Д-р Иванов пред Фрог: Митрофанова провокира, за да я изгонят. Правителството да не се поддава в опит да замаже очите на Запада
Това разяснява в изявление за Фрог Нюз доктор Искрен Иванов, политолог и интернационален анализатор. Според него посланията на Митрофанова в обществените мрежи са опит за провокация тя да бъде изгонена.
„ Не считам, че държавното управление би трябвало да се поддава на такива дипломатически провокации. Нека първо да се погрижи сътрудниците на непознатото въздействие в България да бъдат обезвредени, тъй че най-малко малко да минимизираме тази поляризация сред русофили и русофоби. Иначе освен това разделяне ние не можем да пазиме съответно националния си интерес – едно разбиране, които към този момент ужасно доста се преекспонира – и националната си сигурност “, изясни той.
Какви са вероятните сюжети за излаз от войната и може ли тематиката „ Украйна “ да раздруса ръководещата коалиция, четете в цялото изявление, което доктор Искрен Иванов даде особено за Фрог Нюз:
Дни преди да избухне войната в Украйна, Вие споделихте в изявление за Фрог Нюз, че съветският президент Владимир Путин съществено пристъпва към затваряне на вратата на дипломацията. В момента, 43 дни след началото на военните дейности, сме очевидци на някакви опити за дипломация. Сега тази врата открехната ли е или, в противен случай, е мощно затръшната?
Според мен на този стадий тази врата към момента е затръшната и бих си разрешил да очертая два сюжета за развиването на войната. Първият е деескалация на напрежението, деконцентрация на конфликтните зони и затихване на спора. Ако това се случи, разновидностите са два. Единият – Украйна да бъде оставена да се причисли към Европейския съюз. Песимист съм във връзка с участието й в НАТО в дълготраен проект. Другият вид е тя да бъде поделена на две. За това обаче също съм черноглед, поради обстоятелството, че нито украинците в Крим, нито украинците в Донецк и Луганск ще признаят едно такова решение на интернационалната общественост. Те ще се съпротивляват до последно. Така че мирният сюжети към момента е надалеч. За жал, вторият сюжет е по-катастрофален. Това е в случай че спорът се задълбочи, в случай че Русия предприеме още една намеса, което за мен е мощно евентуално. Така тази рецесия ще ескалира още един път. И в случай че тогава Украйна не се поддаде на съветското нахлуване, има още два разновидността, които биха могли да бъдат изведени. Първият е пълномащабните бойни дейности в Украйна да преминат в партизанска война, в която Русия да изтегли своите войски и мястото им да бъде заето от задгранични наемници от Сирия, бойци от Хизбула, всевъзможен подобен вид паравоенни структури. Това ще е още по-зле, тъй като доста повече хора ще умрат в партизанските боеве. Разбира се, в границите на този втори сюжет има и още една алтернатива, до която откровено се надявам да не се стигне. Обаче не я изключвам като допустима. Това е Русия да използва оръжия за всеобщо заличаване. Това могат да бъдат биологически или химични оръжия, или стратегически нуклеарни оръжия с стеснен обхват. Далеч съм от мисълта, че Москва би нанесла пряк удар върху нуклеарния щит на Америка. Въпросът е, че една такава офанзива дефинитивно ще дискредитира Русия пред интернационалната общественост. Но по-късно, което се случи в Буча, към този момент нищо няма да ни учуди.
Един от разновидностите, който сигурно не желаеме да се случи е Путин да употребява нуклеарно оръжие. Ако го направи, какво ще стане?
В последните дни доста разсъждавах върху този въпрос и ще ви кажа за какво считам, че това може да се случи. Връщам ви обратно, в края на Втората международна война, когато има една-единствена страна, която отхвърля да се съобщи. Това е Япония. В продължение на месеци Япония не дава отговор на поканата на Съединените щати за мирни договаряния, просто тъй като японската военна и стратегическа просвета изключва подобен вид договаряния. Знаем по какъв начин приключва това. В последна сметка Америка подхваща едно деяние, което остава в историята и я прави първата и единствена, на този стадий, страна, която използва нуклеарно оръжие против друга страна. Защо го прави Америка? Прави го, тъй като просто желае да потвърди на своя съперник, че има предимство и може да смаже тази опозиция. Моето мнение е, че Япония в никакъв случай нямаше да се съобщи, в случай че не бяха нуклеарните оръжия. Паралелът тук е подобен. Ако употребява нуклеарни оръжия, Русия ще го направи, с цел да покаже на Украйна, че има инструмента, с който да смаже украинската опозиция и да ги накара съжаляват, че въобще са се съпротивлявали. Това ще има по едно и също време психически отзив, само че и ще покаже на света, че Русия още е фактор. Защото Русия няма с какво друго да се покаже – към този момент нито има стопанска система, нито дипломатически уред. Санкциите съвсем унищожиха съветската стопанска система. Това е моето съображение да считам, че Русия би прибегнела към нуклеарно оръжие, като желая да направя още едно разграничаване и то е, че има разлика сред воденето на война със стратегическо нуклеарно оръжие, което може да порази избрани цели, и пълномащабна нуклеарна война, която би означавала завършек на човешката цивилизация. Такова нещо никой няма да допусне – нито в Москва, нито във Вашингтон.
