Богословът отец Михаил Михайлов за ФрогНюз: Не мога да потвърдя з...
Това сподели пред ФрогНюз ставрофорен иконом доктор Михаил Михайлов, помощник в катедра Практическо богословие на Богословския факултет на Софийския университет " Свети Климент Охридски ".
Преди избора на Български патриарх на 30 юни, беседваме с отец Михайл Михайлов какво да чакаме към прецедурата по желание.
Ето и цялото изявление:
Светият Синод излъчи за нов патриарх на Българската православна черква. Как протече процеса по избора им, наблюдавахте ли противоречиви моменти в него?
Уставът на Българската православна черква – Българска Патриаршия (УБПЦ-БП) планува една комплицирана и многостепенна процедура за избор на Български патриарх, която към този момент е в ход. Според тази процедура патриаршеският избор протича в няколко стадия, осъществени от разнообразни органи на БПЦ. Българският патриарх се избира от Патриаршески изборен църковен събор (ПИЦС), който се привиква само за реализиране на тази своя функционалност, след което прекратява своята активност. В състава на Патриаршеския изборен църковен събор влизат както делегати по право – архиереите, по този начин и представители на всяка от петнадесетте епархии, влизащи в диоцеза на БПЦ, както и представители на ставропигиалните манастири, духовните учебни заведения и по двама представители на епархийските манастири от всяка българска епархия. Всяка епархия посредством своите епархийски гласоподаватели дефинира по трима духовници и трима клирици, а Софийска епархия излъчва двойно повече свои представители, защото Българският патриарх е и Софийски митрополит, т.е. избира се освен предстоятел на БПЦ, само че и епархийски архиерей на столичната епархия. Изборът на представители на епархиите се състоя на 2 юни, по отношение на което можем да приемем, че Патриаршеският изборен църковен събор към този момент е конституиран.
Следвайки наредбите на Устава се мина към идващия стадий от упоменатата многостепенна изборна процедура, а точно определянето на тримата епархийски митрополити, от които ПИЦС ще избере Българския патриарх. Правото, само че и задължението да бъдат определени тези трима епархийски митрополити, които следва да дават отговор на условията на член 40 от УБПЦ-БП, Уставът вменява на Св. Синод. Именно този висш управителен орган на БПЦ, състоящ се от всички епархийски митрополити, е претрупан според член 45 от УБПЦ-БП със задачата минимум седем дни преди деня, избран за патриаршеския избор, с скрито гласуване и болшинство две трети от всички синодални членове да избере изсред своите среди тримата, имащи плануваните в Устава качества. Изпълнявайки това свое обвързване, Св. Синод в своето съвещание на 20 юни избра трима епархийски митрополити, които да предложи на ПИЦС, с цел да бъде определен от тях новия Български патриарх на 30 юни.
След тези нужни разяснения, свързани с уставните разпореждания, регламентиращи процедурата за избор на Български патриарх, отговаряйки на Вашия съответен въпрос, следва да подчертая, че Св. Синод организира този избор в свое закрито съвещание и за неговото протичане ние можем да съдим единствено по формалните известия, оповестени от Св. Синод. В този смисъл съгласно оповестения на формалната синодална интернет страница () " след инспекция на подадените бюлетини се откри, че с гласовете на 2/3 (9) от архиереите – членове на Св. Синод, са определени: Врачанският митрополит Григорий - 11 гласа, Видинският митрополит Даниил - 9 гласа и Ловчанският митрополит Гавриил - 9 гласа “.
Имайки поради, че тримата определени митрополити са измежду деветимата, отговарящи на условията на член 40 от УБПЦ-БП, както и неналичието на декларирано отвращение на някой от тримата да взе участие в избора, а също и събитието, че Св. Синод се е обединил към издигането точно на техните кандидатури за патриаршеския трон, би трябвало да приемем, че техният избор е извършен в период и е съгласуван с плануванаъа уставна процедура. Тук, несъмнено, може да бъде упоменато, че определянето на болшинството нужно за избора на тримата епархийски митрополити на 9 вместо 10 митрополити, което съставлява 2/3 от общо четиринадесетте членове на Св. Синод е дискусионно. Подобна полемика се състоя при предния патриаршески избор на Български патриарх, извършен през 2013 година, когато тогавашния наместник-председател на Св. Синод починалия Варненски и Великопреславски митрополит Кирил даже, което аргументира с Решение № 213 на Върховен касационен съд от 13.07.2010 година по т. дело № 561/2008 година, съгласно което при установяване на кворум или гласове, задоволителни за взимане на решение, броят на нужните участници в управителни органи следва да се закръгля към по-голяма големина, а не до най-близкото цяло число.
