Велико Минков за ФрогНюз: Отглеждам детето си, но благодарение на...
Това сподели пред ФрогНюз Велико Минков, който към този момент съвсем година пробва по правосъден път да бъде вписан като татко на детето си. От няколко месеца е разполагаем и, който потвърждава, че Минков е биологичен родител на дребното момченце. Във вторник се организира съвещание по делото за вписването в акта за раждане на детето на Минков против Габриела Славова-Пеева, която все още - дружно с майка си Красимира, е упрекната в убийството на брачна половинка си Пейо Пеев и е с мярка. при започване на годината. Седмици преди този момент двамата с Минков се срещат и съгласяват, че би трябвало да има смяна в акта за раждане, уточни още Минков.
Пази ли законът бащите в сходни случаи - целия диалог, в идващите редове:
Г-н Минков, делото за бащинството на детето Ви е заведено още преди да се роди - към този момент съвсем година. Виждаме обаче, че се бави - на какво го отдавате?
Усилието делото да се бави оптимално е целеустремено и идва от майката. Съдът може да бъде отговорен за първите 4 месеца от делото, когато призовките бяха пращани в Бургас, макар че беше известно, че Пейо и Габриела към този момент не живеят там. Може да е била някаква женска взаимност от страна на съдийката - може да е решила да не тормози с призовки преди малко родила майка.
Чак на 3 януари те получиха призовките, макар опитите на Габриела в София да не бъде осъществено това връчване на призовките и Пейо изобщо да не разбере, че има такова дело. С настояването на Пейо тогава - на 2 януари той настояваше, на 3 януари отидоха и взеха призовките от Софийския градски съд. Знаем по какъв начин се разви историята по-късно - към две седмици по-късно Пейо беше погубен.
Казвате “Пейо настояваше ” - Вие сте били в връзка с него в този интервал?
Да, да, през цялата време, изключително за призовките. Не единствено в връзка с него, а и с майка му, татко му. Около седмица след раждането на детето ми и към две седмици, откакто заведох делото, се срещнах с Пейо и родителите му, обсъдихме всичко, което се е случило. Всички дружно - аз, Пейо и родителите му се съгласихме, че би трябвало да бъда вписан в акта за раждане и това е неточност, която елементарно ще изправим - просто би трябвало да се направи ДНК тест. Исковата ми молба води до регистриране в акта за раждане, не води до наказателни наказания. Делото, което съм завел, е гражданско. Ответник е Пейо, ответник е и Габриела. ответник е и преди малко роденият Кристиан. И Пейо, и родителите му бяха съгласни, че е редно да има промяна на бащата в акта за раждане.
Което Ви дава и бащински права, можете да виждате детето си.
Да, и по този начин мога да го виждам. Това е извънредно за едно дете - една майка да не му разрешава да се вижда с татко си. Габриела доста се противеше да се срещаме.
До какво се надявате да докара самото дело - какъв е най-позитивният вид на решение, което очаквате?
Надявам се и мисля, че би трябвало най-хубавият интерес на детето да бъде подложен преди всичко. Не ползата на майката, не е ползата на бащата или на някого другиго, а ползата на детето. Моята позиция е, че най-хубавият интерес на детето ми е то да пораства с татко си, да живее при татко си. В момента, с помощта на положителните ни връзки с родителите на Пейо, аз пребивавам при тях и се грижа за детето си, отглеждам го.
Това обаче е, с помощта на тези положителни връзки с тях и на тази човещина. В други условия, в случай че по някаква причина те нямаха тази опция или пък не бяхме в толкоз положителни връзки, това дете в този момент щеше да се отглежда от непознати хора, които не са му родственици. Изведнъж след две години, когато делото се развие поради бавенето от майката, детето щеше да попадне в нова среда при татко си, който обаче за него е чужд чичко, без значение че е желал да го отглежда от самото начало. Това щеше да бъде странното развиване на нещата, в случай че не бяха положителните ни връзки с Иванка и Орлин - родителите на Пейо.
