Проф. Оливер Андонов за ФрогНюз: Силни проруски струи в отношения...
Това сподели за ФрогНюз политикът от Северна Македония и представител на фракцията за демократизация и възкръсване на ВМРО-ДПМНЕ.
Ето и цялото изявление:
На 24 април във Вашата страна предстоят президентски избори. След това, вторият тур на тези избори ще се организира дружно с парламентарните избори на 8 май. Може ли този двоен избор да донесе ръководство, което гледа с повече храброст към Европа?
Мисля, че това е желанието на всеки естествен македонски жител, който желае да бъдем част от Европейски съюз. Македонците, които мислят проевропейски и промакедонски ще желаят държавно управление и президент, които гледат към Европейския съюз.
Изключително е значимо новото държавно управление, което ще пристигна - не в смисъла, че то няма да е ръководено от Християн Мицкоски като министър-председател, а в смисъл, че ще има промени в състава на кабинета, както и новият президент да бъдат на една и съща линия, която е проевропейската линия.
Знаем доста добре, че проевропейската линия зависи доста от осъществяването на рамката, контрактувана с Европейския съюз по повод смяна на Конституцията. Ако македонците бяхме малко по-умни до момента щяхме да променим Конституцията и щяхме да отидем на избори с това кой какъв брой повече е спомогнал за приближаването на Македония към Европейския съюз, за началото на договарянията, за това какъв брой въпроси от договарянията са били отворени и затворени, вместо занапред да приказваме за конституционните промени, с които албанската общественост да вземем за пример желае да наложи свои етнически и политически цели, които са тежки, само че и глупави за Македония - като да вземем за пример президентът на Македония да се избира от Парламента.
Кои са въпросите, които съгласно Вас би трябвало да се разискват в Северна Македония сега?
Това, което е значимо за нас, е да стартират договарянията с Европейския съюз, да се направи по този начин, че и у нас, и в България да имаме държавни управления, които да са партньорски - държавни управления, които да могат да беседват обикновено. Понякога имам извънредно отрицателното възприятие, че в връзките сред България и Македония се намесват мощни проруски струи, антагонистични струи, ретроградни струи, тъй че да не успее самодейността за Македония в Европейския съюз.
Може ли едно ново ръководство на Северна Македония, което гледа по-сериозно към Европа, да е ключът към подобряването на правата на българите във Вашата страна?
Това е и основата на нещата - вписването на българите в Конституцията на Македония. Това би означавало възстановяване на отношението към българите. Отношението към българите в Македония е резултат от политическото напрежение сред македонската и българската общественост, само че и напрежение сред страните. Покрай конституционните въпроси - смяната на Конституцията и вписването на българите, се слага и въпросът с българската общественост в Македония, който е по-скоро автошовинизъм от наша страна. Нито има изгода от това, нито има прагматично политическо значение. Това е повече етнополитическа готовност на отрицателна основа - “намерихме си неприятели в българите, дано да се активизираме на тази основа ”. По този метод на следващия ден ще намерим неприятели в албанците, отново ще се активизираме. Ще си намерим противник в която и да е друга общественост в Македония, и нон-стоп ще се активизираме. Това не е европейският път.
Следващото държавно управление на Македония би трябвало да намерения за това - да одобри конституционните промени, с цел да може да се успокои обществото. Само по този начин ще можем да водим договаряния за участие в Европейския съюз.
Може ли да се каже, че съветските въздействия пречат както на участието на Северна Македония в Европейския съюз, по този начин и на връзките ви с България?
Никога няма да чуете в Македония да ви кажат, че Русия работи директно против влизането в Европейския съюз и към тласкане към национализъм по отношение на България и връзките с България. Никога няма да чуете намерено това. Точно вписването на българите в Конституцията обаче се употребява, с цел да се попречи Македония да влезе в Европейския съюз. Тук още веднъж стигаме до въпроса с етническата готовност и етническите връзки, които се употребяват за борба с българите. Във вътрешната секта за демократизация и възкръсване на ВМРО-ДПМНЕ считаме, че нито броят на българската общественост в Македония е толкоз огромен, че македонците да се усещат застрашени, нито може да докара до това да имаме неприятни връзки с България. Напротив - връзката с българската общественост в Македония може да бъде детайл за отлични връзки с България.
