Филип Кирилов за ФрогНюз: Елате да залесяваме! Без път, ток и инт...
Това сподели пред ФрогНюз Филип Кирилов, специалист по водосбор и изворни зони.
В идната събота – 29 март 2025 година, Сдружение “Тринога ” и Балканската Пермакултурна Организация, част от които е Кирилов, провеждат и приканват точно за това – за залесяване , тъй че да се погрижим за себе си, водата си, да предотвратим големи наводнения.
Кирилов е част от организацията на залесяване, което към този момент става обичайно за региона на свогенското село Желен, където живее самият той, откакто напуща София. На 29 март залесяването ще е над Гара Бов, по река Трескавец.
Сборният пункт за доброволците е площадът зад Гара Бов, часът е 10:30 в идната събота. Повече информация по какъв начин да се включите –
Очакват ни от ден на ден наводнения, от ден на ден суша и от ден на ден водни режими, безапелационен е специалистът.
Начинът да спрем всичко това е да се грижим за водосборите – в това число и доста значимо посредством залесяване.
“При проливен дъжд дали тези тонове вода ще попият в почвата и тогава изворите и хората ще имат цяло лято вода, или ще се сурнат надолу и ще отнесат къщите – това зависи от положението на водосбора. Това важи за всяка една река, освен за Трескавец ”, уточни Кирилов.
За самодейността и за какво да се включим
“Инициативата по залесяването се организира за трета поредна година. Дали един извор ще има вода или няма да има вода, зависи от разнообразни фактори, които са свързани с размера на водосбора – в случай че цялата дъждовна и снежна вода е паднала, попила е, стекла се е, пречистена е от растенията, то по подземни пътища тя излиза на повърхността. Самият извор зависи преди всичко, от неговия водосбор, по-късно от растителната завивка и на трето място – от качеството и свойствата на почвите. Тук точно излиза казусът, че в самите водосбори хората не се грижат за растителната завивка, както и за качеството на почвата. Тези неща са свързани - почва, извори, растения, това е като един триъгълник, в който всяко зависи от другите ”, изясни той.
“Трябва да се грижим за изворните зони, за водосборите, от чието положение зависи дебита на изворите. В момента всеобщо и навсякъде изворите изчезват – или понижават дебита, или пропадат в дълбочина. Където преди е било извор, би трябвало да се копае подземен, с цел да се доближи до вода ”.
Как да се грижим за водосборите?
“Всеки водосбор може да се откри. Колко вода има – това зависи от съответния водосбор, климата и така нататък Ако в този водосбор, най-малко 30% от площта е покрита с високи дървета, когато падне дъжд и сняг, той я задържа и зарежда изворите. Ако по-малко от 30% са покрити с високи дървета, когато падне дъжд и сняг, тази вода няма да попие, а ще продължи надолу и ще провокира всевъзможни проблеми като наводнения, когато вали, и суша, когато не вали ”, сподели той.
Речните корита в България – възвръща ли се е растителността от сеч?
“В България речните корита се третират просто като дърводобивни площи ”, безапелационен е Филип Кирилов. “Там горските доста рядко към този момент маркират дърветата – просто пускат едни хора и споделят какъв брой кубика дървесина имат право да изкарат от даденото място. Идват хора, които нито са учили за това, нито схващат нещо, също така по какъв начин да повалят дървета и да ги измъкват, и изнасят съответните кубици – дали са съответните, дали са повече, да не влизаме в детайлности. Лесничеите, в своето обучение, също не учат тези неща ”.
А по какъв начин стои въпросът исторически?
“Активното лесовъдство стартира при цар Фердинанд – по отношението на залесяването на терени, ботаниката, парковете, които е оставил, той има извънреден принос. Тогава обезлесените площи са се възстановявали. По време на турското иго не е имало закони за дърводобива, популацията е можело да изсече колкото дървесина му би трябвало във всеки един миг. Ако гледаме фотоси от Своге при започване на века, планината е гола – няма съвсем никакви дървета. Дърветата се появяват по царско време, този развой продължава и по време на руския режим, единствено че са заменени типовете дървета с много по-неподходящи. Има публикации от началото на болшевизма за “братския бор от Русия ”, “империалистическата акация ” – те одухотворяват растенията и им придават качества според от страната, от която произлизат, придават им позитивен или негативен заряд, което не е издържано научно. И въпреки всичко – по-добре, че те са насадили бор, в сравнение с да не бяха насадили нищо ”, сподели Кирилов.