Още по-неприятното развиване за детето щеше да бъде, в случай че беше върнато на майка му, която явно е рисков човек. Очевидно ѝ следва тежък углавен развой. От моите наблюдения и диалозите ми с психолози тя е с нарцистично личностно разстройство. Имаме към този момент случаи на майки, които са душевен здрави - вменяеми са, само че поради някакво личностно разстройство, което не се води психологична болест, те са убивали децата си. Например казусът от Сандански - Кристина Дунчева, която умъртви двете си деца. Психиатричната ѝ експертиза споделя, че е вменяема, просто има личностно разстройство и ненавижда бащата на децата си. Затова убива двете си деца - с цел да му отмъсти.
Според мен Габриела прави всичко поради омразата си към мен и поради тези нарцистични черти. Как страната щеше да подсигурява най-хубавия интерес на детето, в случай че го върне при майката и тя му направи нещо, с цел да ми отмъсти? В този случай поради инцидентни стечения на събитията децата не са при майката, няма подобен нечовечен риск да им се случи нещо, да ги употребява като заложници да вземем за пример, с цел да избяга от страната и да се укрие от правораздаването. Много жестоки сюжети щяха да са вероятни, в случай че децата не бяха попаднали при Иванка и Орлин и те не бяха такива сърдечни хора.
В един миг в действителност напълно съществено се обсъждаше под някаква форма при Габриела.
Да, по този начин е. Откакто съм почнал опита си да бъда вписан в акта за раждане, да виждам детето си, пък за какво не и да се грижа за него - към този момент 12 месеца, съдийката не може да вземе никакво решение заради умелите процесуални ходове на майката.
При все че има и ДНК експертиза.
Да, има ДНК експертиза, с помощта на това, че по наказателното дело са взели проба от Габриела и в национална база данни има нейната ДНК като престъпно проявено лице. Ако не беше престъпно проявено лице, можеше да отхвърля тестът, колкото си желае и този ДНК тест да не се случи. Можеше още да няма подобен ДНК тест. Законът е толкоз халтав, че разрешава мотаене с месеци.
Във Вашия случай стечението на събитията - че сте в положителни връзки с родителите на Пейо, Ви разрешава да виждате детето си, да живеете с него. Каква обаче щеше да е картината, в случай че чакахте законодателството да ви помогне, в случай че чакахте да намерите път към детето по правосъден път?
Само тъй като има наказателно дело и е взета проба от Габриела, го има резултатът, че аз съм бащата. Този резултат не беше заслуга на законите на страната, а случайност. На съображение на този резултат обществените служби най-накрая се съгласиха да организират регулярни срещи сред мен и детето - един път седмично по 40 минути.
Ако аз не отглеждах детето, не се грижех за него по през целия ден, за тези 40 минути на една седмица - какво щеше да демонстрира то към мен? Към един чужд чичко, който се появява за половин час на седмица? Най-вероятно щеше да ме гледа необичайно и да се дърпа. Какво щяха да създадат обществените следователно? Може би щяха да кажат, че детето не е готово да бъдат поверено на бащата, тъй като не се демонстрира такава връзка сред тях. Реално нещата са разнообразни, тъй като извозвам дните и нощите с него, когато отидем при обществените за тази прословута регулярна среща веднъж седмично, проличава, че детето е привикнало към мен, че съумяваме идеално да се гледаме дружно.
Подчертавам неадекватността на страната - единствено поради ужасното стичане на събитията, че има наказателни дело и има ДНК проба, взета поради делото, те знаят кой е биологичният татко на детето. Можеха напълно умерено да се вършат, че не знаят кой е бащата. Това е едната пробойна в закона. Другата пробойна е, че в случай че родителите на Пейо не бяха толкоз съответни и положителни, детето щеше да пораства в един вакуум или по-лошо - можеше да бъде върнато на майка си. Законът е несъответстващ.
Във вторник съдът в Бургас заседава по делото за бащинството. Какво се случи?
