Петър Берон: Много малко неща са за промяна в Конституцията
„ Това, което ще се направи – Велико национално заседание, би трябвало да бъде последното и както доста хора считат – да се отстрани от Конституцията тази част, която се отнася до Велико народно събрание, защото с огромно болшинство могат да се вземат решение въпросите и от нормално “.
Това разяснява в „ Тази заран “ по бТВ доктор Петър Берон, народен представител в последното извършено Велико национално заседание. Според него доста малко неща са за смяна в Конституцията, даже и главата, която касае правосъдната власт.
„ В нея множеството неща са напълно допустими. Ако би трябвало да се промени нещо, то може да се направи в действителност от Велико народно събрание “, разяснява Берон.
Според него броят на депутатите може да се понижи малко – към 200, само че не да бъдат чак 120.
Ако се тръгне към нова Конституция, тя ще е петата подред в историята на страната ни. Първа е Търновската конституция от 1879 година, с която ставаме парламентарна монархия - първо княжество, а след това Царство България.
Следват двете социалистически конституции, признати през 1947 и 1971 година С тях се вкарва и утвърждава водещата роля на Българска комунистическа партия и се основава Държавен съвет.
След демократичните измененията през 1989 година се приема и Конституцията от 1991 година Тя трансформира България в демократична парламентарна република, само че и постоянно е подложена на критика поради дефекти в глава " Съдебна власт ". От тогава до през днешния ден е редактирана шест пъти - четири от тях тъкмо в региона на правораздаването.
Седмото Велико национално заседание, определено през 1990 година, работи тъкмо една година над Конституцията и то в изискванията на исторически митинги - кулминационната точка е Палежът на партийния дом. За да се одобри нова, пета подред Конституция, ще се наложи свикването на Осмо Велико национално заседание.
Това разяснява в „ Тази заран “ по бТВ доктор Петър Берон, народен представител в последното извършено Велико национално заседание. Според него доста малко неща са за смяна в Конституцията, даже и главата, която касае правосъдната власт.
„ В нея множеството неща са напълно допустими. Ако би трябвало да се промени нещо, то може да се направи в действителност от Велико народно събрание “, разяснява Берон.
Според него броят на депутатите може да се понижи малко – към 200, само че не да бъдат чак 120.
Ако се тръгне към нова Конституция, тя ще е петата подред в историята на страната ни. Първа е Търновската конституция от 1879 година, с която ставаме парламентарна монархия - първо княжество, а след това Царство България.
Следват двете социалистически конституции, признати през 1947 и 1971 година С тях се вкарва и утвърждава водещата роля на Българска комунистическа партия и се основава Държавен съвет.
След демократичните измененията през 1989 година се приема и Конституцията от 1991 година Тя трансформира България в демократична парламентарна република, само че и постоянно е подложена на критика поради дефекти в глава " Съдебна власт ". От тогава до през днешния ден е редактирана шест пъти - четири от тях тъкмо в региона на правораздаването.
Седмото Велико национално заседание, определено през 1990 година, работи тъкмо една година над Конституцията и то в изискванията на исторически митинги - кулминационната точка е Палежът на партийния дом. За да се одобри нова, пета подред Конституция, ще се наложи свикването на Осмо Велико национално заседание.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