Споменахте това, което се случи в Буча… Светът го осъди, само че българската позиция остава поляризирана. Подобни разкрития могат ли да поляризират още повече обществото у нас, или в противен случай?
Преди всичко би трябвало да изясним какво тъкмо се случи в Буча, тъй като на този стадий към момента има спор по какъв начин тъкмо да го назовем, макар че според всички правила на интернационалното право, и според разпоредбите за водене на война, съветските войски фактически направиха систематично пречистване на народен и етнически принцип. Войната, също като мира, е положение на междучовешките връзки. Още от Средновековието е изведена доктрината за така наречен „ обективна война “. През вековете тази теория се е развивала, само че в един миг интернационалната общественост е извела правила за водене на война, които целят да пощадят цивилното население тогава, когато политиците не могат да се схванат с езика на дипломацията. Когато един недържавен артист, трансгранична терористична мрежа, си разреши да наруши тези правила, тогава е налице тероризъм, тъй като имаме политическо стимулирано принуждение против цивилни. Когато обаче имаме страна или държавен артист, който нарушава тези правила, тогава е налице понятието „ геноцид “. И според всички правила на интернационалното право тъкмо това се случи в Буча. Оттук нататък интернационалната общественост би трябвало да изпрати задача в града, която да систематизира обстоятелствата и дефинитивно да потвърди дали фактически можем да приказваме за такива закононарушения.
Що се отнася до българското публично мнение, то доста от дълго време е поляризирано. Тази поляризация сред русофили и русофоби я има още от Освобождението насам. Тя просто се изостря, тлее и понякога, когато се случи нещо такова, ескалира в крайности. Аз персонално съм погнусен от апелите за принуждение, които виждам в обществените мрежи и мненията, които неглижират случилото се в Буча. За мен сходен вид изявления са неприемливи.
Според Вас по какъв начин наподобява България в очите на европейските ни сътрудници?
В очите на европейските сътрудници страната ни наподобява тъкмо такава, каквато постоянно е изглеждала в границите на Европейския съюз и НАТО – с една позиция, която е баланс сред двете крайности на русофилите и русофобите. Защо в България постоянно се стига до там и за какво има подобен баланс? Причините за това са две. Първата бих я дефинирал по-скоро като политически-конюнктурна и тази причина се крие в предишното на България. Все отново дано да не забравяме, че преди 1989 година България беше най-близкият съдружник на Москва в социалистическия лагер. И тогава, когато имаше протести против Съветския съюз в Съветския блок, в останалите спътници на Съюз на съветските социалистически републики комунистическите партии заеха позициите на своите жители. Застъпваха се пред управлението в Москва жителите им да бъда пощадени. Единствено в България Българска комунистическа партия стоеше твърдо зад Москва и даже при протести не заемаше страната на българските жители. Тогава политическият хайлайф разсъждаваше по този метод. След 1989 година политическият хайлайф се раздели като някои от политиците резервираха окраската си, други от тях просто минаха от другата страна. Тези две крайности не престават да преобладават в българското общество. Какво чакаме от този разграничен политически хайлайф? Когато един политик дефинира националния интерес, той би трябвало да се преценява с всички свои сътрудници и с хората. Наскоро чух едно изявление от политик, че българският народен интерес се дефинира друго от другите политически партии. Как е допустимо тогава да има консенсус? Ето това прави доста неприятно усещане на нашите европейски и американски сътрудници – това е разделяне, което ние по този начин и не успяхме да преодолеем след толкоз години. Вторият фактор, който има отношение по тази поляризация, е тъкмо тази концепция за България като част от съветския свят, от това евразийско пространство, в което преобладават съветските обичайни полезности. Тази концепция битуваше прекомерно дълго в българското общество. На нея се гледаше като на безобидна, само че видяхме през годините, а и в този момент, че по-голямата част от българското общество поддържа участието на България в Европейски Съюз и НАТО. Така че в това отношение тези две аргументи обрисуват цялата картина и основават едно доста неприятно усещане, тъй като хем българите поддържат участието на страната в Европейски Съюз и НАТО, хем в това време сме нерешителни в границите на Запада и стоим просто като един въздържан потребител на сигурност и еврофондове.
