Георги Ганев за ФрогНюз: Предлагат умопомрачителни разходи в Бюдж...
Това сподели пред ФрогНюз икономистът Георги Ганев, програмен шеф " Икономически вероятности " в Център за демократични тактики в София и основен помощник в Стопанския факултет на Софийския университет.
Ето и цялото изявление:
Сумирайки мненията по, в мен остава усещането, че има една разходна част, която нараства доста - с 17,5 милиарда, като е заложено, че и приходната част ще бъде по-висока с 20 милиарда. Реалистично ли е това?
Не е изключително реалистично. Не съм по никакъв начин положително впечатлен от плана бюджета и то най-вече по линия на приходната страна. Заложени са изключителни доходи, за поредна година местим средствата по Плана за възобновяване и резистентност за идната година с очакване да дойдат. Планират също амнистии, чакат от тях в прихода да пристигна доста съществено повишаване от близо 5 милиарда лв..
Не мисля, че би трябвало един здрав, рационален бюджет да разчита на сходни неща, заради което считам, че разходната част е необикновено раздута. На какво съображение се подвигат разноските със 17,5 милиарда - не мога да схвана. Виждам къде считат да ги подвигат, само че не виждам основанията за толкоз голямо нарастване. Когато има проблем с финансирането на разноски, би трябвало да се режат разноски. Според мен, да вземем за пример, би трябвало незабавно да бъдат прекъснати всевъзможни дотации и да престане тази глезотия със дотациите за някои от най-големите богаташи в България, на които се субсидира електричеството. Виждам доста запаси, не считам, че това е рационален бюджет.
Казвате доста запаси, с изключение на тази разходна част, която е много надута, какви други запаси имате?
Не виждам аргументи да се залагат повече доходи. Така или другояче бюджетът за 2024 година за пръв път от доста време насам - и това беше очебийно от предложилите го и приелите го политически сили - беше плануван не безпределно консервативно, т.е. по този начин, че да бъде несъмнено, че приходната част ще бъде преизпълнена, беше плануван реалистично, което значи, че приходната страна е напрегната и може да не се извърши.
Както виждаме, упованието на Министерството на финансите е приходната част да не се извърши напълно. Основната причина е неидването на транша по ПВУ, само че и други аргументи като корпоративния налог за по-малко, в сравнение с е заложеното.
Беше ясно оповестено, че бюджетът е под напрежение, може да има и несъблюдение на приходната част. Но това един с напрежение плануван бюджет да скочи с 20 милиарда, това към този момент не е просто напъване, това са розови сънища.
Споменавайки налозите - в този план повдигането на прага по Данък добавена стойност отпада. Как коментирате?
Аз съм съперник на тази концепция. Вдигането на прага по Данък добавена стойност беше същински съществено облекчение за по-малките предприятия в България, по-малките бизнесмени, което те напълно ясно почувстваха и разчитаха на това, че заложеното ще се извършва още веднъж. Начинът, по който аз чета бюджета, е следният - по някаква причина са решили да създадат някакви големи разноски, умопомрачителни разноски и се чудят от кое място да изсмучат отвред сок от лимона, да изтупат чувала, с цел да може въпреки всичко да бъдат финансирани на 3%.
Спомняме си преди година и половина, че тогава служебната финансова министърка госпожа Велкова, беше споделила, че или би трябвало да се вдигнат налозите, или ще има 11,4 милиарда лева недостиг. Сега просто не споделят, че ще има огромен недостиг в бюджета, тъй като не могат да си овладеят разноските, а споделят, че ще дойдат едни пари, които аз не ги виждам по какъв начин ще дойдат.
Ще се одобри ли този бюджет съгласно Вас?
Аз персонално доста колебая, че в този му тип този бюджет ще бъде признат. Не виждам политическа мощ, която да поддържа това, което се предлага. Надявам се да не бъда неприятен оракул.
Говорейки за недостиг, ще надскочи ли 3%?
За 2025 година на касова основа заложеното е 3,3%. Това, с тези цифри, които виждаме сега, би трябвало да бъде сериозен мотив за терзания. Но в случай че въпросът е до съблюдаване на европейски правила, там се пресмята на по този начин наречената начислена основа, което е много по-различно. Последните години начислената основа постоянно идва доста изпод на касовата. Примерно, за 2023 година касовата беше тъкмо 3%, а пък начислената беше 2%.
Кога съгласно Вас е първият вероятен миг за въвеждане на еврото в България?
