Проф. Тодор Тагарев за ФрогНюз: Катастрофата с L-39 тръгва по път...
Това сподели пред ФрогНюз проф. Тодор Тагарев, боен специалист и някогашен министър на защитата.
" Не се вършат заключения, а огромна част от експертната общественост - хората вътре, които са на командни позиции сега, бих отишъл и до висшия главнокомандващ (президентът, бел. ред.), споделят - политиците не се грижат за армията. Лентата може елементарно да се върне обратно - постоянно Военновъздушните сили са получавали лъвския къс от вложенията в защитата.
" Самият факт, че ще дойдат нови самолети, няма да промени организационната просвета на Военновъздушни сили. Ако те не престават да приказват - “взехме тези самолети, обаче на нас ни трябват два, три пъти повече и по тази причина не сме подготвени ” - а чакам в огромна степен това да бъдат връзките от страна на Военновъздушни сили - няма по какъв начин да бъде решен този въпрос ".
" Трябваше още през 2019 година да стартира работа и към този момент да имаме стратегия по какъв начин ще става преходът от МиГ-29 към F-16 - напълно, в това число с носене на бойно дежурство и цялостна подготовка. Вместо това, слушам, че се готви нова социална поръчка за ремонт на още 6 мотора за МиГ-29, т.е. да дадем още към 20 милиона лв. ".
" Реалността е такава - отговорност е на висшето военно управление да вземе решенията по какъв начин при тези ресурсни ограничавания да сътвори най-хубавата войска, най-хубавите качества и условия за подготовка, при които няма да сме очевидци на нови такива произшествия ".
Ето и цялото изявление:
Проф. Тагарев, злополуката с L-39, в която починаха майор Димитров и старши-лейтенант Дункин, се случи по време на подготовка за въздушно шоу. Какво смятате, съдейки по данните до момента - в този полет стихотворец ли е по-висок риск от хипотетичния за задачата?
Смъртта на двамата водачи е огромна загуба - освен за техните близки и фамилии, само че и за военната авиация, и за армията ни. Като инструктори в Долна Митрополия, те са измежду водачите с по-голям опит. Всяка загуба е трагична, само че те съответно имат и по-голям опит, тяхната роля е доста значима за подготовката на бъдещите водачи. Затова този случай не би трябвало да бъде подминаван и забравян с лека ръка - по този начин, както нормално забравяме други сходни произшествия и други произшествия.
Конкретно за този ден, той се организира официално като част от програмата за отбелязване на 20 години участие в НАТО, която е призната през февруари от нашия кабинет и която, в една от 30-те си точки, планува през месец юни да се организира открит летателен ден на тази база с присъединяване на наша авиация и авиация от съюзни страни. Защо, по кое време и по какъв начин това решение е променено, не мога да кажа. При всяко състояние министърът на защитата, да не приказваме за Министерския съвет, не се занимава с това кой ще лети, какви извършения ще извършва. Това са въпроси на Военновъздушните сили. Съответният проект за този открит летателен ден би трябвало да е одобрен най-малко от командира на Военновъздушни сили, може би и от началника на защитата.
Самият летателен ден авансово беше разгласен по-скоро като 35 години от приемането на аероплан МиГ-29 на въоръжение в българските Военновъздушни сили, това, че се празнуват и 20 години от приемането на България в НАТО беше по-скоро добавка. След злополуката обаче, на напред във времето излезе честването на годишнината в НАТО - съвсем наподобява като че ли, с цел да свържем злополуката с НАТО. Вие имате ли такива наблюдения?
Този открит летателен ден беше рекламиран доста необятно, като до мен неведнъж доближи информация, че ще означаваме 35 години от приемането на МиГ-29 на въоръжение. Това беше масираното обръщение в обществените мрежи и то в такива групи и профили, които демонстрират интерес към авиацията. Странно е, че след злополуката, разказът незабавно беше заменен, незабавно всички започнаха да приказват, че полетът е трябвало да бъде за 20 години в НАТО, което прави доста неприятно усещане, въпреки да не е главният проблем с тази злополука.
При тази размита отговорност няма кой да поеме водеща роля и в връзката. Преди злополуката целият фокус беше върху 35 години МиГ-29. Изведнъж, след злополуката, това се не помни, внезапно се оказа, че отбелязването на НАТО е казусът. Това е извънредно неприятна процедура. Затова си носят отговорност уредниците на учението. Никой съгласно мен обаче няма да им е потърси.
Какви за Вас са аргументите за злополуката?
Непосредствените аргументи - тук разгадавам повече на отзиви на опитни водачи - наподобява, че са следните: маневрата е почнала на много ниска височина, може би с незадоволителна скорост. Това, което означават опитни водачи е, че на върха на фигурата, на лупинга, самолетът губи скорост. Според тях е трябвало да бъде анулирано осъществяването на тази фигура, с цел да могат водачите да излязат по различен метод от тази фигура, само че те не са го създали. Непосредствената причина е, че губят скорост и самолетът се срутва, въпреки че въпреки всичко би трябвало да излязат данните от черните кутии, с цел да се изключи вероятен механически проблем или среща с различен обект, да кажем - птица. Изключително дребна е вероятността за среща с птица или за поява на механически проблем, само че въпреки всичко би трябвало да се изчакат данните от черната кутия и тогава да бъдат направени окончателните заключения за непосредствената причина за злополуката.
Най-вероятната непосредствена причина е точно тази – фигурата не се извършва по най-хубавия метод и водачите не съумяват да овладеят самолета. Дали осъществяването е почнало в условия разнообразни от плануваните, по команда от управлението на демонстрационните полети, или по някаква друга причина - това би трябвало да бъде изяснено.
