Конституционалист: Има голям комуникационен проблем с предлаганите промени
Това разяснява в студиото на „ Добро утро, Европа “ конституционалистът Стоил Моллов.
Има огромен информационен проблем, тъй като като конституционна промяна сега се предлага една много всеобхватна проверка на главния закон.
„ По една смяна, за която има съображение – отпадане на условието министри и заемащи други обществени длъжности да бъдат единствено български жители, нямаше публичен спор, а това е извънредно сензитивен въпрос “, уточни Моллов.
По неговите думи предлаганите промени в състава и избирането на членовете на Висш съдебен съвет са сърцевината на предлаганата промяна.
„ В прокурорския съвет се планува да има шестима членове, които се избират от Народното събрание, които цифрово ще бъдат повече от определените от прокурорите и следователите. Другото значимо нещо е че Народното събрание няма да може да избира от своята квота настоящи магистрати “, означи Моллов.
Сегашният модел на работа на прокуратурата явно има извънредно доста пороци или най-малко неговото 30-годишната процедура не демонстрира нужните резултатите.
„ Фигурата на основния прокурор няма да бъде ликвидирана. Неговите пълномощия ще бъдат доста лимитирани, което съгласно мен не е неприятно. Ще се вкара мандатност. Въпросът е дали целените промени ще бъдат реализирани посредством увеличение на политическата квота в така наречен прокурорски съвет. Според мен единствено времето може да покаже дали ще бъде по този начин, в случай че тази смяна мине “, разяснява още конституционалистът.
По неговите думи прокуратурата е една затворена система, незадоволително транспарантна, която малко или доста работи сама за себе си.
„ Тя е капсулирана и концепцията да се разбие тази капсулованост е да се вкара тежест на някоя от другите управляващи в кадровия ѝ орган “, изясни Моллов.
„ Конституцията не планува такова разделяне на правосъдната власт по линията съдии, прокурори, следователи. Дали нарушава единството на правосъдната власт това може да каже след това Конституционният съд, в случай че бъде сезиран при тази смяна “, разяснява още той предлаганите промени.
„ Мога да изразя своето мнение. Аз не мисля, че се разделя единството на правосъдната власт. Съдиите и прокурорите естествено, че имат радикално разнообразни функционалности в областта на правораздаването. Освен това процесуалните закони плануват равнопоставеност на страните. Съдът би трябвало да бъде съдия и страните, които спорят пред него би трябвало да бъдат равнопоставени. Дори в един углавен развой подсъдимият и неговата отбрана и прокуратурата с целия си уред би трябвало да бъдат по някакъв метод равнопоставени “, счита Моллов.
„ Очевидно, че не е добре за равнопоставеността, когато съдията кадрува и кариерно зависи от орган, доминиран от прокурори и техни другари “, добави той.
„ Въпросът е значимите и смислените неща в тази промяна да минат. Реформата в правосъдната власт е значима “, сподели още конституционалистът.
Има огромен информационен проблем, тъй като като конституционна промяна сега се предлага една много всеобхватна проверка на главния закон.
„ По една смяна, за която има съображение – отпадане на условието министри и заемащи други обществени длъжности да бъдат единствено български жители, нямаше публичен спор, а това е извънредно сензитивен въпрос “, уточни Моллов.
По неговите думи предлаганите промени в състава и избирането на членовете на Висш съдебен съвет са сърцевината на предлаганата промяна.
„ В прокурорския съвет се планува да има шестима членове, които се избират от Народното събрание, които цифрово ще бъдат повече от определените от прокурорите и следователите. Другото значимо нещо е че Народното събрание няма да може да избира от своята квота настоящи магистрати “, означи Моллов.
Сегашният модел на работа на прокуратурата явно има извънредно доста пороци или най-малко неговото 30-годишната процедура не демонстрира нужните резултатите.
„ Фигурата на основния прокурор няма да бъде ликвидирана. Неговите пълномощия ще бъдат доста лимитирани, което съгласно мен не е неприятно. Ще се вкара мандатност. Въпросът е дали целените промени ще бъдат реализирани посредством увеличение на политическата квота в така наречен прокурорски съвет. Според мен единствено времето може да покаже дали ще бъде по този начин, в случай че тази смяна мине “, разяснява още конституционалистът.
По неговите думи прокуратурата е една затворена система, незадоволително транспарантна, която малко или доста работи сама за себе си.
„ Тя е капсулирана и концепцията да се разбие тази капсулованост е да се вкара тежест на някоя от другите управляващи в кадровия ѝ орган “, изясни Моллов.
„ Конституцията не планува такова разделяне на правосъдната власт по линията съдии, прокурори, следователи. Дали нарушава единството на правосъдната власт това може да каже след това Конституционният съд, в случай че бъде сезиран при тази смяна “, разяснява още той предлаганите промени.
„ Мога да изразя своето мнение. Аз не мисля, че се разделя единството на правосъдната власт. Съдиите и прокурорите естествено, че имат радикално разнообразни функционалности в областта на правораздаването. Освен това процесуалните закони плануват равнопоставеност на страните. Съдът би трябвало да бъде съдия и страните, които спорят пред него би трябвало да бъдат равнопоставени. Дори в един углавен развой подсъдимият и неговата отбрана и прокуратурата с целия си уред би трябвало да бъдат по някакъв метод равнопоставени “, счита Моллов.
„ Очевидно, че не е добре за равнопоставеността, когато съдията кадрува и кариерно зависи от орган, доминиран от прокурори и техни другари “, добави той.
„ Въпросът е значимите и смислените неща в тази промяна да минат. Реформата в правосъдната власт е значима “, сподели още конституционалистът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