Доц. Живков за ФрогНюз: Атентатът в „Света Неделя“ е подхранен от...
Това сподели пред ФрогНюз доцент доктор Светослав Живков, историк и учител в Историческия факултет на Софийския университет. Говорим за атентата в храма „ Света Неделя “, от който през днешния ден се навършват 100 години.
На 16 април 1925 година в катедралния храм на българите Военната организация на Българската комунистическа партия провежда най-кървавия терористичен акт в българската история. На място са убити 134 души, по-късно още десетки умират от раните си. Сред жертвите са 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани, трима депутати, голям брой жители, в това число деца.
„ Самият атентат, като атентат, е умислен от българските комунисти. Цялостната линия, която е за повдигане на въоръжено въстание в България за определяне на комунистически режим, е заложена от Москва “.
„ Редица фигури, които са ментално близки до комунистическия режим, обръщат причинно-следствени връзки и декларират, че атентатът и преди него – Септемврийското въстание, са били резултат от репресиите против Комунистическата партия и нейните съидейници. Всъщност е тъкмо противоположното – дейностите на Компартията, които са безусловно против българската страна и цялостния социално-политически ред в нея, раждат контрареакция “.
„ Ако приказваме в научен проект – и фактологията, и причинно-следствените връзки към атентата са изяснени. На ниво общество и социална перцепция имаме проблем – разказът за този атентат по-скоро разделя българското общество “.
Ето и цялото изявление:
Доц. Живков, съгласно Вас имаме ли общообществено схващане за това, което се е случило в храма „ Света Неделя “ на 16 април 1925 година – имаме ли схващане върху външните въздействия, идващи от Москва, в организацията на атентата, имаме ли визия за положението на българското общество тогава?
Ако приказваме в научен проект – и фактологията, и причинно-следствените връзки към атентата са изяснени. Разбира се, има известни неясноти към документите, които се намират в Русия – българските историци нямат достъп до тях в последните 20 години, тъй като са засекретени. Те може да показват някои нюанси и детайлности, само че като цяло общият проект е явен.
Ако приказваме за публичната перцепция за тези събития – за злощастие, това събитие, както и събитията към него, се употребяват в това число за политически цели, за агитация, контрапропаганда. Превратното пояснение на събитията тогава се употребява в политически проект за амнистиране или за опрощение на това искрено злочинство.
Това е най-кървавият атентат в българската история и един от най-кървавите в европейската история до ерата на самолетните атентати. На ниво общество и социална перцепция имаме проблем – разказът за този атентат по-скоро разделя българското общество. Основният фактор за това е нашата политическа реалност, както и недоизказаната истина за комунистическия режим, за ролята на Комунистическата партия, за ролята на Съветска Русия в българската политика. Много въпроси от нашето близко минало не престават да ни разделят –, цялостната оценка на комунистическия режим.
Еднозначна ли е оценката на историците експерти по отношение на атентата?
Професионалните историци, които преглеждат атентата в подтекста на този интервал от българската история – първата половина на 20. век, интервала сред войните – дават справедлива оценка на тези събития. При тях няма пристрастност най-малко в последните 20 години. Друг е въпросът, че редица общественици, политикани, политици употребяват това събитие, поясняват го превратно. Това е проблем, само че проблем, който е отвън историческата просвета. Няма да чуете историк, експерт по тази тематика, който да оправдава атентата или да го пояснява превратно. Може да има някакви самостоятелни тълкувания – всеки историк е независим откривател, само че като цяло оценката е еднопосочна.
А каква е оценката?
Не знаем какъв брой тъкмо са жертвите на атентата, защото има няколко десетки починали след това от раните си. При всички случаи, това е най-кървавият атентат в българската история. Той е част от политиката на Комунистическата партия по определяне на комунистически режим. Замисълът е не просто осъществяване на един атентат, а паралелно с него – повдигане на ново въстание от вида на Септемврийското. Всичко това е една акция, един план, инспириран напълно от Българска комунистическа партия. Българска комунистическа партия по това време се управлява и управлява от Москва.
Още през 1919 година българските секции на Комунистическата партия одобряват непринудено да бъдат секции на Комунистическия интернационал. Българската компартия е изцяло подвластна и извършва директивите на Москва. Самият атентат, като атентат, съответно е умислен от българските комунисти. Цялостната линия, която е за повдигане на въоръжено въстание в България за определяне на комунистически режим, е заложена от Москва.