“В момента борът изниква и природата сама го сменя. Борът не е пригоден за тук – насекомите го унищожават, снеговете го смачкват, ледоломите го чупят. Ако този бор се остави на природата, той би се трансформирал в органична материя, би наторил мястото, а широколистната ендемична, локална за мястото растителност, би победила. Чисто еволюционно, на цялата планета е имало единствено иглолистни растения, по-късно широколистните изместват иглолистните във високите елементи, тъй като са еволюционно по-приспособени. В момента у нас борът изниква, а природата го подменя, като изниква широколистното. И тъкмо това би станало, в случай че не се случи един различен фактор – ледоломът от 6 януари 2021 година ”.
Защо у нас горите не са напълно гори?
“По време на ледолома от 6 януари 2021 година имаше леплив сняг, който се трансформира в лед, а дърветата се чупеха като бомби на Нова година. Когато едно дърво с диаметър от 20-30-40 см внезапно се счупи, то звучи като пукот. Дърветата не устояха тежестта на този лед и се счупиха, тъй като не са приспособени и тъй като не са спазени обикновени правила – в самата лесничейска специалност се пропуща едно много-много значимо екологично предписание: че гора значи биоразнообразие и етажност ”, изясни специалистът.
“За да наречеш едно насаждение гора, то би трябвало от една страна, да има биоразнообразие – да има разнообразни типове дървета, и въпреки това, да има етажност – да има по-ниски шубраци, по-високи шубраци, по-ниски дървета и по-високи дървета. Работим с Френския народен институт за агрономически проучвания в Париж – те назовават тези насаждения “ниви с дървета ”. Това е бор, където има един етаж – етажът на бора, и един тип – типът на бора. Бидейки толкоз начесто, резултатът е, че състезавайки се едно с друго, дърветата изникват право нагоре и по-късно са подобаващи за дървен материал. Тоест концепцията е била да се експлоатират интензивно – да садим ниви с борове и да “берем ” боровете, с цел да получаваме дървен материал. Това обаче не е гора ”, безапелационен е той.
“Проблемът в България е този: съвсем всеки горски ще каже - “те горите ”, “те са от ден на ден ”, “България има толкоз доста гори ”, “виж статистиките ”, “ние сме преди всичко по гори ”, а това не е по този начин. Минава един аероплан или се гледа на спътник – щом има нещо зелено, значи е гора. А какъв брой са дебели дърветата, дали са ниски или високи, оказват помощ ли на водата да попива и да зарежда изворите, или оставят водата да слезе надолу и да се редуват суши, порои и наводнения – това не се взима поради всеобщо ”.
Организациите, с които работи специалистът, са търсили поддръжка. Резултатът обаче – изсечени изключителни дървесни типове
“Многократно сме опитвали да работим с институциите – още от 2005 година. Борили сме се да не отсекат гигантските секвои, имаше ботанически паркове в Желен – един в Широка запад, втори при река Трескавец край Бов, където имаше изключителни типове дървета – хималайски кедри, всяко дърво беше с табелка, имаше редица великански секвои, които бяха над 1,5-2 метра в диаметър всяка. Това бяха изключителни забележителности ”, описа той.
“Искахме всичко това да се трансформира в туристическа забележителност, тези дървета да бъдат опазени. За страдание обаче, те бяха добити като най-обикновена дървесина , под претекст, че ще се разболеят, в случай че ги оставят. Това са неуместни изказвания ”.
