Първан Симеонов за Фрог: Петков събра несъбираемото. Предизвикателството е балансирайки, ПП да не загубят себе си
Това сподели в изявление за Фрог Нюз политологът и изпълнителен шеф на „ Галъп интернешънъл “ Първан Симеонов.
Според него шансът за предварителни парламентарни избори все още е по-голям, в сравнение с беше при започване на мандата на този кабинет, само че е по-малък, в сравнение с беше преди 10 дни.
Ето какво още сподели пред Фрог Първан Симеонов:
Четворната коалиция като че ли върви по тъничък лед. Христо Иванов твърди, че държавното управление основава единствено рецесии. Опозицията в лицето на Движение за права и свободи заговориха за избори. Какъв е шансът за предварителни парламентарни избори към сегашен ден?
Шансът е по-голям, в сравнение с беше при започване на мандата на този кабинет, само че е по-малък, в сравнение с беше преди 10 дни.
Защо?
Най-общо казано – естествено е всички по терена да се готвят за предварителни избори, само че видяхме, че цялата шумотевица, която звучеше: „ Предсрочните избори са веднага, вдругиден “, малко позатихна. Първо позатихнаха анализаторите, които говореха такива неща. Може би ненапълно се надяваха на сходни развития. Знаете, че никой не е застрахован от пристрастност. Второ – изявлението на Христо Иванов подейства много охлаждащо за страстите. Трето – Кирил Петков и Асен Василев откриха някакъв метод да вървят по въжето като Българска социалистическа партия остана в обединението, а Петков и Василев останаха на балансьорската си позиция, която в полза на истината е по усета на по-голямата част от българското общество. Това, което не е по усета на по-голяма част от българското общество, несъмнено, е ценовият потрес. Ключовата задача на Петков и Василев тук е да не престават да припомнят, че това е световен проблем, а не е подбуден от българската власт. Дали и до каква степен ще съумеят? Ето това ще реши дали скоро ще има земетресения и преформатиране във властта, било то предварителни избори или нова формула на поддръжка в този парламент.
Може ли ценовият потрес да се окаже Рубикон за държавното управление?
Ако Рубикон е река, ценовият потрес е цяло езеро. По всичко проличава, че просто по този начин ще живеем много време напред, тъй като „ потрес “ допуска нещо стремително, след което се търси друго решение. Очевидно ще живеем в обстановка на непрекъснато повишаващи се цени. Пак споделям – основното е дали властта ще успее да опише, че това е наднационален проблем, или обществото ще държи виновна тази власт. Моята процедура на откривател демонстрира, че обществото стартира да желае нови избори, когато има обрисувала се ясна опция. Към момента ясно обрисували се други възможности няма. Сякаш в този момент обществото демонстрира признаци на отмалялост от политическата рецесия, в която живяхме прекомерно дълго време. Когато най-сетне отгоре-отгоре е намерило някакво решение, обществото по-скоро желае въпросното решение желае да си прави работата, вместо и то да си върви. Това обаче ще би трябвало да следим месец за месец дружно с данните за публичното мнение.
Според Вас сега въпросното „ решение “, което намерихме на последните парламентарни избори, прави ли си задоволително дейно работата?
Тук има едно предписание – за положително или зло пристрастията дефинират оценката, а не дейностите – пристрастията. Тоест, дали те си правят работата, ще каже обществото през проучванията на публичното мнение. Но оценката нормално се образува през политическите пристрастия, а не толкоз през конкретиката на активността. Знаете, че живеем във времена, когато съответните обстоятелства имат малко значение. Голямо значение имат интерпретациите и имиджът. Така че, дано оставим тази оценка на обществото. Това държавно управление има един главен коз и той е, че е много представително за другите публични настроения в страната. Тоест, в него се припознават и източно-носталгичните, и западно-либералните хора, и технократски настроените, и популистки настроените. Това е проклятието – да е „ орел, рак и щука “, само че в това време е шансът да е относително представително за всеобщите настроения в България. Много е занимателно – преди време като питаха Бойко Борисов за какво по този начин са се подредили, пък не могат да се понасят, той сподели: „ Народът по този начин ни подреди “. Онзи ден чух Корнелия Нинова да споделя същото. Така че нищо ново под слънцето. Това сме го гледали и го гледаме всякога. Въпрос на социална мъдрост е.