Какво рамкира този атентат, има ли някакво обръщало след събитията?
Трудно можем да отчетем генерално обръщало, само че е реалност, че атентатът води до противоположната реакция – до в допълнение настървение в българското общество и до дейности на управляващите и на хора, близки до управляващите, против комунистите. Трябва да признаем, че в някои случаи тези дейности надвишават закона и го нарушават. Става дума за извънзаконова кавга с комунисти.
Това е тематика, с която доста се спекулира. Редица фигури, които са ментално близки до комунистическия режим, обръщат причинно-следствени връзки и декларират, че самият атентат и преди него – Септемврийското въстание, са били резултат от репресиите против Комунистическата партия и нейните съидейници. Всъщност е тъкмо противоположното – дейностите на Компартията, които са безусловно против българската страна и цялостния социално-политически ред в нея, раждат контрареакция. Неслучайно огромните насилия против комунисти, в това число убийството на Гео Милев, което няма по какъв начин да се оправдае – той е погубен без съд и присъда – се случват след атентата.
Комунистическата агитация, в това число през литературата, ще ни каже, че българското общество в този интервал е изцяло потиснато от капитализмам изцяло нещастно. Каква е публичната настройка тогава?
Факт е, че българското общество след Първата международна война е общество, живеещо в сериозна рецесия, най-много психическа. Ефектите от Първата международна война са световни за цяла Европа – стопански, обществени, здравословни. България губи Първата международна война, Ньойският контракт травматизира българското общество.
Това обаче не може да служи за опрощение нито за тероризъм, нито за всяка политика, която работи за унищожаването на българския суверенитет. През 20-те години на XX век в България има предпоставки за обществено неодобрение, въпреки че най-тежките години, чисто стопански, не са нито 1925 година, нито по-късно, а по-скоро 1923–1924 година. След този интервал българската стопанска система минава във прогресивен тренд. Втората половина от 20-те години е позитивна за страната в стопански проект.
Социално неодобрение, несъмнено, има, както има и предпоставки за него, само че, както споделих, то съществува в цяла Европа. Когато има такова неодобрение, много постоянно се намират безотговорни политици, които да го експлоатират за своите от време на време непосредствено корисни и противообществени цели.
Интервю на Илияна Маринкова
На 16 април 1925 година в катедралния храм на българите Военната организация на Българската комунистическа партия провежда най-кървавия терористичен акт в българската история. На място са убити 134 души, по-късно още десетки умират от раните си. Сред жертвите са 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани, трима депутати, голям брой жители, в това число деца.
„ Самият атентат, като атентат, е умислен от българските комунисти. Цялостната линия, която е за повдигане на въоръжено въстание в България за определяне на комунистически режим, е заложена от Москва “.
„ Редица фигури, които са ментално близки до комунистическия режим, обръщат причинно-следствени връзки и декларират, че атентатът и преди него – Септемврийското въстание, са били резултат от репресиите против Комунистическата партия и нейните съидейници. Всъщност е тъкмо противоположното – дейностите на Компартията, които са безусловно против българската страна и цялостния социално-политически ред в нея, раждат контрареакция “.
„ Ако приказваме в научен проект – и фактологията, и причинно-следствените връзки към атентата са изяснени. На ниво общество и социална перцепция имаме проблем – разказът за този атентат по-скоро разделя българското общество “.
Ето и цялото изявление:
Доц. Живков, съгласно Вас имаме ли общообществено схващане за това, което се е случило в храма „ Света Неделя “ на 16 април 1925 година – имаме ли схващане върху външните въздействия, идващи от Москва, в организацията на атентата, имаме ли визия за положението на българското общество тогава?
Ако приказваме в научен проект – и фактологията, и причинно-следствените връзки към атентата са изяснени. Разбира се, има известни неясноти към документите, които се намират в Русия – българските историци нямат достъп до тях в последните 20 години, тъй като са засекретени. Те може да показват някои нюанси и детайлности, само че като цяло общият проект е явен.
Ако приказваме за публичната перцепция за тези събития – за злощастие, това събитие, както и събитията към него, се употребяват в това число за политически цели, за агитация, контрапропаганда. Превратното пояснение на събитията тогава се употребява в политически проект за амнистиране или за опрощение на това искрено злочинство.
