Проф. Дилян Николчев за ФрогНюз: Светият Синод доброволно предостъпи българска канонична територия на Руск...
Това сподели пред ФрогНюз богословът и специалист по църковно право проф. Дилян Николчев.
Ето и цялото изявление:
Във вторник, че на процедура ще помолим Руската патриаршия български свещеници да служат в така наречен Руска черква. Професоре, това ли беше единственото решение, което можеше да се вземе или имаше и други възможности?
Въпросното решение е по-скоро един палиативен опит от страна на Българската православна черква да реши казуса. Палиативен в смисъл да се понижи болката по този проблем. В края на краищата обаче палиативните решения не водят до изцеление. Проблемът няма да се реши по този метод, както си показва Светия Синод - доста дипломатично и най-важното: погрешно.
Светият Синод споделя, че не е в компетенциите и пълномощията на Синода храмът да бъде отворен – а в чия компетентност и чии пълномощия е? Става въпрос за църковноправен проблем, за каноничен проблем. Кой, в случай че не Светият Синод, има такива пълномощия и пълномощия? Не става въпрос за компетентност в църковна област, непозната на Синода, отвън Синода – като да вземем за пример другите закони, които биха могли да обезпечат достъп до Руската черква, Гражданският процесуален кодекс, нито за съд или правосъдно решение, до което най-вероятно ще се стигне.
Светият Синод трябваше да каже на съветската черква, че от позиция на каноните, на Устава на Българската православна черква, на каноничната традиция, това е български църковен диоцез и това е канонична територия на Българската православна черква, апелирам съобразявайте се, без значение от това кой е веществен притежател на самата постройка, в която се обитава църквата.
В духовно, в канонично отношение този храм е зависещ на Българката православна черква. Ако аз или Вие отидем да живеем в Русия, без значение че сме кръстени от български клирици и сме членове на Българската православна черква, ние автоматизирано там се подчиняваме на църковните правила на Руската православна черква.
Според Вас Руската православна черква ще се съгласи ли на молбата от страна на Българската?
Руската православна черква сигурно няма да се съгласи, тъй като тук се търси избран геополитически резултат. Това е заложено толкоз от дълго време. Цитират се разнообразни актове, документи – крепостен акт от края на по-миналия век, решение на Софийска община за даване на парцела на съветското посолство. След това обаче е оказва, че Софийска община е подарила парцел, който не е нейна благосъстоятелност, а има притежател с съответно име и лице – Бонев. Следват няколко десетилетия правосъдни разногласия, наследничката на Бонев най-после се съгласила на някакво обезщетение и така нататък Така в описа стигаме до 1997 година.
Толкова е необичайно, че от 1997 година – това са 26 години, никой не знае, че е публикуван констативен нотариален акт. Освен това – споделям го като човек с обучение и в богословието, и в правото, специализирал съм и римско право, при издаването на констативен нотариален акт, инспекция се прави или единствено по документи, или, когато казусът е неразбираем, се прави обстоятелствена инспекция. На нотариуса, който е издал този констативен нотариален акт, е трябвало да му светне лампичката, че става въпрос за черква, за храм. Всичко, което е обвързвано с религиозните изповедания в Република България, се регламентира от профилирания Закон за вероизповеданията. За да се реализира религиозна активност, църквата „ Свети Николай Мирликийски “ би трябвало да има качества на юридическо лице. Опити за това са правени, като Дирекция „ Вероизповедания “ на Министерски съвет доста предписание е отказвала регистрация.
Освен това, с цел да се придобият качества на юридическо лице – по силата на Закона за вероизповеданията, първо би трябвало да бъде записано самото изповедание, т.е. самата Руска православна черква, което още веднъж няма по какъв начин да се случи съгласно Закона, а по-късно да се записва локално юридическо лице като такова.
