Соника Капил, главен архитект по AI в Microsoft за ФрогНюз: След ...
Това сподели пред ФрогНюз Соника Капил, основен проектант по Изкуствен разсъдък (AI) и Приложения в Microsoft. С нея разговаряхме в границите на, който се организира в София на 23 и 24 октомври. Фокусът на седемнадесетото издание на софтуерния конгрес пада върху изкуствения разсъдък (AI) и устойчивото развиване.
Опитът на Соника Капил в Microsoft е обвързван с нововъведения, които трансформират цифровия свят. Нейната работа e и в подтекста на партньорството на Microsoft с OpenAI, като е основна за внедряването на AI решения.
" Склонни сме да надценяваме резултата на технологиите в кратковременен проект и да го подценяваме в дълготраен проект. Надценяваме това, което изкуственият разсъдък може да направи, създавайки боязън. В същото време подценяваме това, което ще реализираме в дълготраен проект. След 20 години няма да водим сходни диалози, тъй като изкуственият разсъдък ще бъде част от всичко, което вършим, ще стане толкоз натурален за нас. Виждаме по какъв начин това се случи с интернет ", сподели още тя.
Ето и цялото изявление:
Като публицист, пиша доста за, тъй като считам, че е извънредно значимо да ѝ противостоим. Именно поради това стартирам диалога с подобен въпрос. Виждаме, че към изкуствения разсъдък има доста дезинформация, доста заблуди, доста всяване на страхове, подчертаване на отрицателните сюжети за развиването му. Откъде идва тази дезинформация, за какво съществува?
Разбира се, хората са доста загрижени. Страхуват се от незнайното. Първоначално използвахме телата си, ръцете си. След това пристигна индустриалната гражданска война, пристигнаха машините, спряхме да използваме телата си. Сега всичко опира до мозъците и това е предизвикателство. Хората не са толкоз дейни сега, употребяват мозъците си много. Предизвикателството идва от това, че на хората им е мъчно да си показват къде ще бъдат те в сюжет на свят, в който изкуственият разсъдък е всекидневие. " Ще имам ли работа? Какво ще се случи? Как ще осигуря прехраната на фамилията си? ". Всичко това са в действителност значими съображения. Много от работните места в този момент са работни места за бели якички, просто сме автоматизирали всички физически работни места. Така че, разбирам загрижеността.
С увеличение на изкуствения разсъдък, и киберсигурността би трябвало да се усили 100 пъти повече. Давам образец - сега водим диалог, в случай че съумея да получа гласова извадка на Вашия глас за 15 секунди, мога да го клонирам на няколко езика - даже освен на един език, а на няколко езика, и то единствено с 15-секундна извадка. И това е проблематично, тъй като това са Вашите биометрични данни. Когато се обаждате в банка или институция, в случай че съчетавам Вашите биометрични данни с някои синтетични данни в гласа ви, е доста елементарно да се извърши машинация. Трябва да приказваме за тези неща, тъй като би трябвало да имаме защитни огради, които ще затруднят хората да вършат измами, ще спрат злонамерените участници да вършат в действителност неприятни неща.
Изкуственият разсъдък обаче може да се употребява и в наша изгода, в случай че бъде контролиран вярно. Как може обществото да е умерено, вместо да се плаши от него?
Според мен това става посредством осъществяване на събития като това, на което се намираме сега - Webit. Трябва да имаме разбирането, че изкуственият разсъдък не е тук, с цел да ни размени, а е инструмент, в който всеки би трябвало да се усъвършенства. Няма метод да избегнем изкуствения разсъдък. Когато има огромна смяна, а това е огромна смяна, тя няма по какъв начин да се избегне. Изкуственият разсъдък е тъкмо такава огромна смяна, както интернет, може би даже по-голяма. При такива промени хората би трябвало да премислят метода, по който вършат нещата. Преди 20 години хората бяха толкоз уплашени от интернет, само че през 2024 година всичко работи с него, не можем да си представим живота без него. Точно това ще се случи с изкуствения разсъдък.