Това е най-кървавият атентат в българската история и един от най-кървавите в европейската история до ерата на самолетните атентати. На ниво общество и социална перцепция имаме проблем – разказът за този атентат по-скоро разделя българското общество. Основният фактор за това е нашата политическа реалност, както и недоизказаната истина за комунистическия режим, за ролята на Комунистическата партия, за ролята на Съветска Русия в българската политика. Много въпроси от нашето близко минало не престават да ни разделят –, цялостната оценка на комунистическия режим.
Еднозначна ли е оценката на историците експерти по отношение на атентата?
Професионалните историци, които преглеждат атентата в подтекста на този интервал от българската история – първата половина на 20. век, интервала сред войните – дават справедлива оценка на тези събития. При тях няма пристрастност най-малко в последните 20 години. Друг е въпросът, че редица общественици, политикани, политици употребяват това събитие, поясняват го превратно. Това е проблем, само че проблем, който е отвън историческата просвета. Няма да чуете историк, експерт по тази тематика, който да оправдава атентата или да го пояснява превратно. Може да има някакви самостоятелни тълкувания – всеки историк е независим откривател, само че като цяло оценката е еднопосочна.
А каква е оценката?
Не знаем какъв брой тъкмо са жертвите на атентата, защото има няколко десетки починали след това от раните си. При всички случаи, това е най-кървавият атентат в българската история. Той е част от политиката на Комунистическата партия по определяне на комунистически режим. Замисълът е не просто осъществяване на един атентат, а паралелно с него – повдигане на ново въстание от вида на Септемврийското. Всичко това е една акция, един план, инспириран напълно от Българска комунистическа партия. Българска комунистическа партия по това време се управлява и управлява от Москва.
Още през 1919 година българските секции на Комунистическата партия одобряват непринудено да бъдат секции на Комунистическия интернационал. Българската компартия е изцяло подвластна и извършва директивите на Москва. Самият атентат, като атентат, съответно е умислен от българските комунисти. Цялостната линия, която е за повдигане на въоръжено въстание в България за определяне на комунистически режим, е заложена от Москва.
Какво рамкира този атентат, има ли някакво обръщало след събитията?
Трудно можем да отчетем генерално обръщало, само че е реалност, че атентатът води до противоположната реакция – до в допълнение настървение в българското общество и до дейности на управляващите и на хора, близки до управляващите, против комунистите. Трябва да признаем, че в някои случаи тези дейности надвишават закона и го нарушават. Става дума за извънзаконова кавга с комунисти.
Това е тематика, с която доста се спекулира. Редица фигури, които са ментално близки до комунистическия режим, обръщат причинно-следствени връзки и декларират, че самият атентат и преди него – Септемврийското въстание, са били резултат от репресиите против Комунистическата партия и нейните съидейници. Всъщност е тъкмо противоположното – дейностите на Компартията, които са безусловно против българската страна и цялостния социално-политически ред в нея, раждат контрареакция. Неслучайно огромните насилия против комунисти, в това число убийството на Гео Милев, което няма по какъв начин да се оправдае – той е погубен без съд и присъда – се случват след атентата.
Комунистическата агитация, в това число през литературата, ще ни каже, че българското общество в този интервал е изцяло потиснато от капитализмам изцяло нещастно. Каква е публичната настройка тогава?
Факт е, че българското общество след Първата международна война е общество, живеещо в сериозна рецесия, най-много психическа. Ефектите от Първата международна война са световни за цяла Европа – стопански, обществени, здравословни. България губи Първата международна война, Ньойският контракт травматизира българското общество.
Това обаче не може да служи за опрощение нито за тероризъм, нито за всяка политика, която работи за унищожаването на българския суверенитет. През 20-те години на XX век в България има предпоставки за обществено неодобрение, въпреки че най-тежките години, чисто стопански, не са нито 1925 година, нито по-късно, а по-скоро 1923–1924 година. След този интервал българската стопанска система минава във прогресивен тренд. Втората половина от 20-те години е позитивна за страната в стопански проект.
Социално неодобрение, несъмнено, има, както има и предпоставки за него, само че, както споделих, то съществува в цяла Европа. Когато има такова неодобрение, много постоянно се намират безотговорни политици, които да го експлоатират за своите от време на време непосредствено корисни и противообществени цели.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