Ще употребявам следната метафора – в случай че си създадем съветска салата, това не значи, че тя е съветска. Самите руснаци споделят на салатата „ Оливие “ – по името на франски готвач. Ако се возим на „ Лада “, това не значи, че тя е съветска, тъй като е крадена – това е Фиат. „ Запорожец “-ът също е краден от Фиат и така нататък Такива автомобилни и кулинарни метафори могат да се дадат и за типове руски оръжия. В подтекста на случая с Руската черква, приказваме за Руска черква, защото там са се черкували доста руснаци. Това е, тъй като не е било допустимо да се черкуват в български църкви, защото от 1872 до 1945 година Българската православна черква е в схизма. Това значи, че православни християни от други поместни църкви, пребиваващи в България, е нямало по какъв начин да се черкуват в български храмове, защото църквата ни е схизматична.
Говорейки за, в случай че върнем лента няколко седмици обратно – това се случи, откакто България. Има ли процедура Руската православна черква да има шпиони в редиците си?
Това е остарялата процедура от руско време. Тя се отнася и за Българската православна черква в оня исторически интервал. Малцина знаят да вземем за пример, че по предложение на западноврепейския митрополит Симеон - единственият от оповестените за сътрудници и сътрудници на Държавна сигурност, офицер на строго конфиденциален щаб под непознато име, през края на 70-те-началото на 80-те години се учредява Западноевропейска епархия. В своето предложение до центъра на Държавна сигурност – т.е. до неговите началници, неговите причини са главно два. Първият мотив е, с цел да се резервира българското съзнание на българите, живеещи в Западна Европа. Вторият е, с цел да може учредяването на тази епархия да подкрепи оперативната и всякаква друга работа на Първо основно ръководство на Държавна сигурност. Не се съмнявайте, че това се отнася и за останалите поместни църкви и най-много Руската православна черква, защото най-високият център на всички тези служби от руската ера е точно в Москва – Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Настоящите практики доста наподобяват това. Това е една бомба със закъснител.
Руснаците се аргументират, защитавайки своето статукво в София и България, с текстове от Устава на Руската православна черква. В член 1, параграф 3 там се споделя, че под юрисдикцията на Руската православна черква са всички православни християни, намиращи се на територията на Руската федерация, Беларус, Прибалтийските страни, Китай и още към 10 страни. Във втората част на този параграф се споделя, че под юрисдикцията на Руската православна черква са и всички лица, непринудено живеещи зад граница, които признават Руската православна черква и нейната пълномощия. Чрез лицата в този текст в действителност през днешния ден Руската православна черква завладява непознати канонични територии. Направи го преди няколко години да вземем за пример с завладяването на канонична териотрия на Александрийската патриаршия в Северна Африка.
Това ли пробва да направи и в тази ситуация с църквата „ Свети Николай Мирликийски “ - Руската православна черква да превземе българска канонична територия?
Да, да се превземе и най-много да се повлияе на публичното мнение. Тук важи и законът „ разделяй и владей “.
Какви форми на въздействие е допустимо да са упражнявали експулсираните чиновници на църквата?
Когато църковният духовник прави работа, той всяка неделя държи проповед. Когато в тази проповед той приказва какъв брой неприятна е Украйна и оправдава съветската експанзия в Украйна, ето едно въздействие върху политическия и публичния живот посредством църквата. Така църквата се употребява за политически цели.
Българският Закон за вероизповеданията споделя, че правото на изповедание е безусловно и ненакърнимо. В два случая обаче това право не е безусловно и ненакърнимо. Първо, когато е застрашена националната сигурност, публичният ред, националното здраве и моралът, правата и свободите на други лица. Вторият случай е, когато религията се употребява за политически цели. Именно за това става въпрос в тази ситуация.
Какво е близкото бъдеще на проблема с така наречен Руска черква съгласно Вас – при започване на диалога ни казахте, че най-вероятно ще се стигне до съд?
Това е единият вид. Другият вид е Българската православна черква – в лицето на Светия Синод, да се държи по-достойно и да съблюдава каноните. С решението тя освен не съблюдава личния си Устав, само че не съблюдава каноните на православната черква. Тя непринудено предостъпва българска канонична територия на друга поместна православна черква, каквато е съветската.
Няма значение кой е притежател на църквата. В духовно, канонично отношение тя е подчинена на Софийския митрополит, който е и Български патриарх, защото се намира на територията на Софийска епархия. Точка. В църковното право – и като просвета, и като приложно църковно право това е изрично.
