Проф. Ана Кочевa за ФрогНюз: В Северна Македония запяха като в хо...
Това сподели пред ФрогНюз проф. доктор Ана Кочева от Института за български език към Българската академия на науките (БАН), експерт по българска диалектология и лингвистична география.
Проф. Кочева, последните дни виждаме словесна престрелка от Северна Македония към България поради фотография сред президентите на двете страни, на която северномакедонското знаме не е налично. Политическата изразителност в Скопие също е извънредно антибългарската, това към този момент стана непрекъснат развой. На каква мисъл подухва всичко това?
И реториката, и политиката на Скопие през последните месеци, откогато се смени ръководството, праволинейно следва и ще продължи да следва правилото на търсенето на теле под вола. Независимо от това какво ще направи или няма да направи София, министър председателят и водач на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски няма да прекрати да държи разпален огъня на антибългарската изразителност, пък и на антибългарските дейности или бездействия там.
По-важното обаче е ние тук, изключително в предизборната акция, която следва, да не доливаме в допълнение гориво в този огън. Казвам го в този момент, а и постоянно съм предупреждавала в сходни случаи, тъй като някои от българските политически сили доста мощно се изкушават да се възползват от и без друго нелеките ни взаимоотношения с Република Северна Македония, с цел да прибавят някой различен % към резултата си. Не съм сигурна обаче, че това работи. Да не приказваме какъв брой контрапродуктивно е то в по-дългосрочен аспект. Най-важното е българската страна да има стабилно и най-много дейно, прагматично държание към югозападната ни съседка.
Силяновска-Давкова и Мицкоски в действителност са двете лица на една и съща монета. Да, като деполитизиран държавен глава, президентката на Република Северна Македония явно ще показва по-умерена, по-благовидна изразителност, както беше и в съответния случай при неофициалното ѝ посещаване в София. Затова пък министър председателят ще продължи да разяснява невъздържано, а и да работи, тъй като това е единственият метод да оправдае неналичието на прогрес във връзка с началото на преговорния развой на Република Северна Македония с Европейския съюз.
Прътът в колелото не е подложен от българска страна. Прътът го държи самият Мицкоски и неговото ВМРО-ДПМНЕ, което на процедура продължава остарялата политика на Груевски, чието същинско отроче в действителност е днешният му правоприемник. Нека да не забравяме, че преди дни Мицкоски смени състава на северномакедонския екип в смесената историческа комисия с България. Това беше едно от въпросните дейности, а другояче трети ден проправителствените медии отвъд границата не стопират да се занимават с това за какво е отсъствало македонското знаме по време на срещата сред президентите, комфортно забравяйки, че Силяновска беше в София на първо място на опера, т.е. на импровизирано посещаване. Всички в Скопие не престават този хоров рефрен, сходно на хоровото осъществяване от Набуко, което тя пристигна да слуша и да гледа у нас. Та, в Скопие хорово не престават да подвигат звук, да връчват ноти, да търсят пояснения там, където няма нищо за обяснение.
Не се ангажирам да разясня протоколните детайлности, по този въпрос има експерти и те към този момент се произнесоха, само че протичащото се удостоверява, че се търси под вола теле и това ще продължава.
Защо се случва това? Защо се прави?
Защото по този метод Мицкоски изяснява личното си изтощение да започва преговорния развой, тъй като в Северна Македония нищо не се трансформира в тази посока. У нас, а пък и освен у нас, политиците са влюбени в клишето “докато всичко не е контрактувано, нищо не е контрактувано ”. Обаче в съответния случай с Република Северна Македония всичко е контрактувано. Преговорната рамка е на масата от 2022 година, подписана е от всички заинтригувани страни и тази рамка би трябвало да се извършва.
Северна Македония едностранно отхвърля да го направи, оправдавайки се с това, че видите ли Скопие било ощетено. Щетите обаче си ги нанася самото Скопие и силите, които не са заинтригувани Република Северна Македония да скъса пъпните си върви със старите съдружници и господари.
Сега слушаме, че Мицкоски се кани при визитата си в Брюксел на 19 септември, да показа “Френско предложение плюс ” - т.е. някакъв проект да деблокира евроинтеграцията на Северна Македония. Мицкоски обаче се канеше да оспорва Преспанския контракт, да стартира процедура да възвърне името Македония - да не е Република Северна Македония, това му звучало позорно. Нищо от това не стана и не ми се има вяра нещо занапред да стане.
