Мартин Владимиров за ФрогНюз: България няма да остане на тъмно. Затварянето на въглищните централи ще пони...
Това сподели пред ФрогНюз енергийният специалист от Центъра за проучване на демокрацията Мартин Владимиров.
Ето и цялото изявление:
Дали преди, или след 2038 година явно въглищните централи ще излязат от приложимост, декарбонизацията на енергетиката ще се случи, ще се върви към друга сила - като позитивно или негативно събитие оценявате това?
Години наред редица държавни управления лъжеха служащите в “Марица Изток ” - в мините и в централите, че енергийният преход няма да се случи, че той ще избегне България. Това е невероятно. Това, че се случва в последния миг, когато всички въглищни централи към този момент на процедура са в механически банкрут, в случай че изключим дотациите, които получават, обрича страната на голямо неодобрение във въглищния бранш поради неяснотата и излъганите упования. Дава и доста дребен времеви прозорец за промяна на икономическото развиване на районите, които зависят от въглища. Това основава риск нещата да се случат небрежно и да нямаме ефикасен развой на взимане на решения, свързани с енергийния преход.
Правителството направи за обективен преход, които са заложени в териториалните проекти. Предполага се, че текстовете ще бъдат доразвити след съгласуваност с Европейската комисия. Протестиращите също излязоха с, написани в шест точки и публикувани от КТ “Подкрепа ” - обективни ли са настояванията им съгласно Вас?
Тези точки са неизпълними и нереалистични. Те целят опазване на статуквото в електроенергийния бранш. За това към този момент е късно. То е невероятно от позиция конкурентно право на Европейския съюз. Желанието за основаване на механизъм за поддръжка на централите, които създават електрическа енергия с изгаряне на въглища, е неосъществим. Причината е, че от 2025 година всички механизми за поддръжка на въглищните електроцентрали стават противозаконни, защото те емитират повече от 550 грама въглероден диоксид за мегаватчас създадена електрическа енергия. Правителството няма по какъв начин да се съгласи на това, в случай че не желае да рискува наказателна процедура и съд от Европейския съюз.
Другото искане, което е прекъсване на либерализацията на електрическата енергия, също е подбудено от желанието на миньорите и енергетиците да разрешат на някоя въглищна централа - най-много “Марица Изток 2 ”, да взе участие в контролирания пазар под формата на произвеждане на квоти за електрическа енергия. Това и сега се случва в нарушавания на конкурентното право на Европейския съюз. Това се основава на решение на Парламента, което в действителност нарушава конкурентното право на Европейския съюз - то споделя, че регулаторът може да включва въглищни централи в електроенергийния микс, в случай че е застрашена енергийната сигурност на страната. Няма справедливи доказателства за сходно изказване и на процедура КЕВР прави това, макар че не би трябвало да го прави. Подобно опазване след 2025 година също е невероятно, тъй като пазарът би трябвало да бъде изцяло либерализиран - съгласно европейското право до 2026 година. България по този начин или другояче е последната страна, която либерализира електроенергийния си пазар.
Съвсем различен е въпросът, че сега методът, по който се променя Закона за енергетиката, се пробва да резервира косвен механизъм за субсидиране на въглищните централи. Това обаче не трансформира пазара и го оставя контролиран. Европейската комисия вижда този факт и надали ще се съгласи на предложенията, които се дават от страна на държавното управление. Миньорите и енергетиците нямат причини в тази област.
Искането им да не се основава държавна компания, която да се занимава с рекултивацията на мините и тяхното затваряне, е по-скоро странна, тъй като те самите желаеха това нещо. Тази концепция се появи за първи път, когато Атанас Пеканов беше вицепремиер, като се появи под диктовката на синдикатите. Защо в този момент не го желаят, не ми е ясно. Подозирам, че не го желаят, тъй като считат, че са в задоволително мощна позиция да обезпечат опазване на мините до 2038 година, което в действителност е невероятно. Трябва да се каже ясно. Който се заиграва с изказвания в противното, ще отсрочи казуса и ще разгневи още повече миньорите. Избягването на краткосрочната политическа рецесия сега няма да реши казуса.
Ако затворим въглищните централи ще има ли покачване в цените на електрическата енергия или пък даже дефицит, режим на тока, оставане “на мрачно ”?
Цената на въглищната електрическа енергия е най-високата в България. Затварянето на въглищните електроцентрали се чака да намали цената на електрическата енергия. Това са и заключенията от за развиването на електроенергийния бранш. Този разбор тестваше разнообразни сюжети за затварянето на вългищните централи. Анализът беше оповестен през септември и ясно демонстрира, че пикът на цената на електрическата енергия ще е до 2025-2026 година, а след затварянето на въглищните централи последователно ще има намаляване на цените. Към 2030 година те ще се балансират към 80 евро на мегаватчас, което е с към 20-25% по-ниско ниво от настоящето.