“Обърнахме се към Министерството на околната среда и водите, към Народното събрание, към Община Своге, към горското. Нямаше реакция. Село Желен, а и всички обитаеми места в Община Своге, няма един язовир, който да го зарежда с вода. Тук са голям брой дребни изворчета, всяко изворче зарежда една-две махали, едно населено място. Няма един централизиран източник на вода. Огромната част от тези извори даже не са заведени в Басейнова дирекция. Те са противозаконни. Когато желаеме да ги опазим, отговорът, който получаваме от институциите, е, че изворът е противозаконен, тъй като няма документи. Другото, което ни споделят, е - това е дърводобивна повърхност ”.
Да се върнем към ледолома от 6 януари 2021 година – за какво той промени всичко?
“Проблемът е, че ледоломът на 6 януари 2021 година се употребява като предлог за рязане до гола сеч . Преди 2021 година тук се режеше брутално, само че дърветата се разреждаха. Сега всеки гражданин на Своге, като се огледа към себе си в Балкана, може да види, че стартират да се появяват петна, които са изсечени до голо. Точно такива петна има и в Странджа, и в Родопите – дървесината се добива по този метод и там. Това също е в прорез и се стигна до смъртните случаи в Община Царево през 2023 година. Тогава пороят се усили дотам, паднаха големи превалявания за 24 часа. И сега това ни чака. Чакат ни интервали на суши и рискови превалявания. Това е климатът, към който се движим ” изясни Филип Кирилов.
Наводнения, суши, липса на вода – това заплахите, които ни предстоят
“Вече се срещаме с първите рискове ”, безапелационен е специалистът.
И дава образец от личния си опит:
“В село Желен има режим на водата през януари и февруари месец – това в никакъв случай не е било. В момента подземните води, изворите, подпочвените водосбори са извънредно празни. Това беше една доста суха зима, а също така, когато пада дъжд, този дъжд се стича надолу, вместо да зарежда подпочвените води . Знам го, тъй като следя на терен – когато има задоволително сняг и дъжд, има избрани места, където водата стартира да избива. Това значи, че подземните води са заредени. В момента това не се е случило. Въпреки че би трябвало да сме в най-влажния миг от година – март месец, сега е изсъхнало ”.
“Това е един циничен кръг – колкото по-малко растителност има, толкоз повече е изпарението. Говорим за високи дървета – колкото по-висока е една сянка, толкоз повече тя охлажда. Ако имаме даже единствено 30% високи дървета на един терен, даже изпод да е пасбище или пък е засадено жито или овес, този терен ще зарежда вода. Когато държат падне, тази вода ще се попива и ще влиза долу, ще зарежда. Когато махнем високите дървета, нямаме това изстудяване през лятото и се губи почвената мокрота. Има си коефициент на почвената мокрота, който през предишното лято доближи рискови стойности в България. Веднъж пресъхнала, почвата към този момент не може да одобри вода. Особено през лятото – горещата почва не поема леден дъжд. Топла вода в хладна почва – това е допустимо, нормално обаче е другият вид – топла почва и студена вода, която не може да пробие във вътрешността, тъй като почвата се стиска. Майката земя е като една изнасилена жена, която е пресъхнала и няма никакво предпочитание за оплождане, тъй като злоупотребява с нея постоянно ”.
Проблемът съгласно него е на национално равнище. И сами виждаме – ставаме очевидци на режими на водата из цялата страна в доста региони. Това ли ни следва поради зле стопанисваните водни корита?
“Точно това ни следва. Докато не променим тези неща, ще става все по-зле. Т рябва особено отношение, по тази причина вършим тези залесявания. Обективно видяно, немалка част от фиданките, които садим, не се хващат. Опитваме, вървим, поливаме ги през лятото, само че при тези рискови горещини и суши е мъчно. Например при последните залесявания, които организирахме – напролет и есента на 2024 година – имахме към 70% прихващане, което е рекордна позитивна стойност ”, сподели Кирилов.
Кадър от залесяването на 10 декември 2024 г.