Това изключително мнение не попречи през 2013 година при подобен избирателен резултат, определящ тримата епархийски митрополити – претенденти за патриаршеския трон, изборът за Български патриарх да се състои. Нещо повече, точно един от получилите единствено девет гласа бе определен и първосветителства в последните 11 години. Ето за какво можем умерено да приемем, че актуалната обстановка не е казус, по отношение на което, съобразявайки се с маловажността на това събитие, което значително се постанова от компликацията за лъчение на трима, които да съберат по най-малко 10 гласа от 14 вероятни, не следва да се смята за недостатък, отразяващ се на извършения избор за тримата епархийски митрополити – претенденти за патриаршеския трон.
Какво следва оттук нататък - по какъв начин ще протече по Устав изборът на 30 юни?
Споменах за някои стадии от многостепенната процедура за избор на Български патриарх, които към този момент се състояха. Макар и по-обширен, този преглед на изборната процедура е належащ, тъй като точно спазването на уставната процедура обезпечава законосъобразността на идния избор и подсигурява неговата неоспоримост. Като допълнение на казаното ще очертая идния завършващ стадий от комплицираната изборна процедура. Сега, когато има конституиран Патриаршески изборен църковен събор и определени от Св. Синод трима епархийски митрополити – претенденти за овдовелия патриаршески трон, следва от тях един да бъде определен и разгласен за нов Български патриарх. В тази връзка, следвайки уставната процедура и решението на Св. Синод, на 30 юни ще се състои съвещание на ПИЦС, което ще стартира с инспекция за редовността изборните писма на членовете на събора – определени и избрани, според условията на Устава. При констатиране на кворум от 3/4 от членовете на събора ще се пристъпи към неговото разкриване. При липса на упоменатия кворум откриването на съвещанието следва да се отсрочи с един час, след което съборът може да се организира при наличието на повече от половината от съборните членове. Чл. 46 от УБПЦ-БП планува при неналичието и на този кворум Св. Синод да насрочи избора за идната Неделя, т.е. за 7 юли. Тук би трябвало да се има поради, че цялостният личен състав на ПИЦС, при вземане предвид с наредбата на член 41 от УБПЦ-БП и специфичните синодални решения, наброява 148 членове. Констатирането на нужния кворум обезпечава правото на наместник-председателя на Св. Синод след молитва към Бога да открие Патриаршеския изборен църковен събор. Следва избирането с очевидно гласоподаване и болшинство повече от половината от присъстващите съборни членове на двама клирици и двама миряни за членове на изборното бюро, което реализира своята работа под председателството на наместник-председателя на Св. Синод, който в действителност ръководи и ПИЦС.
Откриването на съвещанието и конституирането на изборното бюро предшества същинската работа на ПИЦС, която стартира с оповестяването на имената на тримата претенденти за патриаршеския трон, след което наместник-председателя приканва съборните членове с скрито гласуване на избере един от тримата. В случай, че един от тримата претенденти получи най-малко 2/3 от гласовете на присъстващите гласоподаватели той се афишира за " канонично и законно определен Български патриарх и Софийски митрополит ". Нереализирането на упоменатата догадка води до провеждането на ново гласоподаване, при което се гласоподава за двамата претенденти, получили най-вече гласове при първото гласоподаване. При това второ гласоподаване е задоволително един от двамата да събере множеството, т.е. повече от половината от гласовете на присъстващите гласоподаватели, с цел да бъде определен и разгласен за Български патриарх. Равенството на гласовете е съображение за осъществяване на ново гласоподаване, т.е. води до провеждането на трети тур.
Изборът на Българския патриарх бива отразен в специфичен Акт, който се вписва в кондиката на Св. Синод и се подписва от изборното бюро и от всички членове на събора, а наместник-председателят закрива ПИЦС. Новоизбраният Български патриарх и Софийски митрополит получава образец от упоменатия Акт, формиран по отношение на неговия избор. Съгласно плануванаъа в Устава процедура директно след закриване на изборния събор се прави тържественото показване на новия предстоятел на поместната ни черква, което се състои в отслужването на признателен молебен и осъществяване на патриаршеската интронизация. От този миг новия Български патриарх и Софийски митрополит поема пълномощията, свързани с новото му служение. Уставът планува обвързване на Св. Синод да заяви името на новоизбрания патриарх на предстоятелите на Поместните православни църкви, на органите на държавната власт и да го оповести на обществеността. Това обвързване, имащо институционален темперамент, не отпада даже и при наличието на упоменатите получатели на известието на въдворяването на новия патриарх.
