Седмицата: BG война в брашнен чувал! Или колко струва хлябът
Това което сякаш не дрънчеше, си издрънча на война. Вече втора седмица, откогато Путин атакува Украйна и светът се омеша. Ама у нас все по-спокойно става. Успокоихме се! Подменен е с нов йодът против радиация в държавния запас, и зърното ще го сменят с ново. А цената на бензина си се движи по график – нагоре. Даже и на Шипка всичко е умерено, биха се със снежни топки – ядосани няма като деца на двора. Всичките ни дертове от предходната многоизборна година, прескочили и в сегашната, внезапно останаха в предишното. Разбишканото на четири сякаш постоянно държавно управление заприказва през миналата седмица през устата на устатия си, само че с глътната граматика министър председател, в минало време: имаХМЕ енергийна рецесия, имаХМЕ инфлационна вълна, имаХМЕ коронавирус рецесия.
Сега нямаме значи рецесия, или в случай че имаме - тя не е наша, щото войната е отговорна, която също не е наша. Нека си дрънчи там някъде на към 400 км. И близо да е, и надалеч да е – всеки самичък си прецЕня. И в двата случая нашите рецесии си ги завряхме в… чувала.
Ето примерно коронавирус рецесията, на която дори и мораториум не може да се наложи като на повишаването на тока. Коронавируса си го поемаме постоянно, скачането на парите за тока ще го платим вкупом след настоящето заледяване, когато ще потече от джобовете като пълноводен паричен поток. За короната обаче сами си наложихме мораториум, откакто някак си взехме решение, че по време на война (близко-далечна) не вирее, нищо че си циркулира. Според здравната, а не военна сводка, единствено за няколко седмици са намалели двойно хората, които се тестват за ковид. И то в този момент, когато тестването към момента е 100 на 100 единствено при признаци, а не с цел да вървим „ на Гърция “. Нищо че медиците сигнализират, че да – заболеваемостта от коронавирус понижава, само че пациентите със признаци, че и в по-тежко положение, въпреки и нетествани, не понижават. Все още сме си и в коронавирусния чувал – и в метафоричен, само че и в директен смисъл, в случай че погледнем въпреки всичко и данните за смъртните случаи.
Но като използвахме „ чувал “ вместо по-точен израз къде сме си заврели проблемите – в задника, да вземем за пример, та да са на мрачно, а не да ни бодат в очите, ето по какъв начин наподобява тая в реалност и тъмна, и страшна чувалена работа. И с коронавирусната, и с другите ни рецесии.
Чувал е огромна торба – в новото време най-много найлонов, само че и от плат, от зебло. От каквото и да е, се употребява за неща в насипно положение. Чували има отколе, дори преди куфарите, таман щото бързо се насипват нещата в тях. И заради стародавността им и националната мъдрост ги е вкарал в приложимост. Имаме си да вземем за пример израза „ брашнен чувал “ – за някого, от който постоянно може да се вземе още – да се изтръсква още и още „ като брашнен чувал “. Имаме си и „ котка в чувал “ – за нещо което е незнайно, загадъчно, там е, усеща се, но не се вижда.
Ей по този начин сме в този момент двуяко – като котки в брашнен чувал сме. Ние сме вътре в чувала, нищо не виждаме или не щем да забележим, а в случай че щем и таман забележим нещо, ни разтръскват, та и да изтръскат каквото ни е останало, и брашно да се вдигне в близост, та да се замаскира забележимото. Даже и най-ясно виждащите и през брашно по какъв начин „ освободителят “ Путин е най-опасен агресор, стопираха да виждат рисковата брашнена каша у нас, от която нищо няма да втаса. Даже в противен случай. Освен здравните специалисти, и икономическите ясно и през брашнен облак ни святкат, че рецесиите са си в ход. Като икономическата още повече се задълбочава. Като да вземем за пример, че растежът на стопанската система ще е доста под плануваното – значи няма да е растеж на процедура. Щото и инфлация може да е най-малко три пъти не просто от сегашната, а от предстоящата.
И в тоя спешен, все по-страшен чувал, новата власт, отпред с премиера й Кирил Петков, си „ продължава смяната “. Най-новите в нея, тия таман с „ смяната “ на ПростоКиро се учат от старите в същата сякаш нова власт, на старите им номера. Но с съвременни изразни средства през устата на „ съвременно (не)говорящия български “ министър-председател. Запитан във връзка таман на инфлацията, какъв брой коства един самун, Петков отговори: „ Зависи от хляба “. Като да е продавачка в хлебарницата, а не харвардски икономист, който най-малко би трябвало да разяснява по какъв начин и „ общонародните “ самуни – стандартизиран, добруджа, бял, се подвигат двойно и тройно, също като първокласните – примерно самун с мая, при двойна и тройна инфлация.
Само че в Харвард, най-малко съгласно каквото проличава от нашенските властови харвардци, никак не се учи по какъв начин се меси управленско-политическия самун. И че не е задоволително на думи да се правиш на набъбнал печен хляб, като все клисава ти е и политическата, и управническата активност.
И заради тази клисавост, меко казано недоизпеченият министър председател Кирил Петков, от ден на ден затъва в личното си невтасало тесто. След като си мислеше, че е набъбнал и опечен в президентската пекарна, в този момент се оказва че Румен Радев поставя във фурната си нов хляб. И посредством специфичната интервенция Стефан Янев – някогашния длъжностен министър председател отваря напълно същинска война на Кирил Петков – настоящия постоянен министър председател.