“За нас първи приоритет са терените към изворите и водосборите. Специално за тази пролет ни предложиха терен, покрай река Трескавец, което още веднъж предотвратява пороя. Водосборът на река Трескавец е голям. В момента може да чакаме рискови превалявания от до 1000 мм за 24 часа – това значи 1 звук вода на квадратен метър. Може доста елементарно да разчертаем какъв брой е полигонът на река Трескавец, който събира водосбора, и да изчислим какъв брой хиляди, милиони тонове вода ще се излеят върху гара Бов, в случай че се получи подобен дъжд. Дали тези тонове вода ще попият в почвата и тогава изворите и хората ще имат цяло лято вода, или ще се сурнат надолу и ще отнесат къщите – това зависи от положението на водосбора. Това важи за всяка една река, освен за Трескавец ”, безапелационен е той.
Връзката сред наводненията и безводието
“Наводненията и безводието са свързани. Растителната завивка и качеството на почвата във водосборите, които са резултат от човешката активност – от тях зависи. В Гърция, в случай че слезем надолу към Атина, има същите балкани, същата планина и няма нито едно дърво – единствено камък. Били са доста “цивилизовани ”, още античните гърци са изрязали дървета, по-късно дъждът и снегът са отнесли цялата почва. Сега това са едни огромни планини, които са напълно единствено скали. Много по-перспективно е да се грижим за горите си, в сравнение с да опитваме да колонизираме Марс. Дори и най-суровата пустиня на Земята е по-благоприятно място от планетата Марс. Може би е по-редно да обърнем внимание на тези неща – изключително когато те са под наша пълномощия. Имам поради персоналните терени на всеки един човек. Всеки един консуматор на тръбопровод би трябвало да знае къде има водосбор, от кое място идва водата му. Ще се окаже, че едни – да вземем за пример, 400 души, които употребяват даден водосбор, имат 400 дка, за които да се грижат. Ако всеки един от нас се грижи за тези места, да ги обича, да залесява, да внимава кой какво реже – там би било друго ”, сподели специалистът.
Защо е значимо да сме виновни и да се грижим?
“Законът дефинира да се опазват 1000 метра в радиус към извора, да се не позволява замърсяване. Кой от потребителите на вода обаче е наясно от кое място идва неговата вода и в какво положение е неговият водосбор, макар че това е нещото, което пием всеки ден? Всеки жител би трябвало да се заинтересува от своето си нещо, да се осведоми най-малко от кое място идва неговата вода и в какво положение е неговият водосбор. Всеки ще каже, че заплаща за вода, заплаща налози. В Желен се пробват да натоварят Община Своге, само че тя няма потенциала да поддържа тези места. Ако не го създадем ние, няма кой.
Нашият тръбопровод да вземем за пример – имаме Фейсбук група, там публикуваме къде има щета, по кое време сме отстранили повредата, какъв брой пари сме дали за тръби, какви дървета сме засадили, по какъв метод сме се погрижили и кой какъв брой лв. е дарил. Така хората започнаха сами да подаряват – като видяха, че едни хора подаряват постоянно и работят, и другите започнаха да дават. Никой няма да обеднее в случай че даде сума от порядъка на 20-30 лв.. Хората постоянно споделят, че желаят да дадат едни пари, тъй като не знаят къде отиват и дали отиват по предопределение. Може би би трябвало да стигнем до решение на локално равнище и да не чакаме страната да се погрижи за нас. Ако чакаме тя да се погрижи за нас, ще умрем от жадност – или ние, или най-късно идващото потомство, децата ни ”, сподели Филип Кирилов.
“Най-важното е обществото да стартира да се грижи за личната си вода! Без път можеш, без ток можеш, без интернет можеш, само че без вода не можеш ”, уточни той.
Филип Кирилов е експерт по интегрална пермакултура, на практика специалист в региона на изворните зони и водните жили. Член е на интернационалната мрежа за ландшафтни и пермакултурни дизайнери и преподаватели, деен член на Сдружение “Тринога ” в с. Желен, Община Своге. Сдружение “Тринога ” развива интернационална еко общественост в планината над с. Желен. Сдружението е член на управителния съвет на Фондация “Интегра България ”. Кирилов е съпредседател на Балканската Пермакултурна Организация, представител на Гражданско съдружие “Ти решаваш за Своге и Балкана ”. През 2024 година е притежател на премията на Център за развиване на човешките запаси за най-добре изпълнени действия в Европейския корпус за взаимност.