Няма по какъв начин да стане през 2025 година, няма по какъв начин да стане през лятото. За да въведем еврото през лятото на 2025 година, решението би трябвало да пристигна безусловно в този момент. Така че към този момент остава сюжетът за 1 януари 2026 година. Това решение би трябвало да бъде захранено от конвергентни отчети, които България споделя, че ще изиска сега, в който извърши без подозрение критериите - т.е. ще извърши инфлационния аршин, който е последното останало неизпълнено условие за участие.
Европейската комисия от дълго време е поела ангажимент да изготви подобен отчет за България бързо, Европейската централна банка също. В случая обстановката е такава, че по-меродавният отчет е този на Европейската комисия, тъй като тя е институцията, която дава рекомендация на Европейския съвет какво да реши по въпроса. Европейската централна банка не дава такава рекомендация. Изобщо Европейската централна банка служи единствено за информация.
Това е значимо, тъй като юни месец - за пръв път в историята, имаше друга оценка на Европейска комисия и на Европейска централна банка за това каква е числовата стойност на инфлационния аршин. Това се случи за пръв път въобще в историята от над 20 конвергентни отчета, писани до момента. Затова наблягам, че меродавно е мнението на Европейска комисия - тя е институцията, която дава рекомендацията, не Европейската централна банка.
Когато излезе този отчет, все още на неговото писане ще се преценят и останалите критерии, което включва критерия за бюджетен баланс, където са тези 3% на начислена база, като се взимат последните налични годишни данни - за календарни години. Към момента на писането на този отчет, в случай че той се написа през февруари-март 2025 година, последните налични годишни календарни данни ще бъдат за 2023 година.
Има едно нещо, засукано казано в европейското законодателство, че би трябвало да има тренд към осъществяване, т.е. да има резистентност на осъществяването на критериите. Ако някой реши да направи проблем, че да, България 2023 година извършва, само че 2024 година се утежнява, а 2025 година се чака да е още по-зле, т.е. - трендът не е позитивен, то това ще е решение да не бъдем признати в еврозоната не толкоз поради сериозен мотив, колкото ще покаже отвращение да се одобри България. Ако има такова отвращение, както добре знаем от Шенген, каквото и да създадем, нищо няма да се промени. Може да изпълняваме всичко, може всички да се споделят, че всичко изпълняваме, няма никакво значение. Ако не желаят да ни приема, няма да ни одобряват.
Да не приказваме, че формалното условие по европейското законодателство за осъществяване на критерия за бюджетен недостиг до 3%, в действителност не е за бюджетен недостиг до 3%. Критерият е страната-членка на Европейски съюз да няма отворена процедура по свръхдефицит. Тоест освен би трябвало да се откри, че в България има над 3%, а и да е почнала процедура, а би трябвало да мине време сред определяне и старт на процедурата. Ако си представим някакъв черен сюжет, който разказвам чисто теоретично, и за 2024 година се окаже, че на начислена база сме на 3,2-3,3% недостиг, а това ще се ознае, когато излязат числата за начислена база, те излизат 3-4 месеца след края на съответния интервал, т.е. март-април, след което би трябвало тези цифри да захранят решение на Европейска комисия да отвори за България процедура по свръхдефицит. Чак тогава България към този момент няма да е в осъществяване на критерия, не преди този момент. Така че даже 2024 година да има повече от 3% недостиг, което аз безусловно не чакам - Министерството на финансите е споделило, че се върви към осъществяване за 2024 година на този аршин, ще е нужна най-малко половин година, с цел да изпадне България в несъблюдение на този аршин, при този необикновен и предполагаем сюжет.
Остава само да ни спрат, като се каже, че наклонността е към по-лоши дефицити в бъдещите години. Всъщност наклонността няма да е такава даже в тази тригодишна прогноза към края на трите години. Да, 2026 година наподобява зле, само че бюджетното салдо за 2027 и 2028 година на касова основа е безусловно в критерия. В средносрочната прогноза за 2024 година се чака минус 3,3% при стратегия на 3%. Не знам за какво има такова песимистично очакване, само че финансовият министър може да желае да посплаши малко нещата. За 2025 година се чака 3% недостиг, само че казахме, че това е въз основа на едни розови сънища за приходната част с извънредно надути пера по разходната. За 2026 година може да се чака минус 3,6%, само че за 2027 и 2028 година, даже в тази рамка, е минус 2,1%-2,4%. Тоест никой не може да каже, че даже в средносрочен проект има някаква наклонност към стабилно несъблюдение на бюджетния баланс, на критерия за него. Но в случай че някой реши да се заяжда по тая линия, може.