Какво към момента крепи четворната ръководеща коалиция?
АнтиБорисов. Това я крепи, само че войната върна нещата там, където постоянно са били в България. У нас постоянно има едно водещо публично разделяне и то е „ за “ и „ срещу “ Русия. Политическият маркер в България постоянно е Руската федерация. Ние го назоваваме по най-различни способи – демократично против консервативно, независимост против тирания, ляво против дясно, само че то постоянно е обвързвано с безконечния комплекс на България поради историческата роля на Русия като държавотворен фактор. Нормално и предстоящо, постоянно е било по този начин. Войната ужасно доста върна това и сякаш разделянето Борисов-антиБорисов остана на назад във времето. Трябва да създадем една спогодба – огромна част от българското общество изобщо не влиза в този фило-фобски шаблон. Просто има дребни елементи от обществото, които обаче в такава обстановка стават доста гласовити, само че не трябва да се заблуждаваме, че българското общество е разграничено. Понеже ние живеем по този начин 150 години, сме съумели да намерим ключа. В прочувствен проект сме близо до Русия, тъй като имаме исторически свързаности, в разумен проект обаче българското общество няма никакви съмнения в своя избор към Европейския съюз и НАТО. Така че е доста рисково, когато политическият хайлайф се заиграва с тези дребни, само че крайни групи в България. Ще се получи нещо неприятно – от едната страна ще имаме желанието на обществото за усмиряване на топката, а от другата – в търсене на имагинерен дял, политическият хайлайф ще основава напрежение. Това е доста неприятно, тъй като когато има дисонанс сред народ и хайлайф в никакъв случай не следват хубави неща.
Какви са разновидностите това държавно управление да прескочи огромната бездна и да оцелее?
Вариантите са свързани с това да звучи на езика на народа си. Мнозина в този момент се пробват да основат някакъв черно-бял роман, потвърждавайки, че президентът Румен Радев е съветска проекция и така нататък, забравяйки нещо доста просто - по този начин, както звучат и президентът Радев, и министър председателят Петков – балансьорски, звучи и голямата част от българското общество. В България сполучливи политици са били точно балансьорите. Дори Иван Костов в избрани моменти беше балансьор. Успешен политик като акумулиране на национална обич беше и Симеон Сакскобургготски, като дългоденствие беше и Бойко Борисов. В момента Румен Радев е някакъв открояващ се престиж. Между другото, Петков също се мъчи да е балансьор. Той е събрал несъбираемото на едно място – синята и алената традиция в България. Българското общество с единия крайник е на Изток, само че в никакъв случай не не помни Западния си ангажимент. Много бъркат тези, които считат, че в България може да се постанова черно-бял роман. Страната ни от хилядолетия живее на кръстопът и поради това постоянно е доста деликатна, на моменти българското общество даже е много снишаващо се. Успешни са тези политици, които съумяват да приказват на народа. Това е методът, с цел да се обезпечи политическо дългоденствие. Давам образец – не се търсят непопулярни позиции. Предстои тематиката за Република Северна Македония, по която българското общество мъчно би приело някакъв компромис, тъй като няма и съображение. Да забележим и тематиката с въоръжението за Украйна – съумя да се откри уравновесена позиция. Това е ключът и не е измислена друга формула. Висшият политически пилотаж обаче изисква още нещо – когато балансираш да не губиш личната стойност, тъй като съществува заплаха като започнеш да балансираш сред всички да загубиш личния си облик. Голямото предизвикателство пред Кирил Петков и Асен Василев е да намират непрекъснато лични сюжети, лична двигателна сила. Оказва се, че не е настъпило нещо кой знае какъв брой ново. В края на април имаше едно чувство, че надали не „ Продължаваме Промяната “ потегля в последна прозападна демократична посока с изявленията си, със прекъсването на съветския газ и така нататък След извънредно разтегливото решение за Украйна и с настояванията за отсрочване за България на ембаргото на съветски нефт обаче стана ясно, че „ Продължаваме Промяната “ не престават балансьорския си курс. Затова основното им предизвикателство в този момент е балансирайки да не изгубят себе си.
