Тетяна Станева за ФрогНюз: Всички в Украйна са наясно откъде идва...
Това сподели пред ФрогНюз - бесарабска българка, публицист, уредник на Международния фестивал на етнографското кино " ОКО " и режисьор на кино лентата, който гледахме по-рано през 2024 година.
На 24 май - денят на българската книжовност и нашата просвета, приказваме с нея за българския език. Говорим за проучването му е Украйна, за честването на 24 май и паметниците на Св. Св Кирил и Методий там, за украинските българи, които идват да учат висше обучение у нас. Говорим още за връзките сред двете страни, които наблюдаваме като доста дълбоки, откровени и положителни. Говорим и за съветска агитация, тъй като даже и в празничен ден, Кремъл продължава да трови съзнанията ни.
" На територията на Украйна, която се управлява от Украйна, в това число цяла и моето село, там продължава както си беше - моята щерка и децата в българските села два пъти седмично учат български език по стратегия. Отделно има неделни учебни заведения, на които учениците вървят в допълнение. Там учат освен езика, само че и география на български, история на България ", уточни тя.
" Ако преди 1-2% от отиваха да учат висше обучение в България, то в този момент 1-2% остават в Украйна. Останалите отпътуват за България. Децата отиват да учат в България, първо, тъй като желаят да се учат обикновено. Без сирени ".
" В момента ние проливаме кръв за нашата независимост. Думите “Свобода или гибел ” са ни извънредно близки. Свободата в действителност е вяра за украинския народ. Някои споделят, че в случай че Путин беше нападнал България, България нямаше да се бори, щеше да се даде без пердах. Аз нямам доверие в това. Вярвам, че тези хора, които от дребни възпяват герои като Райна Попгеоргиева, няма по какъв начин да се дадат. Няма по какъв начин свободата да не е вяра и за България, както е за Украйна ".
Ето и цялото изявление:
Поводът на диалога ни е 24 май - денят, в който честваме българския език, честваме писмеността и културата си. По какъв метод украинските българи и изобщо украинците отбелязвате този ден?
Преди войната, преди пандемията даже, постоянно имаше банкет в българското консулство в Одеса и в българското посолство в Киев. Цялата диаспора, всички българи се събираха. Имаше празнувания, храна, стратегия. Особено в Одеса - там постоянно имаше концерти на този ден, полагане на цветя при паметниците на Кирил и Методий. Такива има и в Одеса, и в Киев.
Единият монумент в Киев, на Михайловския площад. Там светите братя са дружно с княгиня Олга и Свети Андрей. Там се намират още Министерството на външните работи на Украйна и Михайловската черква. Сега на Михайловския площад има галерия с рашистки танкове, има разнообразни надписи, да вземем за пример “Путин е зло ”, има национално творчество, актуален фолклор. Княгиня Олга пък е облечена с бронежилетка. Вторият монумент в Киев е на територията на Печерската лавра и е безусловно копие на истинския монумент в Мукачево, Западна Украйна.
Св. Св. Кирил и Методий на Михайловския площад в Киев
Св. Андрей, княгиня Олга и Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий и пленена съветска техника
Много монументи на Кирил и Методий имаме и този ден също се празнува в Украйна. Наречен е обаче малко извратено. Нарича се Ден на славянската книжовност, което е излишък от руско време. Терминът “славянска книжовност ” и “старославянски език ”, който в действителност е старобългарски, затрива паметта за историята от кое място в действителност идва писмеността.
Като лингвист и фолклорист от филологическия институт Киевския народен университет “Тарас Шевченко ”, желая да кажа, че преподавателите преподаваха доста добре старобългарски. Имам един доста забавен случай от първите курсове, когато учехме “старославянски ” - а в действителност старобългарски. “Старославянски ” език одобрявам в кавички и постоянно коригирам хората, че това е старобългарски. Случаят е следният - бяхме при започване на образованието и преподавателят носи оригинал на “Слово о полку Iгоревiм ”. Това в Украйна, по времето на Киевска Рус, се смята за първата световна литература. Всички в Украйна са наясно, че Кирил и Методий са донесли писмеността, цялата литература първоначално обаче е религиозна. Университетът “Шевченко ” също стартира като църковна семинария, по-късно се разраства и става всемирски университет. Една от първите прояви на световна литература, която не разказва древен разбирания, е за живота един княз - Игор, оттова и “Слово о полку Iгоревiм ”.