За да се получи по-добро шоу, да бъде по-ефектна демонстрацията, те би трябвало да слязат ниско, хората да ги видят, да усетят шума от моторите, вибрациите. Тогава обаче демонстрацията става доста рискова. Дали е трябвало да стартира от такава височина, не мога да кажа. Това ще стане ясно от документите за подготовката на полета и дали управлението на тези полети са следвали това, което е планувано, или са били позволени разминавания сред плануваното и изпълненото в този демонстрационен полет.
Наблюдавахме забавена реакция от Министерството на защитата по случая. На доктрина, да не приказваме за практиката в НАТО, трябваше да осведомят обществото за протичащото се доста по-рано, доста по-качествено и доста по-проактивно, трябваше да изземат осведомителната самодейност и да се наложат като меродавен източник към тези събития. Не го направиха обаче. Къде бяха пропуските?
За мен Министерство на защитата и Военновъздушните сили не се оправиха в реакцията си в този случай. Военновъздушните сили имат формален уебсайт, на който към момента няма информация за тази злополука. Този уебсайт е просто зарязан, а това е уеб сайтът, към който препраща страницата на Министерство на защитата, която въпреки всичко има много визити. Има интерес към това какво се случва в защитата, по тази причина от уеб страницата на МО има връзки към всички типове въоръжени сили и други структури, които поддържат обособени уеб сайтове.
Пресцентърът на Министерство на защитата излезе в началото с некомпетентна информация, което провокира яд измежду доста от хората, които се интересуват от случая. Освен това, реакцията беше забавена извънредно дълго. Три часа и половина от злополуката, до момента в който военачалник Димитър Петров, командирът на Военновъздушни сили, с наличието на министъра на защитата и министър-председателя, даде къса конференция на място. Това е, в случай, че излязоха видеа, които демонстрират, че самолетът се забива съвсем отвесно - с по-малко от 20 градуса отклоняване от вертикала, т.е. изходът за летците е изрично явен, бил е явен безусловно на часа. Три часа и половина Министерство на защитата не реагира. Дори министърът на вътрешните работи даде конференция за тази злополука преди Министерство на защитата.
Междувременно бяха пуснати едни общоприети тези, хубави думи и изявления за саможертвата, за героизма. Има едно изказване по какъв начин те се пробвали да изведат самолета, с цел да не падне той в обитаемо място и да се избегнат жертви, което е неуместно. Това към този момент слага под подозрение всичко, което споделят изказващите се. Пилотите са имали броени секунди, с цел да се опитат да спасят себе си и самолета. Няма по какъв начин да вземат каквото и било друго поради. Когато стартира едно такова пренатягане, това играе неприятна смешка и на Военновъздушни сили, и на Министерството на защитата. Прекалиха с тези разкази, което демонстрира, че системата за комуникиране, за поддържане на връзка с обществото и на Военновъздушни сили, и на Министерството на защитата не е на равнището, на което би трябвало да е. Не се демонстрира и тази отговорност, която би трябвало да се демонстрира. Реакция след часа и половина при ясни резултати, за мен това е необяснимо. Това, в композиция с междувременното разпространяване на разнообразни тези, разнообразни хипотези какво се е случило, не трябваше да се случва.
Казахте какви са непосредствените аргументи за злополуката, само че какви са общите условия, които доведоха до нея?
Добре знае се, че нашите водачи нямат равнището на подготовка, което би трябвало да имат като НАТО-вска авиация. От друга страна, държа да отбележа, че през последните две години бюджетът на Министерството на защитата беше нараснал с 60%, което е извънредно доста покачване. Това дава опция за нови вложения в нова техника. През последните две години и изключително преди този момент лъвският къс от тези вложения постоянно е бил за Военновъздушните сили. Около 70-80% от бюджета за вложения отиваше във Военновъздушни сили. Преди да бъдат подписани договорите за корабите и за “Страйкър ”-ите, съвсем всичко отиваше в вложения за Военновъздушни сили. Обяснения в това по какъв начин политиците са неприятни и по какъв начин политиците не са загрижени за армията - би трябвало да бъдем по-внимателни в интерпретирането на този вид пояснения, защото съгласно изискванията в страната, опциите на стопанската система, разбирането за заканите за сигурността, бюджетът е подобен, какъвто е. И той в този момент пораства доста стремглаво.
В тези условия към този момент, би трябвало да търсим отговор на въпроса за действителното положение и за основаването на предпоставки за такива произшествия в работа на специалистите и в частност - на Военновъздушните сили. Това е моята позиция. Важните въпроси са дали във Военновъздушни сили са създали по този начин, че да усъвършенстват нивото на подготовка на водачите освен за осъществяване на настоящите задания, а и с взор в бъдещето, и дали преценяват рисковете в едни такива демонстрационни полети с действителната подготовка.
Какви са Вашите наблюдения по тези въпроси?
Считам, че още с организацията на тези полети, в случай че в действителност са планувани от такава ниска височина, е признат недопустим риск. Според мен подготовката не разрешава, а и не постанова, това е доста значимо да се означи - не постанова, поемането на подобен риск. Едно е, в случай че си обект на експанзия и би трябвало да вдигнеш авиацията, колкото може повече самолети, които да създадат всичко допустимо - дано тогава приказваме за подвиг и за всеотдайност, да не приказваме за подвиг и всеотдайност в спокойно време, когато нищо не го постанова. Когато тези, които провеждат, водят подготовката за съответното мероприятие, би трябвало да я създадат по подобен метод, че да се съобразят с действителните условия, с действителното ниво на подготовка.
