Хакерската атака изкова универсално оръжие
Това, което става в Национална агенция за приходите, не е никакъв киберскандал. Съвсем друго е: пред очите ни се създава универсално оръжие. Такова оръжие, което да може да послужи за почистване на предизборния терен и за осъществяване на политическа чистка.
Данни, които са селектирани и групирани наготово
Сред досиетата с милионите записи има всевъзможни „ селекции “, обособени по най-различен принцип, включително и политически. Има обособени таблици с имена, подредени по специалности – съдии, прокурори, частни правосъдни реализатори. Има публицисти, групирани по своите медии. Съществува информация със заглавие „ Б.Б “ и друга с име QneQnev. Има данни за представители на тройната коалиция, настоящи политици и техните съпрузи или конкубини. Публикувана е данъчната загадка на български и задгранични компании; информация, която данъчните служби на страните, членки на Европейски Съюз, си разменят в системата за битка с Данък добавена стойност измами „ Юрофиск “.
Тоест става дума за сензитивна информация, която няма по какъв начин легално да бъде направена обществена. Но в случай че до нея бъде „ даден достъп “, тя се трансформира в инструмент за всякакъв тип влияние и изнудване. Веднъж „ хакнат “, този масив може да се употребява разнообразно, като първият и най-елементарен прочит се свежда до битови измами на дребно.
Но по-големият проблем е в един сюжет, който е изцяло вероятен за нашия политически ландшафт. А точно този: въпреки и незаконно направени, обществените данни да се трансфорат в оръжие за всичко и против всеки. Оръжие, което може да послужи за почистване на предизборния терен: от една страна, може да компрометира опозицията, от друга - може да компрометира ръководещите. Може да се употребява за дискредитиране на кандидати; може да се използва за почистване на вътрешнопартийна номенклатура. Може да покаже, че „ всички са маскари “. Може да послужи за изнудване. Може да преразпредели бизнес.
И основното – подсигурява „ удряне “ по този, по който би трябвало да бъде ударено, в точното време. Защото размерът въз основата данни допуска дълго ровене в нея, което пък е напълно комфортно за стратегическо обмисляне на нечие дискредитиране. Огромният масив дава и друга „ опция “ за приложимост: възможни претенденти за политически или експертни длъжности, незнайни досега (каквито на локален избор се допуска, че има) да са пред алтернативата: дали да станат бързо обществени, или да останат анонимни ЕГН-та в масивите на „ белия хакер “, в случай че се откажат от политическа кариера, да вземем за пример.
Гасене на обществения пожар
Течът е невиждан, а управляващите в България се концентрираха да успокояват обществото с противоположни изказвания. От една страна, споделят, че нищо кой знае какво не се е случило, а от друга, работят с бърз арест на „ бял хакер “, който се оказа 20-годишен юноша, прочут с скорошен пробив в системите на друга държавна институция.
В гасенето на обществения пожар място откриха и откровенията на премиера Бойко Борисов за качеството на образованието у нас, което съгласно него създава компютърни вълшебници.
Наред с това станахме очевидци и на опитите за възприятие за комизъм на финансовия министър Владислав Горанов, съгласно който проблем с зародилата обстановка може да има единствено някой, който има скрито от брачната половинка си банкови сметки в чужбина.
В омаловажаването на казуса се включи и Валери Симеонов, който изрецитира ЕГН-то си в ефирен ефир, с цел да покаже, че „ няма нищо ужасно “.
Накратко, сплотяващият фактор в изявлението на всички властимащи политици е този: това е просто киберскандал, който се случва на всички места, даже на софтуерни колоси, а какво остава за нашата „ френдли “ (по Горанов) администрация. Само че това, което става, е тъкмо противоположното: невиждан теч, който има капацитета да се разраства до безспир във времето и да се употребява като инструмент за политическа чистка.
Таймингът и едно съвпадане
Нека за момент допуснем, че течът на данни е умела „ интервенция “, а скоростното залавяне на 20-годишен юноша е замазване вид „ клошар запалил никотинов склад “. Неминуемо бихме си задали въпроса – в случай че протичащото се има кукловод, за какво е избрал мъртвия летен сезон? И не е ли по-логично сходен океан от информация да бъде хвърлен в пространството след отпуските? Отговорът обаче е негативен. Защото месеците юли и август всекидневно са интервал, запустял откъм вести и по едно и също време с това предразполагащ публиката към повишена консумация на щекотливи финансово-жълтеникави осведомителни известия по плажовете.
Така лятото гладко ще премине в есента, когато хакерският масив ще бъде разплитан детайлно, а сюжетите от него могат умерено да подсигуряват няколко политически абсурда, които да захранят новия политически сезон.
Едновременно с това не може да бъде подминато и съвпадението на „ хакерските дейности “ с началото на процедурата за избор на нов основен прокурор. Стартът й към този момент сполучливо бе прикрит от абсурда „ Национална агенция за приходите “. В взаимозависимост от нуждите нищо не пречи и краят й да премине под този знаменател.