Във вторник се случи следващото отсрочване, което е обикновено да се случи, в случай че това беше подялба на парцел. Ако се делеше равнища, за която наследниците спорят, единият правоприемник живееше във Видин, другият - в Бургас, третият в Петрич, някой от тях решеше, че делото му е надалеч и желае да го реалокират при него. Това обаче не е равнища, а дете. Габриела искаше делото да се реалокира в София, при нея, тъй като е под домакински арест. Само че съдийката отхвърли, тъй като Габриела е бавила това искане прекалено много. Могла е още при първия домакински арест от януари месец да изиска пренасяне, само че не го е направила. Аргументите ѝ в зала за какво не е съумяла да желае по-рано пренасяне на делото бяха, че е била под стрес и не следяла периодите.
В същото време на 2 февруари, няколко дни, откакто влиза в непрекъснатия арест, Габриела праща молба до съда за прекъсване на делото, тъй като имало умрял ответник. Тя била правоприемник на този ответник.
Според мен за съдийката беше явно, че Габриела се пробва да бави делото, че причините ѝ за какво не е съумяла в точния момент да изиска пренасяне на делото в София не са годни. По думите на моя юрист делата, които се местят в София, се насрочват за първо съвещание най-рано след 11 месеца. Това щеше още повече да забави делото. 11 месеца съдията нямаше да може да вземе решение.
Казвате, че ползата на детето е най-съществен. Генерално следва ли се този интерес - какво е Вашето чувство по този въпрос?
България ратифицира Конвенцията за правата на детето още през 1991 година. В конвенцията се споделя, че всички институции, в това число и съда, са длъжни в своите дейности преди всичко да слагат интереса на детето и чак по-късно другите ползи. На това съображение съгласно мен съдът можеше още първоначално да откаже преместване на делото в Софийския градски съд.
Първата тъжба за местенето на делото е от 9 май. Сега е краят на юли и продължаваме да се занимаваме с това нещо просто тъй като тя откри метод по какъв начин да протака и с обжалването си да обезсили едно съдийско определение. Сега сме юли и настояванията за преместване не престават. Не може да се даде ход на делото, не може да се стигне до правно състояние, което подсигурява детето. Габриела продължава да жали и сполучливо да протака опцията съдийката да каже, че делото ще остане в Бургас. Това е ситуацията с делото все още.
Илияна Маринкова
Пази ли законът бащите в сходни случаи - целия диалог, в идващите редове:
Г-н Минков, делото за бащинството на детето Ви е заведено още преди да се роди - към този момент съвсем година. Виждаме обаче, че се бави - на какво го отдавате?
Усилието делото да се бави оптимално е целеустремено и идва от майката. Съдът може да бъде отговорен за първите 4 месеца от делото, когато призовките бяха пращани в Бургас, макар че беше известно, че Пейо и Габриела към този момент не живеят там. Може да е била някаква женска взаимност от страна на съдийката - може да е решила да не тормози с призовки преди малко родила майка.
Чак на 3 януари те получиха призовките, макар опитите на Габриела в София да не бъде осъществено това връчване на призовките и Пейо изобщо да не разбере, че има такова дело. С настояването на Пейо тогава - на 2 януари той настояваше, на 3 януари отидоха и взеха призовките от Софийския градски съд. Знаем по какъв начин се разви историята по-късно - към две седмици по-късно Пейо беше погубен.
Казвате “Пейо настояваше ” - Вие сте били в връзка с него в този интервал?
Да, да, през цялата време, изключително за призовките. Не единствено в връзка с него, а и с майка му, татко му. Около седмица след раждането на детето ми и към две седмици, откакто заведох делото, се срещнах с Пейо и родителите му, обсъдихме всичко, което се е случило. Всички дружно - аз, Пейо и родителите му се съгласихме, че би трябвало да бъда вписан в акта за раждане и това е неточност, която елементарно ще изправим - просто би трябвало да се направи ДНК тест. Исковата ми молба води до регистриране в акта за раждане, не води до наказателни наказания. Делото, което съм завел, е гражданско. Ответник е Пейо, ответник е и Габриела. ответник е и преди малко роденият Кристиан. И Пейо, и родителите му бяха съгласни, че е редно да има промяна на бащата в акта за раждане.