За мен това е доста значителен проблем във Военновъздушни сили, тъй като той се прояви и в злополуката с майор, посмъртно нараснал в подполковник, Терзиев с МиГ-29 преди три години, прояви се и в сегашния случай. И през 2021 година уредникът на учението, управлението на полета, одобриха прекомерно огромен риск за водач, който е измежду относително опитните водачи, само че не задоволително квалифициран за осъществяване на такива комплицирани задания.
Тогава стана ясно, че тази светеща бомба, по която той пуска ракета, и която е с парашут, когато парашутът работи обикновено, тя се движи с избрана скорост. С парашута обаче имаше проблеми и тази бомба, която играеше ролята на цел, падаше с доста по-голяма скорост. При това състояние, наложително, съгласно мен, управлението на полета трябваше да приключи осъществяването на задачата. Те не го прекратиха, ракетата беше пусната, само че последва забиване на самолета в морето.
Сега виждаме нещо сходно. След злополуката водачи показаха следното - извършва се маньовър, самолетът губи скорост, височината е прекомерно дребна, нужни са били не просто няколко десетки метра, а няколко стотин метра на водачите, с цел да излязат от тази обстановка. Те не са разполагали с такава височина и респективно с такова време, нито с време за катапултиране, в случай че схванат, че няма по какъв начин самолетът да бъде изведен от тази обстановка.
Тук един от въпросите, за които не се приказва доста, е, че Министерството на защитата през годините е вложило значително средства в основаване на осведомителна среда, в която управлението на полетите има информация къде се намира всеки един аероплан, в какво положение се намира, дава опция и да се запише всичко това и всички диалози сред кулата и водачите. Не се знае дали това се е случило. Не е известно и дали тази информация е употребена в следствието на злополуката през 2021 година с МиГ-29. Не е ясно дали тази информация е налична и в този случай.
Появи се едно несъгласие сред от една страна, хора, които са външни за системата и някои от тях са политици, и въпреки това - хора, които са били или са в системата и са водачи. Имаше изявления на президента Плевнелиев и други лица, на което пък реагира настоящият президент - “Вие, като не сте се качвали в аероплан, за какво се обаждате? ”. Бих обяснил за какво се обаждаме - и аз от време на време давам мнения, без да съм вътре в системата сега и без да разполагам с цялостната информация.
Обаждаме се, тъй като няма доверие. Няма доверие в тази експертна общественост, тъй като видяхме по какъв начин работи тя в злополуката с МиГ-29. И тогава часове наред споделяха, че не се знае какво става. Според мен е било явно, че самолетът се е забил в морето. С такава скорост дали е море, дали е асфалт - разлика съвсем няма и е ясно какъв е бил изходът. И тогава отново започнахме да приказваме за подвиг, за всеотдайност в условия, които не го постановат. Условията не постановяваха да се претърпи такава загуба и след това тя да се изяснява с подвиг. И тогава казахме, че не може да разчетем черната кутия, изпратихме я в чужбина и то в Русия, знаем какви са връзките ни с Русия, която е производител на този аероплан. Минаха доста месеци, хората позабравиха случая, като се изключи най-близките, които в никакъв случай няма да не помнят. След това стартира някакво следствие, мина още време, следствието беше прекъснато, няма нищо. Няма отговорни, няма изяснени аргументи, отвън непосредствени аргументи. Причини, които са точно в тази по-обща среда на организация, подготовка и настройки, които допускат, дават опция на висшите военни да взимат нецелесъобразни решения. Решения, които не са съобразени с действителната подготовка и които са свързани със забележителен риск, който те не би трябвало да поемат.
В резултат на всичко това никой не носи отговорност. Това е огромният проблем и това виждаме хората в профил - виждаме по какъв начин информацията се дава на час по лъжичка, по какъв начин се бави, по какъв начин следствието излиза с някаква информация, само че такава, която нито ни дава опция да разберем кой е виновен, нито да извлечем уроците. Виждаме, че тази злополука потегля по същия модел, точно по тази причина доста хора не са съгласни нещата да не престават по този начин. Няма по какъв начин да казваш, че това са герои, да ги повишаваш в звание и в последна сметка да наподобява, че те са единствените, които са отговорни. В случая с Терзиев тъкмо натам наклониха изводите - че няма никой различен отговорен, без да се формулира по този метод. Тоест, кой е отговорен? Този, който е бил в самолета и е умрял? Това не е носене на отговорност.
Има опасения, че ще се стигне до същите неразбираемо изказани изводи и всичко ще си продължи постарому. Тоест - ние няма да извлечем тези уроци, които би трябвало да извлечем от една такава злополука.
Кой съгласно Вас е най-големият проблем към тази злополука?
За мен главният проблем е, че не се вършат заключения, че огромна част от експертната общественост - хората вътре, които са на командни позиции сега, бих отишъл и до висшия главнокомандващ (президентът, бел. ред.), споделят - политиците не се грижат за армията. Лентата може елементарно да се върне обратно - постоянно Военновъздушните сили са получавали лъвския къс от вложенията в защитата. Огромна част от бюджета на Министерството на защитата е употребен, с цел да може да се води тази скъпа подготовка. Този бюджет също пораства. Но с това говорене и с това отношение, което се насажда в обществото, няма по какъв начин да има виновни.
В последна сметка отговорността е вътре във Военновъздушни сили. Това са парите им, това са самолетите им, те би трябвало да намерят най-хубавия метод по какъв начин да приготвят водачите с взор в бъдещето и без вдишване на непотребни опасности. Военновъздушни сили би трябвало да носи отговорност за действителното положение в границите на тези запаси. Не може постоянно да се оправдават с външни фактори и по този метод да се освобождават от отговорност. “Ние сме супер специалисти, а неприятните политици са повода да загинат хора ” - това не е правилно, просто не е правилно. Още по-малко пък това ни дава опция да забележим по какъв начин могат да бъдат решени проблемите в бъдеще.
