Георги Димитров: Ще смъкнем Александър Цанков без намеса на сърбите
Това проучване ще отвори очите на всеки, който желае да узнае не какви събития са се случили през 20-те и 30-те години на предишния век в отечеството ни - те са известни, а какво и кой стои зад тях. Става дума за кръв, за насилия, за изменничества, боже мой какъв брой доста предатели в интерес на тогавашна Югославия е могло да се пръкнат в нашата татковина! Стотици продали се хора, а някои от тях достигнали до най-високите постове на страната. Някогашният посланик Кирил Тодоров е направил в действителност непостижима, само че блестяща работа, на първо място в сръбските архиви, с цел да разгласява непознати у нас документи, които приказват, че сърбите са желали да влязат с въоръжена акция в България, да смъкват Александър Цанков и да получат в подмяна Петричко! Освен, че без да му трепне окото, изнася " черните " имена на радетелите за това - Г. М. Димитров, " сътрудника на югославската агитация " Никола Петков, Дамян Велчев, Константин Муравиев, Георги Вълков, Борис Бумбаров, Ценко Барев, Милан Дренчев..., той почиства клюки за някои видни политически дейци, да речем за Георги Димитров, който изрично отхвърля Александър Цанков да бъде свален с въоръжена интервенция на друга страна - на сърбо-хърватско-словенското кралство. На непознати сътрудници в този момент се подвигат монументи, кръщават се улици. Г. М. Димитров е служил на още няколко разузнавания, а през днешния ден и бул., и спирка на метро носят името му. А за Георги Димитров, който в решителни моменти, с риск за живота си пази съществуването на България, се унищожава и най-малкият знак. Не сме народ, не сме народ...
Повечето апологети на кървавата кавга след априлския атентат 1925 година в църквата " Св. Неделя " се пробват да я оправдаят с решенията на първия правосъден развой по наказателно дело №399/1925 година, което стартира на 1 май 1925 година и на 11 май ръководителят на Софийския полеви боен съд подп. Чипев произнася присъдите. А още на идващия ден стартира вторият - така наречен развой против помагачите, измежду които и чужденци като Адела Мале-Николова, Жорж Мале, Евгений Леже, Мария Леже и най-малко дузина сръбски разузнавачи. Евгений Леже получава смъртна присъда, само че френският дипломат у нас Жорж Пико изнудва цар Борис и той анулира смъртната му присъда и неотложно го освобождава.
Нужни са месеци и години, с цел да се стигне до истината в един толкоз мистериозен и комплициран атентат, чиито следи водят към Сръбското кралство, Франция, Германия, Англия и Москва, а нашите военни следствени и обвинителни органи се оправят единствено за 14 дни. Нека всеки четец самичък реши дали е допустимо това, или задачата е била единствено да се посочат с кървавия пръст комунистите и земеделците.
Това не пречи на днешни псевдоисторици и публицисти да сипят неистини и недомислици. Книгата на Кирил Тодоров дава чудесна опция и за други гледни точки - тя просто ни принуждава да мислим.
Из " Разузнаванията на кралска Югославия против България и Вътрешна македонска революционна организация (1920-1941) ", Кирил Тодоров, изд. " Ирин-Пирин ", 2021 година
... Разузнавателните служби на Кралството и особено Таса Динич доста деликатно следят контактите сред земеделските ръководители и тези на Комунистическата партия в емиграция. По тяхно разпореждане членовете на Българска комунистическа партия наложително се записват като земеделци и обществено се заявяват като такива... До договореност за съдействие обаче не се доближава и комунистите отиват във Виена, където се основава Задграничното бюро на Българска комунистическа партия. Следващата намира се организира по самодейност на Коста Тодоров при започване на ноември 1923 година в австрийската столица. Там Тодоров излага своя проект за въоръжена акция за събаряне на режима в България, която се възнамерява за март 1924 година Съобщава на Димитров, че държавното управление на КСХС (Кралство на сърбите, хърватите и словенците) му е дало обещание 30 000 пушки, 200 картечници и даже 2-3 самолета и го моли да сондира в Москва приемането на заем, който да бъде употребен за въоръженото навлизане...