Което Ви дава и бащински права, можете да виждате детето си.
Да, и по този начин мога да го виждам. Това е извънредно за едно дете - една майка да не му разрешава да се вижда с татко си. Габриела доста се противеше да се срещаме.
До какво се надявате да докара самото дело - какъв е най-позитивният вид на решение, което очаквате?
Надявам се и мисля, че би трябвало най-хубавият интерес на детето да бъде подложен преди всичко. Не ползата на майката, не е ползата на бащата или на някого другиго, а ползата на детето. Моята позиция е, че най-хубавият интерес на детето ми е то да пораства с татко си, да живее при татко си. В момента, с помощта на положителните ни връзки с родителите на Пейо, аз пребивавам при тях и се грижа за детето си, отглеждам го.
Това обаче е, с помощта на тези положителни връзки с тях и на тази човещина. В други условия, в случай че по някаква причина те нямаха тази опция или пък не бяхме в толкоз положителни връзки, това дете в този момент щеше да се отглежда от непознати хора, които не са му родственици. Изведнъж след две години, когато делото се развие поради бавенето от майката, детето щеше да попадне в нова среда при татко си, който обаче за него е чужд чичко, без значение че е желал да го отглежда от самото начало. Това щеше да бъде странното развиване на нещата, в случай че не бяха положителните ни връзки с Иванка и Орлин - родителите на Пейо.
Още по-неприятното развиване за детето щеше да бъде, в случай че беше върнато на майка му, която явно е рисков човек. Очевидно ѝ следва тежък углавен развой. От моите наблюдения и диалозите ми с психолози тя е с нарцистично личностно разстройство. Имаме към този момент случаи на майки, които са душевен здрави - вменяеми са, само че поради някакво личностно разстройство, което не се води психологична болест, те са убивали децата си. Например казусът от Сандански - Кристина Дунчева, която умъртви двете си деца. Психиатричната ѝ експертиза споделя, че е вменяема, просто има личностно разстройство и ненавижда бащата на децата си. Затова убива двете си деца - с цел да му отмъсти.
Според мен Габриела прави всичко поради омразата си към мен и поради тези нарцистични черти. Как страната щеше да подсигурява най-хубавия интерес на детето, в случай че го върне при майката и тя му направи нещо, с цел да ми отмъсти? В този случай поради инцидентни стечения на събитията децата не са при майката, няма подобен нечовечен риск да им се случи нещо, да ги употребява като заложници да вземем за пример, с цел да избяга от страната и да се укрие от правораздаването. Много жестоки сюжети щяха да са вероятни, в случай че децата не бяха попаднали при Иванка и Орлин и те не бяха такива сърдечни хора.
В един миг в действителност напълно съществено се обсъждаше под някаква форма при Габриела.
Да, по този начин е. Откакто съм почнал опита си да бъда вписан в акта за раждане, да виждам детето си, пък за какво не и да се грижа за него - към този момент 12 месеца, съдийката не може да вземе никакво решение заради умелите процесуални ходове на майката.
При все че има и ДНК експертиза.
Да, има ДНК експертиза, с помощта на това, че по наказателното дело са взели проба от Габриела и в национална база данни има нейната ДНК като престъпно проявено лице. Ако не беше престъпно проявено лице, можеше да отхвърля тестът, колкото си желае и този ДНК тест да не се случи. Можеше още да няма подобен ДНК тест. Законът е толкоз халтав, че разрешава мотаене с месеци.
Във Вашия случай стечението на събитията - че сте в положителни връзки с родителите на Пейо, Ви разрешава да виждате детето си, да живеете с него. Каква обаче щеше да е картината, в случай че чакахте законодателството да ви помогне, в случай че чакахте да намерите път към детето по правосъден път?
