Това, което съм мечтал, съм го постигнал, казва философът проф. Николай Василев, от чието рождение се навършват 80 години
Това, което съм мечтал и съм желал, съм го постигнал, споделя в изявление за сп. „ Тема “ през 2009 година философът и политик проф. Николай Василев, от чието рождение през днешния ден се навършват 80 години.
Той е роден на 21 юни 1946 година в Смолян. През 1974 година приключва с отличие философия в Софийския университет (СУ) „ Климент Охридски “ и става помощник в катедра „ Философия “. През 1983 година пази кандидатска дисертация на тематика „ Върху спецификата на индивида “, а през 1988 година пази докторска дисертация на тематика „ Философски проблеми на антропогенезата “. От 1985 година Николай Василев е доцент, а на 18 май 1990 година е определен от Факултетния съвет за професор.
През 1975 година Николай Василев става член на Българската комунистическа партия (БКП). На 18 ноември 1987 година е изключен от Българска комунистическа партия и освободен от работа поради остро сериозно изявление на университетска партийна конференция. Възстановен е на работа през 1988 година, а след 10 ноември 1989 година – и в партията, след преценка, че наказването му е било незаслужено.
КЛУБЪТ ЗА ПОДКРЕПА НА ГЛАСНОСТТА И ПРЕУСТРОЙСТВОТО
На 3 ноември 1988 година Николай Василев става един от създателите на Клуба за поддръжка на гласността и преустройството. Негов ръководител е от януари до май 1989 година Той е и един от основателите за основаването на Алтернативното социалистическо обединяване, секта в Българска комунистическа партия. Негов ръководител е от 16 декември 1989 година до 11 февруари 1990 година, както и на Алтернативната социалистическа партия, преименувана на 1 юни 1991 година в Алтернативна социаллиберална партия. На първия конгрес на партията, извършен на 11 март 1991 година, е определен за ръководител, а на 31 май 1992 година е избран отново. Активната социална позиция и престижът му са оценени от френските управляващи и той става един от 12-те дисиденти, поканени на закуска с президента Франсоа Митеран във френското посолство на 20 януари 1989 година
Проф. Николай Василев е член на Националния съвещателен съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) от октомври 1990 година Избран е за народен представител в 36-то Народно заседание от 22-ри Смолянски изборен регион с листата на Съюз на демократичните сили.
На изключителния конгрес на Федерацията на научно-техническите съюзи, състоял се на 30 и 31 май 1992 година, проф. Николай Василев е определен за ръководител на Управителния съвет на организацията.
Проф. Василев е вицепремиер и министър на образованието и науката в държавното управление на Филип Димитров (1991-1992). „ Идеята беше да променим ситуацията в България. Да има народна власт, пазарно стопанство, независимост на мненията, прозрачност… “, напомня в. „ 24 часа “ през 2014 година „ Във властта би трябвало да има задоволително интелигентни хора, които да слушат какво им споделят интелектуалците “, представен проф. Василев в същия брой на в. „ 24 часа “.
В продължение на две години е депутат, а през 1993 година се отдръпва от дейния политически живот.
ТВОРЧЕСТВО И ОТЛИЧИЯ
Проф. Николай Василев е създател на книгите „ Към историята на антропогенетичните хрумвания “ (1984), „ Портрет на индивида “ (1985), „ Как е зародил индивидът “ (1986), „ Послания от бъдещето “ (1987), „ Философски проблеми на антропогенезата “ (1988), „ Идеи за произхода на индивида “ (1990) и „ Човекът - пораждане и еволюция “ (1991), „ Sum, Ergo Sum “ (2004), „ Осъдени на разсъдък “ (2011) и други
Автор е и на над 250 студии, публикации, изявления (включително на британски, съветски и испански език). Сътрудничи на списание „ Младеж “ и вестниците „ Демокрация “, „ Начало “, „ Век 21 “, „ Подкрепа “ и други Проф. Василев чете лекционни курсове по антропология и философия на историята, написа лирика и прозаичност.
Проф. Николай Василев е почетен с Почетния знак със синя лента на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (2006). През 2008 година получава Ботевската премия на издателска къща „ Христо Ботев “ за принос в региона на философията и антропологията.
През 2011 година се кандидатира като самостоятелен претендент за президент на България, като на изборите получава 5633 гласа, или 0,17 % от подадените гласове.
Проф. Николай Василев умря на 12 февруари 2014 година в София.