Политическата наклонност на новото държавно управление би трябвало да бъде вписването на българите в Конституцията и положителни връзки с България като сътрудник за по-бързо влизане в Европейския съюз. Очаквам спомагателни проблеми за участието ни по-скоро от Гърция, не от България.
Руското въздействие в Македония е доста по-изразено посредством медиите, изключително интернет порталите и обществените мрежи, които постановат проруските възгледи на популацията, само че също и посредством проюгославското културно въздействие, което идва през Сърбия. Затова директно съветско въздействие няма да видите, само че то постоянно е прикрито през призмата на съседите на Македония.
Какви спънки смятате, че може да сложи Гърция?
Гледайки през призмата на проруското въздействие в Македония, споделих, че чакам пречките, сложени от Гърция, да продължат, само че също по този начин чакам в Македония непрекъснато, изключително в интервала на договарянията с Европейски Съюз, избрани групи във вътрешната политика да повдигат въпрос за смяна на името на страната.
От Гърция чакам още веднъж покачване на някои идентичности проблеми, най-вече свързани с църквата. Такива проблеми не чакам от България, мисля, че елементарно ще уточним някои въпроси към историческите аспекти на Охридската архиепископия, до момента в който казусът с Гърция е сериозен. Те употребяват детайлите на антимакедонизма - името на Македония и така нататък При гърците въпросът, че Македония не е гръцка провокира алергия. Тенденциозно е държанието им, че Македония е гръцка - по тази причина и чакам бъдещи спорове за участието ни в Европейския съюз повече от Гърция, в сравнение с от България. Мисля, че в България рамката с Европейския съюз е ясна и никой няма да има срещу, с изключение на кръгове, близки до съветското въздействие, които биха пробвали да основат спор сред Македония и България в подтекста на нестабилни Балкани и нестабилна Европа.
Смятам обаче, че тези гласове ще бъдат незначителни с нормализиране на връзките. Но връзките с Гърция, макар че религиозните въпроси не би трябвало да са въпрос на секуларния свят, можем да ги чакаме като продължение на казуса с македонската еднаквост от страна на Гърция и гръцката общественост.
Въпреки че сме съседи, в България като че ли политическата конюнктура в Македония не е изцяло ясна. Какъв е залогът на идните избори - първо за президент, по-късно за парламент?
Залогът е огромен - или ще тръгнем по пътя към Европейския съюз, или ще стагнираме до степен, че ще стартираме да се разпадаме от вътрешната страна. Това е залогът и той би трябвало да бъде явен на жителите на Македония. Знам, че това изявление ще бъде прочетено и в Македония и се надявам, че ще стигне до македонските жители, изключително до македонците. Надявам се, че ще стигне и до българските жители по повод разбирането за Македония и македонското участие в Европейски Съюз.
Че залогът от резултатите от идните избори в Македония е огромен, си проличава и от предизборната акция досега. А точно, главният акцент остава върху измененията в Конституцията и включването на българите в македонската конституция. Има и така наречен суверенистични детайли през призмата " да направиш Македония още веднъж горда " или " Македония още веднъж твоя ". Не става дума за европейски метод, а за игра с възприятията на жителите на Македония, изключително на македонците. Няма нищо общо с действителността, само че това е една тенденциозна политическа акция, която имам възприятието, че е основана и наложена извън и за други ползи, в това число съветски, за да попречи на Македония по пътя към Европейски Съюз.
Имам чувството, че въпросите към Македония в България не са преди всичко, не знам дали са и на пето място. Имам още възприятието, че политическият аспект на участието ни е решен въпрос, а в България се приказва за напълно други неща - и вас ви чакат двойни избори на 9 юни. Мисля, че в България ще се води битка сред проруските и проевропейските структури, само че през призмата на корупцията и проведената престъпност. То е и наша македонска болежка, само че у нас преобърнатият облик има политическа стойност.
Българската общественост приказва за Македония не към участието ни в Европейски Съюз - мисля, че рамката по този въпрос е затворена, а по-скоро към българската общественост в Македония. Радва ме това, че все още няма изразена припряност и спорове. Никой от България не съумя да провокира спор от подобен темперамент към евроизборите ви. Няма и изгода някой да провокира сходно напрежение, тъй като един от главните въпроси към изборите в Македония е вписването на българите в Конституцията ни, а тук всичко е ясно и свършва, тъй че няма потребност от напрежение.