Сценариите в разбора преглеждат в елементи физическите потоци на електрическа енергия е целия район за Югоизточна Европа. Заключението е ясно - няма нито един миг, в който има дефицит на електрическа енергия. Няма по какъв начин да се стигне до режим на тока. Твърденията в противното са изкуствени подклаждания на страхове. Настина безконтролно е сходно говорене, тъй като не се основава на никакви обстоятелства. Това, което изтъквам, са симулации на разнообразни рискови обстановки в района от позиция свръхпотребление, ниски температури и така нататък При електрическата енергия се мери в секунди. Няма нито една секунда, в която има дефицит на електрическа енергия в района.
Ако в България не се създава задоволително електрическа енергия - което се случва постоянно, въпреки че това комфортно се премълчава, ние постоянно внасяме. Няма никакъв проблем и в бъдеще да внасяме, просто количествата на импорт ще са малко по-високи от в този момент. Това по никакъв метод не значи, че няма от кое място да намерим електрическа енергия. Дори в най-тежките обстановки - при дефицит от порядъка на 1500-2000 мегавата, количествата са налични в района, просто потоците ще се извърнат. Ще внасяме повече, тъй като ще ни е по-изгодно, в сравнение с да произвеждаме скъпа въглищна електрическа енергия.
Трябва да се научим да мислим малко по-рационално. Идеята не е ние да изнасяме непременно, когато електрическата енергия ни е скъпа. Никой от потребителите не печели от това. В доста случаи внасяме по-евтина електрическа енергия от Сърбия и от Турция.
Трябва да спрем да разпространяваме де-декарбонизационни послания, които не стъпват на разбор на обстоятелства и на данни. България няма да остане на мрачно.
Мартин Владимиров е шеф на стратегия “Енергетика и климат ” в Центъра за проучване на демокрацията. Магистър по енергийна сигурност и интернационалните връзки от Центъра за върхови интернационалните проучвания към университета “Джонс Хопкинс ”, Вашингтон, Съединени американски щати. Бакалавър по стопанска система и политически науки от университета “Аделфи ”, Ню Йорк, Съединени американски щати. Мартин Владимиров работи в областта на енергийната сигурност на Европа и Балканите, енергийния преход, различните енергийни технологии и геополитическите измерения на енергийните и финансовите пазари, както и по съветското и китайското икономическо въздействие в Европа.
Интервю на Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Дали преди, или след 2038 година явно въглищните централи ще излязат от приложимост, декарбонизацията на енергетиката ще се случи, ще се върви към друга сила - като позитивно или негативно събитие оценявате това?
Години наред редица държавни управления лъжеха служащите в “Марица Изток ” - в мините и в централите, че енергийният преход няма да се случи, че той ще избегне България. Това е невероятно. Това, че се случва в последния миг, когато всички въглищни централи към този момент на процедура са в механически банкрут, в случай че изключим дотациите, които получават, обрича страната на голямо неодобрение във въглищния бранш поради неяснотата и излъганите упования. Дава и доста дребен времеви прозорец за промяна на икономическото развиване на районите, които зависят от въглища. Това основава риск нещата да се случат небрежно и да нямаме ефикасен развой на взимане на решения, свързани с енергийния преход.
Правителството направи за обективен преход, които са заложени в териториалните проекти. Предполага се, че текстовете ще бъдат доразвити след съгласуваност с Европейската комисия. Протестиращите също излязоха с, написани в шест точки и публикувани от КТ “Подкрепа ” - обективни ли са настояванията им съгласно Вас?
Тези точки са неизпълними и нереалистични. Те целят опазване на статуквото в електроенергийния бранш. За това към този момент е късно. То е невероятно от позиция конкурентно право на Европейския съюз. Желанието за основаване на механизъм за поддръжка на централите, които създават електрическа енергия с изгаряне на въглища, е неосъществим. Причината е, че от 2025 година всички механизми за поддръжка на въглищните електроцентрали стават противозаконни, защото те емитират повече от 550 грама въглероден диоксид за мегаватчас създадена електрическа енергия. Правителството няма по какъв начин да се съгласи на това, в случай че не желае да рискува наказателна процедура и съд от Европейския съюз.