С това приключва многостепенната процедура за избор на Български патриарх. Множеството стадии, водещи до определянето на предстоятеля на поместната ни православна черква е разумното пояснение на по-дългия период, който Уставът планува за избор на патриарх, тъй като този период е избран на 4 месеца за разлика от тримесечния период, очакван от Устава и църковните догми за избор на епархийски митрополит, макар че Българският патриарх е и Софийски митрополит.
Веднага ли встъпва в служба новият патриарх? Каква канонична традиция ще се съблюдава, надлежно по кое време ще се случи въдворяването му?
Да, новоизбраният Български патриарх поема своите пълномощия в деня на своя избор, както стана ясно при изложение на изборната процедура. Именно денят, избран от Устава за осъществяване на Патриаршеския изборен църковен събор, с изключение на административната активност, изразяваща се в гласоподаване, избиране и оповестяване на новия патриарх, се свързва и със специфичната гала по неговото въдворяване.
Изготвената и оповестена на формалния синодален уебсайт е изцяло съобразена с това условие на Устава и планува интронизацията да се състои сред 15,00 и 17,45 ч. на 30 юни в ПКСХП „ Св. Александър Невски “.
Говори се за непознати въздействия в избора - Вие наблюдавате ли такива?
На първата част от Вашия въпрос мъчно може да се даде еднопосочен и безапелационен отговор, тъй като актуалната медийна среда дава опция за най-различни тълкования, както и естрада за изявления, които постоянно нямат нужната обосновка и не се поддържат от нужните доказателства. Втората част от Вашия въпрос обаче значително облекчава моята задача, което ми дава опция напълно изрично да отговоря, че на база достоверни сведения и персонални наблюдения не мога да потвърдя тиражираните догатки за външни въздействия. Наистина, изрекоха се най-различни отзиви, показаха се доста догатки, свързани с евентуалните претенденти, само че действителните резултати значително опровергаха доста от направените разбори.
В последна сметка би трябвало да одобряваме протичащото се с уместно успокоение. Естествено е там, където има присъединяване на индивиди да има избрани желания, инспирирани от разнообразни фактори, само че тайното гласуване както при определянето на тримата митрополити, по този начин и при избора на един от тях за Български патриарх, съчетано с престижа и възприятието на отговорност у всички, участващи в другите стадии на патриаршеския избор, са задоволителна гаранция, че непознатите въздействия ще бъдат сведени да степен, която да не се отрази значително на обективирането на волята, която гласоподавателите на 30 юни ще образуват по съвест и със схващане за висок дълг.
Вълнуваме ли се задоволително от този избор като общество - за какво той е значим?
Не бих могъл да оценя интереса на цялото българско общество от идния избор за Български патриарх, само че мога да заявя изрично, че онази част от него, която има църковно схващане, която живее своята религия, а освен я декларира, се вълнува същински. Наред с някои нездрави прояви, свързани с изложение на персонални пристрастия и несъвместими с християнската добродетелност позиции, изразявани в обществените мрежи, от каквито горещо приканвам да се въздържаме, православните християни, участващи в плодородния богослужебен живот старателно се молят за най-правилния избор на Български патриарх. Да, този избор е извънредно значим, тъй като следва да бъде определен не някой различен, а предстоятелят на поместната ни черква, оня който съгласно Закона за вероизповеданията съставлява обичайното изповедание в Република България, което има историческа роля за българската страна и настоящо значение за държавния ѝ живот (чл. 10).
Този избор ще дефинира оня, който не в границите на избран мандат, не за период от няколко години, а пожизнено, според църковния ни правилник ще съставлява Българската православна черква – Българска Патриаршия и от името на Светия Синод ще влиза в връзки с предстоятелите и представителите на Поместните православни църкви; органите на държавната и локалната власт в Република България; непознати страни и техни дипломатически представителства в Република България; интернационалните организации и други вероизповедания в Република България и отвън нея (чл. 39). След патриаршеския избор пред нас ще се застане свещеник, който, въпреки и да е пръв измежду равни във връзка с останалите епархийски митрополити, със своя престиж, предвидливост и богопреданост ще разполага с опцията да сплоти членовете на Св. Синод като висш управителен орган на БПЦ, да притегли към по-голяма интензивност миряните като членове на поместната ни черква, да бъде честен коректив на цялото ни общество, да бъде фактор, способствуващ за благоденствието на целия народ.
И Ваши, и мои сътрудници споделят, че изборът е значим още тъй като идва в необикновен геополитически миг, има се поради войната против Украйна. Има ли връзка сред войната и избора на български патриарх?