Та, нашият преподават донася тази книга с безспорната убеденост, че никой няма да я прочете, тъй като ние занапред започваме да се учим. Тогава той попита кой желае да опита да чете от книгата в оригинал. Веднага подвигнах ръка, тъй като ми беше доста забавно. Към оня миг четях библията на старобългарски. Вече бях чела библията и на украински, и на британски, че дори и на съветски. Когато четях на старобългарски, срещах някои непознати букви, само че все пак четях безусловно умерено. Взех тогава “Слово о полку Iгоревiм ” и започнах да чета безусловно свободно, без никакви спънки. Тогава преподавателят ме спря и незабавно разбра, че има нещо извънредно. Попита ме от кое място съм, споделих, че съм украинска българка, че съм от Бесарабия, от Одеска област и зная български, по тази причина четенето на старобългарски ми е леко. Разказах му, че чета и библията на старобългарски и той просто изпадна в потрес.
Разказвам тази история, тъй като за мен тя е потвърждението, че няма никакъв старославянски. Той е старобългарски.
А другояче, на този 24 май също имаше полагане на цветя и в Одеса, и в Киев, дружно с посолството и с всички дейци.
Споменахте княгиня Олга, която има огромна роля в преместването на старобългарския език в Киевска Рус, откъдето той по-късно минава и към днешна Русия. В съветския разказ обаче нейната роля тотално отсъства, несъмнено, по линия непризнаването на българското начало на писмеността.
Така е, да. Какво прави Русия постоянно? Тя краде. Русия желае светът да приема, че тя е правоприемник на Киевска Рус, а това не е по този начин. Киев и Украйна са правоприемник на Киевска Рус. Когато съществува Киевска Рус, Москва още я няма. В Украйна имаме такава смешка - че един Владимир кръсти Рус, другият Владимир ще я унищожи. Ние родихме Русия, ние ще я погребем - очевидно нашата задача е такава.
Русия е една пъпка, която намерения, че е пъпът на света. Не зная по какъв начин тези хора може най-сетне да схванат историята си, само че зная, че Русия всичко краде и за всичко лъже. Още от времето на Руската империя не се признава, че България е основоположник на цялата история с писмеността и изобщо на славянската общественост. Впоследствие препоръките още повече задълбочават непризнаването на старобългарския и българския корен. Затова и назовават езика старославянски - като че ли е едно общо корито. Ако го наречеш старобългарски, незабавно ограничаваш - казваш, че началото е в България.
Абсолютно всички в Украйна обаче са наясно, от кое място идва писмеността. Споменахме към този момент паметникът на Кирил и Методий на Михайловския площад и отново споделям - там те са дружно с княгиня Олга. Освен писмеността и християнството, княгиня Олга донася от България и християнската вяра.
24 май е един от обичаните ми празници, тъй като той демонстрира тази дълбока връзка сред Украйна и България. Не съм сигурна до каква степен българите в България са осведомени с тези исторически обстоятелства, обаче княгиня Анна, която се омъжва за френския крал Анри I, става кралица и носи писмеността във Франция. Писмеността, която идва от България, през Киевска Рус отива в цяла Европа. Това са толкоз символни събития, които просто не се знаят.
Казвате не се знаят. Абсолютно уверена съм, че доста от хората, които имат вяра на съветската агитация, тотално отхвърлят връзките сред Украйна и България, които са доста по-дълги и доста по-позитивни от тези с Русия. В този подтекст, от 2021 година е по какъв начин славянската книжовност - отново " славянската ", пристигнала в Русия от македонски земи, които тогава са част от българското притежание. В същото време и Вие потвърждавате, че в Украйна се знае от кое място потегля писмеността. Защо съгласно Вас се случва това - за какво доста хора не престават да не виждат връзките сред Украйна и България, да не ги схващат, да не желаят да ги осъзнаят?
Връзките сред Украйна и България са доста по-дълбоки и по-силни, в сравнение с връзките на България с Русия и в сравнение с връзките на Украйна с Русия. Когато в пропагандистките материали пишат, че това било война сред “братски нации ”, постоянно споделям, че нашата 300-годишна история с Русия демонстрира, че ние по никакъв начин не сме братя. Ние сме съседи, само че в никакъв случай не сме имали естествени връзки. Защо тези разкази се популяризират, има единствено едно пояснение - тъй като хората са невежи и не желаят да познават личната си история, да я знаят добре. Показва също, че съветската агитация е доста мощна.
