Светлин Наков за ФрогНюз: Изкуственият интелект е като автомобили...
Това сподели пред ФрогНюз Светлин Наков - програмист, бизнесмен, основател на SoftUni и създател на голям брой книги и публикации по програмиране и софтуерни технологии.
Ето и цялото изявление:
Разпространено е изказванието - в това число измежду професионални организации и синдикати, че , ще изчезнат специалности. Вие склонен ли сте с това?
Не съм на това мнение. Винаги съм казвал, че изкуственият разсъдък е асистент, а не сурогат. Той би могъл да направи нашата работа по-ефективна. Ето да вземем за пример работата на журналиста - може да нахвърляте три-четири опорни точки, а останалия текст да бъде написан от някой чат бот. След това обаче този текст се преглежда, редактира. Вместо журналистът да се чуди за всяка дума, може да спести време и вместо да напише две публикации за деня, да напише 10.
Оттук идва логиката, че щом е по този начин, значи на медиите ще са нужни по-малко хора - това е едната логичност. Другата логичност обаче е, че в случай че човек прави работата си по-бързо, на медията няма да са ѝ нужни по-малко хора, а публицистите ѝ ще могат да влагат времето си допълнително изявления.
В маркетинга да вземем за пример благодарение на изкуствен интелект за едно и също време ще свършиш повече работа и ще имаш по-добър краен резултат. На бизнеса постоянно ще му би трябвало маркетинг човек, който пък ще има по-голяма успеваемост.
Ефектът няма да е нулев - всяка една софтуерна оптимизация може да остави брой хора без работа. По-скоро обаче резултатът ще е повдигане на успеваемостта, от което всички печелят - и чиновниците, тъй като правят повече работа и си потеглят по-доволни в края на деня, и работодателите, които получават повече за същите пари.
Много неща са пресилени. Има неща, които не желаеме да автоматизираме. Има и неща, които не можем да автоматизираме. Например грижата за дребни бебета - ще желаеме ли да я поверим на робот? Най-вероятно не, макар че софтуерната опция ще е налична скоро, гледайки развиването - може би след 10, даже след 5 години. По същия метод, доста от решенията в съда - ще желаеме ли да ги дадем на изкуствения разсъдък? От една страна, някой ще каже, че по този начин ще е по-честно. От друга, ще има риск от всевъзможни трикове.
Изкуственият разсъдък е нещо, което всеки би трябвало да стартира да употребява, в случай че не желае да отпадне от обществото. Ще направя следния паралел - когато се появиха мобилните телефони, бабите споделяха: “Аз на това не му разбирам, няма да го употребявам ”. Десет години по-късно всички баби имаха телефон. След това се появи интернетът, бабите отново споделяха: “Аз на това не му разбирам ”. Под баби имам поради освен възрастните хора, а хора, които не желаят да учат нови неща, носят се по течението. Тези хора отхвърлят да влязат в действителността и в последна сметка влизат в нея със забавяне.
Представете си живота без интернет. Не знам дали към този момент има да вземем за пример счетоводител, който носи документи на гише в Национална агенция за приходите, вместо да ги подаде онлайн. За всяко ново нещо първоначално не е ясно къде са рестриктивните мерки, къде технологията бърка и така нататък Впоследствие това нещо става всеобщо, а най-после - потреблението му е неизбежно. В един миг започваш да отпадаш от обществото, в случай че не го ползваш.
Вие споменахте някои от директните приложения на изкуствения разсъдък, които улесняват работата. Как може да се употребява AI в бизнеса?
В бизнеса изкуствен интелект може да се употребява във всички действия, които са свързани с обработка на данни, документи, разбори, предвиждания, маркетинг, писане на наличие, писане на текстове, писане на имейли, писане на документи, на предложения, на контракти, подготовка, разбор на документи. Водих един цялостен курс, който се наричаше " Изкуствен разсъдък за бизнеса " (AI for Business). В 8 занятия дадох безусловно съответни образци за приложения, които хората започнаха да употребяват незабавно. Не става въпрос за лабораторни опити, приказвам за принадлежности, които отиваш на един уебсайт, регистрираш се и започваш мигновено да ги ползваш - принадлежности за писане на имейли, за писане на публикации, за писане на изявления, за изобразяване на картинки. Маркетингът се употребява всекидневно от всичко това. Не мога да се сетя за маркетолог в цифровия свят, който не употребява принадлежности с изкуствен интелект. Вече и банерите за обществените мрежи се генерират посредством изкуствен интелект или детайли от тях.