Изборът, както към този момент загатнах е значим самичък по себе си. Неговата значимост не се дефинира от особеността на геополитическата конюнктура. Христовата Църква е претърпяла разнообразни исторически събития. Тя е била подлагана на тежки гонения от езическите императори, само че е имала и интервали на положителни връзки с държавната власт, при всичко това тя постоянно се е управлявала от правила, които не са по този начин мощно повлияни от краткотрайни исторически положения или геополитически ползи. Църквата не е от този свят, само че обитава в него и това води до избрани зависимости, но те нямат значително отражение в устройството и ръководството на Църквата и доколкото биват съобразявани при взимането на значими решения, свързани с църковния живот, то въздействието им не е директно и определящо. Българската православна черква, като част от Христовата Църква не прави изключение от упоменатото. Нейната история, бидейки обвързвана с историята на нашия народ, бележи доста превратности и свидетелства за доста опити църквата ни да бъде сложена според или употребена за осъществяване на ползи, непознати на нейното схващане, стоящи надалеч от нейния дневен ред. Същата тази история ни твърди в безрезултатността на тези опити и в неуспеха на сходни домогвания.
Нима историята помни време, което да не се дефинира като изключително, мъчно или значимо. Нима тя не свидетелства за фрапантни политически промени, преосмисляне на геополитическите ползи, метаморфоза на открити порядки, които, макар голямото им въздействие върху международните бъднини, не са се отразили на вековната църковна традиция и каноничен ред, тъй като Църквата има за собствен Глава Господ Иисус Христос, Който е " същият през вчерашния ден, и през днешния ден, и во веки " (Евр. 13:8). Именно тази Църква, устойчива в своето обучение, послания и ценностна система, всеки път се моли " за мира на целия свят, за благосъстоянието на светите божии църкви и за единението на всички ", само че тогава, когато индивидите се противят на Божията воля, когато не се вслушват в гласа на Църквата и влизат в братоубийствени спорове, Църквата не трансформира своето отрицание към войните и междуособиците и не преценява дневния си ред с конюнктурата. В този смисъл не смятам, че войната в Украйна ще се отрази директно на избора на Български патриарх. По-скоро изборът на Български патриарх може да даде нов подтик и динамичност на разискването и решението на Св. Синод по въпроса за църковната организация в Украйна, който стои неуреден и предизвика доста разнообразни тълкования.
Като църковен чиновник по какъв начин смятате - по кое време се обръщаме към религията през днешния ден, грижим ли се задоволително за духовното? Как да подобрим тази грижа, тъй че да подобрим и себе си?
Намирам въпроса Ви за извънредно потребен и осъзнавам неговата непрекъсната новост, само че се опасявам, че в границите на нашия диалог не бихме могли да дадем освен пълностоен, само че даже приемлив отговор, с цел да изчерпим тази значима тематика. Като духовник считам, че грижата за духовното и обръщането към вярата не би трябвало да бъдат провокирани от инцидентни събития, а би трябвало да съпътстват индивида през целия му живот. Православието не би трябвало да се възприема като елементарна конфесионална принадлежност, а като метод на живот, т.е. вярата не следва да бъде единствено заявявана, само че действително преживявана от всеки православен християнин. В този смисъл, в случай че ние живеем своята религия, в случай че тя осмисля нашето съществуване, няма да е нужно да се обръщаме към нея, подтикнати от някакви съответни житейски обстановки. Обръщането към вярата и грижата за духовното следва да бъдат не някакви спорадични настроения, а непрекъснат ентусиазъм към нравственост и пълноценно съучастничество в църковния живот, най-много посредством присъединяване ни в църковните богослужения и светата Литургия. Това обаче напълно не изчерпва нашата принадлежност към Православната Църква, която, прилагайки правилото на съборността ни дава опция да участваме дейно и съответно даже в организацията на църковния живот.
Конкретният мотив за нашия диалог ни демонстрира по какъв начин в избора за Български патриарх взе участие освен висшия клир, освен духовниците, само че и миряните на БПЦ, като всеки в границите на своята компетентност, осъществя своите функционалности и спомага за определянето на персоналния състав даже на най-висшите органи на ръководство в поместната ни Църква. Ето за какво смятам, че е извънредно значимо всеки вярно да схваща своето място и своята роля в устройството и ръководството на БПЦ, с цел да прояви нужната интензивност и да осъществя своите права, спазвайки, несъмнено и своите отговорности. Само тогава ние ще можем да подобрим себе си, а посредством това да подобрим заобикалящата ни среда, разчитайки на Божията помощ, уповавайки се Нему и спазвайки Неговата воля.