Руската агитация е доста наясно с терминологията, с слагането на имена. Как могат да окупират руснаците някое малко селце в Украйна, когато в него не са останали хора? Само в случай че изпепелят земята, там към този момент няма живи хора. Но въпреки всичко какво вършат те - на първо време трансформират името на селцето, което е заменено след декомунизацията в Украйна, връщат старите руски имена на обитаемоте места. Имахме села като Червоноармейское - с имена, свързани с комунистическия режим. При декомунизацията в Бесарабия върнахме старите български имена - Червоноармейское отново стана Кубей, Жовтневое отново стана Каракурт. Хората в никакъв случай не са забравяли тези имена, постоянно сред себе си назоваха селата си с българските им имена.
Когато руснаците отиват някъде обаче, те незабавно сменят имената, незабавно поставят монументи, незабавно включват доста мощна агитация, блокират украинските и изобщо неруските канали, с цел да бъдат хората откъснати от света и вкарват в мозъците им тяхната информация. Когато една година ти споделят, че си прасе, на втората година към този момент ще започнеш да вярваш, че си прасе, а не човек.
Точно същото става с пропагандата по други тематики - 100 пъти да кажат старославянски, ще изключиш, че това е старобългарски, 100 пъти да кажат, че Русия е основната, огромната, има втората войска в света, всички ще повярват, без да се питат по този начин ли е, или не. Пропагандата работи постоянно надменно, постоянно безочливо, постоянно огромно, постоянно се сипе по доста и отвред, с цел да няма човек опция и опция да се пита това по този начин ли е, или не.
Говорейки от една страна, за български език и от друга, за пропагандата на Русия, една от доста публикуваните съветски неистини е, че в украинските територии се не разрешава проучването на български език. Защо не е правилно това?
Точно противоположното е правилно - в окупираните територии, измежду които имаме български села в Таврийска Украйна, такива са Богдановка и Степановка, села на таврийски българи, в този момент не учат нито украински, нито български, а единствено съветски. Училищата им са с съветска стратегия, няма ги неделните учебни заведения, които са финансирани от Министерството на образованието на България.
На територията на Украйна, която се управлява от Украйна, в това число цяла Бесарабия и моето село, там продължава както си беше - моята щерка и децата в българските села два пъти седмично учат български език. И това е по образователен проект, по стратегия. Отделно има неделни учебни заведения, на които учениците вървят в допълнение. Децата, които желаят да вземем за пример да аплайват в България или желаят да се задълбочат в проучването на български език, настрана вървят на тези неделни учебни заведения. Там учат освен езика, само че и география на български, история на България.
В учебната стратегия, която е финансирана от Министерството на образованието на Украйна, учебниците са създадени от Мария Терзи, брачната половинка на Димитър Терзи, който е шеф на Българския център в Одеса. Тези учебници са създадени особено за украинските българи. Учебниците са от първи до 11. клас и са налични за всяко учебно заведение, пращат се по 500 бройки. По тези учебници се учи и моята щерка, като по тях се учи единствено език и литература. Отделно, неделните учебни заведения са налични още веднъж за всички.
Споменахте украинските българи, които ще аплайват, ще учат висше обучение в България. В бакалавърската си степен имах няколко украински българи, с които учихме дружно. Как стои въпросът с продължаването на образованието в България в този момент? Също по този начин - по какъв начин се случва образованието в Украйна, където се води война?
Тези специалности, които могат да учат онлайн, най-вече залагат на онлайн образованието. Има обаче такива специалности като медицина, които няма по какъв начин да са онлайн. Основните градове, в които има университети, постоянно са бомбардирани и е доста рисково. Все отново обаче университетите работят. Понякога програмата е смесена - когато виждат, че бомбардират Киев доста интензивно, минават на онлайн образование. Пандемията оказа помощ да имаме система за онлайн образование, която да използваме и през войната. Вече имахме подготвени принадлежности на онлайн образование, които могат да се употребяват и в учебното заведение, и в университетите.
В нашето учебно заведение на село, когато има доста деен интервал, има по две-три сирени дневно, се взима решение за онлайн образование. Дадоха самостоятелност на всяко учебно заведение да взема решение по какъв начин да работи съгласно обстановката. Когато има сирена по три пъти дневно, учителите и учениците се разхождат сред класната стая и бомбоубежището. В бомбоубежището децата не учат, а чакат по един-два часа сирената да спре, тъй като има опасност от бомбардировки. Когато сирена свърши, дисциплината към този момент не е същата. Тъкмо ги съберат, проведат един урок, отново сирена. Продуктивността по този начин е нулева, по тази причина се минава на онлайн образование.
Има обаче и различен проблем - в този момент отново минахме на режим на тока, започнаха да го изключват. Целият развой е ужасяващ за децата. Това не е обучение, а някаква реплика.
