Д-р Владимир Сотиров за Фрог: В политиката в момента има откровени психопати, включително Б. Борисов, койт...
Това сподели в изявление за Фрог психиатърът доктор Владимир Сотиров във връзка на бруталните случаи на експанзия измежду младите, на които сме очевидци напоследък.
Ето го и цялото изявление:
Доктор Сотиров, от психиатричната ви процедура, по какъв начин бихте коментирали бруталните случаи на експанзия у младите, на които сме очевидци напоследък? Масовите убийства в Сърбия да вземем за пример са ужасяващо проявяване на тази наклонност.
Основен фактор младежите да са гневни, ядосани и недоволни е методът, по който са отглеждани. Т.е. тук би трябвало да търсим чисто поведенчески пояснения. Обществото като цяло, учебното заведение, е средата, в която младежите се образуват като персони. Когато един младеж, едно дете, е било жертва на тормоз, когато е било насилвано, тогава един от методите, по които това дете би могло да се оправи с контузията, е като капсулира самото прекарване, в това число на яд, с което то продължава да живее. В някакъв миг, по-късно през зрелостта, изключително в случай че това се натрупва, и детето не може да отреагира и да отработи травматичното прекарване, това дете пораства заредено с травматизъм. Този травматизъм може доста елементарно да се отреагира по-късно в зрелостта във формата на деструктивно държание.
Примитивният отговор на експанзията е експанзия. Агресията поражда експанзия. Когато тази експанзия е арестувана, тя може да се отключи във всевъзможен по-късен миг. Не е изненадващо по какъв начин дребни тласъци, дребни дразнители, могат да предизвикат голяма реакция. Виждаме по какъв начин нищожен жест може да породи непредвидена и колосална по своята активност реакция. Това всъщност е защитна реакция. Причината за това в действителност се корени в това, че този младеж е получил прекомерно доста експанзия в своето самостоятелно развиване. Хората не се раждат зли, както животните не са зли по природа. Ние сме направени и образувани такива. Дори да приемем, че има несъмнено равнище на експанзия, което е заложено в нас, то тогава в хода на нашето самостоятелно развиване ние би трябвало да бъдем научени по какъв начин да култивираме тази естествено заложена експанзия, по какъв начин да я овладеем, да я озаптим, и да намерим способи, които са цивилизационни, и предписани от културата, чрез които бихме могли да отреагираме тази експанзия.
Един подобен метод е спортът, който е съревнователен. Говорим за една обстановка, в която ние влизаме в борба с други състезатели и тимове. По този метод ние канализираме тази естествена експанзия и й придаваме един цивилизационен и културално допустим образ. Ако ние не сме били научени по какъв начин да управляваме експанзията, различен метод да направляваме експанзията е като я назоваваме, като я обличаме с думи. Например като споделяме " Това, което направи, не ми е прелестно. Заболя ме от това ". " Нарани ме, обиди ме, разгневи ме. " Можем да се оправим с експанзията, като я назоваваме. Това е един основополагащ метод да се оправим с експанзията, като я облечем с думи. Ако ние не сме били научени по какъв начин да се оправим с тази естествено циркулираща у нас експанзия, това е още веднъж неуспех на развъждането. Младите хора като цяло се държат нападателно, тъй като има прям неуспех при тяхното действие като зрели човеци, способни да отреагират фрустрациите по един допустим, нетравматичен за останалите метод. Когато има случай на доста експанзия, значи при съответния субект е имало доста проблеми при образованието, възпитанието. Т.е. този човек е претърпял прекалено много травматизъм, с който не е работено.
Цялостният подтекст е травматичен, аз не приказвам просто за това, че родителите Х са гледали детето неприятно. Говоря за публичната среда, като стартира от учебното заведение, другите публични институции, и нормални обществени пространства, каквито са, да речем, улиците. На нашите улици се случват взаимоотношения, които са травматични. Свидетели сме на произшествия, във връзка с които всички остават безразлични. Това също е форма на принуждение. Бездействието е форма на пасивна експанзия.