Изпращането на военна помощ към Украйна като че ли се оказа алена линия за кабинета „ Петков “? Може ли това да е препъни камъкът, който да бутне ръководещата коалиция?
Имате поради дали може да се стигне до предварителни парламентарни избори?
Точно по този начин.
Смятам, че това беше действителност до неотдавна, когато обединението се сблъскваше с непримиримостта на Българска социалистическа партия да помогнем на Украйна. Но считам, че откакто Движение за права и свободи поддържа една такава стъпка, ще има консенсус вътре в Народното събрание за изпращането на военна помощ за Украйна, тъй като просто прекомерно доста политически партии видяха какво в действителност се случва там и осъзнаха защо става въпрос. Мисля, че дребното съперници на изпращането на военна помощ за Украйна рискуват да останат популистки изолирани, в случай че не престават да опонират на това да помогнем на Украйна. Трябва да се прави разлика сред един алегоричен подарък-помощ като каски и бронежилетки, които ние ще изпратим, и изпращането на тежко въоръжение. Каските и бронежилетките по никакъв метод не въвличат България във войната. По-голямата военна помощ е способна да сътвори трайни проблеми вътре в самата коалиция и да докара до в действителност съществени разтърсвания. Но на този стадий, съгласно мен, такава опция не съществува, тъй като в противоположен случай партиите, които се съпротивляват на поддръжката, рискуват да останат маргинализирани и без публично утвърждение, в случай, че политически артисти като ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Демократична България “ просто реализираха консенсус да поддържат изпращането на оръжия за Украйна.
Днес стана ясно, че държавното управление ще реши дали да разгласи съветския дипломат Елеонора Митрофанова за личност нон грата. От „ Демократична България “ направиха такова предложение. Как бихте коментирали държанието й – почтено ли е за един посланик?
Изгонването на съветския дипломат е забавен проблем. В българската история се сещам за няколко посланика, които са изгонени заради обстоятелството, че България влиза в спор с въпросната страна или къса дипломатическите си връзки с нея. Сещам се за малко случаи, когато дипломат е изпъден само и единствено поради настояването на политическа мощ, която има не повече от 4-5% от българското общество. Така че във връзка с изгонването на посланика считам, че това е крачка, която би трябвало да бъде доста деликатно премислена.
Защо?
Понякога в дипломацията има капни, които могат да доведат до положение, в което последствията от едно деяние да надвишават самите изгоди. Когато става въпрос за такива съществени решения, дано да забележим по какъв начин постъпват нашите сътрудници в границите на Европейския съюз и НАТО, да забележим какви са техните стъпки. Вместо да се вършим на „ по светци от Папата “, дайте първо да се заемем с това да забележим кои са задграничните сътрудници на въздействие вътре в България на по-ниските равнища и малко по малко да продължим на по-високите равнища. Нека не замазваме очите на нашите западни съдружници с изгонването на посланици, тъй като това в един миг може да има противоположен резултат. Ето един образец – българският дипломат в Москва беше отзован, в случай че в действителност тези изказвания на съветския дипломат в България имаха някаква естествена устременост и бяха отправени рационално, то тогава Елеонора Митрофанова в този момент сама щеше да си тръгне за Москва. Само че какво виждаме? Посланик Митрофанова още е в България, тя не е отзована. Това значи, че в нейните послания в обществените мрежи проличава, че това и опит за провокация за това тя да бъде изгонена и да бъдат подхванати по-нататъшни стъпки. Не считам, че държавното управление би трябвало да се поддава на дипломатически провокации. Нека първо да се погрижи сътрудниците на непознатото въздействие в България да бъдат обезвредени, тъй че най-малко малко да минимизираме тази поляризация сред русофили и русофоби. Иначе освен това разделяне ние не можем да пазиме съответно националния си интерес – едно разбиране, които към този момент ужасно доста се преекспонира – и националната си сигурност.