Относно образованието в български университети - знам статистиката за бесарабските българи по нашите села, българските села. Допреди войната 1-2% от завършващите аплайваха в България и заминаваха на база на програмата за украински българи - т.е. вършат изпитите в Украйна, чакат резултати, в случай че са признати, напряко отиват да учат в България. След като стартира войната, Министерството на образованието на България увеличи квотата като брой на украински българи, тъй като въпреки всичко имаше ограничавания. Ако преди 1-2% от бесарабските българи отиваха да учат в България, то в този момент 1-2% остават в Украйна. Останалите отпътуват за България.
Има български градове, в които може да срещнеш половината от нашето село. Такива български села в Бесарабия са към 70. От тази война България печели в този смисъл. Украйна е по-голяма страна с стопански по-голям капацитет, пазарът е по-голям. Много студенти, които в този момент отиват в България, преди войната нямаше потребност да мислят за образование там. Процентът преди войната беше невисок и то от хора, които към този момент имат близки, отпътували за България.
Доста доста се увеличи опцията за кандидатстване за университет и в Украйна. Въведоха тестване, което не е с обособени изпити. Изпитът е общ, а по резултата от него можеш да аплайваш в няколко университета. Това дава опция да аплайваш на доста места. Това образование се покрива от бюджета, от страната. С новите изпити се понижи и корупцията.
Преди кандидатстването в университет беше обвързвано със страшна корупция - с цел да бъдеш признат държавна поръчка, трябваше да платиш на нужните хора, не зависеше от това по какъв начин се учиш. Сега това е невероятно, тъй като резултатите от тези проби са секрети, баловете също са без имена. Появи се действителна опция децата, които са умни, които са борбени, които желаят и могат, да аплайват на бюджетна стратегия, т.е. страната да заплаща образованието им.
Преди войната по-малко се мислеше за университет отвън страната. Въпрос на логистика е, въпреки всичко е друга страна. По-сложно е да си дойдеш, по-тежко е да пратиш някакви колета. А нашите родители, у нас на село, имат фетиш на децата. Винаги се грижат за тях - да не са гладни, да не са жадни. Винаги им пращат храна.
Откакто стартира войната, и логистика да се смени. Появиха се повече рейсове, който потеглят от Одеса, минават цяла Бесарабия, поемат всички от Измаил и Болград и през Румъния отиват към България. Има рейсове, които пътуват от и до Пловдив, София, Варна. Така въпросът с пратките към този момент не е проблем за родителите.
Децата отиват да учат в България, първо, тъй като желаят да се учат обикновено. Без сирени. Има и момчета, които отиват с концепцията в бъдеще да избегнат военна работа. Бесарабските българи доста се уловиха за опцията да учат в България, като за това са значими и бюджетните стратегии.
В началото на диалога говорихме за българския език, за това, че в Украйна доста добре знаете от кое място потегля писмеността ни. Има ли някакво обръщение, което желаете да отправите на 24 май както към хората в България, които поддържат Украйна, по този начин и към тези, върху които пропагандата продължава да въздейства?
Нашите култури са доста близки, менталността и дори езиците ни са сходни - това е моето обръщение. Искам хората да се опитат - даже единствено да опитат - да видят какъв брой общо има сред нас, какви връзки имаме.
Миналата година на кинофестивала “ОКО ”, когато говорихме за герои от националните митове, разказахме приказката за Котигорошко и разбрахме, че тя е идентична с приказката за Крали Марко. Като говорихме за дамите героини, говорихме за Райна Попгеоргиева, която има доста аналози в героическия епос на Украйна. Самите облици, герои, които са отпечатъци на менталността на нашите нации, демонстрират, че ние сме доста близки.
Сравнявахме украинския героически епос с българския и с съветския. Повярвайте ми, тези хора оттатък блатото, те са безусловно далечни като менталност от нас. Вярвам, че наследниците на герои като Райна Попгеоргиева и Крали Марко, които възпитават в борбения дух, фрапантен “Свобода или гибел! ”, също като украинците, са подготвени да се борят за свободата си.
В момента ние проливаме кръв за нашата независимост. Точно за това се борим. Думите “Свобода или гибел ” са ни извънредно близки. Свободата в действителност е вяра за украинския народ. Някои споделят, че в случай че Путин беше нападнал България, България нямаше да се бори, щеше да се даде без пердах. Аз нямам доверие в това. Вярвам, че тези хора, които от дребни възпяват герои като Райна Попгеоргиева, няма по какъв начин да се дадат. Няма по какъв начин свободата да не е вяра и за България, както е за Украйна.