Мисля си, че хората се тормозят в кратковременен проект, тъй като имат боязън и неустановеност. Много компании и държавни управления оказват помощ да се основат някои събития - като Webit, с цел да приказваме за тези въпроси. С това, съгласно мен, хората ще стартират да се усещат по-спокойни.
А има ли място за терзание, че всеобщо ще загубим работата си?
Ще има работни места, които ще бъдат сменени. Това постоянно се е случвало при всяка огромна софтуерна смяна. Да споделяме, че това няма да се случи, е като да лъжем и това не е мъдро. Трябва да разберем, че някои работни места ще бъдат сменени, само че ще бъдат основани доста други и повече работни места. Споменах, че заканите за киберсигурността ще се усилва многократно. Кой би трябвало да се оправи с това? Необходими са хора, които да наблюдават отговорите, давани от изкуствения разсъдък, да си като пазачи. Тези хора и защитните огради към изкуствения разсъдък би трябвало да се усилят много. Такава длъжностна характерност до момента в никакъв случай не е съществувала, а с появяването ѝ ще се основат доста нови работни места.
За да се случи това обаче, би трябвало да имаме приспособена просветителна система, а също и поддръжката на държавните управления. Така ще можем да поощряване основаването на нови работни позиции и нови работни места. Всичко това стартира от нас - би трябвало да осъзнаем, че би трябвало да повишим квалификацията си и да приемем смяната. Борбата с смяната няма да помогне.
В кратковременен проект мисля, че няма да бъдете сменени от изкуствен интелект, а от някого, който познава изкуствения разсъдък.
В подобен случай можем ли да кажем, че човешкият фактор остава доста значим?
Той е доста значим - виждаме го даже в създаването на изкуствен интелект. Не сме в положение да създадем изцяло самостоятелен изкуствен интелект. Въпреки че през днешния ден имаме съществени самостоятелни рамки, следим - а по този начин е и конструиран, че в случай че се захване с нещо неправилно, AI просто повтаря, тъй като не знае, че може да прекъсне това и да трансформира посоката на мисленето си. В тези моменти някой би трябвало да се намеси. Когато изкуственият разсъдък дава неверни отговори, стартира да се извинява, а по-късно се извинява още веднъж и още веднъж. В подобен миг индивидът се намесва и му споделя - извиняваш се, а просто би трябвало да мислиш друго, което значи да промениш метода си. По същия метод, през днешния ден нямаме системи, които да са изцяло способни без никаква интервенция. Разработваме тези системи и те стават все по-добри и по-добри, само че човешкият фактор към момента е необходим - най-малко през днешния ден и в идващите години.
Казахте нещо значимо - че не може да се преборим с тази софтуерна еволюция. Някои компании и политически институции, държавни управления обаче, към момента се борят с него. Това ли е посланието - не се борете, а се научете по какъв начин да боравите, по какъв начин да ви е потребен?
Точно по този начин. Докато се борите с изкуствения разсъдък, има други, които ще се приспособят, ще се научат. Има пригаждане в доста компании и то доста съществено. Ако се борите с него, просто ще изостанете. Според мен не е добра концепция да се борите с изкуствения разсъдък. Добра концепция е да намерите път напред. Но отново споделям - не мисля, че в кратковременен проект изкуственият разсъдък ще размени хората на работните им места. Ще ги заменят обаче хора, които познават изкуствения разсъдък - това е несъмнено на 100%.
Склонни сме да надценяваме резултата на технологиите в кратковременен проект и да го подценяваме в дълготраен проект. Много одобрявам това умозаключение на The Institute for the Future и Рой Амара. Надценяваме това, което изкуственият разсъдък може да направи, създавайки боязън. В същото време подценяваме това, което ще реализираме в дълготраен проект. След 20 години няма да водим сходни диалози, тъй като изкуственият разсъдък ще бъде част от всичко, което вършим, ще стане толкоз натурален за нас. Виждаме, че това се случи с интернет.
Казахте 20 години напред в бъдещето - какво може да се случи в бъдеще, до каква степен може да стигне изкуственият разсъдък?