Бюджетът пораства, идват нови самолети. Самият факт, че ще дойдат нови самолети, няма да промени тази организационна просвета. Ако те не престават да приказват - “взехме тези самолети, обаче на нас ни трябват два, три пъти повече и по тази причина не сме подготвени ” - а чакам в огромна степен това да бъдат връзките от страна на Военновъздушни сили - няма по какъв начин да бъде решен този въпрос. Въведохме дълготрайно обмисляне на защитата в Министерство на защитата преди към 25 години. Тогава гледахме страни от НАТО, сътрудници ровиха информация и споделиха - ето вижте една Португалия, бойната ѝ авиация е от една ескадрила F-16, тъй че не си мислете, че страна като България може да си разреши нещо по-различно, и то да бъде квалифицирано по стандартите на НАТО.
Говоренето, че ни трябват не една, а четири или пет ескадрили - забравете го. Но не го не помнят. Тези хора, които би трябвало да носят отговорност, избират да търсят казуса отвън себе си и постоянно да изясняват проблемите с неща, които са отвън тях. Ще дойдат нови самолети за милиарди, тяхната употреба няма да е евтина, чакаме да налетят и доста часове, всеки час е пари. При актуалното състояние обаче, се притеснявам, че те ще продължат да изясняват неудачите с незадоволителния брой самолети, тъй като били смятали, че им би трябвало 3, 4 или 5 пъти повече. И тъй като никой не им ги е дал, само че и никой няма да им ги даде, те ще се изясняват, че тъй като никой не им е дал това, което те смятат за нужно, значи те не са отговорни.
Това е извънредно непрофесионално държание на висшето военно управление. Ако в действителност стигнем до същия край, както се разви и следствието на злополуката с МиГ-29, даже от този случай няма да бъдат извадени уроците и надлежно направени измененията във военната авиация.
А какви са уроците?
Трябва да се разбере, че България може да си разреши една ескадрила бойни самолети. Ние взехме 16, продължава да се приказва, че са доста малко, само че това са повече самолети, в сравнение с взеха Чехия, Унгария, Словакия. Защо мислим, че бихме могли да купим и експлоатираме по съответния метод повече самолети и да готвим надлежно повече водачи?
Трябва да се оразмери доста ясно и доста деликатно какъв брой ще са водачите, които ще летят. Трябваше още през 2019 година да стартира работа и към този момент да имаме стратегия по какъв начин ще става преходът от МиГ-29 към F-16 - напълно, в това число с носене на бойно дежурство и цялостна подготовка. Вместо това, слушам, че се готви нова социална поръчка за ремонт на още 6 мотора за МиГ-29, т.е. да дадем още към 20 милиона лв.. По мое време сключихме един контракт за 6 мотора, ремонтът е почти 20 милиона лв.. Подготвихме ремонт на още 6, в този момент се желае за още 6 мотора. Докога би трябвало да влагаме в този аероплан?
Вече се приказва, че до 2030 година би трябвало да летят самолетите МиГ-29. Защо? Това е запас - и финансов, и човешки запас. Много огромен. Налага ли се това? Ако още през 2019 година бяха създали програмата по какъв начин ще става преходът, може би нямаше да се постанова. А ние в този момент хем чакаме новите самолети, за които плащаме доста солидна сума, хем твърдим, че би трябвало да поддържаме МиГ-29. Не е открито решение на този проблем.
Тук не би трябвало да се упрекват политиците, тъй като подобен вид решение би трябвало да се приготви от експертната общественост и то не в пожелателен темперамент - “на нас ни би трябвало 3-4 пъти повече ”, а предвид на действителността. Трябва да го схванат и би трябвало да предложат най-хубавото решение при тази действителност - какъв брой водачи, кои са те, по какъв начин ще ги готвим, кой различен, с изключение на тези, които са в ескадрилата, лети на тези самолети и е настоящ водач. Много хора, които не са на длъжности в бойната авиация и от които не се чака във военни условия да се качат на самолета и да излетят, не престават да летят, харчи се скъп запас.
Всички тези проблеми би трябвало да намерят решението си във Военновъздушни сили. Трябва да се промени разбирането, да се размени с схващане “отговорността е наша ”. Това са самолетите, това са опциите на страната. Сега да вземем за пример ще даваме нови милиарди за зенитно-ракетни комплекси, които също са значими - би трябвало да има вложения и за Сухопътните войски, и за Военноморските сили, и за специфичните сили.
Реалността е такава - отговорност е на висшето военно управление да вземе решенията по какъв начин при тези ресурсни ограничавания да сътвори най-хубавата войска, най-хубавите качества и условия за подготовка, при които няма да сме очевидци на нови такива произшествия.
Защо не са го създали до момента - какво е Вашето пояснение?
Моето пояснение е в тези настройки вътре, измежду военнослужещите, които, за жалост, от време на време се подхранват и от настоящи политици с думи като “ние ще ви дадем повече, тези не дадоха, ние повече ще дадем ”.
Професионалното управление на армията би трябвало да излиза с решения, а не да излиза постоянно с тези от вида “на нас ни би трябвало повече ”. Този урок би трябвало да бъде теоретичен, надлежно културата би трябвало да бъде изменена в цялата войска, в частност във военната авиация, и да бъде направено най-хубавото, което може да бъде направено.
Обществото заделя доста огромен запас, прогнозата и за идната, и за по-следващата година е за над 2% от брутния вътрешен артикул. Професионалното управление би трябвало да потвърди, че прави най-хубавото в границите на този запас и надлежно, в случай че това не се случва, да се търси отговорност на тези, които не го вършат.
