Президентът Румен Радев откри дискусия на тема Оттук накъде със

Президентът Румен Радев откри полемика на тематика " Оттук накъде със правосъдната власт? ", която се организира в Централния боен клуб.

В словото на Радев се открои остра критика на измененията в Конституцията.

Апелирам към всички вас, както и виновните държавни институции, въз основата на немалкото информация за тези случаи да се подхващат безапелационни дейности против политическото и олигархичното въздействие върху правосъдната система, сподели при започване на изявлението си президентът.

По думите му новосформираният парламент и държавно управление би трябвало да одобряват доста съществено тази задача, както и идните кадрови назначения в правосъдната власт.

Според Радев конституционната процедура разрушава доверието в правосъдната система.

" Проблемите на правораздаването не престават да интересуват живо българското общество и непознатите вложители. Всички видяхме какви конституционни промени се одобриха. Смяната на националния празник и отнемането на пълномощията на президента за служебния кабинет бяха по-важни за реформаторите на Конституцията, в сравнение с това в действителност да се направи качествена промяна. Всичко това отблъсна хората от тематиката. Нека да споменем единствено двете схеми на Мартин Божанов и " Осемте джуджета ". Съставиха се парламентарни комисии, само че нищо не се случи. Това е една брутална безотговорност, която компрометира самата концепция за правораздаване. Трябва да осветлим изцяло тези случаи и тези хора, които седят зад тях, тъй като в противоположен случай нищо няма да се промени и реформира. Трябват безапелационни дейности против политическия и олигархичния напън върху правосъдната система. Парламентът и новото държавно управление би трябвало да се захванат с тази доста значима задача. Другата значима задача е бавното правораздаване. Ако правосъдната система продължи да бъде подлагана на нелигитмни дейности, бавното правораздаване няма по какъв начин да се проемни ", безапелационен бе президентът. 

" Всички се концентрират върху лицето на основния прокурор. Първата причина е, че прокуратурата се намесва в политическия живот. Тя има голям боеприпас за въздействия - СРС-та, които се пускат към определени медии и уеб сайтове, задържането на хора с години, които след това не биват наказани, и всички обвинявания пропадат, само че след това страната е наказана в Страсбург за милиони. Кадровите назначения в прокуратурата също пречат. Предишното постоянно държавно управление се образува на база сделка за промяната на основния прокурор. Сегашното държавно управление също беше обвързано със закон, който да не разреши избора на основен прокурор. Крайно време е да се постави завършек на тази особеност. Другата причина за този непрекъснат интерес към прокуратурата е нейната съществена функционалност - да съблюдава за спазването на закона. За последните 30 години няма нито едно дейно следствие и наказване за закононарушения по високите етажи на властта. Няма нито един наказан от високите етажи на властта, само че в това време се регистрират 95% наказани по другите каузи. Това демонстрира един двоен стандарт при раздаването на правораздаване, който също оказва отрицателно въздействие върху правосъдната система ", сподели още президентът.

Той означи, че когато не се води дейно следствие, тогава и размерът на наказванията е от второстепенно значение. Тук е ролята на държавното управление и на Народното събрание да поддържат изключително високо внимание по отношение на промени в наказателните закони. Трябва да се подсети на Народното събрание и какви са тежките последствия от несъблюдение на базови пълномощията, добави Радев.

" Бездействията на Народното събрание във връзка с назначенията в правосъдната власт имат съществени последствия. Отдавна е належащо и наложително Народното събрание и правосъдната власт да пристъпят към обмяна на персоналния състав за Висшия правосъден съвет. Трудността за реализиране на квалифицирано болшинство в Народното събрание не може да бъде опрощение за безучастие ", отсече Румен Радев.

" Процесът на промени в правосъдната система следва да бъде удължен, само че би трябвало да се избягат всички остарели порочни модели ", прикани президентът. Той настоя правосъдната система да бъде свободна от всевъзможни политически въздействия.

Радев засегна още и конституционните промени. С отнемането на пълномощията на президента се отхвърли да се инициира парламентарен спор, с цел да има резистентност за правосъдната промяна и смяната на Конституцията. Междукоалиционните сделки в сглобката бяха по-важни от това да се подсигурява времева рамка в Народното събрание, а конституционната процедура бе пришпорена, която олекна в очите на българските жители, уточни Радев.

В полемиката се включи и ръководителят на Народното събрание Наталия Киселова. Участват известни адвокати като проф. Огнян Герджиков, дългогодишни народни представители като Георги Пирински и други

Организатор на полемиката е Българският институт за правни начинания. Поканени за присъединяване са и народни представители, представители на правосъдната власт, на професионални организации на магистрати, на академичната общественост и на гражданския бранш.

В залата са още Йонко Грозев, Нели Куцкова, Атанас Славов, Пенчо Пенев, Лена Бориславова, Янаки Стоилов, Радомир Чолаков, Крум Зарков, Зинаида Златанова, Даниела Доковска, Румен Янков, Велислав Величков, съдии, прокурори, представители на НПО-та.

Събитието дава платформа за открит спор по отношение на бъдещите стъпки за реформиране на правосъдната система и гарантирането на нейната самостоятелност. Във време на необятни публични упования за правосъдна промяна този конгрес ще даде опция на специалисти и институции да обсъдят освен актуалното положение на правосъдната власт, само че и съответни стъпки за нейното възстановяване.

Очаква се срещата да повдигне ключови въпроси за ролята на прокуратурата, независимостта на правосъдната система и отговорността на магистратите, както и за вероятните законодателни промени, които биха подобрили правосъдната система. Форумът се организира в подтекста на възходящия публичен напън за бистрота и отчетност в правосъдната система и идва в миг, когато правосъдната промяна още веднъж е във фокуса на политическия дневен ред.

Дискусията на 4 февруари ще бъде показателна за посоката на правосъдната промяна в България. Остава да забележим дали този спор ще докара до действителни оферти и задължения от страна на институциите, или ще остане следващ опит за слагане на тематиката в дневния ред без съответни дейности.

Очаквайте детайлности