Интервю на Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Сумирайки мненията по, в мен остава усещането, че има една разходна част, която нараства доста - с 17,5 милиарда, като е заложено, че и приходната част ще бъде по-висока с 20 милиарда. Реалистично ли е това?
Не е изключително реалистично. Не съм по никакъв начин положително впечатлен от плана бюджета и то най-вече по линия на приходната страна. Заложени са изключителни доходи, за поредна година местим средствата по Плана за възобновяване и резистентност за идната година с очакване да дойдат. Планират също амнистии, чакат от тях в прихода да пристигна доста съществено повишаване от близо 5 милиарда лв..
Не мисля, че би трябвало един здрав, рационален бюджет да разчита на сходни неща, заради което считам, че разходната част е необикновено раздута. На какво съображение се подвигат разноските със 17,5 милиарда - не мога да схвана. Виждам къде считат да ги подвигат, само че не виждам основанията за толкоз голямо нарастване. Когато има проблем с финансирането на разноски, би трябвало да се режат разноски. Според мен, да вземем за пример, би трябвало незабавно да бъдат прекъснати всевъзможни дотации и да престане тази глезотия със дотациите за някои от най-големите богаташи в България, на които се субсидира електричеството. Виждам доста запаси, не считам, че това е рационален бюджет.
Казвате доста запаси, с изключение на тази разходна част, която е много надута, какви други запаси имате?
Не виждам аргументи да се залагат повече доходи. Така или другояче бюджетът за 2024 година за пръв път от доста време насам - и това беше очебийно от предложилите го и приелите го политически сили - беше плануван не безпределно консервативно, т.е. по този начин, че да бъде несъмнено, че приходната част ще бъде преизпълнена, беше плануван реалистично, което значи, че приходната страна е напрегната и може да не се извърши.
Както виждаме, упованието на Министерството на финансите е приходната част да не се извърши напълно. Основната причина е неидването на транша по ПВУ, само че и други аргументи като корпоративния налог за по-малко, в сравнение с е заложеното.
Беше ясно оповестено, че бюджетът е под напрежение, може да има и несъблюдение на приходната част. Но това един с напрежение плануван бюджет да скочи с 20 милиарда, това към този момент не е просто напъване, това са розови сънища.
Споменавайки налозите - в този план повдигането на прага по Данък добавена стойност отпада. Как коментирате?
Аз съм съперник на тази концепция. Вдигането на прага по Данък добавена стойност беше същински съществено облекчение за по-малките предприятия в България, по-малките бизнесмени, което те напълно ясно почувстваха и разчитаха на това, че заложеното ще се извършва още веднъж. Начинът, по който аз чета бюджета, е следният - по някаква причина са решили да създадат някакви големи разноски, умопомрачителни разноски и се чудят от кое място да изсмучат отвред сок от лимона, да изтупат чувала, с цел да може въпреки всичко да бъдат финансирани на 3%.
Спомняме си преди година и половина, че тогава служебната финансова министърка госпожа Велкова, беше споделила, че или би трябвало да се вдигнат налозите, или ще има 11,4 милиарда лева недостиг. Сега просто не споделят, че ще има огромен недостиг в бюджета, тъй като не могат да си овладеят разноските, а споделят, че ще дойдат едни пари, които аз не ги виждам по какъв начин ще дойдат.
Ще се одобри ли този бюджет съгласно Вас?
Аз персонално доста колебая, че в този му тип този бюджет ще бъде признат. Не виждам политическа мощ, която да поддържа това, което се предлага. Надявам се да не бъда неприятен оракул.
Говорейки за недостиг, ще надскочи ли 3%?
За 2025 година на касова основа заложеното е 3,3%. Това, с тези цифри, които виждаме сега, би трябвало да бъде сериозен мотив за терзания. Но в случай че въпросът е до съблюдаване на европейски правила, там се пресмята на по този начин наречената начислена основа, което е много по-различно. Последните години начислената основа постоянно идва доста изпод на касовата. Примерно, за 2023 година касовата беше тъкмо 3%, а пък начислената беше 2%.
Кога съгласно Вас е първият вероятен миг за въвеждане на еврото в България?