Интервю на Веселка Иванова
Според него шансът за предварителни парламентарни избори все още е по-голям, в сравнение с беше при започване на мандата на този кабинет, само че е по-малък, в сравнение с беше преди 10 дни.
Ето какво още сподели пред Фрог Първан Симеонов:
Четворната коалиция като че ли върви по тъничък лед. Христо Иванов твърди, че държавното управление основава единствено рецесии. Опозицията в лицето на Движение за права и свободи заговориха за избори. Какъв е шансът за предварителни парламентарни избори към сегашен ден?
Шансът е по-голям, в сравнение с беше при започване на мандата на този кабинет, само че е по-малък, в сравнение с беше преди 10 дни.
Защо?
Най-общо казано – естествено е всички по терена да се готвят за предварителни избори, само че видяхме, че цялата шумотевица, която звучеше: „ Предсрочните избори са веднага, вдругиден “, малко позатихна. Първо позатихнаха анализаторите, които говореха такива неща. Може би ненапълно се надяваха на сходни развития. Знаете, че никой не е застрахован от пристрастност. Второ – изявлението на Христо Иванов подейства много охлаждащо за страстите. Трето – Кирил Петков и Асен Василев откриха някакъв метод да вървят по въжето като Българска социалистическа партия остана в обединението, а Петков и Василев останаха на балансьорската си позиция, която в полза на истината е по усета на по-голямата част от българското общество. Това, което не е по усета на по-голяма част от българското общество, несъмнено, е ценовият потрес. Ключовата задача на Петков и Василев тук е да не престават да припомнят, че това е световен проблем, а не е подбуден от българската власт. Дали и до каква степен ще съумеят? Ето това ще реши дали скоро ще има земетресения и преформатиране във властта, било то предварителни избори или нова формула на поддръжка в този парламент.
Може ли ценовият потрес да се окаже Рубикон за държавното управление?
Ако Рубикон е река, ценовият потрес е цяло езеро. По всичко проличава, че просто по този начин ще живеем много време напред, тъй като „ потрес “ допуска нещо стремително, след което се търси друго решение. Очевидно ще живеем в обстановка на непрекъснато повишаващи се цени. Пак споделям – основното е дали властта ще успее да опише, че това е наднационален проблем, или обществото ще държи виновна тази власт. Моята процедура на откривател демонстрира, че обществото стартира да желае нови избори, когато има обрисувала се ясна опция. Към момента ясно обрисували се други възможности няма. Сякаш в този момент обществото демонстрира признаци на отмалялост от политическата рецесия, в която живяхме прекомерно дълго време. Когато най-сетне отгоре-отгоре е намерило някакво решение, обществото по-скоро желае въпросното решение желае да си прави работата, вместо и то да си върви. Това обаче ще би трябвало да следим месец за месец дружно с данните за публичното мнение.
Според Вас сега въпросното „ решение “, което намерихме на последните парламентарни избори, прави ли си задоволително дейно работата?
Тук има едно предписание – за положително или зло пристрастията дефинират оценката, а не дейностите – пристрастията. Тоест, дали те си правят работата, ще каже обществото през проучванията на публичното мнение. Но оценката нормално се образува през политическите пристрастия, а не толкоз през конкретиката на активността. Знаете, че живеем във времена, когато съответните обстоятелства имат малко значение. Голямо значение имат интерпретациите и имиджът. Така че, дано оставим тази оценка на обществото. Това държавно управление има един главен коз и той е, че е много представително за другите публични настроения в страната. Тоест, в него се припознават и източно-носталгичните, и западно-либералните хора, и технократски настроените, и популистки настроените. Това е проклятието – да е „ орел, рак и щука “, само че в това време е шансът да е относително представително за всеобщите настроения в България. Много е занимателно – преди време като питаха Бойко Борисов за какво по този начин са се подредили, пък не могат да се понасят, той сподели: „ Народът по този начин ни подреди “. Онзи ден чух Корнелия Нинова да споделя същото. Така че нищо ново под слънцето. Това сме го гледали и го гледаме всякога. Въпрос на социална мъдрост е.
