Ковидиадата: увертюра към ново безправие?
Това, което назовавам ковидиада, е разразилото се интернационално съревнование по орязване на цивилен права и свободи. Тъкмо си мислехме, че със залеза на националпопулизма светът ще се завърне в русло на свободолюбие и либерализъм. Отдъхнахме си, че с отдръпването на Тръмп свърши късото варварско интермецо в новата история на Западния свят. А в този момент това! Пандемия! За наше положително ни... орязаха правата. Доскоро немислимото става действителност. Първата крачка е направена.
Крачка към какво?
Стана ясно, че това немислимо е освен допустимо, а и на практика изпълнимо. Болшинството жители са уверени, че би трябвало да са послушни. И те слушат.
Свобода или сигурност: това е през днешния ден хамлетовият въпрос съгласно новия публичен разказ. Наложи го властта след появяването на вируса.
За да си сигурен за здравето и живота си, е нужно да жертваш независимост. И, даже в предишното да сме писали по знамената си " Свобода или гибел! ", прозаичната истина е, че за човешката душeвност сигурността е доста по-интуитивна.
Роди се нова технология за огромно смирение. Посочени от властта експерти по тайнствата на вирусите благодарение на масмедиите афишират невидима смъртна заплаха. Гражданството е уплашено до загуба на разум. Готово е на съвсем всичко, с цел да бъде избавено. С възприятие на благодарност сдава правата си. От тук нататък тази технология за орязване на свободи може да служи на всеки властник, с всевъзможни подбуди. Не ми се мисли в комбиниране с модерните технологии за следене и надзор вид Биг Брадър какви резултати против свободите ни са постижими. Не ми се мисли и, отчитайки подбудите на средностатистическия български политик, какви още " геройства " на наш тил е кадърен да извърши той.
Германската общност, която към момента живее с контузията на наследеното националсоциалистическо самоосакатяване, е изключително сензитивна към политически дейности, целещи се в човешките права и свободи. Редица немски анализатори обществено съпоставят ограниченията против вируса, ограничаващи цивилен права, с политиката на немските националсоциалисти за налагане на " избавителна " тирания. Вярно е, че доста от тях политическият естаблишмънт назовава ковидиоти, само че - какво от това? А в случай че реакцията на ръководещите е необективна? В Германия демонстрациите против ограниченията, в случай че изобщо бъдат позволени, събират по 100 - 150.000 индивида.
Не укривам, че някои коментатори, алармиращи за предтечите на нов тоталитаризъм, са ми идейно непознати. Отстояват прекомерно консервативни възгледи. Понякога залитат даже в крайнодясното. Случва се реториката им да е популистка. Когато обаче с добре обосновани причини демонстрират по какъв начин политиките против Ковид систематично разграждат демократичната народна власт и правовата страна, надавам ухо.
Бързам да загатна, че нямам здравно обучение и не мога да преценява какъв брой рисков е Ковид-19. По-опасен ли е от елементарния грип и - в случай че да, до какъв брой? Старая се този текст да не замязя на популистки пасквил. Съзнавам заплахата това да се случи и демагози, които не одобрявам, да злоупотребят с него.
Нека проследим в този момент централните доводи на несъгласните с ограниченията против Ковид в Германия. Политическото зло, споделят те, побеждава тогава, когато се предрешава като положително, като някакъв тип избавление. Хитлер съумя да съблазни немците, тъй като доста от тях го счетоха за избавител - избавител. Подкрепиха неговите властнически и даже тоталитарните му хрумвания. Когато националсоциалистите пристигнаха на власт, заличиха плурализма. Истерията против инакомислието беляза началото на националсоциалистическия тоталитаризъм. Аналогична съгласно съперниците на ограниченията против Ковид-19 е нервността против тяхното мнение през днешния ден.
Мнението, че заплахата от Ковид-19 не допуска фрапантно посягане против гражданските свободи.