Таса Динич (в средата)
Един от първите документи визира диалога му (на Динич) в Пирот с Георги Димитров и Васил Коларов, директно след Септемврийския разгром и прекосяването в КСХС със забележителен брой техни приятели. Той е озаглавен " Поверително известие №171 от 30.09.1923 година Доклад на разследващия офицер Т. Динич за диалога с Димитров и Коларов в Пирот ". В него се оповестява, че Димитров и Коларов са " прибегнали " в КСХС дружно с още 200 революционери, сред които имало юристи, запасни офицери, окръжни шефове и други Те са уведомили разузнавача, че експлоадирането на въстанието е осъществено непланирано и че комунистите незабавно след Деветоюнския прелом са влезнали в контакт с управлението на земеделците. Изчаквали са най-удобния миг за започването на въстанието. И в други архивни документи... се дават сведения за бягството на двамата. Българската власт употребява това бягство, с цел да популяризира новината, че кралският разследващ офицер Танасие Динич е взел участие в подготовката на въстанието...
До съглашение сред земеделци и комунисти се стига на срещата им в Москва през февруари 1924 година... Първоначалният проект планува държавен прелом за пролетта на 1924 година По-късно се отсрочва за есента на същата година, а по-късно, заради променените политически условия - и за пролетта на 1925 година В първия вид, с изключение на присъединяване на земеделците, комунистите и федералистите, е контрактувано взаимоотношение с ренегатите от Вътрешна македонска революционна организация и тогавашни войводи на " Удружение срещу бугарских бандита " (Ст. Мишев и др.), както и със сръбските четници, ръководени от Илия Трифунович Бирчанин и Коста Милованович Печанац. Планът за преврата планува пет етапи: 1/ Нападение на Тодор Паница в Петрички окръг, най-здравия опорен пункт на федералистите, два дни преди започване на общата акция, за да се отклони колкото се може повече българска армия. 2/ Нападение на Стоян Мишев с ренегатски групи от Южна Сърбия (така публично е наричана Вардарска Македония в КСХС и Кралство Югославия от 1919 до 1941 година - б.а.) в направление Кюстендил. 3/ Нападение на отряди български емигранти и сръбски четници под командата на Коста Печанац и Илия Трифунович Бирчанин в направление Сливница - София (при опция да се организира с влакове). 4/ Нападение на отряди от емигранти през Белоградчик в направление Враца. 5/ Въстание в цяла България под управлението на вътрешните акционни отряди на селските и работен комитети.
... C ускорени темпове стартира въоръжаването на българските емигрантски отряди и преместването на оръжие и боеприпаси. За подсилване на организацията става належащо доста да се усилят финансовите средства, с които разполага емиграцията. С такава цел Коста Тодоров и Александър Оббов подхващат обиколка из европейските столици. От частни лица те получават в Париж 250 000 френски франка. Емил Вандервелд... от името на Социалистическия интернационал им оказва помощ в Брюксел да закупят 200 000 френски франка, а от чехо-словашките земеделци и социалисти получават 350 000 крони...
Първите доставки са изпълнени във Виена посредством австрийските железничари, които транспортират оръжия от Италия в Унгария. Закупени са 20 картечници и 500 автоматизирани револвера...
Освен
получените от европейски политически и държавни организации пари
Тодоров влиза в контакт през 1924 година с един от най-известните български банкери, обвързван с френските финансови и стопански кръгове, чието име прикрива по тайни съображения (Анжело Куюмджийски - б. Хр.Г.). От него получава чек за 500 000 франка, равностойни на 25 000 $...
Никодим Ст. Николов оповестява в спомените си за предадено оръжие на емигрантите: " През м. септемврий 1924 година сръбските военни управляващи дадоха огромно количество оръжие на всичките канали по остарялата сръбско-българска граница, а най-вече на Берковския, Царибродския и Неготински канал. Всичко бяха дадени повече от 50-60 хиляди пушки, една не дребна част бе импортирана в България ".
Става изцяло ясно, че Таса Динич следи, следи, управлява и направлява работата на емиграцията и подготовката за въоръжено навлизане в България. Планът, в цялостни детайлности, за събаряне държавното управление на Ал. Цанков от въоръжената земеделска емиграция, подкрепена от сръбските четнически паравоенни обединения... напълно е прочут на Динич и се намира в неговия списък... Прави усещане, че проектът - подобен значим документ се намира в персоналния списък на Таса Динич, който апропо в началото е последовател на въоръжено навлизане в България най-вече на кралската войска за окупиране на Кюстендилски и Петрички окръг и завземане на мини Перник...