Констанца Илиева
В идната събота – 29 март 2025 година, Сдружение “Тринога ” и Балканската Пермакултурна Организация, част от които е Кирилов, провеждат и приканват точно за това – за залесяване , тъй че да се погрижим за себе си, водата си, да предотвратим големи наводнения.
Кирилов е част от организацията на залесяване, което към този момент става обичайно за региона на свогенското село Желен, където живее самият той, откакто напуща София. На 29 март залесяването ще е над Гара Бов, по река Трескавец.
Сборният пункт за доброволците е площадът зад Гара Бов, часът е 10:30 в идната събота. Повече информация по какъв начин да се включите –
Очакват ни от ден на ден наводнения, от ден на ден суша и от ден на ден водни режими, безапелационен е специалистът.
Начинът да спрем всичко това е да се грижим за водосборите – в това число и доста значимо посредством залесяване.
“При проливен дъжд дали тези тонове вода ще попият в почвата и тогава изворите и хората ще имат цяло лято вода, или ще се сурнат надолу и ще отнесат къщите – това зависи от положението на водосбора. Това важи за всяка една река, освен за Трескавец ”, уточни Кирилов.
За самодейността и за какво да се включим
“Инициативата по залесяването се организира за трета поредна година. Дали един извор ще има вода или няма да има вода, зависи от разнообразни фактори, които са свързани с размера на водосбора – в случай че цялата дъждовна и снежна вода е паднала, попила е, стекла се е, пречистена е от растенията, то по подземни пътища тя излиза на повърхността. Самият извор зависи преди всичко, от неговия водосбор, по-късно от растителната завивка и на трето място – от качеството и свойствата на почвите. Тук точно излиза казусът, че в самите водосбори хората не се грижат за растителната завивка, както и за качеството на почвата. Тези неща са свързани - почва, извори, растения, това е като един триъгълник, в който всяко зависи от другите ”, изясни той.
“Трябва да се грижим за изворните зони, за водосборите, от чието положение зависи дебита на изворите. В момента всеобщо и навсякъде изворите изчезват – или понижават дебита, или пропадат в дълбочина. Където преди е било извор, би трябвало да се копае подземен, с цел да се доближи до вода ”.
Как да се грижим за водосборите?
“Всеки водосбор може да се откри. Колко вода има – това зависи от съответния водосбор, климата и така нататък Ако в този водосбор, най-малко 30% от площта е покрита с високи дървета, когато падне дъжд и сняг, той я задържа и зарежда изворите. Ако по-малко от 30% са покрити с високи дървета, когато падне дъжд и сняг, тази вода няма да попие, а ще продължи надолу и ще провокира всевъзможни проблеми като наводнения, когато вали, и суша, когато не вали ”, сподели той.
Речните корита в България – възвръща ли се е растителността от сеч?
“В България речните корита се третират просто като дърводобивни площи ”, безапелационен е Филип Кирилов. “Там горските доста рядко към този момент маркират дърветата – просто пускат едни хора и споделят какъв брой кубика дървесина имат право да изкарат от даденото място. Идват хора, които нито са учили за това, нито схващат нещо, също така по какъв начин да повалят дървета и да ги измъкват, и изнасят съответните кубици – дали са съответните, дали са повече, да не влизаме в детайлности. Лесничеите, в своето обучение, също не учат тези неща ”.
А по какъв начин стои въпросът исторически?
“Активното лесовъдство стартира при цар Фердинанд – по отношението на залесяването на терени, ботаниката, парковете, които е оставил, той има извънреден принос. Тогава обезлесените площи са се възстановявали. По време на турското иго не е имало закони за дърводобива, популацията е можело да изсече колкото дървесина му би трябвало във всеки един миг. Ако гледаме фотоси от Своге при започване на века, планината е гола – няма съвсем никакви дървета. Дърветата се появяват по царско време, този развой продължава и по време на руския режим, единствено че са заменени типовете дървета с много по-неподходящи. Има публикации от началото на болшевизма за “братския бор от Русия ”, “империалистическата акация ” – те одухотворяват растенията и им придават качества според от страната, от която произлизат, придават им позитивен или негативен заряд, което не е издържано научно. И въпреки всичко – по-добре, че те са насадили бор, в сравнение с да не бяха насадили нищо ”, сподели Кирилов.