А в общия български чувал котките дори ще спрат и да шават, чакайки да схванат „ какъв брой ще им коства хлябът “. От тестото, дето в нашата и партийнополитическа, и държавническа баничарница все го месят по рецептата „ скъпи на триците, евтини на брашното “ – сиреч, простата сметка не могат да си създадат. Но и по-лоша рецепта все е в ход - „ с трици маймуни да ловиш “. Тая дето властта не просто на маймуна те прави. А лови маймуните да са й гласоподаватели с евтини, скалъпени, второкачествени хватки, нищо че всяко такова начинание изначално е неуместно и обречено на неуспех. Но пък у нас маймуни елементарно се ловят – също като „ български русофил “ на путиновата въдица.
Сега нямаме значи рецесия, или в случай че имаме - тя не е наша, щото войната е отговорна, която също не е наша. Нека си дрънчи там някъде на към 400 км. И близо да е, и надалеч да е – всеки самичък си прецЕня. И в двата случая нашите рецесии си ги завряхме в… чувала.
Ето примерно коронавирус рецесията, на която дори и мораториум не може да се наложи като на повишаването на тока. Коронавируса си го поемаме постоянно, скачането на парите за тока ще го платим вкупом след настоящето заледяване, когато ще потече от джобовете като пълноводен паричен поток. За короната обаче сами си наложихме мораториум, откакто някак си взехме решение, че по време на война (близко-далечна) не вирее, нищо че си циркулира. Според здравната, а не военна сводка, единствено за няколко седмици са намалели двойно хората, които се тестват за ковид. И то в този момент, когато тестването към момента е 100 на 100 единствено при признаци, а не с цел да вървим „ на Гърция “. Нищо че медиците сигнализират, че да – заболеваемостта от коронавирус понижава, само че пациентите със признаци, че и в по-тежко положение, въпреки и нетествани, не понижават. Все още сме си и в коронавирусния чувал – и в метафоричен, само че и в директен смисъл, в случай че погледнем въпреки всичко и данните за смъртните случаи.
Но като използвахме „ чувал “ вместо по-точен израз къде сме си заврели проблемите – в задника, да вземем за пример, та да са на мрачно, а не да ни бодат в очите, ето по какъв начин наподобява тая в реалност и тъмна, и страшна чувалена работа. И с коронавирусната, и с другите ни рецесии.
Чувал е огромна торба – в новото време най-много найлонов, само че и от плат, от зебло. От каквото и да е, се употребява за неща в насипно положение. Чували има отколе, дори преди куфарите, таман щото бързо се насипват нещата в тях. И заради стародавността им и националната мъдрост ги е вкарал в приложимост. Имаме си да вземем за пример израза „ брашнен чувал “ – за някого, от който постоянно може да се вземе още – да се изтръсква още и още „ като брашнен чувал “. Имаме си и „ котка в чувал “ – за нещо което е незнайно, загадъчно, там е, усеща се, но не се вижда.
Ей по този начин сме в този момент двуяко – като котки в брашнен чувал сме. Ние сме вътре в чувала, нищо не виждаме или не щем да забележим, а в случай че щем и таман забележим нещо, ни разтръскват, та и да изтръскат каквото ни е останало, и брашно да се вдигне в близост, та да се замаскира забележимото. Даже и най-ясно виждащите и през брашно по какъв начин „ освободителят “ Путин е най-опасен агресор, стопираха да виждат рисковата брашнена каша у нас, от която нищо няма да втаса. Даже в противен случай. Освен здравните специалисти, и икономическите ясно и през брашнен облак ни святкат, че рецесиите са си в ход. Като икономическата още повече се задълбочава. Като да вземем за пример, че растежът на стопанската система ще е доста под плануваното – значи няма да е растеж на процедура. Щото и инфлация може да е най-малко три пъти не просто от сегашната, а от предстоящата.
И в тоя спешен, все по-страшен чувал, новата власт, отпред с премиера й Кирил Петков, си „ продължава смяната “. Най-новите в нея, тия таман с „ смяната “ на ПростоКиро се учат от старите в същата сякаш нова власт, на старите им номера. Но с съвременни изразни средства през устата на „ съвременно (не)говорящия български “ министър-председател. Запитан във връзка таман на инфлацията, какъв брой коства един самун, Петков отговори: „ Зависи от хляба “. Като да е продавачка в хлебарницата, а не харвардски икономист, който най-малко би трябвало да разяснява по какъв начин и „ общонародните “ самуни – стандартизиран, добруджа, бял, се подвигат двойно и тройно, също като първокласните – примерно самун с мая, при двойна и тройна инфлация.
Само че в Харвард, най-малко съгласно каквото проличава от нашенските властови харвардци, никак не се учи по какъв начин се меси управленско-политическия самун. И че не е задоволително на думи да се правиш на набъбнал печен хляб, като все клисава ти е и политическата, и управническата активност.
И заради тази клисавост, меко казано недоизпеченият министър председател Кирил Петков, от ден на ден затъва в личното си невтасало тесто. След като си мислеше, че е набъбнал и опечен в президентската пекарна, в този момент се оказва че Румен Радев поставя във фурната си нов хляб. И посредством специфичната интервенция Стефан Янев – някогашния длъжностен министър председател отваря напълно същинска война на Кирил Петков – настоящия постоянен министър председател.
А в общия български чувал котките дори ще спрат и да шават, чакайки да схванат „ какъв брой ще им коства хлябът “. От тестото, дето в нашата и партийнополитическа, и държавническа баничарница все го месят по рецептата „ скъпи на триците, евтини на брашното “ – сиреч, простата сметка не могат да си създадат. Но и по-лоша рецепта все е в ход - „ с трици маймуни да ловиш “. Тая дето властта не просто на маймуна те прави. А лови маймуните да са й гласоподаватели с евтини, скалъпени, второкачествени хватки, нищо че всяко такова начинание изначално е неуместно и обречено на неуспех. Но пък у нас маймуни елементарно се ловят – също като „ български русофил “ на путиновата въдица.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