Илияна Маринкова
На 24 май - денят на българската книжовност и нашата просвета, приказваме с нея за българския език. Говорим за проучването му е Украйна, за честването на 24 май и паметниците на Св. Св Кирил и Методий там, за украинските българи, които идват да учат висше обучение у нас. Говорим още за връзките сред двете страни, които наблюдаваме като доста дълбоки, откровени и положителни. Говорим и за съветска агитация, тъй като даже и в празничен ден, Кремъл продължава да трови съзнанията ни.
" На територията на Украйна, която се управлява от Украйна, в това число цяла и моето село, там продължава както си беше - моята щерка и децата в българските села два пъти седмично учат български език по стратегия. Отделно има неделни учебни заведения, на които учениците вървят в допълнение. Там учат освен езика, само че и география на български, история на България ", уточни тя.
" Ако преди 1-2% от отиваха да учат висше обучение в България, то в този момент 1-2% остават в Украйна. Останалите отпътуват за България. Децата отиват да учат в България, първо, тъй като желаят да се учат обикновено. Без сирени ".
" В момента ние проливаме кръв за нашата независимост. Думите “Свобода или гибел ” са ни извънредно близки. Свободата в действителност е вяра за украинския народ. Някои споделят, че в случай че Путин беше нападнал България, България нямаше да се бори, щеше да се даде без пердах. Аз нямам доверие в това. Вярвам, че тези хора, които от дребни възпяват герои като Райна Попгеоргиева, няма по какъв начин да се дадат. Няма по какъв начин свободата да не е вяра и за България, както е за Украйна ".
Ето и цялото изявление:
Поводът на диалога ни е 24 май - денят, в който честваме българския език, честваме писмеността и културата си. По какъв метод украинските българи и изобщо украинците отбелязвате този ден?
Преди войната, преди пандемията даже, постоянно имаше банкет в българското консулство в Одеса и в българското посолство в Киев. Цялата диаспора, всички българи се събираха. Имаше празнувания, храна, стратегия. Особено в Одеса - там постоянно имаше концерти на този ден, полагане на цветя при паметниците на Кирил и Методий. Такива има и в Одеса, и в Киев.
Единият монумент в Киев, на Михайловския площад. Там светите братя са дружно с княгиня Олга и Свети Андрей. Там се намират още Министерството на външните работи на Украйна и Михайловската черква. Сега на Михайловския площад има галерия с рашистки танкове, има разнообразни надписи, да вземем за пример “Путин е зло ”, има национално творчество, актуален фолклор. Княгиня Олга пък е облечена с бронежилетка. Вторият монумент в Киев е на територията на Печерската лавра и е безусловно копие на истинския монумент в Мукачево, Западна Украйна.
Св. Св. Кирил и Методий на Михайловския площад в Киев
Св. Андрей, княгиня Олга и Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий и пленена съветска техника
Много монументи на Кирил и Методий имаме и този ден също се празнува в Украйна. Наречен е обаче малко извратено. Нарича се Ден на славянската книжовност, което е излишък от руско време. Терминът “славянска книжовност ” и “старославянски език ”, който в действителност е старобългарски, затрива паметта за историята от кое място в действителност идва писмеността.
Като лингвист и фолклорист от филологическия институт Киевския народен университет “Тарас Шевченко ”, желая да кажа, че преподавателите преподаваха доста добре старобългарски. Имам един доста забавен случай от първите курсове, когато учехме “старославянски ” - а в действителност старобългарски. “Старославянски ” език одобрявам в кавички и постоянно коригирам хората, че това е старобългарски. Случаят е следният - бяхме при започване на образованието и преподавателят носи оригинал на “Слово о полку Iгоревiм ”. Това в Украйна, по времето на Киевска Рус, се смята за първата световна литература. Всички в Украйна са наясно, че Кирил и Методий са донесли писмеността, цялата литература първоначално обаче е религиозна. Университетът “Шевченко ” също стартира като църковна семинария, по-късно се разраства и става всемирски университет. Една от първите прояви на световна литература, която не разказва древен разбирания, е за живота един княз - Игор, оттова и “Слово о полку Iгоревiм ”.