Изкуственият разсъдък се развива доста бързо и за това си има причина. Докато някои хора се борят против приемането му, доста хора го поддържат всеобщо. Развитието, за което преди ни бяха нужни години, в този момент се случва за месеци, седмици. Самата аз съм изцяло сюрпризирана от равнището на това, което се реализира в последните две години. Наистина е впечатляващо, само че това не се дължи на обстоятелството, че хората са станали по-умни или изкуственият разсъдък внезапно е станал доста интелигентен. Дължи се на вложенията, вложени в него, фокусът върху него, говоренето за него и шумотевицата към него. Когато се фокусираш върху нещо, то се развива в действителност доста бързо. Поставяме доста огромен фокус върху него, той се развива доста бързо.
Изкуственият разсъдък ще стане естествена част от живота. Мисля, че всички наши устройства ще бъдат основани на изкуствен интелект - всички огромни компании към този момент направиха такива поръчки. Изкуственият разсъдък ще стане част от живота ни ще се трансформира в част от живота ни, без значение дали ни харесва, или не, той ще бъде нещо, с което ще живеем.
Изкуственият разсъдък също не е нещо ново. Генеративният изкуствен интелект е толкоз известен, тъй като можем да приказваме с него като с човек, по тази причина към него е налице схващане. Зад него обаче стои доста математика, той се основава на концепциите на Deep Learning и Machine Learning, които съществуват обратно във времето. Изкуственият разсъдък не е фундаментално нов, просто е по-разбираем.
Нов артикул, само че дълъг развой на основаване. Това ли е новата софтуерна гражданска война - както прекосяването от въглища на зелена сила да вземем за пример?
Така е. Клаус Шваб написа доста хубава книга през 2016 година за четвъртата индустриална гражданска война, в която се приказва за технологиите, които могат надълбоко да трансформират света. Това беше през 2016 година Харесвам тази книга - “Четвъртата индустриална гражданска война ”, тъй като Шваб приказва за технологията, която става част от живота ни, имаме софтуерни асистенти или другари, те ни оказват помощ с работата и да, някои работни места изчезват. Изкуственият разсъдък в тази книга, дружно с роботиката, беше една от тези технологии, които могат да трансформират света. Изкуственият разсъдък след 20 години ще е новото обикновено. Вече имаме доста устройства с изкуствен интелект. Това ще бъде новото ни обикновено всекидневие.
Интервю на Илияна Маринкова
Опитът на Соника Капил в Microsoft е обвързван с нововъведения, които трансформират цифровия свят. Нейната работа e и в подтекста на партньорството на Microsoft с OpenAI, като е основна за внедряването на AI решения.
" Склонни сме да надценяваме резултата на технологиите в кратковременен проект и да го подценяваме в дълготраен проект. Надценяваме това, което изкуственият разсъдък може да направи, създавайки боязън. В същото време подценяваме това, което ще реализираме в дълготраен проект. След 20 години няма да водим сходни диалози, тъй като изкуственият разсъдък ще бъде част от всичко, което вършим, ще стане толкоз натурален за нас. Виждаме по какъв начин това се случи с интернет ", сподели още тя.
Ето и цялото изявление:
Като публицист, пиша доста за, тъй като считам, че е извънредно значимо да ѝ противостоим. Именно поради това стартирам диалога с подобен въпрос. Виждаме, че към изкуствения разсъдък има доста дезинформация, доста заблуди, доста всяване на страхове, подчертаване на отрицателните сюжети за развиването му. Откъде идва тази дезинформация, за какво съществува?
Разбира се, хората са доста загрижени. Страхуват се от незнайното. Първоначално използвахме телата си, ръцете си. След това пристигна индустриалната гражданска война, пристигнаха машините, спряхме да използваме телата си. Сега всичко опира до мозъците и това е предизвикателство. Хората не са толкоз дейни сега, употребяват мозъците си много. Предизвикателството идва от това, че на хората им е мъчно да си показват къде ще бъдат те в сюжет на свят, в който изкуственият разсъдък е всекидневие. " Ще имам ли работа? Какво ще се случи? Как ще осигуря прехраната на фамилията си? ". Всичко това са в действителност значими съображения. Много от работните места в този момент са работни места за бели якички, просто сме автоматизирали всички физически работни места. Така че, разбирам загрижеността.