Само тъй като има наказателно дело и е взета проба от Габриела, го има резултатът, че аз съм бащата. Този резултат не беше заслуга на законите на страната, а случайност. На съображение на този резултат обществените служби най-накрая се съгласиха да организират регулярни срещи сред мен и детето - един път седмично по 40 минути.
Ако аз не отглеждах детето, не се грижех за него по през целия ден, за тези 40 минути на една седмица - какво щеше да демонстрира то към мен? Към един чужд чичко, който се появява за половин час на седмица? Най-вероятно щеше да ме гледа необичайно и да се дърпа. Какво щяха да създадат обществените следователно? Може би щяха да кажат, че детето не е готово да бъдат поверено на бащата, тъй като не се демонстрира такава връзка сред тях. Реално нещата са разнообразни, тъй като извозвам дните и нощите с него, когато отидем при обществените за тази прословута регулярна среща веднъж седмично, проличава, че детето е привикнало към мен, че съумяваме идеално да се гледаме дружно.
Подчертавам неадекватността на страната - единствено поради ужасното стичане на събитията, че има наказателни дело и има ДНК проба, взета поради делото, те знаят кой е биологичният татко на детето. Можеха напълно умерено да се вършат, че не знаят кой е бащата. Това е едната пробойна в закона. Другата пробойна е, че в случай че родителите на Пейо не бяха толкоз съответни и положителни, детето щеше да пораства в един вакуум или по-лошо - можеше да бъде върнато на майка си. Законът е несъответстващ.
Във вторник съдът в Бургас заседава по делото за бащинството. Какво се случи?
Във вторник се случи следващото отсрочване, което е обикновено да се случи, в случай че това беше подялба на парцел. Ако се делеше равнища, за която наследниците спорят, единият правоприемник живееше във Видин, другият - в Бургас, третият в Петрич, някой от тях решеше, че делото му е надалеч и желае да го реалокират при него. Това обаче не е равнища, а дете. Габриела искаше делото да се реалокира в София, при нея, тъй като е под домакински арест. Само че съдийката отхвърли, тъй като Габриела е бавила това искане прекалено много. Могла е още при първия домакински арест от януари месец да изиска пренасяне, само че не го е направила. Аргументите ѝ в зала за какво не е съумяла да желае по-рано пренасяне на делото бяха, че е била под стрес и не следяла периодите.
В същото време на 2 февруари, няколко дни, откакто влиза в непрекъснатия арест, Габриела праща молба до съда за прекъсване на делото, тъй като имало умрял ответник. Тя била правоприемник на този ответник.
Според мен за съдийката беше явно, че Габриела се пробва да бави делото, че причините ѝ за какво не е съумяла в точния момент да изиска пренасяне на делото в София не са годни. По думите на моя юрист делата, които се местят в София, се насрочват за първо съвещание най-рано след 11 месеца. Това щеше още повече да забави делото. 11 месеца съдията нямаше да може да вземе решение.
Казвате, че ползата на детето е най-съществен. Генерално следва ли се този интерес - какво е Вашето чувство по този въпрос?
България ратифицира Конвенцията за правата на детето още през 1991 година. В конвенцията се споделя, че всички институции, в това число и съда, са длъжни в своите дейности преди всичко да слагат интереса на детето и чак по-късно другите ползи. На това съображение съгласно мен съдът можеше още първоначално да откаже преместване на делото в Софийския градски съд.
Първата тъжба за местенето на делото е от 9 май. Сега е краят на юли и продължаваме да се занимаваме с това нещо просто тъй като тя откри метод по какъв начин да протака и с обжалването си да обезсили едно съдийско определение. Сега сме юли и настояванията за преместване не престават. Не може да се даде ход на делото, не може да се стигне до правно състояние, което подсигурява детето. Габриела продължава да жали и сполучливо да протака опцията съдийката да каже, че делото ще остане в Бургас. Това е ситуацията с делото все още.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