Та, нашият преподават донася тази книга с безспорната убеденост, че никой няма да я прочете, тъй като ние занапред започваме да се учим. Тогава той попита кой желае да опита да чете от книгата в оригинал. Веднага подвигнах ръка, тъй като ми беше доста забавно. Към оня миг четях библията на старобългарски. Вече бях чела библията и на украински, и на британски, че дори и на съветски. Когато четях на старобългарски, срещах някои непознати букви, само че все пак четях безусловно умерено. Взех тогава “Слово о полку Iгоревiм ” и започнах да чета безусловно свободно, без никакви спънки. Тогава преподавателят ме спря и незабавно разбра, че има нещо извънредно. Попита ме от кое място съм, споделих, че съм украинска българка, че съм от Бесарабия, от Одеска област и зная български, по тази причина четенето на старобългарски ми е леко. Разказах му, че чета и библията на старобългарски и той просто изпадна в потрес.
Разказвам тази история, тъй като за мен тя е потвърждението, че няма никакъв старославянски. Той е старобългарски.
А другояче, на този 24 май също имаше полагане на цветя и в Одеса, и в Киев, дружно с посолството и с всички дейци.
Споменахте княгиня Олга, която има огромна роля в преместването на старобългарския език в Киевска Рус, откъдето той по-късно минава и към днешна Русия. В съветския разказ обаче нейната роля тотално отсъства, несъмнено, по линия непризнаването на българското начало на писмеността.
Така е, да. Какво прави Русия постоянно? Тя краде. Русия желае светът да приема, че тя е правоприемник на Киевска Рус, а това не е по този начин. Киев и Украйна са правоприемник на Киевска Рус. Когато съществува Киевска Рус, Москва още я няма. В Украйна имаме такава смешка - че един Владимир кръсти Рус, другият Владимир ще я унищожи. Ние родихме Русия, ние ще я погребем - очевидно нашата задача е такава.
Русия е една пъпка, която намерения, че е пъпът на света. Не зная по какъв начин тези хора може най-сетне да схванат историята си, само че зная, че Русия всичко краде и за всичко лъже. Още от времето на Руската империя не се признава, че България е основоположник на цялата история с писмеността и изобщо на славянската общественост. Впоследствие препоръките още повече задълбочават непризнаването на старобългарския и българския корен. Затова и назовават езика старославянски - като че ли е едно общо корито. Ако го наречеш старобългарски, незабавно ограничаваш - казваш, че началото е в България.
Абсолютно всички в Украйна обаче са наясно, от кое място идва писмеността. Споменахме към този момент паметникът на Кирил и Методий на Михайловския площад и отново споделям - там те са дружно с княгиня Олга. Освен писмеността и християнството, княгиня Олга донася от България и християнската вяра.
24 май е един от обичаните ми празници, тъй като той демонстрира тази дълбока връзка сред Украйна и България. Не съм сигурна до каква степен българите в България са осведомени с тези исторически обстоятелства, обаче княгиня Анна, която се омъжва за френския крал Анри I, става кралица и носи писмеността във Франция. Писмеността, която идва от България, през Киевска Рус отива в цяла Европа. Това са толкоз символни събития, които просто не се знаят.
Казвате не се знаят. Абсолютно уверена съм, че доста от хората, които имат вяра на съветската агитация, тотално отхвърлят връзките сред Украйна и България, които са доста по-дълги и доста по-позитивни от тези с Русия. В този подтекст, от 2021 година е по какъв начин славянската книжовност - отново " славянската ", пристигнала в Русия от македонски земи, които тогава са част от българското притежание. В същото време и Вие потвърждавате, че в Украйна се знае от кое място потегля писмеността. Защо съгласно Вас се случва това - за какво доста хора не престават да не виждат връзките сред Украйна и България, да не ги схващат, да не желаят да ги осъзнаят?
Връзките сред Украйна и България са доста по-дълбоки и по-силни, в сравнение с връзките на България с Русия и в сравнение с връзките на Украйна с Русия. Когато в пропагандистките материали пишат, че това било война сред “братски нации ”, постоянно споделям, че нашата 300-годишна история с Русия демонстрира, че ние по никакъв начин не сме братя. Ние сме съседи, само че в никакъв случай не сме имали естествени връзки. Защо тези разкази се популяризират, има единствено едно пояснение - тъй като хората са невежи и не желаят да познават личната си история, да я знаят добре. Показва също, че съветската агитация е доста мощна.