“В момента борът изниква и природата сама го сменя. Борът не е пригоден за тук – насекомите го унищожават, снеговете го смачкват, ледоломите го чупят. Ако този бор се остави на природата, той би се трансформирал в органична материя, би наторил мястото, а широколистната ендемична, локална за мястото растителност, би победила. Чисто еволюционно, на цялата планета е имало единствено иглолистни растения, по-късно широколистните изместват иглолистните във високите елементи, тъй като са еволюционно по-приспособени. В момента у нас борът изниква, а природата го подменя, като изниква широколистното. И тъкмо това би станало, в случай че не се случи един различен фактор – ледоломът от 6 януари 2021 година ”.
Защо у нас горите не са напълно гори?
“По време на ледолома от 6 януари 2021 година имаше леплив сняг, който се трансформира в лед, а дърветата се чупеха като бомби на Нова година. Когато едно дърво с диаметър от 20-30-40 см внезапно се счупи, то звучи като пукот. Дърветата не устояха тежестта на този лед и се счупиха, тъй като не са приспособени и тъй като не са спазени обикновени правила – в самата лесничейска специалност се пропуща едно много-много значимо екологично предписание: че гора значи биоразнообразие и етажност ”, изясни специалистът.
“За да наречеш едно насаждение гора, то би трябвало от една страна, да има биоразнообразие – да има разнообразни типове дървета, и въпреки това, да има етажност – да има по-ниски шубраци, по-високи шубраци, по-ниски дървета и по-високи дървета. Работим с Френския народен институт за агрономически проучвания в Париж – те назовават тези насаждения “ниви с дървета ”. Това е бор, където има един етаж – етажът на бора, и един тип – типът на бора. Бидейки толкоз начесто, резултатът е, че състезавайки се едно с друго, дърветата изникват право нагоре и по-късно са подобаващи за дървен материал. Тоест концепцията е била да се експлоатират интензивно – да садим ниви с борове и да “берем ” боровете, с цел да получаваме дървен материал. Това обаче не е гора ”, безапелационен е той.
“Проблемът в България е този: съвсем всеки горски ще каже - “те горите ”, “те са от ден на ден ”, “България има толкоз доста гори ”, “виж статистиките ”, “ние сме преди всичко по гори ”, а това не е по този начин. Минава един аероплан или се гледа на спътник – щом има нещо зелено, значи е гора. А какъв брой са дебели дърветата, дали са ниски или високи, оказват помощ ли на водата да попива и да зарежда изворите, или оставят водата да слезе надолу и да се редуват суши, порои и наводнения – това не се взима поради всеобщо ”.
Организациите, с които работи специалистът, са търсили поддръжка. Резултатът обаче – изсечени изключителни дървесни типове
“Многократно сме опитвали да работим с институциите – още от 2005 година. Борили сме се да не отсекат гигантските секвои, имаше ботанически паркове в Желен – един в Широка запад, втори при река Трескавец край Бов, където имаше изключителни типове дървета – хималайски кедри, всяко дърво беше с табелка, имаше редица великански секвои, които бяха над 1,5-2 метра в диаметър всяка. Това бяха изключителни забележителности ”, описа той.
“Искахме всичко това да се трансформира в туристическа забележителност, тези дървета да бъдат опазени. За страдание обаче, те бяха добити като най-обикновена дървесина , под претекст, че ще се разболеят, в случай че ги оставят. Това са неуместни изказвания ”.
“Обърнахме се към Министерството на околната среда и водите, към Народното събрание, към Община Своге, към горското. Нямаше реакция. Село Желен, а и всички обитаеми места в Община Своге, няма един язовир, който да го зарежда с вода. Тук са голям брой дребни изворчета, всяко изворче зарежда една-две махали, едно населено място. Няма един централизиран източник на вода. Огромната част от тези извори даже не са заведени в Басейнова дирекция. Те са противозаконни. Когато желаеме да ги опазим, отговорът, който получаваме от институциите, е, че изворът е противозаконен, тъй като няма документи. Другото, което ни споделят, е - това е дърводобивна повърхност ”.