Интервю на Веселка Иванова
„ Не считам, че държавното управление би трябвало да се поддава на такива дипломатически провокации. Нека първо да се погрижи сътрудниците на непознатото въздействие в България да бъдат обезвредени, тъй че най-малко малко да минимизираме тази поляризация сред русофили и русофоби. Иначе освен това разделяне ние не можем да пазиме съответно националния си интерес – едно разбиране, които към този момент ужасно доста се преекспонира – и националната си сигурност “, изясни той.
Какви са вероятните сюжети за излаз от войната и може ли тематиката „ Украйна “ да раздруса ръководещата коалиция, четете в цялото изявление, което доктор Искрен Иванов даде особено за Фрог Нюз:
Дни преди да избухне войната в Украйна, Вие споделихте в изявление за Фрог Нюз, че съветският президент Владимир Путин съществено пристъпва към затваряне на вратата на дипломацията. В момента, 43 дни след началото на военните дейности, сме очевидци на някакви опити за дипломация. Сега тази врата открехната ли е или, в противен случай, е мощно затръшната?
Според мен на този стадий тази врата към момента е затръшната и бих си разрешил да очертая два сюжета за развиването на войната. Първият е деескалация на напрежението, деконцентрация на конфликтните зони и затихване на спора. Ако това се случи, разновидностите са два. Единият – Украйна да бъде оставена да се причисли към Европейския съюз. Песимист съм във връзка с участието й в НАТО в дълготраен проект. Другият вид е тя да бъде поделена на две. За това обаче също съм черноглед, поради обстоятелството, че нито украинците в Крим, нито украинците в Донецк и Луганск ще признаят едно такова решение на интернационалната общественост. Те ще се съпротивляват до последно. Така че мирният сюжети към момента е надалеч. За жал, вторият сюжет е по-катастрофален. Това е в случай че спорът се задълбочи, в случай че Русия предприеме още една намеса, което за мен е мощно евентуално. Така тази рецесия ще ескалира още един път. И в случай че тогава Украйна не се поддаде на съветското нахлуване, има още два разновидността, които биха могли да бъдат изведени. Първият е пълномащабните бойни дейности в Украйна да преминат в партизанска война, в която Русия да изтегли своите войски и мястото им да бъде заето от задгранични наемници от Сирия, бойци от Хизбула, всевъзможен подобен вид паравоенни структури. Това ще е още по-зле, тъй като доста повече хора ще умрат в партизанските боеве. Разбира се, в границите на този втори сюжет има и още една алтернатива, до която откровено се надявам да не се стигне. Обаче не я изключвам като допустима. Това е Русия да използва оръжия за всеобщо заличаване. Това могат да бъдат биологически или химични оръжия, или стратегически нуклеарни оръжия с стеснен обхват. Далеч съм от мисълта, че Москва би нанесла пряк удар върху нуклеарния щит на Америка. Въпросът е, че една такава офанзива дефинитивно ще дискредитира Русия пред интернационалната общественост. Но по-късно, което се случи в Буча, към този момент нищо няма да ни учуди.
Един от разновидностите, който сигурно не желаеме да се случи е Путин да употребява нуклеарно оръжие. Ако го направи, какво ще стане?
В последните дни доста разсъждавах върху този въпрос и ще ви кажа за какво считам, че това може да се случи. Връщам ви обратно, в края на Втората международна война, когато има една-единствена страна, която отхвърля да се съобщи. Това е Япония. В продължение на месеци Япония не дава отговор на поканата на Съединените щати за мирни договаряния, просто тъй като японската военна и стратегическа просвета изключва подобен вид договаряния. Знаем по какъв начин приключва това. В последна сметка Америка подхваща едно деяние, което остава в историята и я прави първата и единствена, на този стадий, страна, която използва нуклеарно оръжие против друга страна. Защо го прави Америка? Прави го, тъй като просто желае да потвърди на своя съперник, че има предимство и може да смаже тази опозиция. Моето мнение е, че Япония в никакъв случай нямаше да се съобщи, в случай че не бяха нуклеарните оръжия. Паралелът тук е подобен. Ако употребява нуклеарни оръжия, Русия ще го направи, с цел да покаже на Украйна, че има инструмента, с който да смаже украинската опозиция и да ги накара съжаляват, че въобще са се съпротивлявали. Това ще има по едно и също време психически отзив, само че и ще покаже на света, че Русия още е фактор. Защото Русия няма с какво друго да се покаже – към този момент нито има стопанска система, нито дипломатически уред. Санкциите съвсем унищожиха съветската стопанска система. Това е моето съображение да считам, че Русия би прибегнела към нуклеарно оръжие, като желая да направя още едно разграничаване и то е, че има разлика сред воденето на война със стратегическо нуклеарно оръжие, което може да порази избрани цели, и пълномащабна нуклеарна война, която би означавала завършек на човешката цивилизация. Такова нещо никой няма да допусне – нито в Москва, нито във Вашингтон.