Интервю на Илияна Маринкова
" Не се вършат заключения, а огромна част от експертната общественост - хората вътре, които са на командни позиции сега, бих отишъл и до висшия главнокомандващ (президентът, бел. ред.), споделят - политиците не се грижат за армията. Лентата може елементарно да се върне обратно - постоянно Военновъздушните сили са получавали лъвския къс от вложенията в защитата.
" Самият факт, че ще дойдат нови самолети, няма да промени организационната просвета на Военновъздушни сили. Ако те не престават да приказват - “взехме тези самолети, обаче на нас ни трябват два, три пъти повече и по тази причина не сме подготвени ” - а чакам в огромна степен това да бъдат връзките от страна на Военновъздушни сили - няма по какъв начин да бъде решен този въпрос ".
" Трябваше още през 2019 година да стартира работа и към този момент да имаме стратегия по какъв начин ще става преходът от МиГ-29 към F-16 - напълно, в това число с носене на бойно дежурство и цялостна подготовка. Вместо това, слушам, че се готви нова социална поръчка за ремонт на още 6 мотора за МиГ-29, т.е. да дадем още към 20 милиона лв. ".
" Реалността е такава - отговорност е на висшето военно управление да вземе решенията по какъв начин при тези ресурсни ограничавания да сътвори най-хубавата войска, най-хубавите качества и условия за подготовка, при които няма да сме очевидци на нови такива произшествия ".
Ето и цялото изявление:
Проф. Тагарев, злополуката с L-39, в която починаха майор Димитров и старши-лейтенант Дункин, се случи по време на подготовка за въздушно шоу. Какво смятате, съдейки по данните до момента - в този полет стихотворец ли е по-висок риск от хипотетичния за задачата?
Смъртта на двамата водачи е огромна загуба - освен за техните близки и фамилии, само че и за военната авиация, и за армията ни. Като инструктори в Долна Митрополия, те са измежду водачите с по-голям опит. Всяка загуба е трагична, само че те съответно имат и по-голям опит, тяхната роля е доста значима за подготовката на бъдещите водачи. Затова този случай не би трябвало да бъде подминаван и забравян с лека ръка - по този начин, както нормално забравяме други сходни произшествия и други произшествия.
Конкретно за този ден, той се организира официално като част от програмата за отбелязване на 20 години участие в НАТО, която е призната през февруари от нашия кабинет и която, в една от 30-те си точки, планува през месец юни да се организира открит летателен ден на тази база с присъединяване на наша авиация и авиация от съюзни страни. Защо, по кое време и по какъв начин това решение е променено, не мога да кажа. При всяко състояние министърът на защитата, да не приказваме за Министерския съвет, не се занимава с това кой ще лети, какви извършения ще извършва. Това са въпроси на Военновъздушните сили. Съответният проект за този открит летателен ден би трябвало да е одобрен най-малко от командира на Военновъздушни сили, може би и от началника на защитата.
Самият летателен ден авансово беше разгласен по-скоро като 35 години от приемането на аероплан МиГ-29 на въоръжение в българските Военновъздушни сили, това, че се празнуват и 20 години от приемането на България в НАТО беше по-скоро добавка. След злополуката обаче, на напред във времето излезе честването на годишнината в НАТО - съвсем наподобява като че ли, с цел да свържем злополуката с НАТО. Вие имате ли такива наблюдения?
Този открит летателен ден беше рекламиран доста необятно, като до мен неведнъж доближи информация, че ще означаваме 35 години от приемането на МиГ-29 на въоръжение. Това беше масираното обръщение в обществените мрежи и то в такива групи и профили, които демонстрират интерес към авиацията. Странно е, че след злополуката, разказът незабавно беше заменен, незабавно всички започнаха да приказват, че полетът е трябвало да бъде за 20 години в НАТО, което прави доста неприятно усещане, въпреки да не е главният проблем с тази злополука.
При тази размита отговорност няма кой да поеме водеща роля и в връзката. Преди злополуката целият фокус беше върху 35 години МиГ-29. Изведнъж, след злополуката, това се не помни, внезапно се оказа, че отбелязването на НАТО е казусът. Това е извънредно неприятна процедура. Затова си носят отговорност уредниците на учението. Никой съгласно мен обаче няма да им е потърси.
Какви за Вас са аргументите за злополуката?
Непосредствените аргументи - тук разгадавам повече на отзиви на опитни водачи - наподобява, че са следните: маневрата е почнала на много ниска височина, може би с незадоволителна скорост. Това, което означават опитни водачи е, че на върха на фигурата, на лупинга, самолетът губи скорост. Според тях е трябвало да бъде анулирано осъществяването на тази фигура, с цел да могат водачите да излязат по различен метод от тази фигура, само че те не са го създали. Непосредствената причина е, че губят скорост и самолетът се срутва, въпреки че въпреки всичко би трябвало да излязат данните от черните кутии, с цел да се изключи вероятен механически проблем или среща с различен обект, да кажем - птица. Изключително дребна е вероятността за среща с птица или за поява на механически проблем, само че въпреки всичко би трябвало да се изчакат данните от черната кутия и тогава да бъдат направени окончателните заключения за непосредствената причина за злополуката.
Най-вероятната непосредствена причина е точно тази – фигурата не се извършва по най-хубавия метод и водачите не съумяват да овладеят самолета. Дали осъществяването е почнало в условия разнообразни от плануваните, по команда от управлението на демонстрационните полети, или по някаква друга причина - това би трябвало да бъде изяснено.