Концентрационните лагери, аргументират те, са единствено разумно разследване на заглушения плурализъм. Припомнят, че още предишния април в област Саксония е обсъждано, неспазващи карантината да бъдат затваряни в психиатрии срещу волята им. След бурно противоречие в цяла Германия концепцията е отхвърлена. На 15.01.2021 година в. BILD обаче оповестява, че държавното управление на област Саксония още веднъж възнамерява затвор за неспазване на карантина. Сграда в Дрезден, издигната през 2017 година за в началото настаняване на бежанци, следвало да се трансформира в място за задържане на извършители.
На 17.01.2021 година в. WELT am Sonntag оповестява за национални ограничения за "... наложително настаняване (на неспазващи карантината) в централни профилирани институции, клиники и затвори за малолетни ". След издадено правосъдно решение тази процедура даже към този момент се прилагала. 30 година след комунистическата тирания в Германска демократична република и 75 година след националсоциалистическата Германия още веднъж приказва за настаняване в " централни профилирани институции ". Там следва да попадат хора, които не са съгласни да се откажат от съществени права, обезпечени им от конституцията на страната. Правозащитниците бият тревога.
Освен това съгласно тях е неприемливо външният министър на Германия Хейко Маас - по сходство на министър-председателя Борисов - да приказва за " изключителни права " за хора, които са си сложили ваксина.
Гражданските права са неприкосновена полезност и няма по какъв начин да деградират в привилегия!
Всички жители да са равни пред закона е главно завладяване на западната правова страна. Особено смущаващо е съгласно правозащитниците изявлението на министър Маас заради заявките му, че е влезнал в политиката поради наследството на лагерите на гибелта Освиенцим (Аушвиц).
Създателите на немската конституция умишлено са заложили безпрекословна годност на главните цивилен права. Направили са го точно заради историческия опит от епохата на националсоциализма. Целта им е ясна. Те следва да са недосегаеми за преходния управленец. След пожара на Райхстага Хитлер анулира главните права на немските жители с довода за зародила изключителна заплаха за немската страна. Авторите на Grundgesetz, следвоенната конституцията на Германия, са се постарали това в никакъв случай да не се повтаря. Обявената пандемия обаче сътвори казус. Въпреки че страната не регистрира наднормена смъртност. Опитът на Швеция, която избра да се бори против вируса без орязване на права, съгласно правозащитниците потвърждава, че това и в Германия би било допустимо.
На 11.01.2021 година арбитър от административния съд в гр. Ваймар, област Тюрингия, постанови, че прелюдия в региона локдаун е противоконституционен. Това в допълнение възпламени немската общност, която по отношение на ограниченията против вируса е задоволително поляризирана. Съдия Матиас Гюрике в правосъдното си решение назовава локдауна " пагубно неверно политическо решение ". Счита възбраната за контакт сред жители на Тюрингия за " противоконституционна ". Областната администрация съгласно него е дръзнала да наруши едно свещено табу, като е протегнала ръка върху считаните до момента за неприкосновени цивилен права. Управляващите били атакували основите на обществото. Съдия Гюрике отсъжда в интерес на локален жител, който е бил санкциониран с 200 Евро за това, че е чествал в дома си своя рожден ден с другари. На първа инстанция санкцията е анулирана.
След оповестението на своето решение административният арбитър е подложен на масирана медийна офанзива. Само преди два дни Focus-Online например недоволства, че изтъкнатите в решението по делото причини " в огромна степен опонират на преобладаващото мнение на политиката и науката ". Подкрепящите го правозащитници припомнят обаче, че другояче реномираната медия е близка до ръководещите и изключително до немския министър на опазването на здравето Йенс Шпаан. Неговият брачен партньор - Шпаан е с хомосексуална ориентировка - е началник на кореспондентското бюро на Focus-Online в Берлин. Правозащитниците смятат, че могат да опровергаят изказванието, че правосъдното решение на Гюрике опонира на науката. Те се базират на оповестеното през предишния октомври изследване на реномирания откривател от университета Станфорд Джон Йоанидис. Йоанидис проучва данните за смъртността от Ковид-19 в 51 града. Установява, че тя е 0,23 %. Една тежка грипна вълна способства за смъртност от към 0,2 %, което е почти съпоставимо. Досега обаче заради грип в никакъв случай не са отменяни цивилен права.