Руската агитация е доста наясно с терминологията, с слагането на имена. Как могат да окупират руснаците някое малко селце в Украйна, когато в него не са останали хора? Само в случай че изпепелят земята, там към този момент няма живи хора. Но въпреки всичко какво вършат те - на първо време трансформират името на селцето, което е заменено след декомунизацията в Украйна, връщат старите руски имена на обитаемоте места. Имахме села като Червоноармейское - с имена, свързани с комунистическия режим. При декомунизацията в Бесарабия върнахме старите български имена - Червоноармейское отново стана Кубей, Жовтневое отново стана Каракурт. Хората в никакъв случай не са забравяли тези имена, постоянно сред себе си назоваха селата си с българските им имена.
Когато руснаците отиват някъде обаче, те незабавно сменят имената, незабавно поставят монументи, незабавно включват доста мощна агитация, блокират украинските и изобщо неруските канали, с цел да бъдат хората откъснати от света и вкарват в мозъците им тяхната информация. Когато една година ти споделят, че си прасе, на втората година към този момент ще започнеш да вярваш, че си прасе, а не човек.
Точно същото става с пропагандата по други тематики - 100 пъти да кажат старославянски, ще изключиш, че това е старобългарски, 100 пъти да кажат, че Русия е основната, огромната, има втората войска в света, всички ще повярват, без да се питат по този начин ли е, или не. Пропагандата работи постоянно надменно, постоянно безочливо, постоянно огромно, постоянно се сипе по доста и отвред, с цел да няма човек опция и опция да се пита това по този начин ли е, или не.
Говорейки от една страна, за български език и от друга, за пропагандата на Русия, една от доста публикуваните съветски неистини е, че в украинските територии се не разрешава проучването на български език. Защо не е правилно това?
Точно противоположното е правилно - в окупираните територии, измежду които имаме български села в Таврийска Украйна, такива са Богдановка и Степановка, села на таврийски българи, в този момент не учат нито украински, нито български, а единствено съветски. Училищата им са с съветска стратегия, няма ги неделните учебни заведения, които са финансирани от Министерството на образованието на България.
На територията на Украйна, която се управлява от Украйна, в това число цяла Бесарабия и моето село, там продължава както си беше - моята щерка и децата в българските села два пъти седмично учат български език. И това е по образователен проект, по стратегия. Отделно има неделни учебни заведения, на които учениците вървят в допълнение. Децата, които желаят да вземем за пример да аплайват в България или желаят да се задълбочат в проучването на български език, настрана вървят на тези неделни учебни заведения. Там учат освен езика, само че и география на български, история на България.
В учебната стратегия, която е финансирана от Министерството на образованието на Украйна, учебниците са създадени от Мария Терзи, брачната половинка на Димитър Терзи, който е шеф на Българския център в Одеса. Тези учебници са създадени особено за украинските българи. Учебниците са от първи до 11. клас и са налични за всяко учебно заведение, пращат се по 500 бройки. По тези учебници се учи и моята щерка, като по тях се учи единствено език и литература. Отделно, неделните учебни заведения са налични още веднъж за всички.
Споменахте украинските българи, които ще аплайват, ще учат висше обучение в България. В бакалавърската си степен имах няколко украински българи, с които учихме дружно. Как стои въпросът с продължаването на образованието в България в този момент? Също по този начин - по какъв начин се случва образованието в Украйна, където се води война?
Тези специалности, които могат да учат онлайн, най-вече залагат на онлайн образованието. Има обаче такива специалности като медицина, които няма по какъв начин да са онлайн. Основните градове, в които има университети, постоянно са бомбардирани и е доста рисково. Все отново обаче университетите работят. Понякога програмата е смесена - когато виждат, че бомбардират Киев доста интензивно, минават на онлайн образование. Пандемията оказа помощ да имаме система за онлайн образование, която да използваме и през войната. Вече имахме подготвени принадлежности на онлайн образование, които могат да се употребяват и в учебното заведение, и в университетите.
В нашето учебно заведение на село, когато има доста деен интервал, има по две-три сирени дневно, се взима решение за онлайн образование. Дадоха самостоятелност на всяко учебно заведение да взема решение по какъв начин да работи съгласно обстановката. Когато има сирена по три пъти дневно, учителите и учениците се разхождат сред класната стая и бомбоубежището. В бомбоубежището децата не учат, а чакат по един-два часа сирената да спре, тъй като има опасност от бомбардировки. Когато сирена свърши, дисциплината към този момент не е същата. Тъкмо ги съберат, проведат един урок, отново сирена. Продуктивността по този начин е нулева, по тази причина се минава на онлайн образование.
Има обаче и различен проблем - в този момент отново минахме на режим на тока, започнаха да го изключват. Целият развой е ужасяващ за децата. Това не е обучение, а някаква реплика.
