тук не приказваме за някакъв персонален спор. Не е казусът с Нотариуса, със арбитър Цариградска, с Борислав Сарафов или с който и да е персонално. Проблемът би трябвало да се гледа и да се реши институционално. Тъй като имаме доста данни за обвързаности, в една такава комисия би трябвало да вземат участие всички заинтригувани страни ".
" Гледаме на всичко това като на някаква поредност кавги, без да ни е ясно какво става откъм гърба, кои са институционалните, процесуалните аргументи, които водят до тези кавги, а те са две. На първо място – монополът на прокуратурата напълно върху следствието. Освен това сега потърпевшият от закононарушение продължава да има прекомерно малко права във етапа на следствието. Другото е за независимостта на следствието на самата прокуратура, която на процедура се оказва единствен проверяващ орган. Това в този момент се пробва страната да преодолее и с парламентарна комисия, и с органа на Висш съдебен съвет. Колко ще са ефикасни е различен въпрос ", сподели още арбитър Георгиев.
Той бе безапелационен, че всеки жител, които се усеща заплашен по отношение на наказателно произвеждане, може да желае да му бъде назначена защита. Това не е привилегия на съдиите, акцентира Георгиев и настоя тези жители интензивно да търсят това.
" Съдия Цариградска 3-4 пъти изиска да бъде разпитана пред арбитър. Процесуалният закон не позволява сходна опция, тъй като когато имаме разпит пред арбитър, тези материали към този момент не са тотално секретни, не са тотално в ръцете на прокуратурата. Трябва да се трансформират разпоредбите по отношение на достъпа до информация по следствия в прокуратурата, тъй че не всичко да седи без никакви критерии в ръцете на наблюдаващия прокурор и комфортно по едни случаи всичко да е следствена загадка, а по други – да се изнася подобаваща за управлението на прокуратурата информация ", добави специалистът.
Кой реализира външен надзор върху правосъдната система, попита Георгиев. Според него огромният проблем е, че всичко върви през Висш съдебен съвет.
" Искаме Висш правосъден съвет, който е самостоятелен и който работи за отбрана на елементарния човек в правосъдната система, а не на някакви управителни фактори. За да стане това, ще ни би трябвало помощ от медиите при идните избори за Висш съдебен съвет ", счита съдията. И продължи:
" Един арбитър, който си прави работата, има и претрупани фрагменти, внезапно би трябвало да преценя биографиите на много хора, които ще аплайват. Би било доста значимо тази тематика да задържи публичното внимание и да се види кои са претендентите и да се изнесе справедлива информация за това къде има проблеми и съмнения. Виждаме и в сегашната обстановка – всичко стартира да се дели на положителни и неприятни, а нямаме никакви обществено налични данни и сигнали за това някой има ли подозрения, че с работата си е предизвикал нещо подозрително ".
Според него съдията, който би трябвало да влезе в новата комисия, е добре да е углавен арбитър с одобрена известност и да бъде или от Върховен касационен съд, или от Апелативния съд. Основният аршин може би е да не са заинтригувани по отношение на някой от разкритите участници, добави той.
" Към момента на заплашването си арбитър Цариградска е била арбитър в Районен съд. Това е първа инстанция. Значи тези хора имат виждане, че би трябвало да натискат всичко и всички, тъй като смисълът да заплашвате или подкупвате първоинстанционен арбитър клони към нула. Очевидно имаме нрав. Очевидно в очите на някои хора правосъдната система е подкупна напълно, цялата, всеки е предразположен на напън ", сигнализира Георгиев.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