За да се получи по-добро шоу, да бъде по-ефектна демонстрацията, те би трябвало да слязат ниско, хората да ги видят, да усетят шума от моторите, вибрациите. Тогава обаче демонстрацията става доста рискова. Дали е трябвало да стартира от такава височина, не мога да кажа. Това ще стане ясно от документите за подготовката на полета и дали управлението на тези полети са следвали това, което е планувано, или са били позволени разминавания сред плануваното и изпълненото в този демонстрационен полет.
Наблюдавахме забавена реакция от Министерството на защитата по случая. На доктрина, да не приказваме за практиката в НАТО, трябваше да осведомят обществото за протичащото се доста по-рано, доста по-качествено и доста по-проактивно, трябваше да изземат осведомителната самодейност и да се наложат като меродавен източник към тези събития. Не го направиха обаче. Къде бяха пропуските?
За мен Министерство на защитата и Военновъздушните сили не се оправиха в реакцията си в този случай. Военновъздушните сили имат формален уебсайт, на който към момента няма информация за тази злополука. Този уебсайт е просто зарязан, а това е уеб сайтът, към който препраща страницата на Министерство на защитата, която въпреки всичко има много визити. Има интерес към това какво се случва в защитата, по тази причина от уеб страницата на МО има връзки към всички типове въоръжени сили и други структури, които поддържат обособени уеб сайтове.
Пресцентърът на Министерство на защитата излезе в началото с некомпетентна информация, което провокира яд измежду доста от хората, които се интересуват от случая. Освен това, реакцията беше забавена извънредно дълго. Три часа и половина от злополуката, до момента в който военачалник Димитър Петров, командирът на Военновъздушни сили, с наличието на министъра на защитата и министър-председателя, даде къса конференция на място. Това е, в случай, че излязоха видеа, които демонстрират, че самолетът се забива съвсем отвесно - с по-малко от 20 градуса отклоняване от вертикала, т.е. изходът за летците е изрично явен, бил е явен безусловно на часа. Три часа и половина Министерство на защитата не реагира. Дори министърът на вътрешните работи даде конференция за тази злополука преди Министерство на защитата.
Междувременно бяха пуснати едни общоприети тези, хубави думи и изявления за саможертвата, за героизма. Има едно изказване по какъв начин те се пробвали да изведат самолета, с цел да не падне той в обитаемо място и да се избегнат жертви, което е неуместно. Това към този момент слага под подозрение всичко, което споделят изказващите се. Пилотите са имали броени секунди, с цел да се опитат да спасят себе си и самолета. Няма по какъв начин да вземат каквото и било друго поради. Когато стартира едно такова пренатягане, това играе неприятна смешка и на Военновъздушни сили, и на Министерството на защитата. Прекалиха с тези разкази, което демонстрира, че системата за комуникиране, за поддържане на връзка с обществото и на Военновъздушни сили, и на Министерството на защитата не е на равнището, на което би трябвало да е. Не се демонстрира и тази отговорност, която би трябвало да се демонстрира. Реакция след часа и половина при ясни резултати, за мен това е необяснимо. Това, в композиция с междувременното разпространяване на разнообразни тези, разнообразни хипотези какво се е случило, не трябваше да се случва.
Казахте какви са непосредствените аргументи за злополуката, само че какви са общите условия, които доведоха до нея?
Добре знае се, че нашите водачи нямат равнището на подготовка, което би трябвало да имат като НАТО-вска авиация. От друга страна, държа да отбележа, че през последните две години бюджетът на Министерството на защитата беше нараснал с 60%, което е извънредно доста покачване. Това дава опция за нови вложения в нова техника. През последните две години и изключително преди този момент лъвският къс от тези вложения постоянно е бил за Военновъздушните сили. Около 70-80% от бюджета за вложения отиваше във Военновъздушни сили. Преди да бъдат подписани договорите за корабите и за “Страйкър ”-ите, съвсем всичко отиваше в вложения за Военновъздушни сили. Обяснения в това по какъв начин политиците са неприятни и по какъв начин политиците не са загрижени за армията - би трябвало да бъдем по-внимателни в интерпретирането на този вид пояснения, защото съгласно изискванията в страната, опциите на стопанската система, разбирането за заканите за сигурността, бюджетът е подобен, какъвто е. И той в този момент пораства доста стремглаво.
В тези условия към този момент, би трябвало да търсим отговор на въпроса за действителното положение и за основаването на предпоставки за такива произшествия в работа на специалистите и в частност - на Военновъздушните сили. Това е моята позиция. Важните въпроси са дали във Военновъздушни сили са създали по този начин, че да усъвършенстват нивото на подготовка на водачите освен за осъществяване на настоящите задания, а и с взор в бъдещето, и дали преценяват рисковете в едни такива демонстрационни полети с действителната подготовка.
Какви са Вашите наблюдения по тези въпроси?
Считам, че още с организацията на тези полети, в случай че в действителност са планувани от такава ниска височина, е признат недопустим риск. Според мен подготовката не разрешава, а и не постанова, това е доста значимо да се означи - не постанова, поемането на подобен риск. Едно е, в случай че си обект на експанзия и би трябвало да вдигнеш авиацията, колкото може повече самолети, които да създадат всичко допустимо - дано тогава приказваме за подвиг и за всеотдайност, да не приказваме за подвиг и всеотдайност в спокойно време, когато нищо не го постанова. Когато тези, които провеждат, водят подготовката за съответното мероприятие, би трябвало да я създадат по подобен метод, че да се съобразят с действителните условия, с действителното ниво на подготовка.