Илияна Маринкова
Преди избора на Български патриарх на 30 юни, беседваме с отец Михайл Михайлов какво да чакаме към прецедурата по желание.
Ето и цялото изявление:
Светият Синод излъчи за нов патриарх на Българската православна черква. Как протече процеса по избора им, наблюдавахте ли противоречиви моменти в него?
Уставът на Българската православна черква – Българска Патриаршия (УБПЦ-БП) планува една комплицирана и многостепенна процедура за избор на Български патриарх, която към този момент е в ход. Според тази процедура патриаршеският избор протича в няколко стадия, осъществени от разнообразни органи на БПЦ. Българският патриарх се избира от Патриаршески изборен църковен събор (ПИЦС), който се привиква само за реализиране на тази своя функционалност, след което прекратява своята активност. В състава на Патриаршеския изборен църковен събор влизат както делегати по право – архиереите, по този начин и представители на всяка от петнадесетте епархии, влизащи в диоцеза на БПЦ, както и представители на ставропигиалните манастири, духовните учебни заведения и по двама представители на епархийските манастири от всяка българска епархия. Всяка епархия посредством своите епархийски гласоподаватели дефинира по трима духовници и трима клирици, а Софийска епархия излъчва двойно повече свои представители, защото Българският патриарх е и Софийски митрополит, т.е. избира се освен предстоятел на БПЦ, само че и епархийски архиерей на столичната епархия. Изборът на представители на епархиите се състоя на 2 юни, по отношение на което можем да приемем, че Патриаршеският изборен църковен събор към този момент е конституиран.
Следвайки наредбите на Устава се мина към идващия стадий от упоменатата многостепенна изборна процедура, а точно определянето на тримата епархийски митрополити, от които ПИЦС ще избере Българския патриарх. Правото, само че и задължението да бъдат определени тези трима епархийски митрополити, които следва да дават отговор на условията на член 40 от УБПЦ-БП, Уставът вменява на Св. Синод. Именно този висш управителен орган на БПЦ, състоящ се от всички епархийски митрополити, е претрупан според член 45 от УБПЦ-БП със задачата минимум седем дни преди деня, избран за патриаршеския избор, с скрито гласуване и болшинство две трети от всички синодални членове да избере изсред своите среди тримата, имащи плануваните в Устава качества. Изпълнявайки това свое обвързване, Св. Синод в своето съвещание на 20 юни избра трима епархийски митрополити, които да предложи на ПИЦС, с цел да бъде определен от тях новия Български патриарх на 30 юни.
След тези нужни разяснения, свързани с уставните разпореждания, регламентиращи процедурата за избор на Български патриарх, отговаряйки на Вашия съответен въпрос, следва да подчертая, че Св. Синод организира този избор в свое закрито съвещание и за неговото протичане ние можем да съдим единствено по формалните известия, оповестени от Св. Синод. В този смисъл съгласно оповестения на формалната синодална интернет страница () " след инспекция на подадените бюлетини се откри, че с гласовете на 2/3 (9) от архиереите – членове на Св. Синод, са определени: Врачанският митрополит Григорий - 11 гласа, Видинският митрополит Даниил - 9 гласа и Ловчанският митрополит Гавриил - 9 гласа “.
Имайки поради, че тримата определени митрополити са измежду деветимата, отговарящи на условията на член 40 от УБПЦ-БП, както и неналичието на декларирано отвращение на някой от тримата да взе участие в избора, а също и събитието, че Св. Синод се е обединил към издигането точно на техните кандидатури за патриаршеския трон, би трябвало да приемем, че техният избор е извършен в период и е съгласуван с плануванаъа уставна процедура. Тук, несъмнено, може да бъде упоменато, че определянето на болшинството нужно за избора на тримата епархийски митрополити на 9 вместо 10 митрополити, което съставлява 2/3 от общо четиринадесетте членове на Св. Синод е дискусионно. Подобна полемика се състоя при предния патриаршески избор на Български патриарх, извършен през 2013 година, когато тогавашния наместник-председател на Св. Синод починалия Варненски и Великопреславски митрополит Кирил даже, което аргументира с Решение № 213 на Върховен касационен съд от 13.07.2010 година по т. дело № 561/2008 година, съгласно което при установяване на кворум или гласове, задоволителни за взимане на решение, броят на нужните участници в управителни органи следва да се закръгля към по-голяма големина, а не до най-близкото цяло число.