Почти всеки един дизайнер употребява изкуствен интелект, с цел да си свърши работа. Преди беше занимавка на една картинка да ѝ махнеш фона - един човек се снимал на фона на нещо, което е неуместно, желаеме да му сменим фона. Това към този момент става с два клика. Или пък желаеме да нарисуваме нещо, да сменим времето - дъждовно било, желаеме да го създадем да не е дъждовно. Това отново става с един клик. Или желаеме да популяризираме някакъв артикул - да вземем за пример кафе, желаеме да го покажем в една доста мразовита зима с доста студено време и ледове. Преди за това е бил нужен фотограф. В момента можем просто да кажем “генерирай го ”.
Давам единствено образци, те са доста. Говоря най-много за принадлежности, които през днешния ден ги имаме и през днешния ден се употребяват от бизнесите. Аз, да вземем за пример, употребявам изкуствен интелект съвсем всеки ден за доста неща. За бизнес, за ежедневни персонални задания и за обучение.
Как го употребявам за бизнес? Да кажем, с цел да прегледам контракт - вместо да чета целия контракт, качвам контракта и споделям: “Кажи ми какъв брой ми е неустойката ”. Използвам го за разбор на документи, за съкращаване на публикации. Ползвам го, когато ще си закупувам някакъв артикул. Тогава си върша изследване, споделям: “Кажи ми този климатик, който ми го оферират, висок клас ли е, невисок клас ли е, междинен клас ли е, ефикасен ли е, има ли по-ефективни на пазара, доста ли по-скъпи са, може ли да прави това, работи ли добре при негативни температури ”. Говоря си с изкуствения разсъдък като с човек. Тоест имам един интелигентен асистент, който е чел всичко.
Друг образец - водих детето на обзор, на кръвни проучвания и имаше два-три индикатора, които са отвън нормите. Веднага дадох данните на ChatGPT, питах го какви биха могли да са проблемите и дали това са проблеми. Той ми изясни какъв е този индикатор, за какво може да е малко занижен. Разбира се, това не изключва консултацията с доктор, само че оказва помощ доста.
Дадох няколко образеца. Едните са от бизнеса, другите са от всекидневието, има и образци от образованието. В образованието да вземем за пример стартирам да изучавам нещо, някаква нова технология. Например желая да се самообразовам на тематика слънчеви панели. И започвам да си приказвам с чат бота: " Разкажи ми за слънчевите панели - по какъв начин работят, по какъв начин се построяват системите, от какви съставни елементи се състоят ". Аз мога да задавам съответните си въпроси и да допълня знанието си. Това е бъдещето на образованието. Наподобява доста това да имаш персонален преподавател - все едно вървиш на частни уроци. Учителят ти изяснява, само че оттатък това ти му задаваш въпроси. В момента, в който нещо не си рабрал, ти питаш и той ти дава отговор. Ето това прави генеративният изкуствен интелект - и ChatGPT, и Claude, и всички останали.
Това е технология, която ще разрешава на умните, образованите, мислещите хора да бъдат още по-ефективни, да бъдат още по-умни, да бъдат още по-образовани, да създават още по-стойностни неща за още по-малко време. Неизбежно е всеки по-грамотен, по-образован човек да ги употребява и към този момент ги употребяват. Аз съм виждал хора от всевъзможни специалности, които ги употребяват. Не ги употребяват хора от специалности, които не боравят по природа с информация. Например индивидът е водач или защита - те нямат остра потребност от изкуствен интелект.
Един склададжия обаче би трябвало да следи наличностите. Изглежда като някаква специалност, която не е обвързвана с технологиите, само че в действителност е специалност, която е обвързвана с данни. А имаме ли данни, имаме добра основа да употребяваме технологии и изкуствен интелект. Например може да изполва изкуствения разсъдък, като го попита: “Според теб каква е наклонността? Какво да поръчам другия месец? Можеш ли да ми направиш прогноза? Като гледаш какво съм продал за последните шест месеца, какво ще ми би трябвало за идващите шест месеца? ”. Всички тези неща към този момент са вероятни и се употребяват всеки ден.
Разбира се, има и неприятни играчи, които ги употребяват злонамерено. Например доста елементарно сега се пишат подправени публикации, подправени вести. Взимаш някой претендент за изборите, взимаш няколко правилни и няколко неверни изказвания, казваш на бота: “Напиши ми една обаятелна публикация, която преплика всички тези неща в текст ”. Така можеш да направиш за доста малко време забавен и логичен обвързван текст, който в действителност подпъхва дезинформацията, подправените вести измежду някакви обстоятелства, които са същински. По този метод елементарният четец, който не е задоволително добре осведомен, доста мъчно може да ги разграничи. Като всяка технология, изкуственият разсъдък може да се употребява за положително, може и за неприятно. Това сме го виждали с колите - може да се придвижваме, може да пренасяме артикули, само че може и да убиваме хора.