Д-р Сотиров, обяснете на лаиците какво съставлява психопатията? Убиецът от Сърбия се дефинира самичък като " умопобъркан, който би трябвало да се успокои ". Може ли да се управлява това положение? Наблюдава ли се наклонност на психопатизация на нашето общество, както настояват към този момент водещи психиатри у нас?
Психопатизация значи подивяване на обществото. Т.е. обезкултуряване. Говорим за един феномен, обвързван с неуспех във образуването. Това значи психопатизация - подивяване. Психопат значи човек, който не е развил умения, качества и механизми за пригаждане към своята обществена среда. Т.е. див човек, жестоко казано.
Друг метод, по който бихме могли да назовем подобен човек е примитивно работещ - т.е. подобен, който го владеят инстинкти, импулси, нагони, които съответният човек пуска да се удовлетворява, и не съумява да ги направи обществено допустими. Можеш да бъдеш косвено нападателен, да вземем за пример като " размажеш " противника си, или в областта на бизнеса, когато твоят бизнес план е по-успешен от този на другия. Това е метод да бъдеш нападателен, който е зрял.
Една от дефинициите на психопатията е, че тези хора са примитивни, в смисъл, че употребяват детски механизми за отреагиране на фрустрациите си. Не са усвоили избрани културни модели за справяне с фрустрацията и облекчаване на потребностите. Психопатите са незавършени в своето развиване човеци.
Как бихте коментирали тежката злополука, при която 18-годишен с брошура от 2 месеца умъртви двама младежи?
Говорим за същия феномен. Диви, подивели младежи. Диванета! " Диване " не е теоретичен термин, само че той изяснява всичко. В класическия случай диване е едно 5-годишно дете. Но има хора, които не престават да се държат като диванета и на 19 години. Това към този момент издава един неуспех в процеса на форматиране на индивида. Говорим за неуспех на един субект, който не е усвоил нормите на културата, към която принадлежи. Нашата просвета се проваля в това отношение - просвета, разбирана като система от правила, като механизми, посредством които тези правила би трябвало да бъдат имплементирани на равнище субект.
Провалът на просветителната система е голям. Говорим и за неуспех на възпитанието - обезверени хора работят на 2-3 места, с цел да обезпечат прехраната си. Проблемът не е, че родителите се провалят, казусът е, че институциите се провалят. Институциите би трябвало да оказват помощ на родителите при образуването на личността. Говорим за един неуспех на културата в усилието й да образува едни здрави човеци. Политиката на страната би трябвало да бъде ориентирана главно най-много към системата на образованието. Ако желаеме да влагаме в благополучието на нацията в бъдеще, това е методът. Нужна е тежка промяна. Образованието би трябвало да бъде разбирано като система за създаване на персони. Ако не осъзнаем това, ние нямаме никакъв късмет като нация.
Примитивните форми на експанзия, на които сме очевидци, такива ексцесии, ще стават от ден на ден в противоположен случай. Българите не се отличаваме в това отношение от сърбите, тъй като и тяхното общество има още доста какво да направи във връзка с образуването на младежите.
Как бихте коментирали опита за нападение против основния ни прокурор? Защо той излъга, че фамилията му е било в колата? Тази наклонност да се лъже всеобщо в общественото пространство от страна на водещите ни политически фигури симптоматична ли е?
Да, това е признак на корупция на системата. Политическата система у нас е надълбоко корумпирана. В политиката сега участват хора, които са надълбоко нечестни и една част от тях са откровени психопати. Тези хора се конфронтират нападателно, невъздържани са, дават поле на изява на експанзията си. Т.е още веднъж приказваме за ексцесии. В този смисъл, политическата класа у нас беше сменена по механизма на личностното облагодетелстване. Бяха инсталирани, конфигурирани, едни хора, които нямат никакъв личностен потенциал, които нямат никакви качества да са политици, да са модели за подражателство.