Става ясно, че великите сили се стараят да избегнат още един спор в поредицата от такива в югославско-българските връзки, тъй като, както при започване на март лондонският " Таймс " написа, " западните страни привикнаха да се опасяват от протестите в Македония " и предвид на нестабилната близкоизточна рецесия всеки балкански спор може да има дълготрайни и рискови последствия ". В текста се прибавя, че са малко тези, които се застъпват за концепцията за Независима Македония, защото никой не желае още една дребна и нестабилна европейска страна, на която е нужна непозната поддръжка. " В Македония няма здрава основа за един самостоятелен политически живот " - заключава уважаваният английски всекидневник...
Военната върхушка в Белград подхваща проект за
окупиране на части от българската територия
за очистване на базите на Вътрешна македонска революционна организация. Следователно е имало решение войската да се използва в избран миг. В края на краищата Ракич ясно декларира на Цанков: прекосяването на комитски чети през границата ще се преглежда като casus belli...
Ракич (посланик на Югославия - б. Хр.Г.) беседва с Калфов, който му оповестява имената на петнадесет задържани македонски войводи. Посланикът му декларира, че всички информации демонстрират, че " задачата на акцията не е сериозна " и че " затворените лица са маловажни, а са оставени на независимост основните водачи и дейци ". Калфов останал отчаян и възбудено дал отговор: " Когато Вие по този начин мислите, какво тогава ще каже Белград. Ние излагаме нашия живот, тъй като македонците ще ни избият като стока, а вие непрестанно се съмнявате във всяка наша акция и във всяко наше желание. За мен в този момент обстановката е изцяло ясна. Всички наши старания са напразни и никакви ограничения от наша страна няма да ви задоволят. Вие не желаете да се разбираем и споразумеем, а по всевъзможен метод търсите мотив да ни нападнете ". Ракич е заключил, че с тези ограничения българското държавно управление е целяло да преобърне европейското публично мнение в своя изгода и да придвижи противоречивия терен пред Обществото на народите, показвайки своите ограничения като голяма жертва, която е понесло в името на мира на Балканите...
Отчитайки неподходящата конюнктура в България, основана напролет на 1925 година и неналичието на шансове за сполучливо въстание на Вътрешните сили, Ал. Оббов и К. Тодоров се върнаха още веднъж на разновидността за
въоръжена интервенция от страна на Югославия
Те започнаха секрети договаряния с държавното управление в Белград за подписване на съглашение за лична уния и основаване на Югославска федерация. Хр. Стоянов и Н. Атанасов не бяха известени. Както отбелязва самият К. Тодоров в писмо от 20 март 1925 година, договарянията се пазели в " безспорна загадка " и за тях Акционният аграрни комитет също нищо не знаел и не бил питан. Той оповестява още и за изразено противоречие на Българска комунистическа партия за присъединяване на непознати страни в битката за свалянето на Цанков и за определяне на земеделско държавно управление. К. Тодоров водеше договарянията в Белград на следната основа: 1. Югославия дава известни въоръжени сили в поддръжка на земеделската емиграция за срутване на Цанков и за определяне на земеделското държавно управление. 2. България влиза в лична уния с Югославия. 3. Отстъпват се на Югославия Петрички окръг и мина Перник и други...
След като в „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) на Български земеделски народен съюз се получи одобрителен отговор от Земеделския акционен комитет в България в поддръжка на готвеното от К. Тодоров споразумение с Югославия, Н. Атанасов и Хр. Стоянов дружно с Гаврил Генов взеха решение да свикат на 28 март 1925 година в Ниш обща конференция на земеделци и комунисти. В нея трябваше да се разобличат проектите на Ал. Оббов и К. Тодоров и да се отхвърли готвеното съглашение... Конференцията се състоя... в Ниш, в дома на Червения кръст. Тя се ръководеше от Г. Генов. На нея приказваха Хр. Стоянов, Ст. Цанов и други Остро се осъди политиката на Ал. Оббов за подписване на съглашения с Гърция и Югославия, които бяха срещу националните ползи на България. Разкриха се неговите секрети връзки с държавното управление на Цанков... Конференцията реши да се изключат от „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) на Български земеделски народен съюз Ал. Оббов и К. Тодоров и на тяхно място се показаха В. Димов, Н. Захариев, Ст. Донев, които поддържаха линията за невмешателство на непознати страни и за единна битка на земеделци и комунисти срещу Цанков...