Относно образованието в български университети - знам статистиката за бесарабските българи по нашите села, българските села. Допреди войната 1-2% от завършващите аплайваха в България и заминаваха на база на програмата за украински българи - т.е. вършат изпитите в Украйна, чакат резултати, в случай че са признати, напряко отиват да учат в България. След като стартира войната, Министерството на образованието на България увеличи квотата като брой на украински българи, тъй като въпреки всичко имаше ограничавания. Ако преди 1-2% от бесарабските българи отиваха да учат в България, то в този момент 1-2% остават в Украйна. Останалите отпътуват за България.
Има български градове, в които може да срещнеш половината от нашето село. Такива български села в Бесарабия са към 70. От тази война България печели в този смисъл. Украйна е по-голяма страна с стопански по-голям капацитет, пазарът е по-голям. Много студенти, които в този момент отиват в България, преди войната нямаше потребност да мислят за образование там. Процентът преди войната беше невисок и то от хора, които към този момент имат близки, отпътували за България.
Доста доста се увеличи опцията за кандидатстване за университет и в Украйна. Въведоха тестване, което не е с обособени изпити. Изпитът е общ, а по резултата от него можеш да аплайваш в няколко университета. Това дава опция да аплайваш на доста места. Това образование се покрива от бюджета, от страната. С новите изпити се понижи и корупцията.
Преди кандидатстването в университет беше обвързвано със страшна корупция - с цел да бъдеш признат държавна поръчка, трябваше да платиш на нужните хора, не зависеше от това по какъв начин се учиш. Сега това е невероятно, тъй като резултатите от тези проби са секрети, баловете също са без имена. Появи се действителна опция децата, които са умни, които са борбени, които желаят и могат, да аплайват на бюджетна стратегия, т.е. страната да заплаща образованието им.
Преди войната по-малко се мислеше за университет отвън страната. Въпрос на логистика е, въпреки всичко е друга страна. По-сложно е да си дойдеш, по-тежко е да пратиш някакви колета. А нашите родители, у нас на село, имат фетиш на децата. Винаги се грижат за тях - да не са гладни, да не са жадни. Винаги им пращат храна.
Откакто стартира войната, и логистика да се смени. Появиха се повече рейсове, който потеглят от Одеса, минават цяла Бесарабия, поемат всички от Измаил и Болград и през Румъния отиват към България. Има рейсове, които пътуват от и до Пловдив, София, Варна. Така въпросът с пратките към този момент не е проблем за родителите.
Децата отиват да учат в България, първо, тъй като желаят да се учат обикновено. Без сирени. Има и момчета, които отиват с концепцията в бъдеще да избегнат военна работа. Бесарабските българи доста се уловиха за опцията да учат в България, като за това са значими и бюджетните стратегии.
В началото на диалога говорихме за българския език, за това, че в Украйна доста добре знаете от кое място потегля писмеността ни. Има ли някакво обръщение, което желаете да отправите на 24 май както към хората в България, които поддържат Украйна, по този начин и към тези, върху които пропагандата продължава да въздейства?
Нашите култури са доста близки, менталността и дори езиците ни са сходни - това е моето обръщение. Искам хората да се опитат - даже единствено да опитат - да видят какъв брой общо има сред нас, какви връзки имаме.
Миналата година на кинофестивала “ОКО ”, когато говорихме за герои от националните митове, разказахме приказката за Котигорошко и разбрахме, че тя е идентична с приказката за Крали Марко. Като говорихме за дамите героини, говорихме за Райна Попгеоргиева, която има доста аналози в героическия епос на Украйна. Самите облици, герои, които са отпечатъци на менталността на нашите нации, демонстрират, че ние сме доста близки.
Сравнявахме украинския героически епос с българския и с съветския. Повярвайте ми, тези хора оттатък блатото, те са безусловно далечни като менталност от нас. Вярвам, че наследниците на герои като Райна Попгеоргиева и Крали Марко, които възпитават в борбения дух, фрапантен “Свобода или гибел! ”, също като украинците, са подготвени да се борят за свободата си.
В момента ние проливаме кръв за нашата независимост. Точно за това се борим. Думите “Свобода или гибел ” са ни извънредно близки. Свободата в действителност е вяра за украинския народ. Някои споделят, че в случай че Путин беше нападнал България, България нямаше да се бори, щеше да се даде без пердах. Аз нямам доверие в това. Вярвам, че тези хора, които от дребни възпяват герои като Райна Попгеоргиева, няма по какъв начин да се дадат. Няма по какъв начин свободата да не е вяра и за България, както е за Украйна.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