Данни, които са селектирани и групирани наготово
Сред досиетата с милионите записи има всевъзможни „ селекции “, обособени по най-различен принцип, включително и политически. Има обособени таблици с имена, подредени по специалности – съдии, прокурори, частни правосъдни реализатори. Има публицисти, групирани по своите медии. Съществува информация със заглавие „ Б.Б “ и друга с име QneQnev. Има данни за представители на тройната коалиция, настоящи политици и техните съпрузи или конкубини. Публикувана е данъчната загадка на български и задгранични компании; информация, която данъчните служби на страните, членки на Европейски Съюз, си разменят в системата за битка с Данък добавена стойност измами „ Юрофиск “.
Тоест става дума за сензитивна информация, която няма по какъв начин легално да бъде направена обществена. Но в случай че до нея бъде „ даден достъп “, тя се трансформира в инструмент за всякакъв тип влияние и изнудване. Веднъж „ хакнат “, този масив може да се употребява разнообразно, като първият и най-елементарен прочит се свежда до битови измами на дребно.
Но по-големият проблем е в един сюжет, който е изцяло вероятен за нашия политически ландшафт. А точно този: въпреки и незаконно направени, обществените данни да се трансфорат в оръжие за всичко и против всеки. Оръжие, което може да послужи за почистване на предизборния терен: от една страна, може да компрометира опозицията, от друга - може да компрометира ръководещите. Може да се употребява за дискредитиране на кандидати; може да се използва за почистване на вътрешнопартийна номенклатура. Може да покаже, че „ всички са маскари “. Може да послужи за изнудване. Може да преразпредели бизнес.
И основното – подсигурява „ удряне “ по този, по който би трябвало да бъде ударено, в точното време. Защото размерът въз основата данни допуска дълго ровене в нея, което пък е напълно комфортно за стратегическо обмисляне на нечие дискредитиране. Огромният масив дава и друга „ опция “ за приложимост: възможни претенденти за политически или експертни длъжности, незнайни досега (каквито на локален избор се допуска, че има) да са пред алтернативата: дали да станат бързо обществени, или да останат анонимни ЕГН-та в масивите на „ белия хакер “, в случай че се откажат от политическа кариера, да вземем за пример.
Гасене на обществения пожар
Течът е невиждан, а управляващите в България се концентрираха да успокояват обществото с противоположни изказвания. От една страна, споделят, че нищо кой знае какво не се е случило, а от друга, работят с бърз арест на „ бял хакер “, който се оказа 20-годишен юноша, прочут с скорошен пробив в системите на друга държавна институция.
В гасенето на обществения пожар място откриха и откровенията на премиера Бойко Борисов за качеството на образованието у нас, което съгласно него създава компютърни вълшебници.
Наред с това станахме очевидци и на опитите за възприятие за комизъм на финансовия министър Владислав Горанов, съгласно който проблем с зародилата обстановка може да има единствено някой, който има скрито от брачната половинка си банкови сметки в чужбина.
В омаловажаването на казуса се включи и Валери Симеонов, който изрецитира ЕГН-то си в ефирен ефир, с цел да покаже, че „ няма нищо ужасно “.
Накратко, сплотяващият фактор в изявлението на всички властимащи политици е този: това е просто киберскандал, който се случва на всички места, даже на софтуерни колоси, а какво остава за нашата „ френдли “ (по Горанов) администрация. Само че това, което става, е тъкмо противоположното: невиждан теч, който има капацитета да се разраства до безспир във времето и да се употребява като инструмент за политическа чистка.
Таймингът и едно съвпадане
Нека за момент допуснем, че течът на данни е умела „ интервенция “, а скоростното залавяне на 20-годишен юноша е замазване вид „ клошар запалил никотинов склад “. Неминуемо бихме си задали въпроса – в случай че протичащото се има кукловод, за какво е избрал мъртвия летен сезон? И не е ли по-логично сходен океан от информация да бъде хвърлен в пространството след отпуските? Отговорът обаче е негативен. Защото месеците юли и август всекидневно са интервал, запустял откъм вести и по едно и също време с това предразполагащ публиката към повишена консумация на щекотливи финансово-жълтеникави осведомителни известия по плажовете.
Така лятото гладко ще премине в есента, когато хакерският масив ще бъде разплитан детайлно, а сюжетите от него могат умерено да подсигуряват няколко политически абсурда, които да захранят новия политически сезон.
Едновременно с това не може да бъде подминато и съвпадението на „ хакерските дейности “ с началото на процедурата за избор на нов основен прокурор. Стартът й към този момент сполучливо бе прикрит от абсурда „ Национална агенция за приходите “. В взаимозависимост от нуждите нищо не пречи и краят й да премине под този знаменател.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