Да се върнем към ледолома от 6 януари 2021 година – за какво той промени всичко?
“Проблемът е, че ледоломът на 6 януари 2021 година се употребява като предлог за рязане до гола сеч . Преди 2021 година тук се режеше брутално, само че дърветата се разреждаха. Сега всеки гражданин на Своге, като се огледа към себе си в Балкана, може да види, че стартират да се появяват петна, които са изсечени до голо. Точно такива петна има и в Странджа, и в Родопите – дървесината се добива по този метод и там. Това също е в прорез и се стигна до смъртните случаи в Община Царево през 2023 година. Тогава пороят се усили дотам, паднаха големи превалявания за 24 часа. И сега това ни чака. Чакат ни интервали на суши и рискови превалявания. Това е климатът, към който се движим ” изясни Филип Кирилов.
Наводнения, суши, липса на вода – това заплахите, които ни предстоят
“Вече се срещаме с първите рискове ”, безапелационен е специалистът.
И дава образец от личния си опит:
“В село Желен има режим на водата през януари и февруари месец – това в никакъв случай не е било. В момента подземните води, изворите, подпочвените водосбори са извънредно празни. Това беше една доста суха зима, а също така, когато пада дъжд, този дъжд се стича надолу, вместо да зарежда подпочвените води . Знам го, тъй като следя на терен – когато има задоволително сняг и дъжд, има избрани места, където водата стартира да избива. Това значи, че подземните води са заредени. В момента това не се е случило. Въпреки че би трябвало да сме в най-влажния миг от година – март месец, сега е изсъхнало ”.
“Това е един циничен кръг – колкото по-малко растителност има, толкоз повече е изпарението. Говорим за високи дървета – колкото по-висока е една сянка, толкоз повече тя охлажда. Ако имаме даже единствено 30% високи дървета на един терен, даже изпод да е пасбище или пък е засадено жито или овес, този терен ще зарежда вода. Когато държат падне, тази вода ще се попива и ще влиза долу, ще зарежда. Когато махнем високите дървета, нямаме това изстудяване през лятото и се губи почвената мокрота. Има си коефициент на почвената мокрота, който през предишното лято доближи рискови стойности в България. Веднъж пресъхнала, почвата към този момент не може да одобри вода. Особено през лятото – горещата почва не поема леден дъжд. Топла вода в хладна почва – това е допустимо, нормално обаче е другият вид – топла почва и студена вода, която не може да пробие във вътрешността, тъй като почвата се стиска. Майката земя е като една изнасилена жена, която е пресъхнала и няма никакво предпочитание за оплождане, тъй като злоупотребява с нея постоянно ”.
Проблемът съгласно него е на национално равнище. И сами виждаме – ставаме очевидци на режими на водата из цялата страна в доста региони. Това ли ни следва поради зле стопанисваните водни корита?
“Точно това ни следва. Докато не променим тези неща, ще става все по-зле. Т рябва особено отношение, по тази причина вършим тези залесявания. Обективно видяно, немалка част от фиданките, които садим, не се хващат. Опитваме, вървим, поливаме ги през лятото, само че при тези рискови горещини и суши е мъчно. Например при последните залесявания, които организирахме – напролет и есента на 2024 година – имахме към 70% прихващане, което е рекордна позитивна стойност ”, сподели Кирилов.
Кадър от залесяването на 10 декември 2024 г.
