Ще има ли нова минимална заплата за сестри и акушерки?
Новата мярка би трябвало да влезе в действие от идната година, се показва в документа, а виновните за това институции са Министерство на здравеопазването, Министерски съвет и Народното събрание.
Към септември медицинските сестри и акушерките във второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на опазването на здравето, където влизат работещите в домовете за медико-социални грижи за деца, държавните психиатрични лечебни заведения и незабавната помощ, са 2 345. За 1 012 от тях е планувано по-ниско заплащане от 90% от междинната работна заплата в страната, която по данни на Национален статистически институт към второто тримесечие на 2024 година е в размер на 2 296 лева За обезпечаване на нужното минимално главно трудово заплащане (което при посочената междинна работна заплата възлиза на 2066,40 лева.) за всички длъжности за медицински сестри и акушерки във второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на опазването на здравето са нужни още 6 637 100 лева Тези средства са декларирани в проектобюджета на Министерството на здравеопазването за 2025 година на съображение Решението на Народното събрание, Обн. в Дъждовни води. бр. 68 от 13.08.2024 година
При увеличение размера на междинната работна заплата ще са нужни спомагателни финансови средства, се показва още в тактиката.
Тя планува такава скица на възнаграждение да бъде обезпечена и за медицинските сестри и акушерките, назначени в структурите на Военномедицинска академия (ВМА). Съгласно финансовите планове на ВМА, предоставени на Министерството на здравеопазването, за достигането на заложеното минимално главно трудово заплащане на медицинските сестри и акушерките (военнослужещи и цивилни служители) в размер 90% от междинната работна заплата са нужни в допълнение 602 469,84 лева на месец (или 7 229 638,08 лева на година) в бюджета на Министерството на защитата, респективно на ВМА.
Зимна идилия: Наслади се на топлота и уют вкъщи
В лечебните заведения с над 50 на 100 държавно присъединяване пък здравното министерство би трябвало да разпространява измежду ръководителите им да се реализира минимална заплата на сестрите в размер на 90 на 100 от в лечебните и здравни заведения. Лечебните заведения за болнична помощ, в това число тези с над 50 на 100 държавно присъединяване в капитала, са търговски сдружения и като такива са независими юридически лица.
Съгласно последната налична информация за минималното главно заплащане по контракт в тези лечебни заведения за м. юли 2024 година единствено в едно от общо 120 общински лечебни заведения – СБАЛПФЗ Бургас ЕООД, е реализирано минимално главно трудово заплащане на медицинските сестри и акушерките в размер на 90 на 100 от междинната работна заплата. В нито едно от общо 61 лечебни заведения за болнична помощ с над 50 на 100 държавно присъединяване в капитала не е реализирано минимално главно заплащане за медицински сестри и акушерки от 90 на 100 от междинната работна заплата (в едно от тях – СБАЛИПБ „ Проф. Иван Киров “ ЕАД, минималното заплащане е 2 050 лева, т.е. с 16 лева по-ниско, а в МБАЛ „ Св. Анна “ АД – София е 2 000 лева, т.е. с 66 лева по-ниско). Във всички останали държавни и общински лечебни заведения минималните съществени хонорари на медицинските сестри и акушерките варират от 933 лева до 1 900 лева
Целта на тактиката е до 2030 година специалността „ здравна сестра “ да стане привлекателна, с цел да има задоволителен брой младежи, които да я избират за свое професионално развиване. Системата на висшето обучение да обезпечи нужния за системата на опазването на здравето потенциал за образование на студенти по компетентност „ здравна сестра “, тъй че годишният брой на признатите студенти да доближи най-малко 1 800 души. До 2030 година правоспособните медицински сестри и акушерки в България да са увеличени минимум с 30 на 100, т.е. броят на медицинските сестри да стане 37 141, (увеличение с 8 571), а на акушерките – 4 229 (увеличение с 976).
Основният проблем пред човешките запаси в опазването на здравето в България е сериозно ниският брой медицински сестри в цялата страна. За последните 33 години броят на медицинските сестри е намалял съвсем 2 пъти – от 53 810 през 1990 година на 28 570 през 2023г. по данни на Националния статистически институт (НСИ), за разлика от лекарите, при които се следи нарастване – от 28 497 през 1990 година, когато популацията е било към 8,7 млн. души до 29 911 през 2023 година, когато популацията е намаляло на 6,4 млн. души. Съответно осигуреността с медицински сестри пада от 62,1 на 10 000 души население през 1990г. до 44,3%00 през 2023 година (намаление с 28,7%), а на лекарите се усилва от 32,9%00 през 1990 година на 46,4%00 през 2023 година (увеличение с 41%).
Положителна наклонност се следи изключително в броя на младите лекари – по данни на Национален статистически институт през 2014 година броят на лекарите до 35 години е бил 2 352 и те са съставлявали едвам 8,2% от общия брой лекари на главен контракт в страната, до момента в който 10 години по-късно – през 2023г. техният брой е повишен над 2,3 пъти и доближава 5 457 или 18,2% от общия брой лекари. В този 10-годишен интервал броят и относителният им дял нарастват годишно, без спадове, което демонстрира, че тази наклонност е трайна и постоянна. Положителна наклонност е налице и при лекарите във възрастовата група 35-44 година през последните 5 години – броят им нараства от 2 875 през 2019 година (9,7%) до 3 412 през 2023 година (11,4%).
