Това, което наблюдаваме в края на 2025 година, не е

Това, което следим в края на 2025 година, не е просто прогноза за следващия пазарен напредък, а признак на дълбока психическа промяна в институционалния капитал. Фактът, че 21 от 21 водещи стратези плануват растеж на S&P 500 през 2026-а, трансформира оптимизма от пазарно въодушевление в систематичен консенсус, който самичък по себе си носи скрита трошливост. След близо 90% рали от дъното през октомври 2022 година, пазарът навлиза във фаза, където неналичието на „ мечи “ гласове е по едно и също време най-силният мотив за покупка и най-тревожният сигнал за прегряване. Историята ни учи, че пазарите рядко дават безвъзмезден обяд на болшинството, а през днешния ден болшинството е безусловно.Тази невиждана убеденост не се роди във вакуум, а е директен резултат от контузията на неверните прогнози през последната година. Пазарът, който при започване на 2025 година бе разтресен от страховете към AI бранша (ефектът DeepSeek) и комерсиалните войни на администрацията на Тръмп, съумя да се възвърне с една от най-бързите корекции от 50-те години насам. Това възпита у анализаторите инстикт на капитулация пред силата на американската стопанска система — всеки, който заложи против показателите, бе осъден, а всеки, който купи страха, бе заплатен. Сегашната прогноза за междинен растеж от 9% не е толкоз плод на математически модел, колкото на груповата отмалялост от скептицизма. Инвеститорите просто стопираха да имат вяра, че гравитацията важи за този цикъл, подкрепени от устойчивия стопански напредък и корпоративните облаги, които настойчиво отхвърлят да се свият.Макрорамката обаче остава доста по-нюансирана от линейните графики на стратезите. Светът навлиза в 2026 година с очакване за „ златокоска “ сюжет — охлаждаща се инфлация, подкрепяща Фед, и софтуерен бранш, който трансформира финансовите разноски в действителни парични потоци. Но тъкмо тук се крие асиметрията на риска. Когато оценките са основани на съвършено осъществяване, всяко отклоняване в лихвената политика или геополитически трус с комерсиалните сътрудници (Мексико, Канада) може да има несъразмерен резултат. Еуфорията към AI и очакванията за дерегулация сътвориха среда, в която неприятните вести се поясняват или като краткотраен звук, или като мотив за интервенция на централните банки, само че този механизъм работи единствено до момента в който ликвидността е изобилна, а доверието — непоклатимо.Психологията на този миг е изключително забавна, тъй като припомня на класическо „ FOMO на експертите “. Дори ветерани като Ед Ярдени, които обичайно са в лагера на биковете, признават, че неналичието на съперници ги тревожи. Това е парадоксът на контрарианското мислене: когато тълпата е уверена в триумфа, пазарът губи своя „ стенa на паниката “ (wall of worry), по която нормално се катери нагоре. Ако всички към този момент са купили концепцията за напредък, кой остава да купува, когато новините станат в действителност положителни? Този консенсус трансформира 2026 година в година на тестване не за стопанската система, а за нервите на вложителите, които ще би трябвало да направляват във високо оценени активи без защитната мрежа на скептицизма.Историческият паралел е неминуем и насочва погледа към края на 90-те години. Ако прогнозите се осъществен, S&P 500 ще означи четири следващи години на двуцифрен растеж — събитие, невиждано от дот-ком ерата. Тогава, както и в този момент, софтуерната гражданска война оправдаваше високите мултипликатори, а продуктивността изглеждаше безгранична. Но разликата е, че през днешния ден цикълът е по-зрял, а дълговата тежест — по-голяма. Аналогията не предсказва наложителен провал, само че акцентира, че сходни серии на триумф са изключение, а не предписание, и нормално приключват не с привършване на купувачите, а с смяна на разказа, която никой не е очаквал.В последна сметка, историята тук не е самият факт на планувания напредък, а неговото значение като сигнал за засищане. Пазарът е механизъм за дисконтиране на бъдещето и в случай че бъдещето към този момент е изцяло оценено като „ розово “, капацитетът за възходяща изненада е стеснен, до момента в който прозорецът за отчаяние е необятно отворен. Истинската вест не е цифрата 7500 или 7700 пункта, а превръщането на вярата в базова тактика. Пазарът няма потребност от съвършени данни, с цел да пораства — той има потребност от подозрение, което да оборва, а тъкмо през днешния ден подозрението е дефицитна стока.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.