Няма по какъв начин да стане през 2025 година, няма по какъв начин да стане през лятото. За да въведем еврото през лятото на 2025 година, решението би трябвало да пристигна безусловно в този момент. Така че към този момент остава сюжетът за 1 януари 2026 година. Това решение би трябвало да бъде захранено от конвергентни отчети, които България споделя, че ще изиска сега, в който извърши без подозрение критериите - т.е. ще извърши инфлационния аршин, който е последното останало неизпълнено условие за участие.
Европейската комисия от дълго време е поела ангажимент да изготви подобен отчет за България бързо, Европейската централна банка също. В случая обстановката е такава, че по-меродавният отчет е този на Европейската комисия, тъй като тя е институцията, която дава рекомендация на Европейския съвет какво да реши по въпроса. Европейската централна банка не дава такава рекомендация. Изобщо Европейската централна банка служи единствено за информация.
Това е значимо, тъй като юни месец - за пръв път в историята, имаше друга оценка на Европейска комисия и на Европейска централна банка за това каква е числовата стойност на инфлационния аршин. Това се случи за пръв път въобще в историята от над 20 конвергентни отчета, писани до момента. Затова наблягам, че меродавно е мнението на Европейска комисия - тя е институцията, която дава рекомендацията, не Европейската централна банка.
Когато излезе този отчет, все още на неговото писане ще се преценят и останалите критерии, което включва критерия за бюджетен баланс, където са тези 3% на начислена база, като се взимат последните налични годишни данни - за календарни години. Към момента на писането на този отчет, в случай че той се написа през февруари-март 2025 година, последните налични годишни календарни данни ще бъдат за 2023 година.
Има едно нещо, засукано казано в европейското законодателство, че би трябвало да има тренд към осъществяване, т.е. да има резистентност на осъществяването на критериите. Ако някой реши да направи проблем, че да, България 2023 година извършва, само че 2024 година се утежнява, а 2025 година се чака да е още по-зле, т.е. - трендът не е позитивен, то това ще е решение да не бъдем признати в еврозоната не толкоз поради сериозен мотив, колкото ще покаже отвращение да се одобри България. Ако има такова отвращение, както добре знаем от Шенген, каквото и да създадем, нищо няма да се промени. Може да изпълняваме всичко, може всички да се споделят, че всичко изпълняваме, няма никакво значение. Ако не желаят да ни приема, няма да ни одобряват.
Да не приказваме, че формалното условие по европейското законодателство за осъществяване на критерия за бюджетен недостиг до 3%, в действителност не е за бюджетен недостиг до 3%. Критерият е страната-членка на Европейски съюз да няма отворена процедура по свръхдефицит. Тоест освен би трябвало да се откри, че в България има над 3%, а и да е почнала процедура, а би трябвало да мине време сред определяне и старт на процедурата. Ако си представим някакъв черен сюжет, който разказвам чисто теоретично, и за 2024 година се окаже, че на начислена база сме на 3,2-3,3% недостиг, а това ще се ознае, когато излязат числата за начислена база, те излизат 3-4 месеца след края на съответния интервал, т.е. март-април, след което би трябвало тези цифри да захранят решение на Европейска комисия да отвори за България процедура по свръхдефицит. Чак тогава България към този момент няма да е в осъществяване на критерия, не преди този момент. Така че даже 2024 година да има повече от 3% недостиг, което аз безусловно не чакам - Министерството на финансите е споделило, че се върви към осъществяване за 2024 година на този аршин, ще е нужна най-малко половин година, с цел да изпадне България в несъблюдение на този аршин, при този необикновен и предполагаем сюжет.
Остава само да ни спрат, като се каже, че наклонността е към по-лоши дефицити в бъдещите години. Всъщност наклонността няма да е такава даже в тази тригодишна прогноза към края на трите години. Да, 2026 година наподобява зле, само че бюджетното салдо за 2027 и 2028 година на касова основа е безусловно в критерия. В средносрочната прогноза за 2024 година се чака минус 3,3% при стратегия на 3%. Не знам за какво има такова песимистично очакване, само че финансовият министър може да желае да посплаши малко нещата. За 2025 година се чака 3% недостиг, само че казахме, че това е въз основа на едни розови сънища за приходната част с извънредно надути пера по разходната. За 2026 година може да се чака минус 3,6%, само че за 2027 и 2028 година, даже в тази рамка, е минус 2,1%-2,4%. Тоест никой не може да каже, че даже в средносрочен проект има някаква наклонност към стабилно несъблюдение на бюджетния баланс, на критерия за него. Но в случай че някой реши да се заяжда по тая линия, може.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