С увеличение на изкуствения разсъдък, и киберсигурността би трябвало да се усили 100 пъти повече. Давам образец - сега водим диалог, в случай че съумея да получа гласова извадка на Вашия глас за 15 секунди, мога да го клонирам на няколко езика - даже освен на един език, а на няколко езика, и то единствено с 15-секундна извадка. И това е проблематично, тъй като това са Вашите биометрични данни. Когато се обаждате в банка или институция, в случай че съчетавам Вашите биометрични данни с някои синтетични данни в гласа ви, е доста елементарно да се извърши машинация. Трябва да приказваме за тези неща, тъй като би трябвало да имаме защитни огради, които ще затруднят хората да вършат измами, ще спрат злонамерените участници да вършат в действителност неприятни неща.
Изкуственият разсъдък обаче може да се употребява и в наша изгода, в случай че бъде контролиран вярно. Как може обществото да е умерено, вместо да се плаши от него?
Според мен това става посредством осъществяване на събития като това, на което се намираме сега - Webit. Трябва да имаме разбирането, че изкуственият разсъдък не е тук, с цел да ни размени, а е инструмент, в който всеки би трябвало да се усъвършенства. Няма метод да избегнем изкуствения разсъдък. Когато има огромна смяна, а това е огромна смяна, тя няма по какъв начин да се избегне. Изкуственият разсъдък е тъкмо такава огромна смяна, както интернет, може би даже по-голяма. При такива промени хората би трябвало да премислят метода, по който вършат нещата. Преди 20 години хората бяха толкоз уплашени от интернет, само че през 2024 година всичко работи с него, не можем да си представим живота без него. Точно това ще се случи с изкуствения разсъдък.
Мисля си, че хората се тормозят в кратковременен проект, тъй като имат боязън и неустановеност. Много компании и държавни управления оказват помощ да се основат някои събития - като Webit, с цел да приказваме за тези въпроси. С това, съгласно мен, хората ще стартират да се усещат по-спокойни.
А има ли място за терзание, че всеобщо ще загубим работата си?
Ще има работни места, които ще бъдат сменени. Това постоянно се е случвало при всяка огромна софтуерна смяна. Да споделяме, че това няма да се случи, е като да лъжем и това не е мъдро. Трябва да разберем, че някои работни места ще бъдат сменени, само че ще бъдат основани доста други и повече работни места. Споменах, че заканите за киберсигурността ще се усилва многократно. Кой би трябвало да се оправи с това? Необходими са хора, които да наблюдават отговорите, давани от изкуствения разсъдък, да си като пазачи. Тези хора и защитните огради към изкуствения разсъдък би трябвало да се усилят много. Такава длъжностна характерност до момента в никакъв случай не е съществувала, а с появяването ѝ ще се основат доста нови работни места.
За да се случи това обаче, би трябвало да имаме приспособена просветителна система, а също и поддръжката на държавните управления. Така ще можем да поощряване основаването на нови работни позиции и нови работни места. Всичко това стартира от нас - би трябвало да осъзнаем, че би трябвало да повишим квалификацията си и да приемем смяната. Борбата с смяната няма да помогне.
В кратковременен проект мисля, че няма да бъдете сменени от изкуствен интелект, а от някого, който познава изкуствения разсъдък.
В подобен случай можем ли да кажем, че човешкият фактор остава доста значим?
Той е доста значим - виждаме го даже в създаването на изкуствен интелект. Не сме в положение да създадем изцяло самостоятелен изкуствен интелект. Въпреки че през днешния ден имаме съществени самостоятелни рамки, следим - а по този начин е и конструиран, че в случай че се захване с нещо неправилно, AI просто повтаря, тъй като не знае, че може да прекъсне това и да трансформира посоката на мисленето си. В тези моменти някой би трябвало да се намеси. Когато изкуственият разсъдък дава неверни отговори, стартира да се извинява, а по-късно се извинява още веднъж и още веднъж. В подобен миг индивидът се намесва и му споделя - извиняваш се, а просто би трябвало да мислиш друго, което значи да промениш метода си. По същия метод, през днешния ден нямаме системи, които да са изцяло способни без никаква интервенция. Разработваме тези системи и те стават все по-добри и по-добри, само че човешкият фактор към момента е необходим - най-малко през днешния ден и в идващите години.