На конференция в Белград вземат участие Ал. Оббов и К. Тодоров. От документираните изявления заслужава внимание един откъс от изявлението на последния: " Аз споделям, че няма за какво да се опасяваме от комунистите, тъй като със сръбската дивизия и 5000 доброволци щяхме да се оправим с тях. Които стоят спокойно - на независимост, а които не мируват - под нож ".
Не можем да не свържем тези думи с водените от К. Тодоров договаряния с югославските управляващи. Ясно е, че той е договорил за присъединяване във въоръжената акция в България включването на една цяла сръбска дивизия...
На съображение на съществуващите данни Танасие Динич рапортува, че Недялко Атанасов и Христо Стоянов не желаят да подпишат съглашението с Гърция, тъй като не одобряват да се откажат от излаза на Егейско море, за което властта в Атина е била подготвена да заплати 5 000 000 драхми. Като приложение към отчета си той изпраща дубликат от контракта, който е подписан в Москва на 11 март 1924 година сред Георги Димитров от името на Българска комунистическа партия от една страна, а от друга - Коста Тодоров от името на Задграничното посланичество на Български земеделски народен съюз и Стефан Царов - член на Главния комитет на Български земеделски народен съюз, за подготовка на революционна интензивност на комунистическите и земеделските организации в България и в емиграция. Със специфичен член е конкретизирано акцията да се организира без присъединяване на югославската армия и четници. Към контракта е подписан и обособен протокол, с който българската земеделска организация се задължава от оръжието, което ще получи от КСХС, да съобщи 10 000 пушки и няколко картечници на комунистите в България. Съветският съюз бил подготвен за това оръжие да заплати 20 000 000 динара непосредствено на Коста Тодоров...
Планът за въоръженото нахлуване и държавен прелом не се реализира заради случилите се в България събития през април... Въвежда се военно състояние и полицията арестува всички съперници на режима... Всички видни комунисти са арестувани от полицията...
България упреква КСХС в печата и в Народното събрание, че е подкрепила атентаторите, само че отдръпва обвиняванията си. Югославският Министерски съвет е заставен да интервенира посредством посланика Милан Ракич и да упорства да не се афишира информация за подготовката на българската емиграция на територията на КСХС преди осъществяване на съвещания. Белград допуска, че българското държавно управление има задоволително данни за подготовката за държавния прелом на негова територия и заплашва да затвори югославско-българската граница, да приключи издаването на директни визи и да прекъсне железопътния превоз с България. При този напън държавното управление в София взема решение да не разгласява материалите, които могат да компрометират КСХС... Гаврил Генов, който изпраща експлозива за атентата, би трябвало да напусне югославската територия, в началото преселвайки се във Виена, а по-късно в Москва...
Обвинението на държавното управление в София, че КСХС стои зад атентата в църквата " Света Неделя " оставя усещане измежду европейската общност, че югославското държавно управление в действителност е взело участие в българските събития в средата на април.
Повечето апологети на кървавата кавга след априлския атентат 1925 година в църквата " Св. Неделя " се пробват да я оправдаят с решенията на първия правосъден развой по наказателно дело №399/1925 година, което стартира на 1 май 1925 година и на 11 май ръководителят на Софийския полеви боен съд подп. Чипев произнася присъдите. А още на идващия ден стартира вторият - така наречен развой против помагачите, измежду които и чужденци като Адела Мале-Николова, Жорж Мале, Евгений Леже, Мария Леже и най-малко дузина сръбски разузнавачи. Евгений Леже получава смъртна присъда, само че френският дипломат у нас Жорж Пико изнудва цар Борис и той анулира смъртната му присъда и неотложно го освобождава.
