Делото срещу Митьо Очите е минирано, върнато е на прокуратурата
Това минира делото против него за незаконна група за рекет и изнудване, излиза наяве от определението, с което апелативният спецсъд е прекратил делото против Желязков и го е върнал на прокуратурата. Определението на съдиите Красимира Костова (докладчик), Емилия Петкова и Магдалена Лазарова е дефинитивно. То е постановено на 11 юни, написа, базирайки се на регистрите.
През март 2019 година екстрадираният от Турция Желязков и още 12 души бяха предадени на съд по обвиняване, че са проведена незаконна група за изнудване, насила посредством закани, палежи и разпространяване на опиати. Желязков има обвиняване като началник на групата, като част от закононарушенията съгласно прокуратурата е направил персонално, а други – разпоредил. Групата е работила от януари 2013 година до 2 август 2018 година в Бургас, Ямбол, Несебър и Слънчев бряг, твърди още прокуратурата.
Делото един път към този момент беше върнато на прокуратурата поради пропуски, в това число и поради неналичието на единодушие от Турция за наказателно гонене на Желязков за всички закононарушения, за които българската прокуратура му е повдигнала обвинявания. Желязков е предаден на българските управляващи, с цел да бъде съден за четири съответни закононарушения, разказани в молбата за екстрадиция на основния прокурор. Това са - управление на проведена незаконна група в интервала от януари 2013 година до август 2018 година за осъществяване в страната на избрани закононарушения, съучастничество в изнудване, съпроводено с лека телесна щета и с заличаване на имущество, съучастничество в палеж на постройка, автомобил и машина. Внесеният обвинителен акт обаче приписва на Желязков 10 закононарушения.
На 10 юли 2019 година основният прокурор (тогава Сотир Цацаров) прави в допълнение искане до турските управляващи. Към 6 май 2021 година това искане е почетено на първа инстанция от Шестнадесети съд за тежки закононарушения, регион Бакъркьой, Истанбул. Сега делото за екстрадицията е във Върховния съд.
Оказва се обаче, че и спомагателното искане до Турция не е направено както би трябвало. " В обвинителния акт и понастоящем попадат закононарушения, за които Желязков нито е екстрадиран, нито е поискана спомагателна глоба от непознатата страна за съдене за тях ", установяват тримата апелативни съдии. И изясняват, че става дума за закононарушението по пункт 9 от обвинителния акт - изнудване за 250 хиляди лева през април 2018 година " В почетената молба за екстрадиция от 15 август 2018 година такова закононарушение отсъства. То отсъства и в молбата на основния прокурор от 10 юли 2019 година ", безапелационен е съдът.
Магистратите се стопират и на различен пропуск. В пункт 6 на обвинителния акт Желязков е показан като причинител, подстрекател и помощник, посочени са и директно осъществени от него дейности. А спомагателната молба на Цацаров от юли 2019 година " претендира за приемане на единодушие от турските управляващи за съдене у нас на лицето единствено като подстрекател на други причинители ", пишат съдиите.
Тъй като по спомагателната молба за екстрадиция от 2019 година към момента няма дефинитивно решение, може да се допусна, че отправянето на ново искане ще докара до солидно закъснение на делото, предвижда апелативният съд. Магистратите акцентират и че въобще няма гаранции по какъв начин турските управляващи ще отговорят на поредна допълваща молба за екстрадиция.
През март 2019 година екстрадираният от Турция Желязков и още 12 души бяха предадени на съд по обвиняване, че са проведена незаконна група за изнудване, насила посредством закани, палежи и разпространяване на опиати. Желязков има обвиняване като началник на групата, като част от закононарушенията съгласно прокуратурата е направил персонално, а други – разпоредил. Групата е работила от януари 2013 година до 2 август 2018 година в Бургас, Ямбол, Несебър и Слънчев бряг, твърди още прокуратурата.
Делото един път към този момент беше върнато на прокуратурата поради пропуски, в това число и поради неналичието на единодушие от Турция за наказателно гонене на Желязков за всички закононарушения, за които българската прокуратура му е повдигнала обвинявания. Желязков е предаден на българските управляващи, с цел да бъде съден за четири съответни закононарушения, разказани в молбата за екстрадиция на основния прокурор. Това са - управление на проведена незаконна група в интервала от януари 2013 година до август 2018 година за осъществяване в страната на избрани закононарушения, съучастничество в изнудване, съпроводено с лека телесна щета и с заличаване на имущество, съучастничество в палеж на постройка, автомобил и машина. Внесеният обвинителен акт обаче приписва на Желязков 10 закононарушения.
На 10 юли 2019 година основният прокурор (тогава Сотир Цацаров) прави в допълнение искане до турските управляващи. Към 6 май 2021 година това искане е почетено на първа инстанция от Шестнадесети съд за тежки закононарушения, регион Бакъркьой, Истанбул. Сега делото за екстрадицията е във Върховния съд.
Оказва се обаче, че и спомагателното искане до Турция не е направено както би трябвало. " В обвинителния акт и понастоящем попадат закононарушения, за които Желязков нито е екстрадиран, нито е поискана спомагателна глоба от непознатата страна за съдене за тях ", установяват тримата апелативни съдии. И изясняват, че става дума за закононарушението по пункт 9 от обвинителния акт - изнудване за 250 хиляди лева през април 2018 година " В почетената молба за екстрадиция от 15 август 2018 година такова закононарушение отсъства. То отсъства и в молбата на основния прокурор от 10 юли 2019 година ", безапелационен е съдът.
Магистратите се стопират и на различен пропуск. В пункт 6 на обвинителния акт Желязков е показан като причинител, подстрекател и помощник, посочени са и директно осъществени от него дейности. А спомагателната молба на Цацаров от юли 2019 година " претендира за приемане на единодушие от турските управляващи за съдене у нас на лицето единствено като подстрекател на други причинители ", пишат съдиите.
Тъй като по спомагателната молба за екстрадиция от 2019 година към момента няма дефинитивно решение, може да се допусна, че отправянето на ново искане ще докара до солидно закъснение на делото, предвижда апелативният съд. Магистратите акцентират и че въобще няма гаранции по какъв начин турските управляващи ще отговорят на поредна допълваща молба за екстрадиция.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