Иво Димчев пред Фрог: От 15 години съм ХИВ-позитивен и живея по-добре от всякога
Това сподели за ФрогНюз ексцентричният български реализатор и международен актьор Иво Димчев, във връзка 1 декември, Световен ден за битка със СПИН.
Ето го и цялото изявление.
Преди какъв брой време разбрахте, че сте ХИВ-позитивен и промени ли се фрапантно животът ви след тази диагноза. Ще може ли да обясните също по този начин каква е разликата сред ХИВ и СПИН, защото доста хора не вършат такава?
Да си ХИВ-позитивен не значи, че си болен от СПИН. Това е крайната форма на болестта, когато имунната ти система е тотално срината и нещата са необратими. В днешно време съвсем няма такива случаи, тъй като хората, които схващат, че са ХИВ-позитивни незабавно стартират терапия, която отстрани вируса, той не може да се развъжда и не циркулира в кръвта и семенната течност на вирусоносителя, тъй че той не може да бъде рисков за близките.
Имунната система не може да бъде компрометирана по никакъв метод и той може да води безусловно естествен метод на живот. Човек би трябвало да взима по едно хапче дневно вечер преди лягане, това е!
Аз от 15 години съм ХИВ-позитивен и това не ми пречи по никакъв метод да повеждам извънредно деен живот, пътувания, концерти, постановки. Само това едно хапче дневно ми е безусловно задоволително и поддържа имунната ми система в страхотна форма. Оттук нататък към този момент зависи човек какъв метод на живот води. Дали пие, пуши, дали се храни здравословно и така нататък Аз мога да кажа, че в действителност си върша каквото си желая и не се отнемам от нищо.
Пия с другари понякога, пуша, похапвам каквото ми падне, не поставям особени грижи. Е, правилно, в този момент ходя на фитнес, вървя и на плуване, само че това си е персонално мое решение, не е с цел да си подкрепям имунната система. Просто с цел да съм в добра форма и като изляза на сцената да не се посрамвам и да не се изтощавам.
Как звучи в днешно време диагнозата ХИВ, нещо ужасно ли е?
ХИВ не е страшна диагноза и никой не е застрахован да му се случи това нещо. Просто желая да кажа, че в случай че въпреки всичко се случи на някой, да не се опасява или комплексира, да не се депресира и самоубива, да споделя с околните си и да не живее в позор. Това е пъкъла, от който в случай че на мен ми се случи бих желал да избягам благодарение на Исус и за това имам и цялостен мюзикъл на тази тематика, за пъкъла и Исус, In Hell with Jesus.
Някои хора биха споделили, че това са две противоположни неща, не можеш да бъдеш в пъкъла с Исус. Аз бих споделил в противен случай, не можеш да излезеш от пъкъла без него. От най-големите пъкли съм излязъл тъкмо посредством любовта си.
Въпреки цялата информация, която ни залива за ХИВ и СПИН през последните години, хората не престават да се тормозят като чуят тази диагноза, даже и когато тя не е сложена на тях самите. На какво се дължи тази реакция?
Притесняват се, тъй като няма задоволително хора, които да приказват от първо лице за тази диагноза. Аз познавам доста политици, публицисти, доктори, музиканти, актьори, които са ХИВ-позитивни, само че те в никакъв случай не биха посмели да го кажат, тъй като се тормозят от това по какъв начин обществото ще ги одобри.
Но обществото няма да ги одобри, тъй като няма сходни образци. Една птичка пролет не прави, както можете да се досетите. Аз съм се примирил с този факт, че хората постоянно ще имат такава стигма, само че не бих станал жертва на тази стигма. Не бих разрешил това да влияе върху работата, душeвността и страстите ми. Затова не преставам да настоявам, че от 15 години съм ХИВ-позитивен и пребивавам по-добре от всеки път и съм по-здрав от множеството хора, които познавам.
Как би трябвало да се промени обществото, с цел да се напасне към ХИВ, да не се анатемосва толкоз мощно тази тематика?
Темата би трябвало да се включи в образованието и медиите, с цел да може хората да се приготвят по някакъв метод и това в случай че им се случи, да не се усещат като жигосани и чумави. Защото това е което ние всички знаем, че би трябвало да усещаме в случай че сме ХИВ-позитивни.
Аз персонално се опълчвам на това нещо. Живял съм отвън България доста години, там също я има тази стигма, само че не е в такива размери и такава необразованост, която срещам тук, не съм виждал на никое място другаде, тя е патологична.
Вие сте международно прочут актьор и музикант, който не стопира да радва и изненава публиката с нови и нови осъществявания. Над какво работите в този момент и къде можем да ви гледаме?
Тази вечер имам концерт в “Строежа ”, на който му е забавна и му харесва тази музика може да заповяда от 22 часа. В четвъртък играем мюзикъла In Hell with Jesus в “Топлоцентрала ”, а през декември предстоят немските министър председатели на мюзикъла, в Берлин, на 17-ти и 18-ти.
Януари съм в Ню Йорк, където ще показва същия този мюзикъл, на 13 януари. През март имам турне в Канада и Австралия. Доста ми е дейна програмата и в действителност дръзвам да настоявам, че това, че съм ХИВ-позитивен изобщо не ми пречи по никакъв метод.