В момента в западните медии, когато се приказва за изкуствен интелект, се приказва доста за - изключително в президентските избори в Съединени американски щати, само че освен -. Споменахте този аспект. Трябва ли съгласно Вас да има регулация от позиция дезинформацията?
Проблемът с дезинформацията в никакъв случай в човешката история не е бил решаван дейно. Дезинформация постоянно е имало - още когато не е имало книжовност. Някой споделил “царят даде такава заповед ”, тя в действителност въобще не била същинска - и там е въпросът за доверието.
Доверието елементарно се печели в дребни общества, където хората се познават, само че е доста мъчно да се случи в огромни общества, където хората просто не се познават и няма по какъв начин да знаеш дали нещо е същинско. Така се появяват медиите, където би трябвало да работят образовани публицисти, да демонстрират всички гледни точки, да не преиначават. Факт е обаче, че медиите са и главният зложелател, и главният съдружник на демокрацията.
Това в този момент се придвижи в цифровата среда, където обаче медиите изгубиха част от своята мощ. Причината е, че хората са необразовани и не можаха да се приспособяват към тази нова действителност. Болшинството хора си мислят, че когато видят едно видео в интернет, то е истина: “Аз го видях, истина е ”. Да, беше по този начин преди 50 години - когато има едно видео, най-вероятно е истина. Беше извънредно мъчно да направиш подправено видео с някакъв човек, който в действителност не е той. Не споделям, че не се е случвало, само че беше доста мъчно и не се правеше всеобщо.
В момента за 20 $ можеш да накараш случаен човек - да кажем политик, публицист, предприемач, сякаш да изрече някакви думи, които той в никакъв случай не е казвал - т.е. да направиш подправено видео, което наподобява извънредно достоверно, същинско, индивидът си мърда устните, приказва с неговия глас, с неговия акцент, демонстрира достоверните си придвижвания. Това към този момент е налично всеобщо. Очаквам безусловно безпредседентни офанзиви с дезинформация по време на всички избори, които предстоят идните години по целия свят. Такова нещо, което ще се появи, в никакъв случай не е виждано. Стана прекомерно елементарно да направиш подправено видео, подправени публикации.
В същото време е извънредно мъчно да засечеш сходна дезинформация. С това се занимават цели организации - така наречен фактчекъри, проверители на обстоятелства. В България има една-две групи публицисти, които вършат това и се борят с дезинформацията. Винаги давам съвета - гледайте източника. Ако източникът е Фейсбук, значи шансът да е неистина е доста висок. Ако източникът е публичната телевизия, в която въпреки всичко има правила, шансът информацията да е подправена, е доста по-нисък. Това обаче не значи, че цитираният човек не може да е изрекъл в действителност неистина - той може в действителност да лъже и да лъже в народен ефир. Доза от това, което изричат политиците е или неистина, или операция, или деформиране, или заблуждение, може и да е самата истина. Човек обаче се изгубва сред всичко това.
Изисква се извънредно огромна сила, в случай че човек би трябвало да наблюдава и проучва кое е истина и кое не е. Очевидно една информация е небивалица, когато е оповестена в нискоавторитетни уеб сайтове или пък в Tik-Tok-a на Бате Гошо. В Tik-Tok Бате Гошо може да приказва всевъзможни неща, които нямат журналистическа поддръжка, нямат доказателствен материал.
Дезинформацията е доста огромен проблем. Откакто има информация, има и дезинформация. През вековете е имало и подправени писма, и подправени заповеди. Сега стана просто прекомерно елементарно. Преди дезинформация можеха да вършат лимитирана група хора, които желаят целево да дезинформират хората - образец е съветската агитация, която целево, систематично дезинформира обществото по избрани въпроси. Съвременните технологии обаче махнаха монопола над това да създаваш вести. Всеки може да сътвори наличие - виждаме го в обществените мрежи.
Няма метод да забраним това нещо да се случва. Това е невероятно. Технологията я има. Ако забраним един, втори, трети уебсайт, хората ще намерят четвърти, ще си конфигурират пиратски програмен продукт, с който отново ще вършат дезинформация. Не можеш да ги спреш. Въпросът е какво правиш като регулации. Има разнообразни крайности. С всички опити да създадем нещо като Министерство на истината до момента не са били сполучливи. Защо? Защото някой управлява това министерство. Някой заплаща заплатите, някой дефинира разпоредбите. Ако създадем закон, в който се споделя, че това министерство би трябвало да позволи публикуването на тази вест, това дава опция нещата, които не са преференциални на избрани хора, да изчезват или да се афишират за лъжа.