България няма да предоговаря изискванията по съглашението със Северна Македония, това го знаем към този момент публично. Както, прочее, знаем, че през миналите месеци Северна Македония беше предупреждавана неколкократно да си съблюдава договорите – и този с България, и Преспанското съглашение. Американският дипломат в Скопие това лято беше показала, че споразуменията към този момент са подписани и няма да има предоговаряне за изискванията по присъединението на Северна Македония към Европейския съюз.
Тази пиеса за по този начин наречените червени линии, за по този начин нареченото оскърбление, което изживява Северна Македония поради договорите и напъните на Мицкоски да се опълчи, да брани националната чест, ще продължи да се играе за вътрешна консумация и като оправдание на новата власт. Като споделих национална чест, несъзнателно се сетих за един закон, който е работил в Титова Македония - специфичен углавен закон от 1944 година, с който се основава ексклузивен съд. Това е невиждан за европейската правна история закон, тъй като неговата цел е да се осъдят “предателите на националното име ” - разбирайте тези, които имат българско съзнание. Но невиждани неща в Република Северна Македония продължава да се случват и до през днешния ден.
За този закон, както и за редица антибългарски исторически събития в днешна Северна Македония, мълчанието продължава. Както продължава упорството македонското общество да се държи встрани от обективния прочит на тези събития. Както не престават политико-олигархичните старания за връщането на страната в антиевропейска, просръбска и проруска орбита, без значение от противоположната изразителност. Да си спомним, че в сегашния кабинет на Мицкоски си имат вицепремиер сърбин. Това е Иван Стоилкович, за чието назначение от Белград изрекоха сърдечна признателност и му подсетиха да работи за положителното на сърбите в Северна Македония, само че и положителното на Сърбия. Това в случай че не е невиждан факт, по какъв начин иначе да го определим? Този Иван Стоилкович е същият човек, който беше споделил, че македонската страна няма бъдеще без Сърбия, в което мнозина в Скопие имат вяра. И това е същият човек, който постоянно посреща в Скопие съветските политици, които вървят на посещаване там, в това число посрещна и Сергей Лавров.
В подтекста на казаното дотук, ще повторя това, с което започнах - нищо ново под слънцето. Под “новото слънце “, за което се пее в националния химн на Република Северна Македония през днешния ден.
Има едни комплицирани за установяване кръгове - те може би назовават себе си свръхлиберални, които споделят, че това “упорство ”, по този начин го назовават те, твърдоглавие на България по отношение на Северна Македония би трябвало да се приключи, би трябвало да се завърши. Някои - към този момент с искрено комунистически, проруски настройки питат не е ли нашето твърдоглавие по отношение на Северна Македония сходно на упорството на Русия по отношение на Украйна. Има ли паралел?
Никакъв паралел. Никакъв паралел сред нашите връзки със Северна Македония и това, което се случва сред Русия и Украйна. Упорството в действителност се демонстрира не от българска страна, упорството се демонстрира с мотив и без мотив от северномакедонска страна. Ето в този момент от три дни ни занимават с нещо доста периферно и несъществено, само че на високо равнище - в това число и северномакедонският външния министър Тимчо Муцунски чака извинения от България по отношение на отсъствието на това прословуто знаме. В проправителствените македонски медии се изговориха хиляди приказки по този въпрос. Ще се търси с мотив и без мотив всичко, което в България се каже или не се каже във връзка с Северна Македония, само че там ще се разяснява с отрицателна конотация. Нищо няма да ме изненада, само че единственото нещо, за което в действителност приканвам, е да се овладеят българските политици, тъй като акцията стартира.
Да върна към този паралел - България-Северна Македония и Русия-Украйна. Това ли е в действителност главната разлика - от кое място идва самодейността за утежняване на връзките?
Отношенията ни с РСМ не са били съвършени, само че май започнахме да си спомняме с носталгия за времето на предишни македонски президенти, с които е имало надалеч по-прилични взаимоотношения. Тук изобщо не приказвам за Борис Трайковски, само че даже един Киро Глигоров, макар концепциите му за еквидистанции, изглеждаше надалеч по-умерен политик на фона на днешните.