Несъгласните с ограниченията цитират и друго изследване, оповестено при започване на януари т. година от Йоанидис и трима негови сътрудници. В него учените афишират локдауна за ненужен и даже контрапродуктивен. Изследването им обгръща статистически данни от 10 страни: Англия, Франция, Германия, Иран, Италия, Холандия, Испания, Южна Корея, Швеция и Съединени американски щати. В Швеция и Южна Корея не е имало локдаун. Съединени американски щати, Франция, Германия, Англия, Италия и Испания ползват тази мярка с друга суровост. Учените демонстрират, че нерядко в страни с по-строги ограничения смъртността е по-висока от страни с по-либерален режим. Те даже загатват, че самият локдаун евентуално способства за нарастване на смъртността, с изключение на всичките други нежелани последици, свързани с него.
Да се върнем на медийната офанзива против арбитър Гюрике. Независимостта на правосъдната власт е съществена причина за битие на правова страна. Един арбитър следва да отсъди само съгласно наличните обстоятелства и правните правила, без напън от страна на който и да било. В опитите посредством медиите и арбитър Гюрике, и решението му да бъдат дискредитирани, правозащитниците виждат нова заплаха. Кампанията съгласно тях заплашва независимостта на правосъдната власт. Някои даже виждат прилики с Gleichschaltung - принудата от страна на хитлеровия режим съдилищата в тогавашна Германия да отсъждат съгласно националсоциалистическата идеология.
Стана към този момент ясно. Ковид-19 от дълго време не е единствено медицински проблем. Не инцидентно гурута на модерната мисъл проклинат, че след него повече нищо няма да е същото. Вирусът забърка коктейл, в който смеси боязън от гибелта, религия в избавление посредством просвета и нейни излъчени от властта престижи, логика на психиката на масите и въздействие на масмедиите. Щедро го раздаде на обществата по света. Управляващите обявиха, че в подмяна желаят свободата ни. Стиснати в менгемето сред независимост и сигурност, не знаем против кого по-напред да се борим - против невидимия вирус ли или против очевидно настъпващата против свободата ни власт. Като че ли разтуха предлага единствено мисълта на Брехт, че: " който се бори, може да загуби. Който не се бори, към този момент е изгубил. "
Погледнете какво става в Холандия.
Крачка към какво?
Стана ясно, че това немислимо е освен допустимо, а и на практика изпълнимо. Болшинството жители са уверени, че би трябвало да са послушни. И те слушат.
Свобода или сигурност: това е през днешния ден хамлетовият въпрос съгласно новия публичен разказ. Наложи го властта след появяването на вируса.
За да си сигурен за здравето и живота си, е нужно да жертваш независимост. И, даже в предишното да сме писали по знамената си " Свобода или гибел! ", прозаичната истина е, че за човешката душeвност сигурността е доста по-интуитивна.
Роди се нова технология за огромно смирение. Посочени от властта експерти по тайнствата на вирусите благодарение на масмедиите афишират невидима смъртна заплаха. Гражданството е уплашено до загуба на разум. Готово е на съвсем всичко, с цел да бъде избавено. С възприятие на благодарност сдава правата си. От тук нататък тази технология за орязване на свободи може да служи на всеки властник, с всевъзможни подбуди. Не ми се мисли в комбиниране с модерните технологии за следене и надзор вид Биг Брадър какви резултати против свободите ни са постижими. Не ми се мисли и, отчитайки подбудите на средностатистическия български политик, какви още " геройства " на наш тил е кадърен да извърши той.
Германската общност, която към момента живее с контузията на наследеното националсоциалистическо самоосакатяване, е изключително сензитивна към политически дейности, целещи се в човешките права и свободи. Редица немски анализатори обществено съпоставят ограниченията против вируса, ограничаващи цивилен права, с политиката на немските националсоциалисти за налагане на " избавителна " тирания. Вярно е, че доста от тях политическият естаблишмънт назовава ковидиоти, само че - какво от това? А в случай че реакцията на ръководещите е необективна? В Германия демонстрациите против ограниченията, в случай че изобщо бъдат позволени, събират по 100 - 150.000 индивида.