Споменахте това, което се случи в Буча… Светът го осъди, само че българската позиция остава поляризирана. Подобни разкрития могат ли да поляризират още повече обществото у нас, или в противен случай?
Преди всичко би трябвало да изясним какво тъкмо се случи в Буча, тъй като на този стадий към момента има спор по какъв начин тъкмо да го назовем, макар че според всички правила на интернационалното право, и според разпоредбите за водене на война, съветските войски фактически направиха систематично пречистване на народен и етнически принцип. Войната, също като мира, е положение на междучовешките връзки. Още от Средновековието е изведена доктрината за така наречен „ обективна война “. През вековете тази теория се е развивала, само че в един миг интернационалната общественост е извела правила за водене на война, които целят да пощадят цивилното население тогава, когато политиците не могат да се схванат с езика на дипломацията. Когато един недържавен артист, трансгранична терористична мрежа, си разреши да наруши тези правила, тогава е налице тероризъм, тъй като имаме политическо стимулирано принуждение против цивилни. Когато обаче имаме страна или държавен артист, който нарушава тези правила, тогава е налице понятието „ геноцид “. И според всички правила на интернационалното право тъкмо това се случи в Буча. Оттук нататък интернационалната общественост би трябвало да изпрати задача в града, която да систематизира обстоятелствата и дефинитивно да потвърди дали фактически можем да приказваме за такива закононарушения.
Що се отнася до българското публично мнение, то доста от дълго време е поляризирано. Тази поляризация сред русофили и русофоби я има още от Освобождението насам. Тя просто се изостря, тлее и понякога, когато се случи нещо такова, ескалира в крайности. Аз персонално съм погнусен от апелите за принуждение, които виждам в обществените мрежи и мненията, които неглижират случилото се в Буча. За мен сходен вид изявления са неприемливи.
Според Вас по какъв начин наподобява България в очите на европейските ни сътрудници?
В очите на европейските сътрудници страната ни наподобява тъкмо такава, каквато постоянно е изглеждала в границите на Европейския съюз и НАТО – с една позиция, която е баланс сред двете крайности на русофилите и русофобите. Защо в България постоянно се стига до там и за какво има подобен баланс? Причините за това са две. Първата бих я дефинирал по-скоро като политически-конюнктурна и тази причина се крие в предишното на България. Все отново дано да не забравяме, че преди 1989 година България беше най-близкият съдружник на Москва в социалистическия лагер. И тогава, когато имаше протести против Съветския съюз в Съветския блок, в останалите спътници на Съюз на съветските социалистически републики комунистическите партии заеха позициите на своите жители. Застъпваха се пред управлението в Москва жителите им да бъда пощадени. Единствено в България Българска комунистическа партия стоеше твърдо зад Москва и даже при протести не заемаше страната на българските жители. Тогава политическият хайлайф разсъждаваше по този метод. След 1989 година политическият хайлайф се раздели като някои от политиците резервираха окраската си, други от тях просто минаха от другата страна. Тези две крайности не престават да преобладават в българското общество. Какво чакаме от този разграничен политически хайлайф? Когато един политик дефинира националния интерес, той би трябвало да се преценява с всички свои сътрудници и с хората. Наскоро чух едно изявление от политик, че българският народен интерес се дефинира друго от другите политически партии. Как е допустимо тогава да има консенсус? Ето това прави доста неприятно усещане на нашите европейски и американски сътрудници – това е разделяне, което ние по този начин и не успяхме да преодолеем след толкоз години. Вторият фактор, който има отношение по тази поляризация, е тъкмо тази концепция за България като част от съветския свят, от това евразийско пространство, в което преобладават съветските обичайни полезности. Тази концепция битуваше прекомерно дълго в българското общество. На нея се гледаше като на безобидна, само че видяхме през годините, а и в този момент, че по-голямата част от българското общество поддържа участието на България в Европейски Съюз и НАТО. Така че в това отношение тези две аргументи обрисуват цялата картина и основават едно доста неприятно усещане, тъй като хем българите поддържат участието на страната в Европейски Съюз и НАТО, хем в това време сме нерешителни в границите на Запада и стоим просто като един въздържан потребител на сигурност и еврофондове.