Хора като Гешев, на такива високи позиции, изрично не са подобаващи за постовете, които заемат. С цялостното си държание тези хора компрометират институциите, които съставляват. Масово институциите у нас са компрометирани заради инсталиране, монтиране, без състезания, със подмолни измами, на хора, които не стават за тая работа. Тези хора просто не могат да бъдат модели за подражателство. Това е и другата причина, заради която експанзията е толкоз публикувана в нашето общество.
Всъщност нашите водачи, нашите хора, които ни демонстрират по какъв начин би трябвало да присъстваме в обществото, действително ни демонстрират едни модели, които са детски и дисфункционални. Това държание се мултиплицира. Като сложиш един умопобъркан отпред на страната, в това число Бойко Борисов, който е една мутра, какъв образец да имат младежите? Когато сложиш една мутра отпред на институцията на прокуратурата, този човек съставлява един модел на подражателство. Това е главната причина за разпространяване на дисфункционални, психопатни държания в нашето общество. Толерират се хора, които са " оправни ", в смисъл, че съумяват да заблудят системата. Толерират се тези, които заобикалят разпоредбите. Това е главното обръщение към младите - в случай че искаш да успееш в живота, не спазвай разпоредбите. Кради, неистини, интригантствай, манипулирай, злоупотребявай, корумпирай. Това е най-често тиражираната формула на триумфа.
Младите хора го знаят това нещо. Но това е тежка корист с техните полезности, тъй като те се усещат излъгани. Защото в учебно заведение са ги учили, че би трябвало да бъдат честни, положителни, услужливи, почтени. А внезапно се оказва, че те са били лъгани. Учителите са ги лъгали, родителите са ги лъгали. Оказва се, че това е рецептата не за триумф, а за неуспех в живота. Тези хора са изпълнени със обективен яд, тъй като възрастните са ги излъгали. Този въздържан яд може да се отреагира в държание като това на 18-годишния келеш. Младежите са гневни на целия свят, на всички. Много е значимо да имаме политици и модели на държание, които да са съответни.
Разговаря: Георги Камарашев
Ето го и цялото изявление:
Доктор Сотиров, от психиатричната ви процедура, по какъв начин бихте коментирали бруталните случаи на експанзия у младите, на които сме очевидци напоследък? Масовите убийства в Сърбия да вземем за пример са ужасяващо проявяване на тази наклонност.
Основен фактор младежите да са гневни, ядосани и недоволни е методът, по който са отглеждани. Т.е. тук би трябвало да търсим чисто поведенчески пояснения. Обществото като цяло, учебното заведение, е средата, в която младежите се образуват като персони. Когато един младеж, едно дете, е било жертва на тормоз, когато е било насилвано, тогава един от методите, по които това дете би могло да се оправи с контузията, е като капсулира самото прекарване, в това число на яд, с което то продължава да живее. В някакъв миг, по-късно през зрелостта, изключително в случай че това се натрупва, и детето не може да отреагира и да отработи травматичното прекарване, това дете пораства заредено с травматизъм. Този травматизъм може доста елементарно да се отреагира по-късно в зрелостта във формата на деструктивно държание.
Примитивният отговор на експанзията е експанзия. Агресията поражда експанзия. Когато тази експанзия е арестувана, тя може да се отключи във всевъзможен по-късен миг. Не е изненадващо по какъв начин дребни тласъци, дребни дразнители, могат да предизвикат голяма реакция. Виждаме по какъв начин нищожен жест може да породи непредвидена и колосална по своята активност реакция. Това всъщност е защитна реакция. Причината за това в действителност се корени в това, че този младеж е получил прекомерно доста експанзия в своето самостоятелно развиване. Хората не се раждат зли, както животните не са зли по природа. Ние сме направени и образувани такива. Дори да приемем, че има несъмнено равнище на експанзия, което е заложено в нас, то тогава в хода на нашето самостоятелно развиване ние би трябвало да бъдем научени по какъв начин да култивираме тази естествено заложена експанзия, по какъв начин да я овладеем, да я озаптим, и да намерим способи, които са цивилизационни, и предписани от културата, чрез които бихме могли да отреагираме тази експанзия.
