По следите на една легенда
Това, което държа в ръцете си и още не мога да допускам, е неописана част от така наречен „ Цариградски списък ". Нещо като Свещения граал на Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий ". История, премълчавана или преиначавана толкоз пъти през годините, че в последна сметка трансформирала се в тайнственост.
През 1931 година в България идват два вагона, натоварени със остаряла хартия, купена от Истанбул за претопяване във фабриката в Костенец. Балите с книжа са изринати от подземията на джамията „ Света София ", която Ататюрк счита да трансформира в музей дружно с още грандиозни промени, целящи да дадат актуален образ на Турската република, откъсвайки я от мрачното минало.
Бракуваната и небрежно продадена хартия се оказва част от султанския списък на погиналата Османска империя, в чийто бюрократичен свят нищо не е оставало незаписано. Фермани, берати, бележници с всевъзможни донесения и преписки по финансови, имотни, политически и военни въпроси от всички елементи на вековната империя. Истинско богатство, за което османистът Панчо Дорев, по това време чиновник на българското посолство в Истанбул, незабавно рапортува на управляващите в София.
Правителството изпраща екип от учени да прегледа пристигналите бали остаряла хартия. В групата е и проф. Петър Мутафчиев – бащата на известната наша писателка и ориенталистка акад. Вера Мутафчиева. Малко преди да почине, тя споделя пред вестник „ 24 часа ” за присъединяване на татко си в тази акция и дава детайлности за случилото се през лятото на 1931 г.
По предложение на учените тогава българското държавно управление изплаща хартията от притежателя на фабриката. Междувременно в Турция схващат каква голяма неточност са създали и упорстват архива да им бъде върнат. Властите в София са уклончиви. Агенти на турското разузнаване схващат, че архивите са пренесени от Костенец в казармите в Княжево.
Българските служби за сигурност надлежно усилват защитата на казармите, откакто са засекли хора от турското посолство да се навъртат из региона. Освен шпионски донесения през границата хвърчат дипломатически ноти и депеши. Натискът по публична линия пораства, а България не желае да рискува връзките си с Ататюрк, който е добър другар на страната. Групата учени османисти е събрана отново по неотложност. Трябва бързо да прегледат документите и да заделят няколко чувала, които да бъдат върнати на Турция с обяснението, че единствено това е избавено, а всичко останало към този момент е било претопено, за жалост.
В реалност „ останалото ” са близо 700 чувала, които през днешния ден са благосъстоятелност на Националната библиотека. И това несъмнено е най-големият в Европа староосмански списък. Все още неразучен изцяло. През 1979 година националният врач Петър Димков, от дълго време трансферирал 90-те, споделя своя версия за събитията.
Цялата история и градските митове към случилото се ще са тематика на епизод от новия сезон на поредицата 5 минути София.
През 1931 година в България идват два вагона, натоварени със остаряла хартия, купена от Истанбул за претопяване във фабриката в Костенец. Балите с книжа са изринати от подземията на джамията „ Света София ", която Ататюрк счита да трансформира в музей дружно с още грандиозни промени, целящи да дадат актуален образ на Турската република, откъсвайки я от мрачното минало.
Бракуваната и небрежно продадена хартия се оказва част от султанския списък на погиналата Османска империя, в чийто бюрократичен свят нищо не е оставало незаписано. Фермани, берати, бележници с всевъзможни донесения и преписки по финансови, имотни, политически и военни въпроси от всички елементи на вековната империя. Истинско богатство, за което османистът Панчо Дорев, по това време чиновник на българското посолство в Истанбул, незабавно рапортува на управляващите в София.
Правителството изпраща екип от учени да прегледа пристигналите бали остаряла хартия. В групата е и проф. Петър Мутафчиев – бащата на известната наша писателка и ориенталистка акад. Вера Мутафчиева. Малко преди да почине, тя споделя пред вестник „ 24 часа ” за присъединяване на татко си в тази акция и дава детайлности за случилото се през лятото на 1931 г.
По предложение на учените тогава българското държавно управление изплаща хартията от притежателя на фабриката. Междувременно в Турция схващат каква голяма неточност са създали и упорстват архива да им бъде върнат. Властите в София са уклончиви. Агенти на турското разузнаване схващат, че архивите са пренесени от Костенец в казармите в Княжево.
Българските служби за сигурност надлежно усилват защитата на казармите, откакто са засекли хора от турското посолство да се навъртат из региона. Освен шпионски донесения през границата хвърчат дипломатически ноти и депеши. Натискът по публична линия пораства, а България не желае да рискува връзките си с Ататюрк, който е добър другар на страната. Групата учени османисти е събрана отново по неотложност. Трябва бързо да прегледат документите и да заделят няколко чувала, които да бъдат върнати на Турция с обяснението, че единствено това е избавено, а всичко останало към този момент е било претопено, за жалост.
В реалност „ останалото ” са близо 700 чувала, които през днешния ден са благосъстоятелност на Националната библиотека. И това несъмнено е най-големият в Европа староосмански списък. Все още неразучен изцяло. През 1979 година националният врач Петър Димков, от дълго време трансферирал 90-те, споделя своя версия за събитията.
Цялата история и градските митове към случилото се ще са тематика на епизод от новия сезон на поредицата 5 минути София.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