Дали има паралели сред България-Северна Македония и Русия-Украйна - отново изрично ще повторя: няма нищо сходно, защото България и Македония в предишното, исторически - скърбя, че ще накърня нежния слух на тези, които приканват да гледаме единствено напред - са имали общо минало. Едно и също минало! Докато Украйна и Русия са били дружно в границите на тогавашния Съветски съюз, който структурно припомня на Титова Югославия. Извън това те са били два субекта, с два разнообразни езика - което в нашия съответен проблем също не е по този начин. Ние с днешната Република Северна Македония имаме общо минало до 1944 година. След това, познаваме добре известните исторически обстоятелства, свързани с метода, по който се образува днешната македонска еднаквост, днешната македонска нация, днешната публична езикова норма в Република Северна Македония. Мисля, че в случай че на някого му хрумне да направи сходни паралели, те биха били безусловно манипулативни и никога не биха обслужвали българския народен интерес, само че са във щета и на северномакедонския. Отделно от това, териториални искания България нито е проявявала, нито ще прояви към нито един от съседите си!
Виждате ли някакво решение, какъв е пътят? Казахте - гледане в бъдещето, само че това допустимо ли е с оглед фактологическата обстановка през днешния ден?
Северна Македония няма различен избор, в случай че в действителност откровено желае да стане член на Европейския съюз, от това да усъвършенства непрекъснато двустранните си връзки. Нямам поради единствено тези с България, само че и с Гърция, с Албания...
Няма различен път с изключение на прилични билатерални връзки при откровено предпочитание. Но аз се притеснявам, че такова предпочитание на процедура липсва, че тези политико-олигархични ползи в Скопие водят все към Белград. И все пак разгадавам и на обстоятелството, че тогава, когато я няма светлината на прожекторите, тогава, когато я няма северномакедонската публика, която непрекъснато би трябвало да бъде подгрявана с антибългарска изразителност, въпреки всичко някакъв разговор се води и той най-вероятно не е чак толкоз неприятен.
Видях прегръдките и целувките, с които се разделиха Силяновска и Радев, от една страна, и Силяновска и Йотова, от друга. А също по този начин прочетох, че въпросният външен министър Муцунски е участвал на неофициалния обяд и там било говорено за двустранни взаимоотношения, за културна дипломация, в това число и за кулоар номер 8. Доколко, несъмнено, тези планове от северномакедонска страна са били откровени, аз не мога да предсказвам, тъй като в това време се приказва доста по-плътно за кулоар номер 10, който ще свързва Скопие с Белград, само че въпреки всичко фактът, че сходни диалози се водят, значи, че не сме минирали напълно мостовете между тях и не би трябвало да бъде по този начин, тъй като за Република Северна Македония по-близка страна от България няма!
Илияна Маринкова
Проф. Кочева, последните дни виждаме словесна престрелка от Северна Македония към България поради фотография сред президентите на двете страни, на която северномакедонското знаме не е налично. Политическата изразителност в Скопие също е извънредно антибългарската, това към този момент стана непрекъснат развой. На каква мисъл подухва всичко това?
И реториката, и политиката на Скопие през последните месеци, откогато се смени ръководството, праволинейно следва и ще продължи да следва правилото на търсенето на теле под вола. Независимо от това какво ще направи или няма да направи София, министър председателят и водач на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски няма да прекрати да държи разпален огъня на антибългарската изразителност, пък и на антибългарските дейности или бездействия там.
По-важното обаче е ние тук, изключително в предизборната акция, която следва, да не доливаме в допълнение гориво в този огън. Казвам го в този момент, а и постоянно съм предупреждавала в сходни случаи, тъй като някои от българските политически сили доста мощно се изкушават да се възползват от и без друго нелеките ни взаимоотношения с Република Северна Македония, с цел да прибавят някой различен % към резултата си. Не съм сигурна обаче, че това работи. Да не приказваме какъв брой контрапродуктивно е то в по-дългосрочен аспект. Най-важното е българската страна да има стабилно и най-много дейно, прагматично държание към югозападната ни съседка.
Силяновска-Давкова и Мицкоски в действителност са двете лица на една и съща монета. Да, като деполитизиран държавен глава, президентката на Република Северна Македония явно ще показва по-умерена, по-благовидна изразителност, както беше и в съответния случай при неофициалното ѝ посещаване в София. Затова пък министър председателят ще продължи да разяснява невъздържано, а и да работи, тъй като това е единственият метод да оправдае неналичието на прогрес във връзка с началото на преговорния развой на Република Северна Македония с Европейския съюз.
