Има ли нужда от промяна на философията на бюджета
Това, което се случва с бюджетната процедура , е равномерен и непосилен преход към действителността. Виждаме понижаване на приходната част, която беше нереалистично висока, а също по този начин понижаване и на разходната част. Това сподели икономистът Михаил Кръстев , изпълнителен шеф на Съюза за стопанска самодейност,.
„ Важното в бюджета е, че няма да се усилят налог дял и осигуровките. Това, което виждаме обаче през последните години, е, че част от разноските не извършват - най-вече финансовите, съумяваме да реализираме някак 3% недостиг и продължаваме нататък - със идващия бюджет, в който отново се залагат големи цифри ", счита макроикономистът Васил Караиванов .
Кръстев съобщи, че философията на бюджета не е изменена - има прекомерно високо преразпределение на разноските като % от Брутният вътрешен продукт, което е недалновидно за данъчната система, има и прекомерно високи разноски за заплати в обществения бранш.
Караиванов също е на мнение, че самата философия не е заменена, по тази причина и не могат да бъдат направени основни корекции.
Кръстев разяснява и парите за младите лекари. Той изясни, че не е далновидно да се дават пари от обществения бранш през Здравната каса на съответни групи. Икономистът счита, че би трябвало да се направи разбор, да бъдат заложени нови механизми и да се реализира резултат в дълготраен проект. И подчертава, че тази логичност би трябвало да бъде следвана във всички браншове.
Караиванов изясни, че през последните години нямаме реализирана бюджетна прогноза - както във връзка с Данък добавена стойност, по този начин и за другите доходи.
Кръстев акцентира, че когато се прави бюджет, би трябвало да се гледа равнището на приходите от действителната стопанска система и съгласно това да се изготвя разходната част. Но, по думите му, сега се прави противоположното. „ Ние имаме заложена разходна част и се чудим по какъв начин да намерим доходи за нея. Начините за два - или взимане на повече задължения, или увеличение на налозите ", добави икономистът.
Караиванов счита, че няма да има огромен проблем, в случай че през 2026 година влезем със остарелия бюджет.
„ Важното в бюджета е, че няма да се усилят налог дял и осигуровките. Това, което виждаме обаче през последните години, е, че част от разноските не извършват - най-вече финансовите, съумяваме да реализираме някак 3% недостиг и продължаваме нататък - със идващия бюджет, в който отново се залагат големи цифри ", счита макроикономистът Васил Караиванов .
Кръстев съобщи, че философията на бюджета не е изменена - има прекомерно високо преразпределение на разноските като % от Брутният вътрешен продукт, което е недалновидно за данъчната система, има и прекомерно високи разноски за заплати в обществения бранш.
Караиванов също е на мнение, че самата философия не е заменена, по тази причина и не могат да бъдат направени основни корекции.
Кръстев разяснява и парите за младите лекари. Той изясни, че не е далновидно да се дават пари от обществения бранш през Здравната каса на съответни групи. Икономистът счита, че би трябвало да се направи разбор, да бъдат заложени нови механизми и да се реализира резултат в дълготраен проект. И подчертава, че тази логичност би трябвало да бъде следвана във всички браншове.
Караиванов изясни, че през последните години нямаме реализирана бюджетна прогноза - както във връзка с Данък добавена стойност, по този начин и за другите доходи.
Кръстев акцентира, че когато се прави бюджет, би трябвало да се гледа равнището на приходите от действителната стопанска система и съгласно това да се изготвя разходната част. Но, по думите му, сега се прави противоположното. „ Ние имаме заложена разходна част и се чудим по какъв начин да намерим доходи за нея. Начините за два - или взимане на повече задължения, или увеличение на налозите ", добави икономистът.
Караиванов счита, че няма да има огромен проблем, в случай че през 2026 година влезем със остарелия бюджет.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