Проф. дбн Дилян Николчев е учител в катедра „ Практическо богословие “ в Богословския факултет на Софийски университет " Свети Климент Охридски ". Изследовател в региона на църковното право и устройство и ръководство на БПЦ.
Интервю на Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Във вторник, че на процедура ще помолим Руската патриаршия български свещеници да служат в така наречен Руска черква. Професоре, това ли беше единственото решение, което можеше да се вземе или имаше и други възможности?
Въпросното решение е по-скоро един палиативен опит от страна на Българската православна черква да реши казуса. Палиативен в смисъл да се понижи болката по този проблем. В края на краищата обаче палиативните решения не водят до изцеление. Проблемът няма да се реши по този метод, както си показва Светия Синод - доста дипломатично и най-важното: погрешно.
Светият Синод споделя, че не е в компетенциите и пълномощията на Синода храмът да бъде отворен – а в чия компетентност и чии пълномощия е? Става въпрос за църковноправен проблем, за каноничен проблем. Кой, в случай че не Светият Синод, има такива пълномощия и пълномощия? Не става въпрос за компетентност в църковна област, непозната на Синода, отвън Синода – като да вземем за пример другите закони, които биха могли да обезпечат достъп до Руската черква, Гражданският процесуален кодекс, нито за съд или правосъдно решение, до което най-вероятно ще се стигне.
Светият Синод трябваше да каже на съветската черква, че от позиция на каноните, на Устава на Българската православна черква, на каноничната традиция, това е български църковен диоцез и това е канонична територия на Българската православна черква, апелирам съобразявайте се, без значение от това кой е веществен притежател на самата постройка, в която се обитава църквата.
В духовно, в канонично отношение този храм е зависещ на Българката православна черква. Ако аз или Вие отидем да живеем в Русия, без значение че сме кръстени от български клирици и сме членове на Българската православна черква, ние автоматизирано там се подчиняваме на църковните правила на Руската православна черква.
Според Вас Руската православна черква ще се съгласи ли на молбата от страна на Българската?
Руската православна черква сигурно няма да се съгласи, тъй като тук се търси избран геополитически резултат. Това е заложено толкоз от дълго време. Цитират се разнообразни актове, документи – крепостен акт от края на по-миналия век, решение на Софийска община за даване на парцела на съветското посолство. След това обаче е оказва, че Софийска община е подарила парцел, който не е нейна благосъстоятелност, а има притежател с съответно име и лице – Бонев. Следват няколко десетилетия правосъдни разногласия, наследничката на Бонев най-после се съгласила на някакво обезщетение и така нататък Така в описа стигаме до 1997 година.
Толкова е необичайно, че от 1997 година – това са 26 години, никой не знае, че е публикуван констативен нотариален акт. Освен това – споделям го като човек с обучение и в богословието, и в правото, специализирал съм и римско право, при издаването на констативен нотариален акт, инспекция се прави или единствено по документи, или, когато казусът е неразбираем, се прави обстоятелствена инспекция. На нотариуса, който е издал този констативен нотариален акт, е трябвало да му светне лампичката, че става въпрос за черква, за храм. Всичко, което е обвързвано с религиозните изповедания в Република България, се регламентира от профилирания Закон за вероизповеданията. За да се реализира религиозна активност, църквата „ Свети Николай Мирликийски “ би трябвало да има качества на юридическо лице. Опити за това са правени, като Дирекция „ Вероизповедания “ на Министерски съвет доста предписание е отказвала регистрация.
Освен това, с цел да се придобият качества на юридическо лице – по силата на Закона за вероизповеданията, първо би трябвало да бъде записано самото изповедание, т.е. самата Руска православна черква, което още веднъж няма по какъв начин да се случи съгласно Закона, а по-късно да се записва локално юридическо лице като такова.
Ще употребявам следната метафора – в случай че си създадем съветска салата, това не значи, че тя е съветска. Самите руснаци споделят на салатата „ Оливие “ – по името на франски готвач. Ако се возим на „ Лада “, това не значи, че тя е съветска, тъй като е крадена – това е Фиат. „ Запорожец “-ът също е краден от Фиат и така нататък Такива автомобилни и кулинарни метафори могат да се дадат и за типове руски оръжия. В подтекста на случая с Руската черква, приказваме за Руска черква, защото там са се черкували доста руснаци. Това е, тъй като не е било допустимо да се черкуват в български църкви, защото от 1872 до 1945 година Българската православна черква е в схизма. Това значи, че православни християни от други поместни църкви, пребиваващи в България, е нямало по какъв начин да се черкуват в български храмове, защото църквата ни е схизматична.