За мен решението е хората да се образоват медийно. Трябва да схванат, че нещата, които четат, може в огромната си част да не са истини. Да опитат да научат кои медии лъжат и кои не. Да се доверяват повече на тях и доста по-малко на неща, които се подмятат в интернет. Това се назовава сериозно мислене, това се назовава медийна просветеност. Тези два термина, тези две умения са безусловно сериозни за оцеляването в днешния свят. Хората, които не съумеят да се научат на сериозно мислене, които не съумеят да овладеят медийната просветеност, доста, доста ще страдат и ще бъдат подвеждани, манипулирани, заблуждавани. За страдание, множеството хора са такива.
Имам дълбоки подозрения, че българският народ ще успее за малко време да се образова на тематика медийна просветеност. Това ще отрази доста съществено на политическите решения, на изборите, които се вършат. Това е проблем в целия свят - хората нямат медийна просветеност. Би трябвало да учат актуалните възпитаници на това, да ги изпитват на това. Това е едно умеене за оцеляване в този информативен поток.
Какво смятате по отношение на регулацията на изкуствения разсъдък, с цел да бъде предпазено авторското право?
Генеративните технологии работят по този начин, както работи един създател. Да вземем в този момент за образец един художник. Художникът рисува картини. Ако желае да се научи да рисува да вземем за пример като Микеланджело, може да учи неговите картини, да учи от него, от негови разнообразни творби, по този начин да се научи и да стартира да рисува като него. Това значи ли, че той е нарушител? Това значи ли, че той прави нещо незаконно? Позволено ли е да отидеш в музея и да гледаш картини? Позволено ли е да вземеш някакви детайли, някакви модели от тях в главата си и да ги репродуцираш сходни? Позволено е.
Какво е неразрешено? Забранено е да откраднеш картината едно към едно. Същото е неразрешено, когато приказваме и за текст. Позволено ли е да прочетеш пет книги и да напишеш личен текст на база информацията от тези пет книги? Да, разрешено е. И да синтезираш, да направиш нови заключения, нови изводи и така нататък Ето това прави изкуственият разсъдък.
Моето мнение е, че тези, които търсят авторски права в изкуствения разсъдък, търсят нещо, което няма да намерят. Генеративният изкуственият разсъдък работи тъкмо по същия метод, по който работят хората. Хората четат доста публикации, запомнят част от информацията, по-късно я преобразуват, интерпретират и основават нова въз основата на модели, които са видели в предишното. Изкуственият разсъдък работи посредством машинни модели, които наподобяват моделите в човешкия мозък. Това са някакви шаблони, това са някакви структури
Човекът, който написа промпта, е създател на резултата от промта. Ако аз напиша книга на база генератор с изкуствен интелект, аз съм създателят, тъй като аз съм дал заданието на инструмента. По същия метод в случай че съм употребил Photoshop, с цел да обрисувам избрана картинка, aз съм създателят, тъй като аз съм работил по софтуера, който е генерирал картинката.
Тук я има и другата прекаленост. Имаше един случай, в който ChatGPT беше извадил съвсем цели параграфи от публикация от “Ню Йорк Таймс ”. Беше дал като отговор цели параграфи от произведение, предпазено с авторско право. Това не трябва да се случва. Тук в действителност създателите имат право. Ако обаче вземеш 2 милиона картинки и въз основата на тях произведеш нова, която не наподобява на нито една от тях прекалено много, тъкмо това е, което вършат и художниците, и артистите. Така че в това първо, няма нищо неприятно. Второ, не може да го спрем. Трето, единственото, за което би трябвало да се пребори законодателството, е да няма непосредствено прекопирване от едно място към друго.
Също стои въпросът, че изкуственият разсъдък е подготвен от материали, които не са със свободен достъп. За да няма такова нещо, сега се основават големи количества безвъзмездни или отворени материали. Скоро няма да има потребност да ползваш за образованието на изкуствения разсъдък информация, която не е обществена. Има и огромен спор дали нещо, оповестено в интернет, е обществено или е. За мен, в случай че аз мога без да платя да прочета една публикация в интернет, то изкуственият разсъдък също има право без да заплати да прочете тази публикация в интернет, да я запомни и когато му би трябвало, да употребява информацията от нея, без да употребява буквално текста от нея.
Аз персонално клоня повече в посоката, че авторското право не е проблем, не са нужни спомагателни регулации отвън настоящите закони - че нямаш право непосредствено да копираш текст от едно място на друго и да твърдиш, че ти си го написал, че нямаш право непосредствено да копираш творбата без промени и да твърдиш, че е твое. Това би трябвало да се резервира, т.е. този въпрос към този момент е решен.