“За нас първи приоритет са терените към изворите и водосборите. Специално за тази пролет ни предложиха терен, покрай река Трескавец, което още веднъж предотвратява пороя. Водосборът на река Трескавец е голям. В момента може да чакаме рискови превалявания от до 1000 мм за 24 часа – това значи 1 звук вода на квадратен метър. Може доста елементарно да разчертаем какъв брой е полигонът на река Трескавец, който събира водосбора, и да изчислим какъв брой хиляди, милиони тонове вода ще се излеят върху гара Бов, в случай че се получи подобен дъжд. Дали тези тонове вода ще попият в почвата и тогава изворите и хората ще имат цяло лято вода, или ще се сурнат надолу и ще отнесат къщите – това зависи от положението на водосбора. Това важи за всяка една река, освен за Трескавец ”, безапелационен е той.
Връзката сред наводненията и безводието
“Наводненията и безводието са свързани. Растителната завивка и качеството на почвата във водосборите, които са резултат от човешката активност – от тях зависи. В Гърция, в случай че слезем надолу към Атина, има същите балкани, същата планина и няма нито едно дърво – единствено камък. Били са доста “цивилизовани ”, още античните гърци са изрязали дървета, по-късно дъждът и снегът са отнесли цялата почва. Сега това са едни огромни планини, които са напълно единствено скали. Много по-перспективно е да се грижим за горите си, в сравнение с да опитваме да колонизираме Марс. Дори и най-суровата пустиня на Земята е по-благоприятно място от планетата Марс. Може би е по-редно да обърнем внимание на тези неща – изключително когато те са под наша пълномощия. Имам поради персоналните терени на всеки един човек. Всеки един консуматор на тръбопровод би трябвало да знае къде има водосбор, от кое място идва водата му. Ще се окаже, че едни – да вземем за пример, 400 души, които употребяват даден водосбор, имат 400 дка, за които да се грижат. Ако всеки един от нас се грижи за тези места, да ги обича, да залесява, да внимава кой какво реже – там би било друго ”, сподели специалистът.
Защо е значимо да сме виновни и да се грижим?
“Законът дефинира да се опазват 1000 метра в радиус към извора, да се не позволява замърсяване. Кой от потребителите на вода обаче е наясно от кое място идва неговата вода и в какво положение е неговият водосбор, макар че това е нещото, което пием всеки ден? Всеки жител би трябвало да се заинтересува от своето си нещо, да се осведоми най-малко от кое място идва неговата вода и в какво положение е неговият водосбор. Всеки ще каже, че заплаща за вода, заплаща налози. В Желен се пробват да натоварят Община Своге, само че тя няма потенциала да поддържа тези места. Ако не го създадем ние, няма кой.
Нашият тръбопровод да вземем за пример – имаме Фейсбук група, там публикуваме къде има щета, по кое време сме отстранили повредата, какъв брой пари сме дали за тръби, какви дървета сме засадили, по какъв метод сме се погрижили и кой какъв брой лв. е дарил. Така хората започнаха сами да подаряват – като видяха, че едни хора подаряват постоянно и работят, и другите започнаха да дават. Никой няма да обеднее в случай че даде сума от порядъка на 20-30 лв.. Хората постоянно споделят, че желаят да дадат едни пари, тъй като не знаят къде отиват и дали отиват по предопределение. Може би би трябвало да стигнем до решение на локално равнище и да не чакаме страната да се погрижи за нас. Ако чакаме тя да се погрижи за нас, ще умрем от жадност – или ние, или най-късно идващото потомство, децата ни ”, сподели Филип Кирилов.
“Най-важното е обществото да стартира да се грижи за личната си вода! Без път можеш, без ток можеш, без интернет можеш, само че без вода не можеш ”, уточни той.
Филип Кирилов е експерт по интегрална пермакултура, на практика специалист в региона на изворните зони и водните жили. Член е на интернационалната мрежа за ландшафтни и пермакултурни дизайнери и преподаватели, деен член на Сдружение “Тринога ” в с. Желен, Община Своге. Сдружение “Тринога ” развива интернационална еко общественост в планината над с. Желен. Сдружението е член на управителния съвет на Фондация “Интегра България ”. Кирилов е съпредседател на Балканската Пермакултурна Организация, представител на Гражданско съдружие “Ти решаваш за Своге и Балкана ”. През 2024 година е притежател на премията на Център за развиване на човешките запаси за най-добре изпълнени действия в Европейския корпус за взаимност. Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