Говорейки за, в случай че върнем лента няколко седмици обратно – това се случи, откакто България. Има ли процедура Руската православна черква да има шпиони в редиците си?
Това е остарялата процедура от руско време. Тя се отнася и за Българската православна черква в оня исторически интервал. Малцина знаят да вземем за пример, че по предложение на западноврепейския митрополит Симеон - единственият от оповестените за сътрудници и сътрудници на Държавна сигурност, офицер на строго конфиденциален щаб под непознато име, през края на 70-те-началото на 80-те години се учредява Западноевропейска епархия. В своето предложение до центъра на Държавна сигурност – т.е. до неговите началници, неговите причини са главно два. Първият мотив е, с цел да се резервира българското съзнание на българите, живеещи в Западна Европа. Вторият е, с цел да може учредяването на тази епархия да подкрепи оперативната и всякаква друга работа на Първо основно ръководство на Държавна сигурност. Не се съмнявайте, че това се отнася и за останалите поместни църкви и най-много Руската православна черква, защото най-високият център на всички тези служби от руската ера е точно в Москва – Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Настоящите практики доста наподобяват това. Това е една бомба със закъснител.
Руснаците се аргументират, защитавайки своето статукво в София и България, с текстове от Устава на Руската православна черква. В член 1, параграф 3 там се споделя, че под юрисдикцията на Руската православна черква са всички православни християни, намиращи се на територията на Руската федерация, Беларус, Прибалтийските страни, Китай и още към 10 страни. Във втората част на този параграф се споделя, че под юрисдикцията на Руската православна черква са и всички лица, непринудено живеещи зад граница, които признават Руската православна черква и нейната пълномощия. Чрез лицата в този текст в действителност през днешния ден Руската православна черква завладява непознати канонични територии. Направи го преди няколко години да вземем за пример с завладяването на канонична териотрия на Александрийската патриаршия в Северна Африка.
Това ли пробва да направи и в тази ситуация с църквата „ Свети Николай Мирликийски “ - Руската православна черква да превземе българска канонична територия?
Да, да се превземе и най-много да се повлияе на публичното мнение. Тук важи и законът „ разделяй и владей “.
Какви форми на въздействие е допустимо да са упражнявали експулсираните чиновници на църквата?
Когато църковният духовник прави работа, той всяка неделя държи проповед. Когато в тази проповед той приказва какъв брой неприятна е Украйна и оправдава съветската експанзия в Украйна, ето едно въздействие върху политическия и публичния живот посредством църквата. Така църквата се употребява за политически цели.
Българският Закон за вероизповеданията споделя, че правото на изповедание е безусловно и ненакърнимо. В два случая обаче това право не е безусловно и ненакърнимо. Първо, когато е застрашена националната сигурност, публичният ред, националното здраве и моралът, правата и свободите на други лица. Вторият случай е, когато религията се употребява за политически цели. Именно за това става въпрос в тази ситуация.
Какво е близкото бъдеще на проблема с така наречен Руска черква съгласно Вас – при започване на диалога ни казахте, че най-вероятно ще се стигне до съд?
Това е единият вид. Другият вид е Българската православна черква – в лицето на Светия Синод, да се държи по-достойно и да съблюдава каноните. С решението тя освен не съблюдава личния си Устав, само че не съблюдава каноните на православната черква. Тя непринудено предостъпва българска канонична територия на друга поместна православна черква, каквато е съветската.
Няма значение кой е притежател на църквата. В духовно, канонично отношение тя е подчинена на Софийския митрополит, който е и Български патриарх, защото се намира на територията на Софийска епархия. Точка. В църковното право – и като просвета, и като приложно църковно право това е изрично.
Проф. дбн Дилян Николчев е учител в катедра „ Практическо богословие “ в Богословския факултет на Софийски университет " Свети Климент Охридски ". Изследовател в региона на църковното право и устройство и ръководство на БПЦ.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