Инетрвю на Констанца Илиева
Ето го и цялото изявление.
Преди какъв брой време разбрахте, че сте ХИВ-позитивен и промени ли се фрапантно животът ви след тази диагноза. Ще може ли да обясните също по този начин каква е разликата сред ХИВ и СПИН, защото доста хора не вършат такава?
Да си ХИВ-позитивен не значи, че си болен от СПИН. Това е крайната форма на болестта, когато имунната ти система е тотално срината и нещата са необратими. В днешно време съвсем няма такива случаи, тъй като хората, които схващат, че са ХИВ-позитивни незабавно стартират терапия, която отстрани вируса, той не може да се развъжда и не циркулира в кръвта и семенната течност на вирусоносителя, тъй че той не може да бъде рисков за близките.
Имунната система не може да бъде компрометирана по никакъв метод и той може да води безусловно естествен метод на живот. Човек би трябвало да взима по едно хапче дневно вечер преди лягане, това е!
Аз от 15 години съм ХИВ-позитивен и това не ми пречи по никакъв метод да повеждам извънредно деен живот, пътувания, концерти, постановки. Само това едно хапче дневно ми е безусловно задоволително и поддържа имунната ми система в страхотна форма. Оттук нататък към този момент зависи човек какъв метод на живот води. Дали пие, пуши, дали се храни здравословно и така нататък Аз мога да кажа, че в действителност си върша каквото си желая и не се отнемам от нищо.
Пия с другари понякога, пуша, похапвам каквото ми падне, не поставям особени грижи. Е, правилно, в този момент ходя на фитнес, вървя и на плуване, само че това си е персонално мое решение, не е с цел да си подкрепям имунната система. Просто с цел да съм в добра форма и като изляза на сцената да не се посрамвам и да не се изтощавам.
Как звучи в днешно време диагнозата ХИВ, нещо ужасно ли е?
ХИВ не е страшна диагноза и никой не е застрахован да му се случи това нещо. Просто желая да кажа, че в случай че въпреки всичко се случи на някой, да не се опасява или комплексира, да не се депресира и самоубива, да споделя с околните си и да не живее в позор. Това е пъкъла, от който в случай че на мен ми се случи бих желал да избягам благодарение на Исус и за това имам и цялостен мюзикъл на тази тематика, за пъкъла и Исус, In Hell with Jesus.
Някои хора биха споделили, че това са две противоположни неща, не можеш да бъдеш в пъкъла с Исус. Аз бих споделил в противен случай, не можеш да излезеш от пъкъла без него. От най-големите пъкли съм излязъл тъкмо посредством любовта си.
Въпреки цялата информация, която ни залива за ХИВ и СПИН през последните години, хората не престават да се тормозят като чуят тази диагноза, даже и когато тя не е сложена на тях самите. На какво се дължи тази реакция?
Притесняват се, тъй като няма задоволително хора, които да приказват от първо лице за тази диагноза. Аз познавам доста политици, публицисти, доктори, музиканти, актьори, които са ХИВ-позитивни, само че те в никакъв случай не биха посмели да го кажат, тъй като се тормозят от това по какъв начин обществото ще ги одобри.
Но обществото няма да ги одобри, тъй като няма сходни образци. Една птичка пролет не прави, както можете да се досетите. Аз съм се примирил с този факт, че хората постоянно ще имат такава стигма, само че не бих станал жертва на тази стигма. Не бих разрешил това да влияе върху работата, душeвността и страстите ми. Затова не преставам да настоявам, че от 15 години съм ХИВ-позитивен и пребивавам по-добре от всеки път и съм по-здрав от множеството хора, които познавам.
Как би трябвало да се промени обществото, с цел да се напасне към ХИВ, да не се анатемосва толкоз мощно тази тематика?
Темата би трябвало да се включи в образованието и медиите, с цел да може хората да се приготвят по някакъв метод и това в случай че им се случи, да не се усещат като жигосани и чумави. Защото това е което ние всички знаем, че би трябвало да усещаме в случай че сме ХИВ-позитивни.
Аз персонално се опълчвам на това нещо. Живял съм отвън България доста години, там също я има тази стигма, само че не е в такива размери и такава необразованост, която срещам тук, не съм виждал на никое място другаде, тя е патологична.
Вие сте международно прочут актьор и музикант, който не стопира да радва и изненава публиката с нови и нови осъществявания. Над какво работите в този момент и къде можем да ви гледаме?
Тази вечер имам концерт в “Строежа ”, на който му е забавна и му харесва тази музика може да заповяда от 22 часа. В четвъртък играем мюзикъла In Hell with Jesus в “Топлоцентрала ”, а през декември предстоят немските министър председатели на мюзикъла, в Берлин, на 17-ти и 18-ти.
Януари съм в Ню Йорк, където ще показва същия този мюзикъл, на 13 януари. През март имам турне в Канада и Австралия. Доста ми е дейна програмата и в действителност дръзвам да настоявам, че това, че съм ХИВ-позитивен изобщо не ми пречи по никакъв метод.
Инетрвю на Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