Това изключително мнение не попречи през 2013 година при подобен избирателен резултат, определящ тримата епархийски митрополити – претенденти за патриаршеския трон, изборът за Български патриарх да се състои. Нещо повече, точно един от получилите единствено девет гласа бе определен и първосветителства в последните 11 години. Ето за какво можем умерено да приемем, че актуалната обстановка не е казус, по отношение на което, съобразявайки се с маловажността на това събитие, което значително се постанова от компликацията за лъчение на трима, които да съберат по най-малко 10 гласа от 14 вероятни, не следва да се смята за недостатък, отразяващ се на извършения избор за тримата епархийски митрополити – претенденти за патриаршеския трон.
Какво следва оттук нататък - по какъв начин ще протече по Устав изборът на 30 юни?
Споменах за някои стадии от многостепенната процедура за избор на Български патриарх, които към този момент се състояха. Макар и по-обширен, този преглед на изборната процедура е належащ, тъй като точно спазването на уставната процедура обезпечава законосъобразността на идния избор и подсигурява неговата неоспоримост. Като допълнение на казаното ще очертая идния завършващ стадий от комплицираната изборна процедура. Сега, когато има конституиран Патриаршески изборен църковен събор и определени от Св. Синод трима епархийски митрополити – претенденти за овдовелия патриаршески трон, следва от тях един да бъде определен и разгласен за нов Български патриарх. В тази връзка, следвайки уставната процедура и решението на Св. Синод, на 30 юни ще се състои съвещание на ПИЦС, което ще стартира с инспекция за редовността изборните писма на членовете на събора – определени и избрани, според условията на Устава. При констатиране на кворум от 3/4 от членовете на събора ще се пристъпи към неговото разкриване. При липса на упоменатия кворум откриването на съвещанието следва да се отсрочи с един час, след което съборът може да се организира при наличието на повече от половината от съборните членове. Чл. 46 от УБПЦ-БП планува при неналичието и на този кворум Св. Синод да насрочи избора за идната Неделя, т.е. за 7 юли. Тук би трябвало да се има поради, че цялостният личен състав на ПИЦС, при вземане предвид с наредбата на член 41 от УБПЦ-БП и специфичните синодални решения, наброява 148 членове. Констатирането на нужния кворум обезпечава правото на наместник-председателя на Св. Синод след молитва към Бога да открие Патриаршеския изборен църковен събор. Следва избирането с очевидно гласоподаване и болшинство повече от половината от присъстващите съборни членове на двама клирици и двама миряни за членове на изборното бюро, което реализира своята работа под председателството на наместник-председателя на Св. Синод, който в действителност ръководи и ПИЦС.
Откриването на съвещанието и конституирането на изборното бюро предшества същинската работа на ПИЦС, която стартира с оповестяването на имената на тримата претенденти за патриаршеския трон, след което наместник-председателя приканва съборните членове с скрито гласуване на избере един от тримата. В случай, че един от тримата претенденти получи най-малко 2/3 от гласовете на присъстващите гласоподаватели той се афишира за " канонично и законно определен Български патриарх и Софийски митрополит ". Нереализирането на упоменатата догадка води до провеждането на ново гласоподаване, при което се гласоподава за двамата претенденти, получили най-вече гласове при първото гласоподаване. При това второ гласоподаване е задоволително един от двамата да събере множеството, т.е. повече от половината от гласовете на присъстващите гласоподаватели, с цел да бъде определен и разгласен за Български патриарх. Равенството на гласовете е съображение за осъществяване на ново гласоподаване, т.е. води до провеждането на трети тур.
Изборът на Българския патриарх бива отразен в специфичен Акт, който се вписва в кондиката на Св. Синод и се подписва от изборното бюро и от всички членове на събора, а наместник-председателят закрива ПИЦС. Новоизбраният Български патриарх и Софийски митрополит получава образец от упоменатия Акт, формиран по отношение на неговия избор. Съгласно плануванаъа в Устава процедура директно след закриване на изборния събор се прави тържественото показване на новия предстоятел на поместната ни черква, което се състои в отслужването на признателен молебен и осъществяване на патриаршеската интронизация. От този миг новия Български патриарх и Софийски митрополит поема пълномощията, свързани с новото му служение. Уставът планува обвързване на Св. Синод да заяви името на новоизбрания патриарх на предстоятелите на Поместните православни църкви, на органите на държавната власт и да го оповести на обществеността. Това обвързване, имащо институционален темперамент, не отпада даже и при наличието на упоменатите получатели на известието на въдворяването на новия патриарх.
