Това каза по БНР историкът проф. Петър Стоянович. Със сигурност

Това сподели по БНР историкът проф. Петър Стоянович. " Със сигурност можем да оценим това, което е несъмнено – че в лицето на Елизабет II Европа, светът имаше един от последните блестящи образци за смисъла и същността на монархията и на държавната власт. Тя беше образец на това, което се назовава дълг – всички тези неща, които може би в XXI век звучат към този момент малко старомодно, което е тъжно, само че е реалност. В целия този доста огромен погребален панаир, който виждаме – без подигравка и без прехласване, има този миг на рекламата, на човешката суетност да бъдеш на тази опашка.

 

Не бива да приписваме на публиката единствено усеща на бездънен реверанс и сантименталност. Но това се случва рядко в чиято и да е история. Ние имаме нещо сходно. Дори ние, българите, след гибелта на цар Борис III през 1943 година ние имаме сходни опашки, денонощни. Народът, поданиците, нацията доста ясно усеща момента, в който тя самата е застрашена от неналичието на стожер. Някои биха дали малко по-библейския образец – стадо без овчар. Това не е фетиш към личността. Това е една комбинация сред терзание пред неясността на утрешния ден, и въпреки това е идентификацията сред нацията и нейния лидер, нейния държател. ", добави той.