За мен това е доста значителен проблем във Военновъздушни сили, тъй като той се прояви и в злополуката с майор, посмъртно нараснал в подполковник, Терзиев с МиГ-29 преди три години, прояви се и в сегашния случай. И през 2021 година уредникът на учението, управлението на полета, одобриха прекомерно огромен риск за водач, който е измежду относително опитните водачи, само че не задоволително квалифициран за осъществяване на такива комплицирани задания.
Тогава стана ясно, че тази светеща бомба, по която той пуска ракета, и която е с парашут, когато парашутът работи обикновено, тя се движи с избрана скорост. С парашута обаче имаше проблеми и тази бомба, която играеше ролята на цел, падаше с доста по-голяма скорост. При това състояние, наложително, съгласно мен, управлението на полета трябваше да приключи осъществяването на задачата. Те не го прекратиха, ракетата беше пусната, само че последва забиване на самолета в морето.
Сега виждаме нещо сходно. След злополуката водачи показаха следното - извършва се маньовър, самолетът губи скорост, височината е прекомерно дребна, нужни са били не просто няколко десетки метра, а няколко стотин метра на водачите, с цел да излязат от тази обстановка. Те не са разполагали с такава височина и респективно с такова време, нито с време за катапултиране, в случай че схванат, че няма по какъв начин самолетът да бъде изведен от тази обстановка.
Тук един от въпросите, за които не се приказва доста, е, че Министерството на защитата през годините е вложило значително средства в основаване на осведомителна среда, в която управлението на полетите има информация къде се намира всеки един аероплан, в какво положение се намира, дава опция и да се запише всичко това и всички диалози сред кулата и водачите. Не се знае дали това се е случило. Не е известно и дали тази информация е употребена в следствието на злополуката през 2021 година с МиГ-29. Не е ясно дали тази информация е налична и в този случай.
Появи се едно несъгласие сред от една страна, хора, които са външни за системата и някои от тях са политици, и въпреки това - хора, които са били или са в системата и са водачи. Имаше изявления на президента Плевнелиев и други лица, на което пък реагира настоящият президент - “Вие, като не сте се качвали в аероплан, за какво се обаждате? ”. Бих обяснил за какво се обаждаме - и аз от време на време давам мнения, без да съм вътре в системата сега и без да разполагам с цялостната информация.
Обаждаме се, тъй като няма доверие. Няма доверие в тази експертна общественост, тъй като видяхме по какъв начин работи тя в злополуката с МиГ-29. И тогава часове наред споделяха, че не се знае какво става. Според мен е било явно, че самолетът се е забил в морето. С такава скорост дали е море, дали е асфалт - разлика съвсем няма и е ясно какъв е бил изходът. И тогава отново започнахме да приказваме за подвиг, за всеотдайност в условия, които не го постановат. Условията не постановяваха да се претърпи такава загуба и след това тя да се изяснява с подвиг. И тогава казахме, че не може да разчетем черната кутия, изпратихме я в чужбина и то в Русия, знаем какви са връзките ни с Русия, която е производител на този аероплан. Минаха доста месеци, хората позабравиха случая, като се изключи най-близките, които в никакъв случай няма да не помнят. След това стартира някакво следствие, мина още време, следствието беше прекъснато, няма нищо. Няма отговорни, няма изяснени аргументи, отвън непосредствени аргументи. Причини, които са точно в тази по-обща среда на организация, подготовка и настройки, които допускат, дават опция на висшите военни да взимат нецелесъобразни решения. Решения, които не са съобразени с действителната подготовка и които са свързани със забележителен риск, който те не би трябвало да поемат.
В резултат на всичко това никой не носи отговорност. Това е огромният проблем и това виждаме хората в профил - виждаме по какъв начин информацията се дава на час по лъжичка, по какъв начин се бави, по какъв начин следствието излиза с някаква информация, само че такава, която нито ни дава опция да разберем кой е виновен, нито да извлечем уроците. Виждаме, че тази злополука потегля по същия модел, точно по тази причина доста хора не са съгласни нещата да не престават по този начин. Няма по какъв начин да казваш, че това са герои, да ги повишаваш в звание и в последна сметка да наподобява, че те са единствените, които са отговорни. В случая с Терзиев тъкмо натам наклониха изводите - че няма никой различен отговорен, без да се формулира по този метод. Тоест, кой е отговорен? Този, който е бил в самолета и е умрял? Това не е носене на отговорност.
Има опасения, че ще се стигне до същите неразбираемо изказани изводи и всичко ще си продължи постарому. Тоест - ние няма да извлечем тези уроци, които би трябвало да извлечем от една такава злополука.
Кой съгласно Вас е най-големият проблем към тази злополука?
За мен главният проблем е, че не се вършат заключения, че огромна част от експертната общественост - хората вътре, които са на командни позиции сега, бих отишъл и до висшия главнокомандващ (президентът, бел. ред.), споделят - политиците не се грижат за армията. Лентата може елементарно да се върне обратно - постоянно Военновъздушните сили са получавали лъвския къс от вложенията в защитата. Огромна част от бюджета на Министерството на защитата е употребен, с цел да може да се води тази скъпа подготовка. Този бюджет също пораства. Но с това говорене и с това отношение, което се насажда в обществото, няма по какъв начин да има виновни.
В последна сметка отговорността е вътре във Военновъздушни сили. Това са парите им, това са самолетите им, те би трябвало да намерят най-хубавия метод по какъв начин да приготвят водачите с взор в бъдещето и без вдишване на непотребни опасности. Военновъздушни сили би трябвало да носи отговорност за действителното положение в границите на тези запаси. Не може постоянно да се оправдават с външни фактори и по този метод да се освобождават от отговорност. “Ние сме супер специалисти, а неприятните политици са повода да загинат хора ” - това не е правилно, просто не е правилно. Още по-малко пък това ни дава опция да забележим по какъв начин могат да бъдат решени проблемите в бъдеще.