Далеч не е такава наклонността при медицинските сестри. Национален статистически институт не събира данни за медицинските сестри по възраст, по тази причина са прегледани предоставените данни от Българската асоциация на експертите по здравни грижи (БАПЗГ). Тук следва да се означи, че е налице забележителна разлика сред общия брой медицински сестри в страната по данни на Национален статистически институт и общият брой регистрирани в БАПЗГ медицински сестри (а всички медицински сестри, които упражняват специалността си са длъжни да членуват в БАПЗГ). Разликата е от порядъка на 4 000 – 5 000 медицински сестри повече по данни на Национален статистически институт по отношение на данните на БАПЗГ – по този начин да вземем за пример през 2010 година броят на медицинските сестри по данни на Национален статистически институт е 31 786, а по данни на БАПЗГ – 25 956; през 2023 година по данни на Национален статистически институт те са 28 570, а по данни на БАПЗГ – 24 392.
По данни на БАПЗГ броят на медицинските сестри до 35 години през 2010 година е бил 3 186, до момента в който през 2023 година е 2 224, като най-ниската си точка бележи през 2015 година, когато броят им е бил едвам 1 805. След 2011г. относителният дял на медицинските сестри до 35 години е трайно под 10% от общия брой медицински сестри. Драстично понижение се регистрира в броя и относителния дял и на медицинските сестри във възрастовата група 35-44 година – през 2010 година те са били 7 831 (30,17%), до момента в който през 2023 година са едвам 2 835 или 11,62% от общия брой медицински сестри.
Така през 2023 година медицинските сестри над 45 година съставляват съвсем 80% от общия брой медицински сестри (за съпоставяне през 2010 година те са съставлявали към 58% от общия им брой). Посочените данни недвусмислено демонстрират извънредно отрицателната и трайна наклонност при тази специалност и пагубните последствия, до които тя ще докара в границите на 20 години, в случай че незабавно не се подхващат ограничения, които да я извърнат в позитивна посока.
Принципно за оптималното действие на здравната система е признато съотношението на медицински сестри към лекари да е най-малко 2:1, а у нас през 2023 година то е едвам 0,96:1. По данни на Национален статистически институт през 2023г. в заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар), където медицинските сестри са най-необходими, практикуват 17 825 лекари и едвам 17 977 медицински сестри.
Към септември медицинските сестри и акушерките във второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на опазването на здравето, където влизат работещите в домовете за медико-социални грижи за деца, държавните психиатрични лечебни заведения и незабавната помощ, са 2 345. За 1 012 от тях е планувано по-ниско заплащане от 90% от междинната работна заплата в страната, която по данни на Национален статистически институт към второто тримесечие на 2024 година е в размер на 2 296 лева За обезпечаване на нужното минимално главно трудово заплащане (което при посочената междинна работна заплата възлиза на 2066,40 лева.) за всички длъжности за медицински сестри и акушерки във второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на опазването на здравето са нужни още 6 637 100 лева Тези средства са декларирани в проектобюджета на Министерството на здравеопазването за 2025 година на съображение Решението на Народното събрание, Обн. в Дъждовни води. бр. 68 от 13.08.2024 година
При увеличение размера на междинната работна заплата ще са нужни спомагателни финансови средства, се показва още в тактиката.
Тя планува такава скица на възнаграждение да бъде обезпечена и за медицинските сестри и акушерките, назначени в структурите на Военномедицинска академия (ВМА). Съгласно финансовите планове на ВМА, предоставени на Министерството на здравеопазването, за достигането на заложеното минимално главно трудово заплащане на медицинските сестри и акушерките (военнослужещи и цивилни служители) в размер 90% от междинната работна заплата са нужни в допълнение 602 469,84 лева на месец (или 7 229 638,08 лева на година) в бюджета на Министерството на защитата, респективно на ВМА.
Зимна идилия: Наслади се на топлота и уют вкъщи
В лечебните заведения с над 50 на 100 държавно присъединяване пък здравното министерство би трябвало да разпространява измежду ръководителите им да се реализира минимална заплата на сестрите в размер на 90 на 100 от в лечебните и здравни заведения. Лечебните заведения за болнична помощ, в това число тези с над 50 на 100 държавно присъединяване в капитала, са търговски сдружения и като такива са независими юридически лица.
