Кирил Кадийски: У нас и в литературата има корупция frognews.bg
Това сподели пред БНР в Международния ден на преводача поетът и преводач Кирил Кадийски.
Международният ден на преводача се отбелязва от 1991 година насам на 30 септември по решение на Съвета на Международната федерация на преводачите (ФИТ). На тази дата се уважава паметта на патрона на преводачите, св. Йероним Блажени, умрял на 30 септември 420 година Св. Йероним превежда Библията от гръцки и еврейски на латински език сред 383 и 406 година
" Аз нямам нито една литературна премия, за превод имам две-три. И това е за 50 години. У нас, в случай че чуете, че някой е получил премия, това е доста несъвършен създател. Много е рядко надарен човек да получи премия. Аз пиша в този момент нещо за корупцията в литературата. Не може да си ръководител на журито за литературна премия и да я дадеш на своята кумица или зет. Няма аршин в България за тези неща ", показа Кадийски.
Той добави, че българинът не е спрял да чете и цитира Умберто Еко - " допирът до книжното тяло води до чувства, разнообразни от това да гледаш в екрана ":
" Книгата е като обичано създание, което можеш да го погалиш, а дисплеят е като народен представител, който - хем да му обърнеш внимание, хем да го наругаеш ".
Кадийски е емблематична фигура в българската лирика и е най-превежданият български стихотворец в чужбина. Превеждал е от френски Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Аполинер, Сандрар, от съветски Тютчев, Лермонтов, Бунин, Волошин, Аненски, Пастернак, Манделщам. Забележителни са неговите антологии на френската лирика IX – XXI век в два тома и на съветската лирика XI – XXI век. Плод на интереса му към класическата и актуалната италианска лирика са " Антология на актуалната италианска лирика ", както и " Сонети " от Фанческо Петрарка, отличени с премия на Италианското министерство на културата.
Международният ден на преводача се отбелязва от 1991 година насам на 30 септември по решение на Съвета на Международната федерация на преводачите (ФИТ). На тази дата се уважава паметта на патрона на преводачите, св. Йероним Блажени, умрял на 30 септември 420 година Св. Йероним превежда Библията от гръцки и еврейски на латински език сред 383 и 406 година
" Аз нямам нито една литературна премия, за превод имам две-три. И това е за 50 години. У нас, в случай че чуете, че някой е получил премия, това е доста несъвършен създател. Много е рядко надарен човек да получи премия. Аз пиша в този момент нещо за корупцията в литературата. Не може да си ръководител на журито за литературна премия и да я дадеш на своята кумица или зет. Няма аршин в България за тези неща ", показа Кадийски.
Той добави, че българинът не е спрял да чете и цитира Умберто Еко - " допирът до книжното тяло води до чувства, разнообразни от това да гледаш в екрана ":
" Книгата е като обичано създание, което можеш да го погалиш, а дисплеят е като народен представител, който - хем да му обърнеш внимание, хем да го наругаеш ".
Кадийски е емблематична фигура в българската лирика и е най-превежданият български стихотворец в чужбина. Превеждал е от френски Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Аполинер, Сандрар, от съветски Тютчев, Лермонтов, Бунин, Волошин, Аненски, Пастернак, Манделщам. Забележителни са неговите антологии на френската лирика IX – XXI век в два тома и на съветската лирика XI – XXI век. Плод на интереса му към класическата и актуалната италианска лирика са " Антология на актуалната италианска лирика ", както и " Сонети " от Фанческо Петрарка, отличени с премия на Италианското министерство на културата.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