Интервю на Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Разпространено е изказванието - в това число измежду професионални организации и синдикати, че , ще изчезнат специалности. Вие склонен ли сте с това?
Не съм на това мнение. Винаги съм казвал, че изкуственият разсъдък е асистент, а не сурогат. Той би могъл да направи нашата работа по-ефективна. Ето да вземем за пример работата на журналиста - може да нахвърляте три-четири опорни точки, а останалия текст да бъде написан от някой чат бот. След това обаче този текст се преглежда, редактира. Вместо журналистът да се чуди за всяка дума, може да спести време и вместо да напише две публикации за деня, да напише 10.
Оттук идва логиката, че щом е по този начин, значи на медиите ще са нужни по-малко хора - това е едната логичност. Другата логичност обаче е, че в случай че човек прави работата си по-бързо, на медията няма да са ѝ нужни по-малко хора, а публицистите ѝ ще могат да влагат времето си допълнително изявления.
В маркетинга да вземем за пример благодарение на изкуствен интелект за едно и също време ще свършиш повече работа и ще имаш по-добър краен резултат. На бизнеса постоянно ще му би трябвало маркетинг човек, който пък ще има по-голяма успеваемост.
Ефектът няма да е нулев - всяка една софтуерна оптимизация може да остави брой хора без работа. По-скоро обаче резултатът ще е повдигане на успеваемостта, от което всички печелят - и чиновниците, тъй като правят повече работа и си потеглят по-доволни в края на деня, и работодателите, които получават повече за същите пари.
Много неща са пресилени. Има неща, които не желаеме да автоматизираме. Има и неща, които не можем да автоматизираме. Например грижата за дребни бебета - ще желаеме ли да я поверим на робот? Най-вероятно не, макар че софтуерната опция ще е налична скоро, гледайки развиването - може би след 10, даже след 5 години. По същия метод, доста от решенията в съда - ще желаеме ли да ги дадем на изкуствения разсъдък? От една страна, някой ще каже, че по този начин ще е по-честно. От друга, ще има риск от всевъзможни трикове.
Изкуственият разсъдък е нещо, което всеки би трябвало да стартира да употребява, в случай че не желае да отпадне от обществото. Ще направя следния паралел - когато се появиха мобилните телефони, бабите споделяха: “Аз на това не му разбирам, няма да го употребявам ”. Десет години по-късно всички баби имаха телефон. След това се появи интернетът, бабите отново споделяха: “Аз на това не му разбирам ”. Под баби имам поради освен възрастните хора, а хора, които не желаят да учат нови неща, носят се по течението. Тези хора отхвърлят да влязат в действителността и в последна сметка влизат в нея със забавяне.
Представете си живота без интернет. Не знам дали към този момент има да вземем за пример счетоводител, който носи документи на гише в Национална агенция за приходите, вместо да ги подаде онлайн. За всяко ново нещо първоначално не е ясно къде са рестриктивните мерки, къде технологията бърка и така нататък Впоследствие това нещо става всеобщо, а най-после - потреблението му е неизбежно. В един миг започваш да отпадаш от обществото, в случай че не го ползваш.
Вие споменахте някои от директните приложения на изкуствения разсъдък, които улесняват работата. Как може да се употребява AI в бизнеса?
В бизнеса изкуствен интелект може да се употребява във всички действия, които са свързани с обработка на данни, документи, разбори, предвиждания, маркетинг, писане на наличие, писане на текстове, писане на имейли, писане на документи, на предложения, на контракти, подготовка, разбор на документи. Водих един цялостен курс, който се наричаше " Изкуствен разсъдък за бизнеса " (AI for Business). В 8 занятия дадох безусловно съответни образци за приложения, които хората започнаха да употребяват незабавно. Не става въпрос за лабораторни опити, приказвам за принадлежности, които отиваш на един уебсайт, регистрираш се и започваш мигновено да ги ползваш - принадлежности за писане на имейли, за писане на публикации, за писане на изявления, за изобразяване на картинки. Маркетингът се употребява всекидневно от всичко това. Не мога да се сетя за маркетолог в цифровия свят, който не употребява принадлежности с изкуствен интелект. Вече и банерите за обществените мрежи се генерират посредством изкуствен интелект или детайли от тях.