Бюджетът пораства, идват нови самолети. Самият факт, че ще дойдат нови самолети, няма да промени тази организационна просвета. Ако те не престават да приказват - “взехме тези самолети, обаче на нас ни трябват два, три пъти повече и по тази причина не сме подготвени ” - а чакам в огромна степен това да бъдат връзките от страна на Военновъздушни сили - няма по какъв начин да бъде решен този въпрос. Въведохме дълготрайно обмисляне на защитата в Министерство на защитата преди към 25 години. Тогава гледахме страни от НАТО, сътрудници ровиха информация и споделиха - ето вижте една Португалия, бойната ѝ авиация е от една ескадрила F-16, тъй че не си мислете, че страна като България може да си разреши нещо по-различно, и то да бъде квалифицирано по стандартите на НАТО.
Говоренето, че ни трябват не една, а четири или пет ескадрили - забравете го. Но не го не помнят. Тези хора, които би трябвало да носят отговорност, избират да търсят казуса отвън себе си и постоянно да изясняват проблемите с неща, които са отвън тях. Ще дойдат нови самолети за милиарди, тяхната употреба няма да е евтина, чакаме да налетят и доста часове, всеки час е пари. При актуалното състояние обаче, се притеснявам, че те ще продължат да изясняват неудачите с незадоволителния брой самолети, тъй като били смятали, че им би трябвало 3, 4 или 5 пъти повече. И тъй като никой не им ги е дал, само че и никой няма да им ги даде, те ще се изясняват, че тъй като никой не им е дал това, което те смятат за нужно, значи те не са отговорни.
Това е извънредно непрофесионално държание на висшето военно управление. Ако в действителност стигнем до същия край, както се разви и следствието на злополуката с МиГ-29, даже от този случай няма да бъдат извадени уроците и надлежно направени измененията във военната авиация.
А какви са уроците?
Трябва да се разбере, че България може да си разреши една ескадрила бойни самолети. Ние взехме 16, продължава да се приказва, че са доста малко, само че това са повече самолети, в сравнение с взеха Чехия, Унгария, Словакия. Защо мислим, че бихме могли да купим и експлоатираме по съответния метод повече самолети и да готвим надлежно повече водачи?
Трябва да се оразмери доста ясно и доста деликатно какъв брой ще са водачите, които ще летят. Трябваше още през 2019 година да стартира работа и към този момент да имаме стратегия по какъв начин ще става преходът от МиГ-29 към F-16 - напълно, в това число с носене на бойно дежурство и цялостна подготовка. Вместо това, слушам, че се готви нова социална поръчка за ремонт на още 6 мотора за МиГ-29, т.е. да дадем още към 20 милиона лв.. По мое време сключихме един контракт за 6 мотора, ремонтът е почти 20 милиона лв.. Подготвихме ремонт на още 6, в този момент се желае за още 6 мотора. Докога би трябвало да влагаме в този аероплан?
Вече се приказва, че до 2030 година би трябвало да летят самолетите МиГ-29. Защо? Това е запас - и финансов, и човешки запас. Много огромен. Налага ли се това? Ако още през 2019 година бяха създали програмата по какъв начин ще става преходът, може би нямаше да се постанова. А ние в този момент хем чакаме новите самолети, за които плащаме доста солидна сума, хем твърдим, че би трябвало да поддържаме МиГ-29. Не е открито решение на този проблем.
Тук не би трябвало да се упрекват политиците, тъй като подобен вид решение би трябвало да се приготви от експертната общественост и то не в пожелателен темперамент - “на нас ни би трябвало 3-4 пъти повече ”, а предвид на действителността. Трябва да го схванат и би трябвало да предложат най-хубавото решение при тази действителност - какъв брой водачи, кои са те, по какъв начин ще ги готвим, кой различен, с изключение на тези, които са в ескадрилата, лети на тези самолети и е настоящ водач. Много хора, които не са на длъжности в бойната авиация и от които не се чака във военни условия да се качат на самолета и да излетят, не престават да летят, харчи се скъп запас.
Всички тези проблеми би трябвало да намерят решението си във Военновъздушни сили. Трябва да се промени разбирането, да се размени с схващане “отговорността е наша ”. Това са самолетите, това са опциите на страната. Сега да вземем за пример ще даваме нови милиарди за зенитно-ракетни комплекси, които също са значими - би трябвало да има вложения и за Сухопътните войски, и за Военноморските сили, и за специфичните сили.
Реалността е такава - отговорност е на висшето военно управление да вземе решенията по какъв начин при тези ресурсни ограничавания да сътвори най-хубавата войска, най-хубавите качества и условия за подготовка, при които няма да сме очевидци на нови такива произшествия.
Защо не са го създали до момента - какво е Вашето пояснение?
Моето пояснение е в тези настройки вътре, измежду военнослужещите, които, за жалост, от време на време се подхранват и от настоящи политици с думи като “ние ще ви дадем повече, тези не дадоха, ние повече ще дадем ”.
Професионалното управление на армията би трябвало да излиза с решения, а не да излиза постоянно с тези от вида “на нас ни би трябвало повече ”. Този урок би трябвало да бъде теоретичен, надлежно културата би трябвало да бъде изменена в цялата войска, в частност във военната авиация, и да бъде направено най-хубавото, което може да бъде направено.
Обществото заделя доста огромен запас, прогнозата и за идната, и за по-следващата година е за над 2% от брутния вътрешен артикул. Професионалното управление би трябвало да потвърди, че прави най-хубавото в границите на този запас и надлежно, в случай че това не се случва, да се търси отговорност на тези, които не го вършат.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