Това, което стана днес по обед в София, не е

Това, което стана през днешния ден по обед в София, не е Вселенски гербаджийски събор, не е нито партийна конференция, нито заседание даже. Това е седящ протест за персонална психологична приложимост. На заминаващия си и комплициран Вожд му е нужна аудитория онлайн. Нужни са му възгласи: ”Бойко, Бойко ” и обезверени крясъци: ”Не, в никакъв случай! ” на намеците му за оставка.
Намеци с половин уста обаче.

Едно огромно Нищо беше днешното Нещо.

Голямо Нищо плюс привикан партиен хайлайф в обедната отмора.

Майко блага, какъв хайлайф! Майко блага, какви съдружни сътрудници!
Гротеска, разпад, невъзможност...

Имах възприятието, че някой на пожар е събрал " момчетата от махалата ", тъй като на улицата са обидили главатаря. Валери Симеонов, Каракачанов и страдащият началник на Съюз на демократичните сили допълваха арената с тъга и горест.

А случилото се с битите и преследвани публицисти и протестиращи е рентгенова фотография на мисленето и дейностите на тези същества - те това са правили постоянно - да мачкат и да бият.

Аз обичам хората! - Това сподели Борисов. Не, този " хубав разум " обича хората да го обожават, а той да благоволява това.

И да пътува с джипката из времето все по-далече и по-далече.

Николай Милчев