Съгласно последната налична информация за минималното главно заплащане по контракт в тези лечебни заведения за м. юли 2024 година единствено в едно от общо 120 общински лечебни заведения – СБАЛПФЗ Бургас ЕООД, е реализирано минимално главно трудово заплащане на медицинските сестри и акушерките в размер на 90 на 100 от междинната работна заплата. В нито едно от общо 61 лечебни заведения за болнична помощ с над 50 на 100 държавно присъединяване в капитала не е реализирано минимално главно заплащане за медицински сестри и акушерки от 90 на 100 от междинната работна заплата (в едно от тях – СБАЛИПБ „ Проф. Иван Киров “ ЕАД, минималното заплащане е 2 050 лева, т.е. с 16 лева по-ниско, а в МБАЛ „ Св. Анна “ АД – София е 2 000 лева, т.е. с 66 лева по-ниско). Във всички останали държавни и общински лечебни заведения минималните съществени хонорари на медицинските сестри и акушерките варират от 933 лева до 1 900 лева
Целта на тактиката е до 2030 година специалността „ здравна сестра “ да стане привлекателна, с цел да има задоволителен брой младежи, които да я избират за свое професионално развиване. Системата на висшето обучение да обезпечи нужния за системата на опазването на здравето потенциал за образование на студенти по компетентност „ здравна сестра “, тъй че годишният брой на признатите студенти да доближи най-малко 1 800 души. До 2030 година правоспособните медицински сестри и акушерки в България да са увеличени минимум с 30 на 100, т.е. броят на медицинските сестри да стане 37 141, (увеличение с 8 571), а на акушерките – 4 229 (увеличение с 976).
Основният проблем пред човешките запаси в опазването на здравето в България е сериозно ниският брой медицински сестри в цялата страна. За последните 33 години броят на медицинските сестри е намалял съвсем 2 пъти – от 53 810 през 1990 година на 28 570 през 2023г. по данни на Националния статистически институт (НСИ), за разлика от лекарите, при които се следи нарастване – от 28 497 през 1990 година, когато популацията е било към 8,7 млн. души до 29 911 през 2023 година, когато популацията е намаляло на 6,4 млн. души. Съответно осигуреността с медицински сестри пада от 62,1 на 10 000 души население през 1990г. до 44,3%00 през 2023 година (намаление с 28,7%), а на лекарите се усилва от 32,9%00 през 1990 година на 46,4%00 през 2023 година (увеличение с 41%).
Положителна наклонност се следи изключително в броя на младите лекари – по данни на Национален статистически институт през 2014 година броят на лекарите до 35 години е бил 2 352 и те са съставлявали едвам 8,2% от общия брой лекари на главен контракт в страната, до момента в който 10 години по-късно – през 2023г. техният брой е повишен над 2,3 пъти и доближава 5 457 или 18,2% от общия брой лекари. В този 10-годишен интервал броят и относителният им дял нарастват годишно, без спадове, което демонстрира, че тази наклонност е трайна и постоянна. Положителна наклонност е налице и при лекарите във възрастовата група 35-44 година през последните 5 години – броят им нараства от 2 875 през 2019 година (9,7%) до 3 412 през 2023 година (11,4%).
Далеч не е такава наклонността при медицинските сестри. Национален статистически институт не събира данни за медицинските сестри по възраст, по тази причина са прегледани предоставените данни от Българската асоциация на експертите по здравни грижи (БАПЗГ). Тук следва да се означи, че е налице забележителна разлика сред общия брой медицински сестри в страната по данни на Национален статистически институт и общият брой регистрирани в БАПЗГ медицински сестри (а всички медицински сестри, които упражняват специалността си са длъжни да членуват в БАПЗГ). Разликата е от порядъка на 4 000 – 5 000 медицински сестри повече по данни на Национален статистически институт по отношение на данните на БАПЗГ – по този начин да вземем за пример през 2010 година броят на медицинските сестри по данни на Национален статистически институт е 31 786, а по данни на БАПЗГ – 25 956; през 2023 година по данни на Национален статистически институт те са 28 570, а по данни на БАПЗГ – 24 392.
По данни на БАПЗГ броят на медицинските сестри до 35 години през 2010 година е бил 3 186, до момента в който през 2023 година е 2 224, като най-ниската си точка бележи през 2015 година, когато броят им е бил едвам 1 805. След 2011г. относителният дял на медицинските сестри до 35 години е трайно под 10% от общия брой медицински сестри. Драстично понижение се регистрира в броя и относителния дял и на медицинските сестри във възрастовата група 35-44 година – през 2010 година те са били 7 831 (30,17%), до момента в който през 2023 година са едвам 2 835 или 11,62% от общия брой медицински сестри.
Така през 2023 година медицинските сестри над 45 година съставляват съвсем 80% от общия брой медицински сестри (за съпоставяне през 2010 година те са съставлявали към 58% от общия им брой). Посочените данни недвусмислено демонстрират извънредно отрицателната и трайна наклонност при тази специалност и пагубните последствия, до които тя ще докара в границите на 20 години, в случай че незабавно не се подхващат ограничения, които да я извърнат в позитивна посока.
Принципно за оптималното действие на здравната система е признато съотношението на медицински сестри към лекари да е най-малко 2:1, а у нас през 2023 година то е едвам 0,96:1. По данни на Национален статистически институт през 2023г. в заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар), където медицинските сестри са най-необходими, практикуват 17 825 лекари и едвам 17 977 медицински сестри.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