Един подобен метод е спортът, който е съревнователен. Говорим за една обстановка, в която ние влизаме в борба с други състезатели и тимове. По този метод ние канализираме тази естествена експанзия и й придаваме един цивилизационен и културално допустим образ. Ако ние не сме били научени по какъв начин да управляваме експанзията, различен метод да направляваме експанзията е като я назоваваме, като я обличаме с думи. Например като споделяме " Това, което направи, не ми е прелестно. Заболя ме от това ". " Нарани ме, обиди ме, разгневи ме. " Можем да се оправим с експанзията, като я назоваваме. Това е един основополагащ метод да се оправим с експанзията, като я облечем с думи. Ако ние не сме били научени по какъв начин да се оправим с тази естествено циркулираща у нас експанзия, това е още веднъж неуспех на развъждането. Младите хора като цяло се държат нападателно, тъй като има прям неуспех при тяхното действие като зрели човеци, способни да отреагират фрустрациите по един допустим, нетравматичен за останалите метод. Когато има случай на доста експанзия, значи при съответния субект е имало доста проблеми при образованието, възпитанието. Т.е. този човек е претърпял прекалено много травматизъм, с който не е работено.
Цялостният подтекст е травматичен, аз не приказвам просто за това, че родителите Х са гледали детето неприятно. Говоря за публичната среда, като стартира от учебното заведение, другите публични институции, и нормални обществени пространства, каквито са, да речем, улиците. На нашите улици се случват взаимоотношения, които са травматични. Свидетели сме на произшествия, във връзка с които всички остават безразлични. Това също е форма на принуждение. Бездействието е форма на пасивна експанзия.
Д-р Сотиров, обяснете на лаиците какво съставлява психопатията? Убиецът от Сърбия се дефинира самичък като " умопобъркан, който би трябвало да се успокои ". Може ли да се управлява това положение? Наблюдава ли се наклонност на психопатизация на нашето общество, както настояват към този момент водещи психиатри у нас?
Психопатизация значи подивяване на обществото. Т.е. обезкултуряване. Говорим за един феномен, обвързван с неуспех във образуването. Това значи психопатизация - подивяване. Психопат значи човек, който не е развил умения, качества и механизми за пригаждане към своята обществена среда. Т.е. див човек, жестоко казано.
Друг метод, по който бихме могли да назовем подобен човек е примитивно работещ - т.е. подобен, който го владеят инстинкти, импулси, нагони, които съответният човек пуска да се удовлетворява, и не съумява да ги направи обществено допустими. Можеш да бъдеш косвено нападателен, да вземем за пример като " размажеш " противника си, или в областта на бизнеса, когато твоят бизнес план е по-успешен от този на другия. Това е метод да бъдеш нападателен, който е зрял.
Една от дефинициите на психопатията е, че тези хора са примитивни, в смисъл, че употребяват детски механизми за отреагиране на фрустрациите си. Не са усвоили избрани културни модели за справяне с фрустрацията и облекчаване на потребностите. Психопатите са незавършени в своето развиване човеци.
Как бихте коментирали тежката злополука, при която 18-годишен с брошура от 2 месеца умъртви двама младежи?
Говорим за същия феномен. Диви, подивели младежи. Диванета! " Диване " не е теоретичен термин, само че той изяснява всичко. В класическия случай диване е едно 5-годишно дете. Но има хора, които не престават да се държат като диванета и на 19 години. Това към този момент издава един неуспех в процеса на форматиране на индивида. Говорим за неуспех на един субект, който не е усвоил нормите на културата, към която принадлежи. Нашата просвета се проваля в това отношение - просвета, разбирана като система от правила, като механизми, посредством които тези правила би трябвало да бъдат имплементирани на равнище субект.