Другото искане, което е прекъсване на либерализацията на електрическата енергия, също е подбудено от желанието на миньорите и енергетиците да разрешат на някоя въглищна централа - най-много “Марица Изток 2 ”, да взе участие в контролирания пазар под формата на произвеждане на квоти за електрическа енергия. Това и сега се случва в нарушавания на конкурентното право на Европейския съюз. Това се основава на решение на Парламента, което в действителност нарушава конкурентното право на Европейския съюз - то споделя, че регулаторът може да включва въглищни централи в електроенергийния микс, в случай че е застрашена енергийната сигурност на страната. Няма справедливи доказателства за сходно изказване и на процедура КЕВР прави това, макар че не би трябвало да го прави. Подобно опазване след 2025 година също е невероятно, тъй като пазарът би трябвало да бъде изцяло либерализиран - съгласно европейското право до 2026 година. България по този начин или другояче е последната страна, която либерализира електроенергийния си пазар.
Съвсем различен е въпросът, че сега методът, по който се променя Закона за енергетиката, се пробва да резервира косвен механизъм за субсидиране на въглищните централи. Това обаче не трансформира пазара и го оставя контролиран. Европейската комисия вижда този факт и надали ще се съгласи на предложенията, които се дават от страна на държавното управление. Миньорите и енергетиците нямат причини в тази област.
Искането им да не се основава държавна компания, която да се занимава с рекултивацията на мините и тяхното затваряне, е по-скоро странна, тъй като те самите желаеха това нещо. Тази концепция се появи за първи път, когато Атанас Пеканов беше вицепремиер, като се появи под диктовката на синдикатите. Защо в този момент не го желаят, не ми е ясно. Подозирам, че не го желаят, тъй като считат, че са в задоволително мощна позиция да обезпечат опазване на мините до 2038 година, което в действителност е невероятно. Трябва да се каже ясно. Който се заиграва с изказвания в противното, ще отсрочи казуса и ще разгневи още повече миньорите. Избягването на краткосрочната политическа рецесия сега няма да реши казуса.
Ако затворим въглищните централи ще има ли покачване в цените на електрическата енергия или пък даже дефицит, режим на тока, оставане “на мрачно ”?
Цената на въглищната електрическа енергия е най-високата в България. Затварянето на въглищните електроцентрали се чака да намали цената на електрическата енергия. Това са и заключенията от за развиването на електроенергийния бранш. Този разбор тестваше разнообразни сюжети за затварянето на вългищните централи. Анализът беше оповестен през септември и ясно демонстрира, че пикът на цената на електрическата енергия ще е до 2025-2026 година, а след затварянето на въглищните централи последователно ще има намаляване на цените. Към 2030 година те ще се балансират към 80 евро на мегаватчас, което е с към 20-25% по-ниско ниво от настоящето.
Сценариите в разбора преглеждат в елементи физическите потоци на електрическа енергия е целия район за Югоизточна Европа. Заключението е ясно - няма нито един миг, в който има дефицит на електрическа енергия. Няма по какъв начин да се стигне до режим на тока. Твърденията в противното са изкуствени подклаждания на страхове. Настина безконтролно е сходно говорене, тъй като не се основава на никакви обстоятелства. Това, което изтъквам, са симулации на разнообразни рискови обстановки в района от позиция свръхпотребление, ниски температури и така нататък При електрическата енергия се мери в секунди. Няма нито една секунда, в която има дефицит на електрическа енергия в района.
Ако в България не се създава задоволително електрическа енергия - което се случва постоянно, въпреки че това комфортно се премълчава, ние постоянно внасяме. Няма никакъв проблем и в бъдеще да внасяме, просто количествата на импорт ще са малко по-високи от в този момент. Това по никакъв метод не значи, че няма от кое място да намерим електрическа енергия. Дори в най-тежките обстановки - при дефицит от порядъка на 1500-2000 мегавата, количествата са налични в района, просто потоците ще се извърнат. Ще внасяме повече, тъй като ще ни е по-изгодно, в сравнение с да произвеждаме скъпа въглищна електрическа енергия.
Трябва да се научим да мислим малко по-рационално. Идеята не е ние да изнасяме непременно, когато електрическата енергия ни е скъпа. Никой от потребителите не печели от това. В доста случаи внасяме по-евтина електрическа енергия от Сърбия и от Турция.
Трябва да спрем да разпространяваме де-декарбонизационни послания, които не стъпват на разбор на обстоятелства и на данни. България няма да остане на мрачно.
Мартин Владимиров е шеф на стратегия “Енергетика и климат ” в Центъра за проучване на демокрацията. Магистър по енергийна сигурност и интернационалните връзки от Центъра за върхови интернационалните проучвания към университета “Джонс Хопкинс ”, Вашингтон, Съединени американски щати. Бакалавър по стопанска система и политически науки от университета “Аделфи ”, Ню Йорк, Съединени американски щати. Мартин Владимиров работи в областта на енергийната сигурност на Европа и Балканите, енергийния преход, различните енергийни технологии и геополитическите измерения на енергийните и финансовите пазари, както и по съветското и китайското икономическо въздействие в Европа.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