Прътът в колелото не е подложен от българска страна. Прътът го държи самият Мицкоски и неговото ВМРО-ДПМНЕ, което на процедура продължава остарялата политика на Груевски, чието същинско отроче в действителност е днешният му правоприемник. Нека да не забравяме, че преди дни Мицкоски смени състава на северномакедонския екип в смесената историческа комисия с България. Това беше едно от въпросните дейности, а другояче трети ден проправителствените медии отвъд границата не стопират да се занимават с това за какво е отсъствало македонското знаме по време на срещата сред президентите, комфортно забравяйки, че Силяновска беше в София на първо място на опера, т.е. на импровизирано посещаване. Всички в Скопие не престават този хоров рефрен, сходно на хоровото осъществяване от Набуко, което тя пристигна да слуша и да гледа у нас. Та, в Скопие хорово не престават да подвигат звук, да връчват ноти, да търсят пояснения там, където няма нищо за обяснение.
Не се ангажирам да разясня протоколните детайлности, по този въпрос има експерти и те към този момент се произнесоха, само че протичащото се удостоверява, че се търси под вола теле и това ще продължава.
Защо се случва това? Защо се прави?
Защото по този метод Мицкоски изяснява личното си изтощение да започва преговорния развой, тъй като в Северна Македония нищо не се трансформира в тази посока. У нас, а пък и освен у нас, политиците са влюбени в клишето “докато всичко не е контрактувано, нищо не е контрактувано ”. Обаче в съответния случай с Република Северна Македония всичко е контрактувано. Преговорната рамка е на масата от 2022 година, подписана е от всички заинтригувани страни и тази рамка би трябвало да се извършва.
Северна Македония едностранно отхвърля да го направи, оправдавайки се с това, че видите ли Скопие било ощетено. Щетите обаче си ги нанася самото Скопие и силите, които не са заинтригувани Република Северна Македония да скъса пъпните си върви със старите съдружници и господари.
Сега слушаме, че Мицкоски се кани при визитата си в Брюксел на 19 септември, да показа “Френско предложение плюс ” - т.е. някакъв проект да деблокира евроинтеграцията на Северна Македония. Мицкоски обаче се канеше да оспорва Преспанския контракт, да стартира процедура да възвърне името Македония - да не е Република Северна Македония, това му звучало позорно. Нищо от това не стана и не ми се има вяра нещо занапред да стане.
България няма да предоговаря изискванията по съглашението със Северна Македония, това го знаем към този момент публично. Както, прочее, знаем, че през миналите месеци Северна Македония беше предупреждавана неколкократно да си съблюдава договорите – и този с България, и Преспанското съглашение. Американският дипломат в Скопие това лято беше показала, че споразуменията към този момент са подписани и няма да има предоговаряне за изискванията по присъединението на Северна Македония към Европейския съюз.
Тази пиеса за по този начин наречените червени линии, за по този начин нареченото оскърбление, което изживява Северна Македония поради договорите и напъните на Мицкоски да се опълчи, да брани националната чест, ще продължи да се играе за вътрешна консумация и като оправдание на новата власт. Като споделих национална чест, несъзнателно се сетих за един закон, който е работил в Титова Македония - специфичен углавен закон от 1944 година, с който се основава ексклузивен съд. Това е невиждан за европейската правна история закон, тъй като неговата цел е да се осъдят “предателите на националното име ” - разбирайте тези, които имат българско съзнание. Но невиждани неща в Република Северна Македония продължава да се случват и до през днешния ден.
За този закон, както и за редица антибългарски исторически събития в днешна Северна Македония, мълчанието продължава. Както продължава упорството македонското общество да се държи встрани от обективния прочит на тези събития. Както не престават политико-олигархичните старания за връщането на страната в антиевропейска, просръбска и проруска орбита, без значение от противоположната изразителност. Да си спомним, че в сегашния кабинет на Мицкоски си имат вицепремиер сърбин. Това е Иван Стоилкович, за чието назначение от Белград изрекоха сърдечна признателност и му подсетиха да работи за положителното на сърбите в Северна Македония, само че и положителното на Сърбия. Това в случай че не е невиждан факт, по какъв начин иначе да го определим? Този Иван Стоилкович е същият човек, който беше споделил, че македонската страна няма бъдеще без Сърбия, в което мнозина в Скопие имат вяра. И това е същият човек, който постоянно посреща в Скопие съветските политици, които вървят на посещаване там, в това число посрещна и Сергей Лавров.
В подтекста на казаното дотук, ще повторя това, с което започнах - нищо ново под слънцето. Под “новото слънце “, за което се пее в националния химн на Република Северна Македония през днешния ден.