Казахте, че залогът е огромен - дали Северна Македония ще премине към европейското семейство, или не. Струва ми се, че този въпрос е значим освен за Вашата страна, само че и за задачите Балкани. Какъв е залогът за района ни по повод европейското бъдеще на Северна Македония?
Констатацията Ви е вярна, склонен съм. Залогът за района идва от обстоятелството, че сме страна, която може да генерира неустойчивост. При възможен прогрес на Албания, никой няма да има самообладание да чака Македония - Албания ще тръгне преди нас. Това ще значи напълно друго отношение на албанската общественост в Македония към Македония като страна, към бъдещето ни. Това прави обстановката в Македония сериозна. Собствения си интерес извършват още Сърбия и Косово. Между личните им ползи имат и спомагателен интерес към Македония и протичащото се в Македония.
Има нещо доста забавно, което не знам какъв брой е познато на българските жители. Познато е обаче на политиците. В Сърбия има наклонност Македония да не влезе преди нея в Европейския съюз. Според мен и в Косово има такова предпочитание, защото тогава позицията на Македония по повод Сърбия ще се промени. Ако провокират невлизане на Македония в Европейски Съюз, непродължаване на договарянията, това би дало опция да се сипят спорове както сред Сърбия и Косово, по този начин и да ги трансферират в Македония. Това е районното въздействие на Македония по повод влизането или не в Европейски Съюз. Нещо повече, влизането на Македония в Европейски Съюз преди Косово и Сърбия ще направи Македония политически постоянна и още по-мощна във връзка с Сърбия и Косово, изключително в политико-икономически аспект, което ще се отрази и на взаимоотношенията на Македония с тези страни, само че и в района.
Има я теорията, че през Сърбия, Русия може да отвори втори фронт, който да е на Балканите. Смятате ли, че това е допустимо?
Смятам, че това не е допустима доктрина, в случай че приказваме за непосредствено отваряне на боен балкански фронт през Сърбия. Русия при всички положения желае това, само че този фронт би бил повече не класическа война - Русия идва и носи експанзия, както в Украйна, по-скоро би бил отворен фронт в различен подтекст - на етническа основа, на дълготрайна неустойчивост на района, слаби институции и етническо напрежение. Това е наклонност, която я има през Сърбия и то от дълъг интервал, защото е явно, че Сърбия има задоволително потенциал да провокира рецесии в района или да повлияе на обстановката в района, изключително върху страни, които не са членки на Европейски Съюз и НАТО.
Такова напрежение би било ориентирано към Косово, към Македония по линия македонци против албанци, към Босна. Не бива да забравяме Босна и въздействието на Република Сръбска. Напредъкът на договарянията за участие в Европейски Съюз на Босна е забавен въпрос, тъй като Босна има извънредно преимущество, което е в ущърб на Сърбия. Ако Босна тръгне по пътя към Европейски Съюз, ще тръгне и по пътя към НАТО, а това значи неспособност Република Сръбска да бъде детайл на дестабилизация.
Усещате ли дестабилизирането на Балканите и сега?
Балканите постоянно са били меката точка на Европа. Винаги са били детайл за дестабилизация. Често балканските страни опираме до средновековна неизживяност, национални романтизми и териториални искания в 21. век. Точно по тази причина лекарството е Европейският съюз - с цел да се завърши с това.
Може ли да извлечем следния извод - че пътят към Европейски Съюз е методът да се завърши с напрежението в нашия район?
Точно по този начин - това е методът да приключим с тези шовинизми, с междусъседските трендове към завладяване на територии, с това да се ненавиждаме едни други, да се унищожаваме, да се съобразяваме с ползите на огромните страни и да ги оставяме да осъществят своите геополитически ползи през Балканите. Мисля, че политиците на Балканите знаят това доста добре и по тази причина и злоупотребяват - балканските страни биха влезнали в Европейски Съюз, само че по наши лични правила. А тези правила биха били балкански правила, което няма по какъв начин да е работещо. Следователно влизането в Европейски Съюз по разпоредбите на Европейски Съюз е единственият път, който ще ни откъсне от балканския нрав на държание както вътре в личните ни страни, по този начин и в връзките ни.
Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
На 24 април във Вашата страна предстоят президентски избори. След това, вторият тур на тези избори ще се организира дружно с парламентарните избори на 8 май. Може ли този двоен избор да донесе ръководство, което гледа с повече храброст към Европа?
Мисля, че това е желанието на всеки естествен македонски жител, който желае да бъдем част от Европейски съюз. Македонците, които мислят проевропейски и промакедонски ще желаят държавно управление и президент, които гледат към Европейския съюз.
Изключително е значимо новото държавно управление, което ще пристигна - не в смисъла, че то няма да е ръководено от Християн Мицкоски като министър-председател, а в смисъл, че ще има промени в състава на кабинета, както и новият президент да бъдат на една и съща линия, която е проевропейската линия.
Знаем доста добре, че проевропейската линия зависи доста от осъществяването на рамката, контрактувана с Европейския съюз по повод смяна на Конституцията. Ако македонците бяхме малко по-умни до момента щяхме да променим Конституцията и щяхме да отидем на избори с това кой какъв брой повече е спомогнал за приближаването на Македония към Европейския съюз, за началото на договарянията, за това какъв брой въпроси от договарянията са били отворени и затворени, вместо занапред да приказваме за конституционните промени, с които албанската общественост да вземем за пример желае да наложи свои етнически и политически цели, които са тежки, само че и глупави за Македония - като да вземем за пример президентът на Македония да се избира от Парламента.
Кои са въпросите, които съгласно Вас би трябвало да се разискват в Северна Македония сега?
Това, което е значимо за нас, е да стартират договарянията с Европейския съюз, да се направи по този начин, че и у нас, и в България да имаме държавни управления, които да са партньорски - държавни управления, които да могат да беседват обикновено. Понякога имам извънредно отрицателното възприятие, че в връзките сред България и Македония се намесват мощни проруски струи, антагонистични струи, ретроградни струи, тъй че да не успее самодейността за Македония в Европейския съюз.
Може ли едно ново ръководство на Северна Македония, което гледа по-сериозно към Европа, да е ключът към подобряването на правата на българите във Вашата страна?
Това е и основата на нещата - вписването на българите в Конституцията на Македония. Това би означавало възстановяване на отношението към българите. Отношението към българите в Македония е резултат от политическото напрежение сред македонската и българската общественост, само че и напрежение сред страните. Покрай конституционните въпроси - смяната на Конституцията и вписването на българите, се слага и въпросът с българската общественост в Македония, който е по-скоро автошовинизъм от наша страна. Нито има изгода от това, нито има прагматично политическо значение. Това е повече етнополитическа готовност на отрицателна основа - “намерихме си неприятели в българите, дано да се активизираме на тази основа ”. По този метод на следващия ден ще намерим неприятели в албанците, отново ще се активизираме. Ще си намерим противник в която и да е друга общественост в Македония, и нон-стоп ще се активизираме. Това не е европейският път.
Следващото държавно управление на Македония би трябвало да намерения за това - да одобри конституционните промени, с цел да може да се успокои обществото. Само по този начин ще можем да водим договаряния за участие в Европейския съюз.
Може ли да се каже, че съветските въздействия пречат както на участието на Северна Македония в Европейския съюз, по този начин и на връзките ви с България?
Никога няма да чуете в Македония да ви кажат, че Русия работи директно против влизането в Европейския съюз и към тласкане към национализъм по отношение на България и връзките с България. Никога няма да чуете намерено това. Точно вписването на българите в Конституцията обаче се употребява, с цел да се попречи Македония да влезе в Европейския съюз. Тук още веднъж стигаме до въпроса с етническата готовност и етническите връзки, които се употребяват за борба с българите. Във вътрешната секта за демократизация и възкръсване на ВМРО-ДПМНЕ считаме, че нито броят на българската общественост в Македония е толкоз огромен, че македонците да се усещат застрашени, нито може да докара до това да имаме неприятни връзки с България. Напротив - връзката с българската общественост в Македония може да бъде детайл за отлични връзки с България.