С това приключва многостепенната процедура за избор на Български патриарх. Множеството стадии, водещи до определянето на предстоятеля на поместната ни православна черква е разумното пояснение на по-дългия период, който Уставът планува за избор на патриарх, тъй като този период е избран на 4 месеца за разлика от тримесечния период, очакван от Устава и църковните догми за избор на епархийски митрополит, макар че Българският патриарх е и Софийски митрополит.
Веднага ли встъпва в служба новият патриарх? Каква канонична традиция ще се съблюдава, надлежно по кое време ще се случи въдворяването му?
Да, новоизбраният Български патриарх поема своите пълномощия в деня на своя избор, както стана ясно при изложение на изборната процедура. Именно денят, избран от Устава за осъществяване на Патриаршеския изборен църковен събор, с изключение на административната активност, изразяваща се в гласоподаване, избиране и оповестяване на новия патриарх, се свързва и със специфичната гала по неговото въдворяване.
Изготвената и оповестена на формалния синодален уебсайт е изцяло съобразена с това условие на Устава и планува интронизацията да се състои сред 15,00 и 17,45 ч. на 30 юни в ПКСХП „ Св. Александър Невски “.
Говори се за непознати въздействия в избора - Вие наблюдавате ли такива?
На първата част от Вашия въпрос мъчно може да се даде еднопосочен и безапелационен отговор, тъй като актуалната медийна среда дава опция за най-различни тълкования, както и естрада за изявления, които постоянно нямат нужната обосновка и не се поддържат от нужните доказателства. Втората част от Вашия въпрос обаче значително облекчава моята задача, което ми дава опция напълно изрично да отговоря, че на база достоверни сведения и персонални наблюдения не мога да потвърдя тиражираните догатки за външни въздействия. Наистина, изрекоха се най-различни отзиви, показаха се доста догатки, свързани с евентуалните претенденти, само че действителните резултати значително опровергаха доста от направените разбори.
В последна сметка би трябвало да одобряваме протичащото се с уместно успокоение. Естествено е там, където има присъединяване на индивиди да има избрани желания, инспирирани от разнообразни фактори, само че тайното гласуване както при определянето на тримата митрополити, по този начин и при избора на един от тях за Български патриарх, съчетано с престижа и възприятието на отговорност у всички, участващи в другите стадии на патриаршеския избор, са задоволителна гаранция, че непознатите въздействия ще бъдат сведени да степен, която да не се отрази значително на обективирането на волята, която гласоподавателите на 30 юни ще образуват по съвест и със схващане за висок дълг.
Вълнуваме ли се задоволително от този избор като общество - за какво той е значим?
Не бих могъл да оценя интереса на цялото българско общество от идния избор за Български патриарх, само че мога да заявя изрично, че онази част от него, която има църковно схващане, която живее своята религия, а освен я декларира, се вълнува същински. Наред с някои нездрави прояви, свързани с изложение на персонални пристрастия и несъвместими с християнската добродетелност позиции, изразявани в обществените мрежи, от каквито горещо приканвам да се въздържаме, православните християни, участващи в плодородния богослужебен живот старателно се молят за най-правилния избор на Български патриарх. Да, този избор е извънредно значим, тъй като следва да бъде определен не някой различен, а предстоятелят на поместната ни черква, оня който съгласно Закона за вероизповеданията съставлява обичайното изповедание в Република България, което има историческа роля за българската страна и настоящо значение за държавния ѝ живот (чл. 10).
Този избор ще дефинира оня, който не в границите на избран мандат, не за период от няколко години, а пожизнено, според църковния ни правилник ще съставлява Българската православна черква – Българска Патриаршия и от името на Светия Синод ще влиза в връзки с предстоятелите и представителите на Поместните православни църкви; органите на държавната и локалната власт в Република България; непознати страни и техни дипломатически представителства в Република България; интернационалните организации и други вероизповедания в Република България и отвън нея (чл. 39). След патриаршеския избор пред нас ще се застане свещеник, който, въпреки и да е пръв измежду равни във връзка с останалите епархийски митрополити, със своя престиж, предвидливост и богопреданост ще разполага с опцията да сплоти членовете на Св. Синод като висш управителен орган на БПЦ, да притегли към по-голяма интензивност миряните като членове на поместната ни черква, да бъде честен коректив на цялото ни общество, да бъде фактор, способствуващ за благоденствието на целия народ.
И Ваши, и мои сътрудници споделят, че изборът е значим още тъй като идва в необикновен геополитически миг, има се поради войната против Украйна. Има ли връзка сред войната и избора на български патриарх?