Има едни комплицирани за установяване кръгове - те може би назовават себе си свръхлиберални, които споделят, че това “упорство ”, по този начин го назовават те, твърдоглавие на България по отношение на Северна Македония би трябвало да се приключи, би трябвало да се завърши. Някои - към този момент с искрено комунистически, проруски настройки питат не е ли нашето твърдоглавие по отношение на Северна Македония сходно на упорството на Русия по отношение на Украйна. Има ли паралел?
Никакъв паралел. Никакъв паралел сред нашите връзки със Северна Македония и това, което се случва сред Русия и Украйна. Упорството в действителност се демонстрира не от българска страна, упорството се демонстрира с мотив и без мотив от северномакедонска страна. Ето в този момент от три дни ни занимават с нещо доста периферно и несъществено, само че на високо равнище - в това число и северномакедонският външния министър Тимчо Муцунски чака извинения от България по отношение на отсъствието на това прословуто знаме. В проправителствените македонски медии се изговориха хиляди приказки по този въпрос. Ще се търси с мотив и без мотив всичко, което в България се каже или не се каже във връзка с Северна Македония, само че там ще се разяснява с отрицателна конотация. Нищо няма да ме изненада, само че единственото нещо, за което в действителност приканвам, е да се овладеят българските политици, тъй като акцията стартира.
Да върна към този паралел - България-Северна Македония и Русия-Украйна. Това ли е в действителност главната разлика - от кое място идва самодейността за утежняване на връзките?
Отношенията ни с РСМ не са били съвършени, само че май започнахме да си спомняме с носталгия за времето на предишни македонски президенти, с които е имало надалеч по-прилични взаимоотношения. Тук изобщо не приказвам за Борис Трайковски, само че даже един Киро Глигоров, макар концепциите му за еквидистанции, изглеждаше надалеч по-умерен политик на фона на днешните.
Дали има паралели сред България-Северна Македония и Русия-Украйна - отново изрично ще повторя: няма нищо сходно, защото България и Македония в предишното, исторически - скърбя, че ще накърня нежния слух на тези, които приканват да гледаме единствено напред - са имали общо минало. Едно и също минало! Докато Украйна и Русия са били дружно в границите на тогавашния Съветски съюз, който структурно припомня на Титова Югославия. Извън това те са били два субекта, с два разнообразни езика - което в нашия съответен проблем също не е по този начин. Ние с днешната Република Северна Македония имаме общо минало до 1944 година. След това, познаваме добре известните исторически обстоятелства, свързани с метода, по който се образува днешната македонска еднаквост, днешната македонска нация, днешната публична езикова норма в Република Северна Македония. Мисля, че в случай че на някого му хрумне да направи сходни паралели, те биха били безусловно манипулативни и никога не биха обслужвали българския народен интерес, само че са във щета и на северномакедонския. Отделно от това, териториални искания България нито е проявявала, нито ще прояви към нито един от съседите си!
Виждате ли някакво решение, какъв е пътят? Казахте - гледане в бъдещето, само че това допустимо ли е с оглед фактологическата обстановка през днешния ден?
Северна Македония няма различен избор, в случай че в действителност откровено желае да стане член на Европейския съюз, от това да усъвършенства непрекъснато двустранните си връзки. Нямам поради единствено тези с България, само че и с Гърция, с Албания...
Няма различен път с изключение на прилични билатерални връзки при откровено предпочитание. Но аз се притеснявам, че такова предпочитание на процедура липсва, че тези политико-олигархични ползи в Скопие водят все към Белград. И все пак разгадавам и на обстоятелството, че тогава, когато я няма светлината на прожекторите, тогава, когато я няма северномакедонската публика, която непрекъснато би трябвало да бъде подгрявана с антибългарска изразителност, въпреки всичко някакъв разговор се води и той най-вероятно не е чак толкоз неприятен.
Видях прегръдките и целувките, с които се разделиха Силяновска и Радев, от една страна, и Силяновска и Йотова, от друга. А също по този начин прочетох, че въпросният външен министър Муцунски е участвал на неофициалния обяд и там било говорено за двустранни взаимоотношения, за културна дипломация, в това число и за кулоар номер 8. Доколко, несъмнено, тези планове от северномакедонска страна са били откровени, аз не мога да предсказвам, тъй като в това време се приказва доста по-плътно за кулоар номер 10, който ще свързва Скопие с Белград, само че въпреки всичко фактът, че сходни диалози се водят, значи, че не сме минирали напълно мостовете между тях и не би трябвало да бъде по този начин, тъй като за Република Северна Македония по-близка страна от България няма!
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