Провалът на просветителната система е голям. Говорим и за неуспех на възпитанието - обезверени хора работят на 2-3 места, с цел да обезпечат прехраната си. Проблемът не е, че родителите се провалят, казусът е, че институциите се провалят. Институциите би трябвало да оказват помощ на родителите при образуването на личността. Говорим за един неуспех на културата в усилието й да образува едни здрави човеци. Политиката на страната би трябвало да бъде ориентирана главно най-много към системата на образованието. Ако желаеме да влагаме в благополучието на нацията в бъдеще, това е методът. Нужна е тежка промяна. Образованието би трябвало да бъде разбирано като система за създаване на персони. Ако не осъзнаем това, ние нямаме никакъв късмет като нация.
Примитивните форми на експанзия, на които сме очевидци, такива ексцесии, ще стават от ден на ден в противоположен случай. Българите не се отличаваме в това отношение от сърбите, тъй като и тяхното общество има още доста какво да направи във връзка с образуването на младежите.
Как бихте коментирали опита за нападение против основния ни прокурор? Защо той излъга, че фамилията му е било в колата? Тази наклонност да се лъже всеобщо в общественото пространство от страна на водещите ни политически фигури симптоматична ли е?
Да, това е признак на корупция на системата. Политическата система у нас е надълбоко корумпирана. В политиката сега участват хора, които са надълбоко нечестни и една част от тях са откровени психопати. Тези хора се конфронтират нападателно, невъздържани са, дават поле на изява на експанзията си. Т.е още веднъж приказваме за ексцесии. В този смисъл, политическата класа у нас беше сменена по механизма на личностното облагодетелстване. Бяха инсталирани, конфигурирани, едни хора, които нямат никакъв личностен потенциал, които нямат никакви качества да са политици, да са модели за подражателство.
Хора като Гешев, на такива високи позиции, изрично не са подобаващи за постовете, които заемат. С цялостното си държание тези хора компрометират институциите, които съставляват. Масово институциите у нас са компрометирани заради инсталиране, монтиране, без състезания, със подмолни измами, на хора, които не стават за тая работа. Тези хора просто не могат да бъдат модели за подражателство. Това е и другата причина, заради която експанзията е толкоз публикувана в нашето общество.
Всъщност нашите водачи, нашите хора, които ни демонстрират по какъв начин би трябвало да присъстваме в обществото, действително ни демонстрират едни модели, които са детски и дисфункционални. Това държание се мултиплицира. Като сложиш един умопобъркан отпред на страната, в това число Бойко Борисов, който е една мутра, какъв образец да имат младежите? Когато сложиш една мутра отпред на институцията на прокуратурата, този човек съставлява един модел на подражателство. Това е главната причина за разпространяване на дисфункционални, психопатни държания в нашето общество. Толерират се хора, които са " оправни ", в смисъл, че съумяват да заблудят системата. Толерират се тези, които заобикалят разпоредбите. Това е главното обръщение към младите - в случай че искаш да успееш в живота, не спазвай разпоредбите. Кради, неистини, интригантствай, манипулирай, злоупотребявай, корумпирай. Това е най-често тиражираната формула на триумфа.
Младите хора го знаят това нещо. Но това е тежка корист с техните полезности, тъй като те се усещат излъгани. Защото в учебно заведение са ги учили, че би трябвало да бъдат честни, положителни, услужливи, почтени. А внезапно се оказва, че те са били лъгани. Учителите са ги лъгали, родителите са ги лъгали. Оказва се, че това е рецептата не за триумф, а за неуспех в живота. Тези хора са изпълнени със обективен яд, тъй като възрастните са ги излъгали. Този въздържан яд може да се отреагира в държание като това на 18-годишния келеш. Младежите са гневни на целия свят, на всички. Много е значимо да имаме политици и модели на държание, които да са съответни.
Разговаря: Георги Камарашев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