Казахте нещо значимо - че не може да се преборим с тази софтуерна еволюция. Някои компании и политически институции, държавни управления обаче, към момента се борят с него. Това ли е посланието - не се борете, а се научете по какъв начин да боравите, по какъв начин да ви е потребен?
Точно по този начин. Докато се борите с изкуствения разсъдък, има други, които ще се приспособят, ще се научат. Има пригаждане в доста компании и то доста съществено. Ако се борите с него, просто ще изостанете. Според мен не е добра концепция да се борите с изкуствения разсъдък. Добра концепция е да намерите път напред. Но отново споделям - не мисля, че в кратковременен проект изкуственият разсъдък ще размени хората на работните им места. Ще ги заменят обаче хора, които познават изкуствения разсъдък - това е несъмнено на 100%.
Склонни сме да надценяваме резултата на технологиите в кратковременен проект и да го подценяваме в дълготраен проект. Много одобрявам това умозаключение на The Institute for the Future и Рой Амара. Надценяваме това, което изкуственият разсъдък може да направи, създавайки боязън. В същото време подценяваме това, което ще реализираме в дълготраен проект. След 20 години няма да водим сходни диалози, тъй като изкуственият разсъдък ще бъде част от всичко, което вършим, ще стане толкоз натурален за нас. Виждаме, че това се случи с интернет.
Казахте 20 години напред в бъдещето - какво може да се случи в бъдеще, до каква степен може да стигне изкуственият разсъдък?
Изкуственият разсъдък се развива доста бързо и за това си има причина. Докато някои хора се борят против приемането му, доста хора го поддържат всеобщо. Развитието, за което преди ни бяха нужни години, в този момент се случва за месеци, седмици. Самата аз съм изцяло сюрпризирана от равнището на това, което се реализира в последните две години. Наистина е впечатляващо, само че това не се дължи на обстоятелството, че хората са станали по-умни или изкуственият разсъдък внезапно е станал доста интелигентен. Дължи се на вложенията, вложени в него, фокусът върху него, говоренето за него и шумотевицата към него. Когато се фокусираш върху нещо, то се развива в действителност доста бързо. Поставяме доста огромен фокус върху него, той се развива доста бързо.
Изкуственият разсъдък ще стане естествена част от живота. Мисля, че всички наши устройства ще бъдат основани на изкуствен интелект - всички огромни компании към този момент направиха такива поръчки. Изкуственият разсъдък ще стане част от живота ни ще се трансформира в част от живота ни, без значение дали ни харесва, или не, той ще бъде нещо, с което ще живеем.
Изкуственият разсъдък също не е нещо ново. Генеративният изкуствен интелект е толкоз известен, тъй като можем да приказваме с него като с човек, по тази причина към него е налице схващане. Зад него обаче стои доста математика, той се основава на концепциите на Deep Learning и Machine Learning, които съществуват обратно във времето. Изкуственият разсъдък не е фундаментално нов, просто е по-разбираем.
Нов артикул, само че дълъг развой на основаване. Това ли е новата софтуерна гражданска война - както прекосяването от въглища на зелена сила да вземем за пример?
Така е. Клаус Шваб написа доста хубава книга през 2016 година за четвъртата индустриална гражданска война, в която се приказва за технологиите, които могат надълбоко да трансформират света. Това беше през 2016 година Харесвам тази книга - “Четвъртата индустриална гражданска война ”, тъй като Шваб приказва за технологията, която става част от живота ни, имаме софтуерни асистенти или другари, те ни оказват помощ с работата и да, някои работни места изчезват. Изкуственият разсъдък в тази книга, дружно с роботиката, беше една от тези технологии, които могат да трансформират света. Изкуственият разсъдък след 20 години ще е новото обикновено. Вече имаме доста устройства с изкуствен интелект. Това ще бъде новото ни обикновено всекидневие.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