Не укривам, че някои коментатори, алармиращи за предтечите на нов тоталитаризъм, са ми идейно непознати. Отстояват прекомерно консервативни възгледи. Понякога залитат даже в крайнодясното. Случва се реториката им да е популистка. Когато обаче с добре обосновани причини демонстрират по какъв начин политиките против Ковид систематично разграждат демократичната народна власт и правовата страна, надавам ухо.
Бързам да загатна, че нямам здравно обучение и не мога да преценява какъв брой рисков е Ковид-19. По-опасен ли е от елементарния грип и - в случай че да, до какъв брой? Старая се този текст да не замязя на популистки пасквил. Съзнавам заплахата това да се случи и демагози, които не одобрявам, да злоупотребят с него.
Нека проследим в този момент централните доводи на несъгласните с ограниченията против Ковид в Германия. Политическото зло, споделят те, побеждава тогава, когато се предрешава като положително, като някакъв тип избавление. Хитлер съумя да съблазни немците, тъй като доста от тях го счетоха за избавител - избавител. Подкрепиха неговите властнически и даже тоталитарните му хрумвания. Когато националсоциалистите пристигнаха на власт, заличиха плурализма. Истерията против инакомислието беляза началото на националсоциалистическия тоталитаризъм. Аналогична съгласно съперниците на ограниченията против Ковид-19 е нервността против тяхното мнение през днешния ден.
Мнението, че заплахата от Ковид-19 не допуска фрапантно посягане против гражданските свободи.
Концентрационните лагери, аргументират те, са единствено разумно разследване на заглушения плурализъм. Припомнят, че още предишния април в област Саксония е обсъждано, неспазващи карантината да бъдат затваряни в психиатрии срещу волята им. След бурно противоречие в цяла Германия концепцията е отхвърлена. На 15.01.2021 година в. BILD обаче оповестява, че държавното управление на област Саксония още веднъж възнамерява затвор за неспазване на карантина. Сграда в Дрезден, издигната през 2017 година за в началото настаняване на бежанци, следвало да се трансформира в място за задържане на извършители.
На 17.01.2021 година в. WELT am Sonntag оповестява за национални ограничения за "... наложително настаняване (на неспазващи карантината) в централни профилирани институции, клиники и затвори за малолетни ". След издадено правосъдно решение тази процедура даже към този момент се прилагала. 30 година след комунистическата тирания в Германска демократична република и 75 година след националсоциалистическата Германия още веднъж приказва за настаняване в " централни профилирани институции ". Там следва да попадат хора, които не са съгласни да се откажат от съществени права, обезпечени им от конституцията на страната. Правозащитниците бият тревога.
Освен това съгласно тях е неприемливо външният министър на Германия Хейко Маас - по сходство на министър-председателя Борисов - да приказва за " изключителни права " за хора, които са си сложили ваксина.
Гражданските права са неприкосновена полезност и няма по какъв начин да деградират в привилегия!
Всички жители да са равни пред закона е главно завладяване на западната правова страна. Особено смущаващо е съгласно правозащитниците изявлението на министър Маас заради заявките му, че е влезнал в политиката поради наследството на лагерите на гибелта Освиенцим (Аушвиц).
Създателите на немската конституция умишлено са заложили безпрекословна годност на главните цивилен права. Направили са го точно заради историческия опит от епохата на националсоциализма. Целта им е ясна. Те следва да са недосегаеми за преходния управленец. След пожара на Райхстага Хитлер анулира главните права на немските жители с довода за зародила изключителна заплаха за немската страна. Авторите на Grundgesetz, следвоенната конституцията на Германия, са се постарали това в никакъв случай да не се повтаря. Обявената пандемия обаче сътвори казус. Въпреки че страната не регистрира наднормена смъртност. Опитът на Швеция, която избра да се бори против вируса без орязване на права, съгласно правозащитниците потвърждава, че това и в Германия би било допустимо.