Изпращането на военна помощ към Украйна като че ли се оказа алена линия за кабинета „ Петков “? Може ли това да е препъни камъкът, който да бутне ръководещата коалиция?
Имате поради дали може да се стигне до предварителни парламентарни избори?
Точно по този начин.
Смятам, че това беше действителност до неотдавна, когато обединението се сблъскваше с непримиримостта на Българска социалистическа партия да помогнем на Украйна. Но считам, че откакто Движение за права и свободи поддържа една такава стъпка, ще има консенсус вътре в Народното събрание за изпращането на военна помощ за Украйна, тъй като просто прекомерно доста политически партии видяха какво в действителност се случва там и осъзнаха защо става въпрос. Мисля, че дребното съперници на изпращането на военна помощ за Украйна рискуват да останат популистки изолирани, в случай че не престават да опонират на това да помогнем на Украйна. Трябва да се прави разлика сред един алегоричен подарък-помощ като каски и бронежилетки, които ние ще изпратим, и изпращането на тежко въоръжение. Каските и бронежилетките по никакъв метод не въвличат България във войната. По-голямата военна помощ е способна да сътвори трайни проблеми вътре в самата коалиция и да докара до в действителност съществени разтърсвания. Но на този стадий, съгласно мен, такава опция не съществува, тъй като в противоположен случай партиите, които се съпротивляват на поддръжката, рискуват да останат маргинализирани и без публично утвърждение, в случай, че политически артисти като ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Демократична България “ просто реализираха консенсус да поддържат изпращането на оръжия за Украйна.
Днес стана ясно, че държавното управление ще реши дали да разгласи съветския дипломат Елеонора Митрофанова за личност нон грата. От „ Демократична България “ направиха такова предложение. Как бихте коментирали държанието й – почтено ли е за един посланик?
Изгонването на съветския дипломат е забавен проблем. В българската история се сещам за няколко посланика, които са изгонени заради обстоятелството, че България влиза в спор с въпросната страна или къса дипломатическите си връзки с нея. Сещам се за малко случаи, когато дипломат е изпъден само и единствено поради настояването на политическа мощ, която има не повече от 4-5% от българското общество. Така че във връзка с изгонването на посланика считам, че това е крачка, която би трябвало да бъде доста деликатно премислена.
Защо?
Понякога в дипломацията има капни, които могат да доведат до положение, в което последствията от едно деяние да надвишават самите изгоди. Когато става въпрос за такива съществени решения, дано да забележим по какъв начин постъпват нашите сътрудници в границите на Европейския съюз и НАТО, да забележим какви са техните стъпки. Вместо да се вършим на „ по светци от Папата “, дайте първо да се заемем с това да забележим кои са задграничните сътрудници на въздействие вътре в България на по-ниските равнища и малко по малко да продължим на по-високите равнища. Нека не замазваме очите на нашите западни съдружници с изгонването на посланици, тъй като това в един миг може да има противоположен резултат. Ето един образец – българският дипломат в Москва беше отзован, в случай че в действителност тези изказвания на съветския дипломат в България имаха някаква естествена устременост и бяха отправени рационално, то тогава Елеонора Митрофанова в този момент сама щеше да си тръгне за Москва. Само че какво виждаме? Посланик Митрофанова още е в България, тя не е отзована. Това значи, че в нейните послания в обществените мрежи проличава, че това и опит за провокация за това тя да бъде изгонена и да бъдат подхванати по-нататъшни стъпки. Не считам, че държавното управление би трябвало да се поддава на дипломатически провокации. Нека първо да се погрижи сътрудниците на непознатото въздействие в България да бъдат обезвредени, тъй че най-малко малко да минимизираме тази поляризация сред русофили и русофоби. Иначе освен това разделяне ние не можем да пазиме съответно националния си интерес – едно разбиране, които към този момент ужасно доста се преекспонира – и националната си сигурност.
Интервю на Веселка Иванова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