Това каза за ФрогНюз гл. ас. д-р Екатерина Димитрова от

Това сподели за ФрогНюз гл. ас. доктор Екатерина Димитрова от Департамент „ Психология “ към Института за проучване на популацията и индивида (ИИНЧ) към Българска академия на науките. Тя се занимава с проблеми като детско-юношеска експанзия, държанието на младежи в групи от връстници и така наречен сложни училищен класове. Част от екип учени, основали стратегия за предварителна защита и намеса на експанзията и насилието в учебно заведение.




Гл. ас. доктор Екатерина Димитрова

Говорим с нея за аргументите зад държанието на така наречен „ локали “ – групи от деца, склонни към експанзия. Само преди дни стана ясно по какъв начин 14-годишно момче в края на февруари е било нападнато и пребито от група младежи в подлеза на метростанция „ Горна баня ”. Подобни набези се случват неведнъж на разнообразни места.

Какво стои зад тях и каква е предварителната защита, четете в идващите редове:

Има разнообразни способи, по които се разказват въпросните групи от нападателни младежи – локали, химерни групи. Има ли психическа разлика сред тези избрания, какво разказват те?

 

„ Локали “ идва от „ локално “, т.е. от някакво локално едно, на което се намират тези групи. Те оперират в избрани ареали, избрани локални граници. Тези групи се назовават и „ химерни групи “ – в литературата. Това са групи, чието битие не е познато на престижите – на родители, на учители. Това са секрети групи, банди. Формират се от разнообразни класове, учениците в тях са на разнообразни възрасти. Често за тях въобще не се знае. Често за тях се схваща, чак когато някой е пребит от такава група. Формират се или на територията на учебното заведение, или на територията на даден квартал, не някъде по-далеч. За мен тези понятия се припокриват.  

Какво подтиква тези деца да се съберат в групи и да демонстрират експанзия?

 

Много сътрудници са прави, като споделят, че част от тези юноши са от фамилии, които не са цели – липсва бащата или майката, няма задоволително внимание, което да е ориентирано към тях вярно. Може да има голям брой проблеми, с които тези деца да са се сблъскали и които са предизвикали експанзия в тях. Но това в действителност важи най-вече за водачите на тези групи – те образуват групата. Такива деца постоянно са били унизени в предходни среди и, с цел да избегнат повторението на тази роля в новото учебно заведение, заемат лидерска позиция. Прекопирали са менталитета, качествата, характерностите на водача, който ги е тормозил преди и в този момент, в нова среда, се пробват да го наподобяват. Това е едната страна.

От друга страна, фамилната среда и личностните характерности постоянно влизат в характерността на един  „ нападателен деструктивен водач “, както се назовава в литературата. Обикновено те притеглят към себе си други такива деца, само че също и доста деца, които са от така наречен „ положителни фамилии “, без забележими проблеми в домашната среда. След 5-6 клас децата на първо място се интересуват от групите от връстници. Авторитетите, като родители, учители и така нататък, остават мощно обратно. Вниманието е ориентирано само върху това по какъв начин те се усещат измежду връстниците си, какво получават от групата, какво дават и по какъв начин се отнасят връстниците им към тях – това става крайъгълен камък на тяхното държание. 

Такива групи могат да се образуват в границите на един избран клас и да оперират единствено вътре в класа. Те се назовават сложни или спешни класове. Могат да са и химерни групи, които стартират да оперират или в цялото учебно заведение, или отвън него – нормално в квартала като тип бандитски групи. 

Какво се случва в тези групи? 

Членовете на групите се сплотяват посредством прекосяването през провокации. Те се схващат, че ще пребият някого, ще откраднат нещо, ще разрушават, ще чупят, ще вандалстват и така нататък Задачите на тези групи са разнообразни. Сплотяването на членовете на групата се прави посредством побой или обир и така нататък Всеки член на групата потвърждава лоялността си към водача ежедневно, изпълнявайки дадените от него задания. Чрез осъществяването им, той заслужава да принадлежи към тази група. 

Тези групи имат съревнователен миг сред самите групи – те са разнообразни групировки. Те се съревновават за власт. Колкото по-деструктивни дейности правят, толкоз повече се покачва статусът им измежду останалите такива групи.

 

Имат и избран метод на еднообразно обличане, слушат избрана една и съща музика. Групата си има дадена субкултура.

Имате ли наблюдения за възрастта им – какъв брой дребни стартират да влизат в такива групи?

По мои проучвания на проблематичните училищен класове, най-често децата са в диапазона от 6-7 клас до към 9 клас – т.е. от 12-13 години до към 15-16 години.

Само момчета ли има в тези групи, или и девойки?

Вече има и момичешки банди. Много постоянно те са даже по-жестоки от момчешките. По-враждебни са и работят по различен метод.

Казахте, че тези групи не са известни на престижите – на учителите, на родителите. Това подсказва ли за съществуването на публичен проблем? 

В Института за проучване на популацията и индивида (ИИНЧ) създадохме стратегия за предварителна защита и намеса на експанзията и насилието в учебно заведение, като частта за намеса е обвързвана точно с намеса на сложни училищен класове с нападателна устременост.

Тази стратегия би трябвало да се ползва от учебните психолози. Тя има диагностична част – класовете се диагностицират всяка година най-малко два пъти, с цел да се разбере какво се случва с груповото държание във всеки клас. Това ни интересува – груповото държание, не само самостоятелното. За да направи учебният психолог такова проучване, той би трябвало да има време. Училищните психолози сега работят с децата със специфични просветителни потребности и са товарени с разнообразни механически действия, които не би следвало да извършват. Естествено, всичко друго става на назад във времето.

Колеги, които сме обучавали по тази стратегия, споделят: „ Ние не можем да стигнем до нея и да я прилагаме, даже не можем да диагностицираме класовете “. Така тези проблеми остават на назад във времето и те се задълбочават – те не могат да се решат. А в случай че се открият навреме, може да се работи и превантивно – преди да се задълбочили, преди да се развили във времето.

Това ли е решението – ефикасна предварителна защита?

Това е едно от решенията в учебната среда. Ако би трябвало да погледнем по-глобално, не знам за какво обществото си мисли, че няма отговорност към младите генерации. Напротив – носи цялостна отговорност за тяхното развиване и среда. Ако няколко индивида създадат забележка на едни такива локали или химерни групи, които са се събрали някъде, вместо да ги подминат, в случай че се обадят на полицията или на Детска педагогическа стая, то тогава ще се вземат някакви ограничения. Ще се покаже на тези генерации, че по този метод не може да се работи. А множеството от нас, и себе си включвам включително, подминават и споделят: „ Някой различен да се оправя с казуса “. 

Това е и до разбирането на обществото, че всички деца са наши деца – освен на майката и на бащата или единствено на учебното заведение. На този стадий обаче не виждам сходно схващане в обществото.

 

Интервю на Илияна Маринкова