Политическата наклонност на новото държавно управление би трябвало да бъде вписването на българите в Конституцията и положителни връзки с България като сътрудник за по-бързо влизане в Европейския съюз. Очаквам спомагателни проблеми за участието ни по-скоро от Гърция, не от България.
Руското въздействие в Македония е доста по-изразено посредством медиите, изключително интернет порталите и обществените мрежи, които постановат проруските възгледи на популацията, само че също и посредством проюгославското културно въздействие, което идва през Сърбия. Затова директно съветско въздействие няма да видите, само че то постоянно е прикрито през призмата на съседите на Македония.
Какви спънки смятате, че може да сложи Гърция?
Гледайки през призмата на проруското въздействие в Македония, споделих, че чакам пречките, сложени от Гърция, да продължат, само че също по този начин чакам в Македония непрекъснато, изключително в интервала на договарянията с Европейски Съюз, избрани групи във вътрешната политика да повдигат въпрос за смяна на името на страната.
От Гърция чакам още веднъж покачване на някои идентичности проблеми, най-вече свързани с църквата. Такива проблеми не чакам от България, мисля, че елементарно ще уточним някои въпроси към историческите аспекти на Охридската архиепископия, до момента в който казусът с Гърция е сериозен. Те употребяват детайлите на антимакедонизма - името на Македония и така нататък При гърците въпросът, че Македония не е гръцка провокира алергия. Тенденциозно е държанието им, че Македония е гръцка - по тази причина и чакам бъдещи спорове за участието ни в Европейския съюз повече от Гърция, в сравнение с от България. Мисля, че в България рамката с Европейския съюз е ясна и никой няма да има срещу, с изключение на кръгове, близки до съветското въздействие, които биха пробвали да основат спор сред Македония и България в подтекста на нестабилни Балкани и нестабилна Европа.
Смятам обаче, че тези гласове ще бъдат незначителни с нормализиране на връзките. Но връзките с Гърция, макар че религиозните въпроси не би трябвало да са въпрос на секуларния свят, можем да ги чакаме като продължение на казуса с македонската еднаквост от страна на Гърция и гръцката общественост.
Въпреки че сме съседи, в България като че ли политическата конюнктура в Македония не е изцяло ясна. Какъв е залогът на идните избори - първо за президент, по-късно за парламент?
Залогът е огромен - или ще тръгнем по пътя към Европейския съюз, или ще стагнираме до степен, че ще стартираме да се разпадаме от вътрешната страна. Това е залогът и той би трябвало да бъде явен на жителите на Македония. Знам, че това изявление ще бъде прочетено и в Македония и се надявам, че ще стигне до македонските жители, изключително до македонците. Надявам се, че ще стигне и до българските жители по повод разбирането за Македония и македонското участие в Европейски Съюз.
Че залогът от резултатите от идните избори в Македония е огромен, си проличава и от предизборната акция досега. А точно, главният акцент остава върху измененията в Конституцията и включването на българите в македонската конституция. Има и така наречен суверенистични детайли през призмата " да направиш Македония още веднъж горда " или " Македония още веднъж твоя ". Не става дума за европейски метод, а за игра с възприятията на жителите на Македония, изключително на македонците. Няма нищо общо с действителността, само че това е една тенденциозна политическа акция, която имам възприятието, че е основана и наложена извън и за други ползи, в това число съветски, за да попречи на Македония по пътя към Европейски Съюз.
Имам чувството, че въпросите към Македония в България не са преди всичко, не знам дали са и на пето място. Имам още възприятието, че политическият аспект на участието ни е решен въпрос, а в България се приказва за напълно други неща - и вас ви чакат двойни избори на 9 юни. Мисля, че в България ще се води битка сред проруските и проевропейските структури, само че през призмата на корупцията и проведената престъпност. То е и наша македонска болежка, само че у нас преобърнатият облик има политическа стойност.
Българската общественост приказва за Македония не към участието ни в Европейски Съюз - мисля, че рамката по този въпрос е затворена, а по-скоро към българската общественост в Македония. Радва ме това, че все още няма изразена припряност и спорове. Никой от България не съумя да провокира спор от подобен темперамент към евроизборите ви. Няма и изгода някой да провокира сходно напрежение, тъй като един от главните въпроси към изборите в Македония е вписването на българите в Конституцията ни, а тук всичко е ясно и свършва, тъй че няма потребност от напрежение.