Почти всеки един дизайнер употребява изкуствен интелект, с цел да си свърши работа. Преди беше занимавка на една картинка да ѝ махнеш фона - един човек се снимал на фона на нещо, което е неуместно, желаеме да му сменим фона. Това към този момент става с два клика. Или пък желаеме да нарисуваме нещо, да сменим времето - дъждовно било, желаеме да го създадем да не е дъждовно. Това отново става с един клик. Или желаеме да популяризираме някакъв артикул - да вземем за пример кафе, желаеме да го покажем в една доста мразовита зима с доста студено време и ледове. Преди за това е бил нужен фотограф. В момента можем просто да кажем “генерирай го ”.
Давам единствено образци, те са доста. Говоря най-много за принадлежности, които през днешния ден ги имаме и през днешния ден се употребяват от бизнесите. Аз, да вземем за пример, употребявам изкуствен интелект съвсем всеки ден за доста неща. За бизнес, за ежедневни персонални задания и за обучение.
Как го употребявам за бизнес? Да кажем, с цел да прегледам контракт - вместо да чета целия контракт, качвам контракта и споделям: “Кажи ми какъв брой ми е неустойката ”. Използвам го за разбор на документи, за съкращаване на публикации. Ползвам го, когато ще си закупувам някакъв артикул. Тогава си върша изследване, споделям: “Кажи ми този климатик, който ми го оферират, висок клас ли е, невисок клас ли е, междинен клас ли е, ефикасен ли е, има ли по-ефективни на пазара, доста ли по-скъпи са, може ли да прави това, работи ли добре при негативни температури ”. Говоря си с изкуствения разсъдък като с човек. Тоест имам един интелигентен асистент, който е чел всичко.
Друг образец - водих детето на обзор, на кръвни проучвания и имаше два-три индикатора, които са отвън нормите. Веднага дадох данните на ChatGPT, питах го какви биха могли да са проблемите и дали това са проблеми. Той ми изясни какъв е този индикатор, за какво може да е малко занижен. Разбира се, това не изключва консултацията с доктор, само че оказва помощ доста.
Дадох няколко образеца. Едните са от бизнеса, другите са от всекидневието, има и образци от образованието. В образованието да вземем за пример стартирам да изучавам нещо, някаква нова технология. Например желая да се самообразовам на тематика слънчеви панели. И започвам да си приказвам с чат бота: " Разкажи ми за слънчевите панели - по какъв начин работят, по какъв начин се построяват системите, от какви съставни елементи се състоят ". Аз мога да задавам съответните си въпроси и да допълня знанието си. Това е бъдещето на образованието. Наподобява доста това да имаш персонален преподавател - все едно вървиш на частни уроци. Учителят ти изяснява, само че оттатък това ти му задаваш въпроси. В момента, в който нещо не си рабрал, ти питаш и той ти дава отговор. Ето това прави генеративният изкуствен интелект - и ChatGPT, и Claude, и всички останали.
Това е технология, която ще разрешава на умните, образованите, мислещите хора да бъдат още по-ефективни, да бъдат още по-умни, да бъдат още по-образовани, да създават още по-стойностни неща за още по-малко време. Неизбежно е всеки по-грамотен, по-образован човек да ги употребява и към този момент ги употребяват. Аз съм виждал хора от всевъзможни специалности, които ги употребяват. Не ги употребяват хора от специалности, които не боравят по природа с информация. Например индивидът е водач или защита - те нямат остра потребност от изкуствен интелект.
Един склададжия обаче би трябвало да следи наличностите. Изглежда като някаква специалност, която не е обвързвана с технологиите, само че в действителност е специалност, която е обвързвана с данни. А имаме ли данни, имаме добра основа да употребяваме технологии и изкуствен интелект. Например може да изполва изкуствения разсъдък, като го попита: “Според теб каква е наклонността? Какво да поръчам другия месец? Можеш ли да ми направиш прогноза? Като гледаш какво съм продал за последните шест месеца, какво ще ми би трябвало за идващите шест месеца? ”. Всички тези неща към този момент са вероятни и се употребяват всеки ден.
Разбира се, има и неприятни играчи, които ги употребяват злонамерено. Например доста елементарно сега се пишат подправени публикации, подправени вести. Взимаш някой претендент за изборите, взимаш няколко правилни и няколко неверни изказвания, казваш на бота: “Напиши ми една обаятелна публикация, която преплика всички тези неща в текст ”. Така можеш да направиш за доста малко време забавен и логичен обвързван текст, който в действителност подпъхва дезинформацията, подправените вести измежду някакви обстоятелства, които са същински. По този метод елементарният четец, който не е задоволително добре осведомен, доста мъчно може да ги разграничи. Като всяка технология, изкуственият разсъдък може да се употребява за положително, може и за неприятно. Това сме го виждали с колите - може да се придвижваме, може да пренасяме артикули, само че може и да убиваме хора.