/БС/ДС/отдел „ Справочна “/
/ВСР
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Българска телеграфна агенция, „ Личностите на света “, юли 1992; в. „ 24 часа “, бр. 43, 13.2.2014; https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/22238230; https://www.omda.bg/page.php?IDMenu=360&IDArticle=648; https://solidbul.eu/проф-николай-василев-неспокойният-ду/
Той е роден на 21 юни 1946 година в Смолян. През 1974 година приключва с отличие философия в Софийския университет (СУ) „ Климент Охридски “ и става помощник в катедра „ Философия “. През 1983 година пази кандидатска дисертация на тематика „ Върху спецификата на индивида “, а през 1988 година пази докторска дисертация на тематика „ Философски проблеми на антропогенезата “. От 1985 година Николай Василев е доцент, а на 18 май 1990 година е определен от Факултетния съвет за професор.
През 1975 година Николай Василев става член на Българската комунистическа партия (БКП). На 18 ноември 1987 година е изключен от Българска комунистическа партия и освободен от работа поради остро сериозно изявление на университетска партийна конференция. Възстановен е на работа през 1988 година, а след 10 ноември 1989 година – и в партията, след преценка, че наказването му е било незаслужено.
КЛУБЪТ ЗА ПОДКРЕПА НА ГЛАСНОСТТА И ПРЕУСТРОЙСТВОТО
На 3 ноември 1988 година Николай Василев става един от създателите на Клуба за поддръжка на гласността и преустройството. Негов ръководител е от януари до май 1989 година Той е и един от основателите за основаването на Алтернативното социалистическо обединяване, секта в Българска комунистическа партия. Негов ръководител е от 16 декември 1989 година до 11 февруари 1990 година, както и на Алтернативната социалистическа партия, преименувана на 1 юни 1991 година в Алтернативна социаллиберална партия. На първия конгрес на партията, извършен на 11 март 1991 година, е определен за ръководител, а на 31 май 1992 година е избран отново. Активната социална позиция и престижът му са оценени от френските управляващи и той става един от 12-те дисиденти, поканени на закуска с президента Франсоа Митеран във френското посолство на 20 януари 1989 година
Проф. Николай Василев е член на Националния съвещателен съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) от октомври 1990 година Избран е за народен представител в 36-то Народно заседание от 22-ри Смолянски изборен регион с листата на Съюз на демократичните сили.
На изключителния конгрес на Федерацията на научно-техническите съюзи, състоял се на 30 и 31 май 1992 година, проф. Николай Василев е определен за ръководител на Управителния съвет на организацията.
Проф. Василев е вицепремиер и министър на образованието и науката в държавното управление на Филип Димитров (1991-1992). „ Идеята беше да променим ситуацията в България. Да има народна власт, пазарно стопанство, независимост на мненията, прозрачност… “, напомня в. „ 24 часа “ през 2014 година „ Във властта би трябвало да има задоволително интелигентни хора, които да слушат какво им споделят интелектуалците “, представен проф. Василев в същия брой на в. „ 24 часа “.
В продължение на две години е депутат, а през 1993 година се отдръпва от дейния политически живот.
ТВОРЧЕСТВО И ОТЛИЧИЯ
Проф. Николай Василев е създател на книгите „ Към историята на антропогенетичните хрумвания “ (1984), „ Портрет на индивида “ (1985), „ Как е зародил индивидът “ (1986), „ Послания от бъдещето “ (1987), „ Философски проблеми на антропогенезата “ (1988), „ Идеи за произхода на индивида “ (1990) и „ Човекът - пораждане и еволюция “ (1991), „ Sum, Ergo Sum “ (2004), „ Осъдени на разсъдък “ (2011) и други
Автор е и на над 250 студии, публикации, изявления (включително на британски, съветски и испански език). Сътрудничи на списание „ Младеж “ и вестниците „ Демокрация “, „ Начало “, „ Век 21 “, „ Подкрепа “ и други Проф. Василев чете лекционни курсове по антропология и философия на историята, написа лирика и прозаичност.
Проф. Николай Василев е почетен с Почетния знак със синя лента на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (2006). През 2008 година получава Ботевската премия на издателска къща „ Христо Ботев “ за принос в региона на философията и антропологията.
През 2011 година се кандидатира като самостоятелен претендент за президент на България, като на изборите получава 5633 гласа, или 0,17 % от подадените гласове.
Проф. Николай Василев умря на 12 февруари 2014 година в София.
/БС/ДС/отдел „ Справочна “/
/ВСР
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Българска телеграфна агенция, „ Личностите на света “, юли 1992; в. „ 24 часа “, бр. 43, 13.2.2014; https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/22238230; https://www.omda.bg/page.php?IDMenu=360&IDArticle=648; https://solidbul.eu/проф-николай-василев-неспокойният-ду/
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