Какво към момента крепи четворната ръководеща коалиция?
АнтиБорисов. Това я крепи, само че войната върна нещата там, където постоянно са били в България. У нас постоянно има едно водещо публично разделяне и то е „ за “ и „ срещу “ Русия. Политическият маркер в България постоянно е Руската федерация. Ние го назоваваме по най-различни способи – демократично против консервативно, независимост против тирания, ляво против дясно, само че то постоянно е обвързвано с безконечния комплекс на България поради историческата роля на Русия като държавотворен фактор. Нормално и предстоящо, постоянно е било по този начин. Войната ужасно доста върна това и сякаш разделянето Борисов-антиБорисов остана на назад във времето. Трябва да създадем една спогодба – огромна част от българското общество изобщо не влиза в този фило-фобски шаблон. Просто има дребни елементи от обществото, които обаче в такава обстановка стават доста гласовити, само че не трябва да се заблуждаваме, че българското общество е разграничено. Понеже ние живеем по този начин 150 години, сме съумели да намерим ключа. В прочувствен проект сме близо до Русия, тъй като имаме исторически свързаности, в разумен проект обаче българското общество няма никакви съмнения в своя избор към Европейския съюз и НАТО. Така че е доста рисково, когато политическият хайлайф се заиграва с тези дребни, само че крайни групи в България. Ще се получи нещо неприятно – от едната страна ще имаме желанието на обществото за усмиряване на топката, а от другата – в търсене на имагинерен дял, политическият хайлайф ще основава напрежение. Това е доста неприятно, тъй като когато има дисонанс сред народ и хайлайф в никакъв случай не следват хубави неща.
Какви са разновидностите това държавно управление да прескочи огромната бездна и да оцелее?
Вариантите са свързани с това да звучи на езика на народа си. Мнозина в този момент се пробват да основат някакъв черно-бял роман, потвърждавайки, че президентът Румен Радев е съветска проекция и така нататък, забравяйки нещо доста просто - по този начин, както звучат и президентът Радев, и министър председателят Петков – балансьорски, звучи и голямата част от българското общество. В България сполучливи политици са били точно балансьорите. Дори Иван Костов в избрани моменти беше балансьор. Успешен политик като акумулиране на национална обич беше и Симеон Сакскобургготски, като дългоденствие беше и Бойко Борисов. В момента Румен Радев е някакъв открояващ се престиж. Между другото, Петков също се мъчи да е балансьор. Той е събрал несъбираемото на едно място – синята и алената традиция в България. Българското общество с единия крайник е на Изток, само че в никакъв случай не не помни Западния си ангажимент. Много бъркат тези, които считат, че в България може да се постанова черно-бял роман. Страната ни от хилядолетия живее на кръстопът и поради това постоянно е доста деликатна, на моменти българското общество даже е много снишаващо се. Успешни са тези политици, които съумяват да приказват на народа. Това е методът, с цел да се обезпечи политическо дългоденствие. Давам образец – не се търсят непопулярни позиции. Предстои тематиката за Република Северна Македония, по която българското общество мъчно би приело някакъв компромис, тъй като няма и съображение. Да забележим и тематиката с въоръжението за Украйна – съумя да се откри уравновесена позиция. Това е ключът и не е измислена друга формула. Висшият политически пилотаж обаче изисква още нещо – когато балансираш да не губиш личната стойност, тъй като съществува заплаха като започнеш да балансираш сред всички да загубиш личния си облик. Голямото предизвикателство пред Кирил Петков и Асен Василев е да намират непрекъснато лични сюжети, лична двигателна сила. Оказва се, че не е настъпило нещо кой знае какъв брой ново. В края на април имаше едно чувство, че надали не „ Продължаваме Промяната “ потегля в последна прозападна демократична посока с изявленията си, със прекъсването на съветския газ и така нататък След извънредно разтегливото решение за Украйна и с настояванията за отсрочване за България на ембаргото на съветски нефт обаче стана ясно, че „ Продължаваме Промяната “ не престават балансьорския си курс. Затова основното им предизвикателство в този момент е балансирайки да не изгубят себе си.
Интервю на Веселка Иванова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