В момента в западните медии, когато се приказва за изкуствен интелект, се приказва доста за - изключително в президентските избори в Съединени американски щати, само че освен -. Споменахте този аспект. Трябва ли съгласно Вас да има регулация от позиция дезинформацията?
Проблемът с дезинформацията в никакъв случай в човешката история не е бил решаван дейно. Дезинформация постоянно е имало - още когато не е имало книжовност. Някой споделил “царят даде такава заповед ”, тя в действителност въобще не била същинска - и там е въпросът за доверието.
Доверието елементарно се печели в дребни общества, където хората се познават, само че е доста мъчно да се случи в огромни общества, където хората просто не се познават и няма по какъв начин да знаеш дали нещо е същинско. Така се появяват медиите, където би трябвало да работят образовани публицисти, да демонстрират всички гледни точки, да не преиначават. Факт е обаче, че медиите са и главният зложелател, и главният съдружник на демокрацията.
Това в този момент се придвижи в цифровата среда, където обаче медиите изгубиха част от своята мощ. Причината е, че хората са необразовани и не можаха да се приспособяват към тази нова действителност. Болшинството хора си мислят, че когато видят едно видео в интернет, то е истина: “Аз го видях, истина е ”. Да, беше по този начин преди 50 години - когато има едно видео, най-вероятно е истина. Беше извънредно мъчно да направиш подправено видео с някакъв човек, който в действителност не е той. Не споделям, че не се е случвало, само че беше доста мъчно и не се правеше всеобщо.
В момента за 20 $ можеш да накараш случаен човек - да кажем политик, публицист, предприемач, сякаш да изрече някакви думи, които той в никакъв случай не е казвал - т.е. да направиш подправено видео, което наподобява извънредно достоверно, същинско, индивидът си мърда устните, приказва с неговия глас, с неговия акцент, демонстрира достоверните си придвижвания. Това към този момент е налично всеобщо. Очаквам безусловно безпредседентни офанзиви с дезинформация по време на всички избори, които предстоят идните години по целия свят. Такова нещо, което ще се появи, в никакъв случай не е виждано. Стана прекомерно елементарно да направиш подправено видео, подправени публикации.
В същото време е извънредно мъчно да засечеш сходна дезинформация. С това се занимават цели организации - така наречен фактчекъри, проверители на обстоятелства. В България има една-две групи публицисти, които вършат това и се борят с дезинформацията. Винаги давам съвета - гледайте източника. Ако източникът е Фейсбук, значи шансът да е неистина е доста висок. Ако източникът е публичната телевизия, в която въпреки всичко има правила, шансът информацията да е подправена, е доста по-нисък. Това обаче не значи, че цитираният човек не може да е изрекъл в действителност неистина - той може в действителност да лъже и да лъже в народен ефир. Доза от това, което изричат политиците е или неистина, или операция, или деформиране, или заблуждение, може и да е самата истина. Човек обаче се изгубва сред всичко това.
Изисква се извънредно огромна сила, в случай че човек би трябвало да наблюдава и проучва кое е истина и кое не е. Очевидно една информация е небивалица, когато е оповестена в нискоавторитетни уеб сайтове или пък в Tik-Tok-a на Бате Гошо. В Tik-Tok Бате Гошо може да приказва всевъзможни неща, които нямат журналистическа поддръжка, нямат доказателствен материал.
Дезинформацията е доста огромен проблем. Откакто има информация, има и дезинформация. През вековете е имало и подправени писма, и подправени заповеди. Сега стана просто прекомерно елементарно. Преди дезинформация можеха да вършат лимитирана група хора, които желаят целево да дезинформират хората - образец е съветската агитация, която целево, систематично дезинформира обществото по избрани въпроси. Съвременните технологии обаче махнаха монопола над това да създаваш вести. Всеки може да сътвори наличие - виждаме го в обществените мрежи.
Няма метод да забраним това нещо да се случва. Това е невероятно. Технологията я има. Ако забраним един, втори, трети уебсайт, хората ще намерят четвърти, ще си конфигурират пиратски програмен продукт, с който отново ще вършат дезинформация. Не можеш да ги спреш. Въпросът е какво правиш като регулации. Има разнообразни крайности. С всички опити да създадем нещо като Министерство на истината до момента не са били сполучливи. Защо? Защото някой управлява това министерство. Някой заплаща заплатите, някой дефинира разпоредбите. Ако създадем закон, в който се споделя, че това министерство би трябвало да позволи публикуването на тази вест, това дава опция нещата, които не са преференциални на избрани хора, да изчезват или да се афишират за лъжа.