На 11.01.2021 година арбитър от административния съд в гр. Ваймар, област Тюрингия, постанови, че прелюдия в региона локдаун е противоконституционен. Това в допълнение възпламени немската общност, която по отношение на ограниченията против вируса е задоволително поляризирана. Съдия Матиас Гюрике в правосъдното си решение назовава локдауна " пагубно неверно политическо решение ". Счита възбраната за контакт сред жители на Тюрингия за " противоконституционна ". Областната администрация съгласно него е дръзнала да наруши едно свещено табу, като е протегнала ръка върху считаните до момента за неприкосновени цивилен права. Управляващите били атакували основите на обществото. Съдия Гюрике отсъжда в интерес на локален жител, който е бил санкциониран с 200 Евро за това, че е чествал в дома си своя рожден ден с другари. На първа инстанция санкцията е анулирана.
След оповестението на своето решение административният арбитър е подложен на масирана медийна офанзива. Само преди два дни Focus-Online например недоволства, че изтъкнатите в решението по делото причини " в огромна степен опонират на преобладаващото мнение на политиката и науката ". Подкрепящите го правозащитници припомнят обаче, че другояче реномираната медия е близка до ръководещите и изключително до немския министър на опазването на здравето Йенс Шпаан. Неговият брачен партньор - Шпаан е с хомосексуална ориентировка - е началник на кореспондентското бюро на Focus-Online в Берлин. Правозащитниците смятат, че могат да опровергаят изказванието, че правосъдното решение на Гюрике опонира на науката. Те се базират на оповестеното през предишния октомври изследване на реномирания откривател от университета Станфорд Джон Йоанидис. Йоанидис проучва данните за смъртността от Ковид-19 в 51 града. Установява, че тя е 0,23 %. Една тежка грипна вълна способства за смъртност от към 0,2 %, което е почти съпоставимо. Досега обаче заради грип в никакъв случай не са отменяни цивилен права.
Несъгласните с ограниченията цитират и друго изследване, оповестено при започване на януари т. година от Йоанидис и трима негови сътрудници. В него учените афишират локдауна за ненужен и даже контрапродуктивен. Изследването им обгръща статистически данни от 10 страни: Англия, Франция, Германия, Иран, Италия, Холандия, Испания, Южна Корея, Швеция и Съединени американски щати. В Швеция и Южна Корея не е имало локдаун. Съединени американски щати, Франция, Германия, Англия, Италия и Испания ползват тази мярка с друга суровост. Учените демонстрират, че нерядко в страни с по-строги ограничения смъртността е по-висока от страни с по-либерален режим. Те даже загатват, че самият локдаун евентуално способства за нарастване на смъртността, с изключение на всичките други нежелани последици, свързани с него.
Да се върнем на медийната офанзива против арбитър Гюрике. Независимостта на правосъдната власт е съществена причина за битие на правова страна. Един арбитър следва да отсъди само съгласно наличните обстоятелства и правните правила, без напън от страна на който и да било. В опитите посредством медиите и арбитър Гюрике, и решението му да бъдат дискредитирани, правозащитниците виждат нова заплаха. Кампанията съгласно тях заплашва независимостта на правосъдната власт. Някои даже виждат прилики с Gleichschaltung - принудата от страна на хитлеровия режим съдилищата в тогавашна Германия да отсъждат съгласно националсоциалистическата идеология.
Стана към този момент ясно. Ковид-19 от дълго време не е единствено медицински проблем. Не инцидентно гурута на модерната мисъл проклинат, че след него повече нищо няма да е същото. Вирусът забърка коктейл, в който смеси боязън от гибелта, религия в избавление посредством просвета и нейни излъчени от властта престижи, логика на психиката на масите и въздействие на масмедиите. Щедро го раздаде на обществата по света. Управляващите обявиха, че в подмяна желаят свободата ни. Стиснати в менгемето сред независимост и сигурност, не знаем против кого по-напред да се борим - против невидимия вирус ли или против очевидно настъпващата против свободата ни власт. Като че ли разтуха предлага единствено мисълта на Брехт, че: " който се бори, може да загуби. Който не се бори, към този момент е изгубил. "
Погледнете какво става в Холандия.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