Казахте, че залогът е огромен - дали Северна Македония ще премине към европейското семейство, или не. Струва ми се, че този въпрос е значим освен за Вашата страна, само че и за задачите Балкани. Какъв е залогът за района ни по повод европейското бъдеще на Северна Македония?
Констатацията Ви е вярна, склонен съм. Залогът за района идва от обстоятелството, че сме страна, която може да генерира неустойчивост. При възможен прогрес на Албания, никой няма да има самообладание да чака Македония - Албания ще тръгне преди нас. Това ще значи напълно друго отношение на албанската общественост в Македония към Македония като страна, към бъдещето ни. Това прави обстановката в Македония сериозна. Собствения си интерес извършват още Сърбия и Косово. Между личните им ползи имат и спомагателен интерес към Македония и протичащото се в Македония.
Има нещо доста забавно, което не знам какъв брой е познато на българските жители. Познато е обаче на политиците. В Сърбия има наклонност Македония да не влезе преди нея в Европейския съюз. Според мен и в Косово има такова предпочитание, защото тогава позицията на Македония по повод Сърбия ще се промени. Ако провокират невлизане на Македония в Европейски Съюз, непродължаване на договарянията, това би дало опция да се сипят спорове както сред Сърбия и Косово, по този начин и да ги трансферират в Македония. Това е районното въздействие на Македония по повод влизането или не в Европейски Съюз. Нещо повече, влизането на Македония в Европейски Съюз преди Косово и Сърбия ще направи Македония политически постоянна и още по-мощна във връзка с Сърбия и Косово, изключително в политико-икономически аспект, което ще се отрази и на взаимоотношенията на Македония с тези страни, само че и в района.
Има я теорията, че през Сърбия, Русия може да отвори втори фронт, който да е на Балканите. Смятате ли, че това е допустимо?
Смятам, че това не е допустима доктрина, в случай че приказваме за непосредствено отваряне на боен балкански фронт през Сърбия. Русия при всички положения желае това, само че този фронт би бил повече не класическа война - Русия идва и носи експанзия, както в Украйна, по-скоро би бил отворен фронт в различен подтекст - на етническа основа, на дълготрайна неустойчивост на района, слаби институции и етническо напрежение. Това е наклонност, която я има през Сърбия и то от дълъг интервал, защото е явно, че Сърбия има задоволително потенциал да провокира рецесии в района или да повлияе на обстановката в района, изключително върху страни, които не са членки на Европейски Съюз и НАТО.
Такова напрежение би било ориентирано към Косово, към Македония по линия македонци против албанци, към Босна. Не бива да забравяме Босна и въздействието на Република Сръбска. Напредъкът на договарянията за участие в Европейски Съюз на Босна е забавен въпрос, тъй като Босна има извънредно преимущество, което е в ущърб на Сърбия. Ако Босна тръгне по пътя към Европейски Съюз, ще тръгне и по пътя към НАТО, а това значи неспособност Република Сръбска да бъде детайл на дестабилизация.
Усещате ли дестабилизирането на Балканите и сега?
Балканите постоянно са били меката точка на Европа. Винаги са били детайл за дестабилизация. Често балканските страни опираме до средновековна неизживяност, национални романтизми и териториални искания в 21. век. Точно по тази причина лекарството е Европейският съюз - с цел да се завърши с това.
Може ли да извлечем следния извод - че пътят към Европейски Съюз е методът да се завърши с напрежението в нашия район?
Точно по този начин - това е методът да приключим с тези шовинизми, с междусъседските трендове към завладяване на територии, с това да се ненавиждаме едни други, да се унищожаваме, да се съобразяваме с ползите на огромните страни и да ги оставяме да осъществят своите геополитически ползи през Балканите. Мисля, че политиците на Балканите знаят това доста добре и по тази причина и злоупотребяват - балканските страни биха влезнали в Европейски Съюз, само че по наши лични правила. А тези правила биха били балкански правила, което няма по какъв начин да е работещо. Следователно влизането в Европейски Съюз по разпоредбите на Европейски Съюз е единственият път, който ще ни откъсне от балканския нрав на държание както вътре в личните ни страни, по този начин и в връзките ни.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