Изборът, както към този момент загатнах е значим самичък по себе си. Неговата значимост не се дефинира от особеността на геополитическата конюнктура. Христовата Църква е претърпяла разнообразни исторически събития. Тя е била подлагана на тежки гонения от езическите императори, само че е имала и интервали на положителни връзки с държавната власт, при всичко това тя постоянно се е управлявала от правила, които не са по този начин мощно повлияни от краткотрайни исторически положения или геополитически ползи. Църквата не е от този свят, само че обитава в него и това води до избрани зависимости, но те нямат значително отражение в устройството и ръководството на Църквата и доколкото биват съобразявани при взимането на значими решения, свързани с църковния живот, то въздействието им не е директно и определящо. Българската православна черква, като част от Христовата Църква не прави изключение от упоменатото. Нейната история, бидейки обвързвана с историята на нашия народ, бележи доста превратности и свидетелства за доста опити църквата ни да бъде сложена според или употребена за осъществяване на ползи, непознати на нейното схващане, стоящи надалеч от нейния дневен ред. Същата тази история ни твърди в безрезултатността на тези опити и в неуспеха на сходни домогвания.
Нима историята помни време, което да не се дефинира като изключително, мъчно или значимо. Нима тя не свидетелства за фрапантни политически промени, преосмисляне на геополитическите ползи, метаморфоза на открити порядки, които, макар голямото им въздействие върху международните бъднини, не са се отразили на вековната църковна традиция и каноничен ред, тъй като Църквата има за собствен Глава Господ Иисус Христос, Който е " същият през вчерашния ден, и през днешния ден, и во веки " (Евр. 13:8). Именно тази Църква, устойчива в своето обучение, послания и ценностна система, всеки път се моли " за мира на целия свят, за благосъстоянието на светите божии църкви и за единението на всички ", само че тогава, когато индивидите се противят на Божията воля, когато не се вслушват в гласа на Църквата и влизат в братоубийствени спорове, Църквата не трансформира своето отрицание към войните и междуособиците и не преценява дневния си ред с конюнктурата. В този смисъл не смятам, че войната в Украйна ще се отрази директно на избора на Български патриарх. По-скоро изборът на Български патриарх може да даде нов подтик и динамичност на разискването и решението на Св. Синод по въпроса за църковната организация в Украйна, който стои неуреден и предизвика доста разнообразни тълкования.
Като църковен чиновник по какъв начин смятате - по кое време се обръщаме към религията през днешния ден, грижим ли се задоволително за духовното? Как да подобрим тази грижа, тъй че да подобрим и себе си?
Намирам въпроса Ви за извънредно потребен и осъзнавам неговата непрекъсната новост, само че се опасявам, че в границите на нашия диалог не бихме могли да дадем освен пълностоен, само че даже приемлив отговор, с цел да изчерпим тази значима тематика. Като духовник считам, че грижата за духовното и обръщането към вярата не би трябвало да бъдат провокирани от инцидентни събития, а би трябвало да съпътстват индивида през целия му живот. Православието не би трябвало да се възприема като елементарна конфесионална принадлежност, а като метод на живот, т.е. вярата не следва да бъде единствено заявявана, само че действително преживявана от всеки православен християнин. В този смисъл, в случай че ние живеем своята религия, в случай че тя осмисля нашето съществуване, няма да е нужно да се обръщаме към нея, подтикнати от някакви съответни житейски обстановки. Обръщането към вярата и грижата за духовното следва да бъдат не някакви спорадични настроения, а непрекъснат ентусиазъм към нравственост и пълноценно съучастничество в църковния живот, най-много посредством присъединяване ни в църковните богослужения и светата Литургия. Това обаче напълно не изчерпва нашата принадлежност към Православната Църква, която, прилагайки правилото на съборността ни дава опция да участваме дейно и съответно даже в организацията на църковния живот.
Конкретният мотив за нашия диалог ни демонстрира по какъв начин в избора за Български патриарх взе участие освен висшия клир, освен духовниците, само че и миряните на БПЦ, като всеки в границите на своята компетентност, осъществя своите функционалности и спомага за определянето на персоналния състав даже на най-висшите органи на ръководство в поместната ни Църква. Ето за какво смятам, че е извънредно значимо всеки вярно да схваща своето място и своята роля в устройството и ръководството на БПЦ, с цел да прояви нужната интензивност и да осъществя своите права, спазвайки, несъмнено и своите отговорности. Само тогава ние ще можем да подобрим себе си, а посредством това да подобрим заобикалящата ни среда, разчитайки на Божията помощ, уповавайки се Нему и спазвайки Неговата воля.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