За мен решението е хората да се образоват медийно. Трябва да схванат, че нещата, които четат, може в огромната си част да не са истини. Да опитат да научат кои медии лъжат и кои не. Да се доверяват повече на тях и доста по-малко на неща, които се подмятат в интернет. Това се назовава сериозно мислене, това се назовава медийна просветеност. Тези два термина, тези две умения са безусловно сериозни за оцеляването в днешния свят. Хората, които не съумеят да се научат на сериозно мислене, които не съумеят да овладеят медийната просветеност, доста, доста ще страдат и ще бъдат подвеждани, манипулирани, заблуждавани. За страдание, множеството хора са такива.
Имам дълбоки подозрения, че българският народ ще успее за малко време да се образова на тематика медийна просветеност. Това ще отрази доста съществено на политическите решения, на изборите, които се вършат. Това е проблем в целия свят - хората нямат медийна просветеност. Би трябвало да учат актуалните възпитаници на това, да ги изпитват на това. Това е едно умеене за оцеляване в този информативен поток.
Какво смятате по отношение на регулацията на изкуствения разсъдък, с цел да бъде предпазено авторското право?
Генеративните технологии работят по този начин, както работи един създател. Да вземем в този момент за образец един художник. Художникът рисува картини. Ако желае да се научи да рисува да вземем за пример като Микеланджело, може да учи неговите картини, да учи от него, от негови разнообразни творби, по този начин да се научи и да стартира да рисува като него. Това значи ли, че той е нарушител? Това значи ли, че той прави нещо незаконно? Позволено ли е да отидеш в музея и да гледаш картини? Позволено ли е да вземеш някакви детайли, някакви модели от тях в главата си и да ги репродуцираш сходни? Позволено е.
Какво е неразрешено? Забранено е да откраднеш картината едно към едно. Същото е неразрешено, когато приказваме и за текст. Позволено ли е да прочетеш пет книги и да напишеш личен текст на база информацията от тези пет книги? Да, разрешено е. И да синтезираш, да направиш нови заключения, нови изводи и така нататък Ето това прави изкуственият разсъдък.
Моето мнение е, че тези, които търсят авторски права в изкуствения разсъдък, търсят нещо, което няма да намерят. Генеративният изкуственият разсъдък работи тъкмо по същия метод, по който работят хората. Хората четат доста публикации, запомнят част от информацията, по-късно я преобразуват, интерпретират и основават нова въз основата на модели, които са видели в предишното. Изкуственият разсъдък работи посредством машинни модели, които наподобяват моделите в човешкия мозък. Това са някакви шаблони, това са някакви структури
Човекът, който написа промпта, е създател на резултата от промта. Ако аз напиша книга на база генератор с изкуствен интелект, аз съм създателят, тъй като аз съм дал заданието на инструмента. По същия метод в случай че съм употребил Photoshop, с цел да обрисувам избрана картинка, aз съм създателят, тъй като аз съм работил по софтуера, който е генерирал картинката.
Тук я има и другата прекаленост. Имаше един случай, в който ChatGPT беше извадил съвсем цели параграфи от публикация от “Ню Йорк Таймс ”. Беше дал като отговор цели параграфи от произведение, предпазено с авторско право. Това не трябва да се случва. Тук в действителност създателите имат право. Ако обаче вземеш 2 милиона картинки и въз основата на тях произведеш нова, която не наподобява на нито една от тях прекалено много, тъкмо това е, което вършат и художниците, и артистите. Така че в това първо, няма нищо неприятно. Второ, не може да го спрем. Трето, единственото, за което би трябвало да се пребори законодателството, е да няма непосредствено прекопирване от едно място към друго.
Също стои въпросът, че изкуственият разсъдък е подготвен от материали, които не са със свободен достъп. За да няма такова нещо, сега се основават големи количества безвъзмездни или отворени материали. Скоро няма да има потребност да ползваш за образованието на изкуствения разсъдък информация, която не е обществена. Има и огромен спор дали нещо, оповестено в интернет, е обществено или е. За мен, в случай че аз мога без да платя да прочета една публикация в интернет, то изкуственият разсъдък също има право без да заплати да прочете тази публикация в интернет, да я запомни и когато му би трябвало, да употребява информацията от нея, без да употребява буквално текста от нея.
Аз персонално клоня повече в посоката, че авторското право не е проблем, не са нужни спомагателни регулации отвън настоящите закони - че нямаш право непосредствено да копираш текст от едно място на друго и да твърдиш, че ти си го написал, че нямаш право непосредствено да копираш творбата без промени и да твърдиш, че е твое. Това би трябвало да се резервира, т.е. този въпрос към този момент е решен.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