Нужни са месеци и години, с цел да се стигне до истината в един толкоз мистериозен и комплициран атентат, чиито следи водят към Сръбското кралство, Франция, Германия, Англия и Москва, а нашите военни следствени и обвинителни органи се оправят единствено за 14 дни. Нека всеки четец самичък реши дали е допустимо това, или задачата е била единствено да се посочат с кървавия пръст комунистите и земеделците.
Това не пречи на днешни псевдоисторици и публицисти да сипят неистини и недомислици. Книгата на Кирил Тодоров дава чудесна опция и за други гледни точки - тя просто ни принуждава да мислим.
Из " Разузнаванията на кралска Югославия против България и Вътрешна македонска революционна организация (1920-1941) ", Кирил Тодоров, изд. " Ирин-Пирин ", 2021 година
... Разузнавателните служби на Кралството и особено Таса Динич доста деликатно следят контактите сред земеделските ръководители и тези на Комунистическата партия в емиграция. По тяхно разпореждане членовете на Българска комунистическа партия наложително се записват като земеделци и обществено се заявяват като такива... До договореност за съдействие обаче не се доближава и комунистите отиват във Виена, където се основава Задграничното бюро на Българска комунистическа партия. Следващата намира се организира по самодейност на Коста Тодоров при започване на ноември 1923 година в австрийската столица. Там Тодоров излага своя проект за въоръжена акция за събаряне на режима в България, която се възнамерява за март 1924 година Съобщава на Димитров, че държавното управление на КСХС (Кралство на сърбите, хърватите и словенците) му е дало обещание 30 000 пушки, 200 картечници и даже 2-3 самолета и го моли да сондира в Москва приемането на заем, който да бъде употребен за въоръженото навлизане...
Таса Динич (в средата)
Един от първите документи визира диалога му (на Динич) в Пирот с Георги Димитров и Васил Коларов, директно след Септемврийския разгром и прекосяването в КСХС със забележителен брой техни приятели. Той е озаглавен " Поверително известие №171 от 30.09.1923 година Доклад на разследващия офицер Т. Динич за диалога с Димитров и Коларов в Пирот ". В него се оповестява, че Димитров и Коларов са " прибегнали " в КСХС дружно с още 200 революционери, сред които имало юристи, запасни офицери, окръжни шефове и други Те са уведомили разузнавача, че експлоадирането на въстанието е осъществено непланирано и че комунистите незабавно след Деветоюнския прелом са влезнали в контакт с управлението на земеделците. Изчаквали са най-удобния миг за започването на въстанието. И в други архивни документи... се дават сведения за бягството на двамата. Българската власт употребява това бягство, с цел да популяризира новината, че кралският разследващ офицер Танасие Динич е взел участие в подготовката на въстанието...
До съглашение сред земеделци и комунисти се стига на срещата им в Москва през февруари 1924 година... Първоначалният проект планува държавен прелом за пролетта на 1924 година По-късно се отсрочва за есента на същата година, а по-късно, заради променените политически условия - и за пролетта на 1925 година В първия вид, с изключение на присъединяване на земеделците, комунистите и федералистите, е контрактувано взаимоотношение с ренегатите от Вътрешна македонска революционна организация и тогавашни войводи на " Удружение срещу бугарских бандита " (Ст. Мишев и др.), както и със сръбските четници, ръководени от Илия Трифунович Бирчанин и Коста Милованович Печанац. Планът за преврата планува пет етапи: 1/ Нападение на Тодор Паница в Петрички окръг, най-здравия опорен пункт на федералистите, два дни преди започване на общата акция, за да се отклони колкото се може повече българска армия. 2/ Нападение на Стоян Мишев с ренегатски групи от Южна Сърбия (така публично е наричана Вардарска Македония в КСХС и Кралство Югославия от 1919 до 1941 година - б.а.) в направление Кюстендил. 3/ Нападение на отряди български емигранти и сръбски четници под командата на Коста Печанац и Илия Трифунович Бирчанин в направление Сливница - София (при опция да се организира с влакове). 4/ Нападение на отряди от емигранти през Белоградчик в направление Враца. 5/ Въстание в цяла България под управлението на вътрешните акционни отряди на селските и работен комитети.
... C ускорени темпове стартира въоръжаването на българските емигрантски отряди и преместването на оръжие и боеприпаси. За подсилване на организацията става належащо доста да се усилят финансовите средства, с които разполага емиграцията. С такава цел Коста Тодоров и Александър Оббов подхващат обиколка из европейските столици. От частни лица те получават в Париж 250 000 френски франка. Емил Вандервелд... от името на Социалистическия интернационал им оказва помощ в Брюксел да закупят 200 000 френски франка, а от чехо-словашките земеделци и социалисти получават 350 000 крони...
Първите доставки са изпълнени във Виена посредством австрийските железничари, които транспортират оръжия от Италия в Унгария. Закупени са 20 картечници и 500 автоматизирани револвера...
Освен
получените от европейски политически и държавни организации пари
Тодоров влиза в контакт през 1924 година с един от най-известните български банкери, обвързван с френските финансови и стопански кръгове, чието име прикрива по тайни съображения (Анжело Куюмджийски - б. Хр.Г.). От него получава чек за 500 000 франка, равностойни на 25 000 $...
Никодим Ст. Николов оповестява в спомените си за предадено оръжие на емигрантите: " През м. септемврий 1924 година сръбските военни управляващи дадоха огромно количество оръжие на всичките канали по остарялата сръбско-българска граница, а най-вече на Берковския, Царибродския и Неготински канал. Всичко бяха дадени повече от 50-60 хиляди пушки, една не дребна част бе импортирана в България ".
Става изцяло ясно, че Таса Динич следи, следи, управлява и направлява работата на емиграцията и подготовката за въоръжено навлизане в България. Планът, в цялостни детайлности, за събаряне държавното управление на Ал. Цанков от въоръжената земеделска емиграция, подкрепена от сръбските четнически паравоенни обединения... напълно е прочут на Динич и се намира в неговия списък... Прави усещане, че проектът - подобен значим документ се намира в персоналния списък на Таса Динич, който апропо в началото е последовател на въоръжено навлизане в България най-вече на кралската войска за окупиране на Кюстендилски и Петрички окръг и завземане на мини Перник...
Става ясно, че великите сили се стараят да избегнат още един спор в поредицата от такива в югославско-българските връзки, тъй като, както при започване на март лондонският " Таймс " написа, " западните страни привикнаха да се опасяват от протестите в Македония " и предвид на нестабилната близкоизточна рецесия всеки балкански спор може да има дълготрайни и рискови последствия ". В текста се прибавя, че са малко тези, които се застъпват за концепцията за Независима Македония, защото никой не желае още една дребна и нестабилна европейска страна, на която е нужна непозната поддръжка. " В Македония няма здрава основа за един самостоятелен политически живот " - заключава уважаваният английски всекидневник...
Военната върхушка в Белград подхваща проект за
окупиране на части от българската територия
за очистване на базите на Вътрешна македонска революционна организация. Следователно е имало решение войската да се използва в избран миг. В края на краищата Ракич ясно декларира на Цанков: прекосяването на комитски чети през границата ще се преглежда като casus belli...
Ракич (посланик на Югославия - б. Хр.Г.) беседва с Калфов, който му оповестява имената на петнадесет задържани македонски войводи. Посланикът му декларира, че всички информации демонстрират, че " задачата на акцията не е сериозна " и че " затворените лица са маловажни, а са оставени на независимост основните водачи и дейци ". Калфов останал отчаян и възбудено дал отговор: " Когато Вие по този начин мислите, какво тогава ще каже Белград. Ние излагаме нашия живот, тъй като македонците ще ни избият като стока, а вие непрестанно се съмнявате във всяка наша акция и във всяко наше желание. За мен в този момент обстановката е изцяло ясна. Всички наши старания са напразни и никакви ограничения от наша страна няма да ви задоволят. Вие не желаете да се разбираем и споразумеем, а по всевъзможен метод търсите мотив да ни нападнете ". Ракич е заключил, че с тези ограничения българското държавно управление е целяло да преобърне европейското публично мнение в своя изгода и да придвижи противоречивия терен пред Обществото на народите, показвайки своите ограничения като голяма жертва, която е понесло в името на мира на Балканите...
Отчитайки неподходящата конюнктура в България, основана напролет на 1925 година и неналичието на шансове за сполучливо въстание на Вътрешните сили, Ал. Оббов и К. Тодоров се върнаха още веднъж на разновидността за
въоръжена интервенция от страна на Югославия
Те започнаха секрети договаряния с държавното управление в Белград за подписване на съглашение за лична уния и основаване на Югославска федерация. Хр. Стоянов и Н. Атанасов не бяха известени. Както отбелязва самият К. Тодоров в писмо от 20 март 1925 година, договарянията се пазели в " безспорна загадка " и за тях Акционният аграрни комитет също нищо не знаел и не бил питан. Той оповестява още и за изразено противоречие на Българска комунистическа партия за присъединяване на непознати страни в битката за свалянето на Цанков и за определяне на земеделско държавно управление. К. Тодоров водеше договарянията в Белград на следната основа: 1. Югославия дава известни въоръжени сили в поддръжка на земеделската емиграция за срутване на Цанков и за определяне на земеделското държавно управление. 2. България влиза в лична уния с Югославия. 3. Отстъпват се на Югославия Петрички окръг и мина Перник и други...
След като в „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) на Български земеделски народен съюз се получи одобрителен отговор от Земеделския акционен комитет в България в поддръжка на готвеното от К. Тодоров споразумение с Югославия, Н. Атанасов и Хр. Стоянов дружно с Гаврил Генов взеха решение да свикат на 28 март 1925 година в Ниш обща конференция на земеделци и комунисти. В нея трябваше да се разобличат проектите на Ал. Оббов и К. Тодоров и да се отхвърли готвеното съглашение... Конференцията се състоя... в Ниш, в дома на Червения кръст. Тя се ръководеше от Г. Генов. На нея приказваха Хр. Стоянов, Ст. Цанов и други Остро се осъди политиката на Ал. Оббов за подписване на съглашения с Гърция и Югославия, които бяха срещу националните ползи на България. Разкриха се неговите секрети връзки с държавното управление на Цанков... Конференцията реши да се изключат от „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) на Български земеделски народен съюз Ал. Оббов и К. Тодоров и на тяхно място се показаха В. Димов, Н. Захариев, Ст. Донев, които поддържаха линията за невмешателство на непознати страни и за единна битка на земеделци и комунисти срещу Цанков...
На конференция в Белград вземат участие Ал. Оббов и К. Тодоров. От документираните изявления заслужава внимание един откъс от изявлението на последния: " Аз споделям, че няма за какво да се опасяваме от комунистите, тъй като със сръбската дивизия и 5000 доброволци щяхме да се оправим с тях. Които стоят спокойно - на независимост, а които не мируват - под нож ".
Не можем да не свържем тези думи с водените от К. Тодоров договаряния с югославските управляващи. Ясно е, че той е договорил за присъединяване във въоръжената акция в България включването на една цяла сръбска дивизия...
На съображение на съществуващите данни Танасие Динич рапортува, че Недялко Атанасов и Христо Стоянов не желаят да подпишат съглашението с Гърция, тъй като не одобряват да се откажат от излаза на Егейско море, за което властта в Атина е била подготвена да заплати 5 000 000 драхми. Като приложение към отчета си той изпраща дубликат от контракта, който е подписан в Москва на 11 март 1924 година сред Георги Димитров от името на Българска комунистическа партия от една страна, а от друга - Коста Тодоров от името на Задграничното посланичество на Български земеделски народен съюз и Стефан Царов - член на Главния комитет на Български земеделски народен съюз, за подготовка на революционна интензивност на комунистическите и земеделските организации в България и в емиграция. Със специфичен член е конкретизирано акцията да се организира без присъединяване на югославската армия и четници. Към контракта е подписан и обособен протокол, с който българската земеделска организация се задължава от оръжието, което ще получи от КСХС, да съобщи 10 000 пушки и няколко картечници на комунистите в България. Съветският съюз бил подготвен за това оръжие да заплати 20 000 000 динара непосредствено на Коста Тодоров...
Планът за въоръженото нахлуване и държавен прелом не се реализира заради случилите се в България събития през април... Въвежда се военно състояние и полицията арестува всички съперници на режима... Всички видни комунисти са арестувани от полицията...
България упреква КСХС в печата и в Народното събрание, че е подкрепила атентаторите, само че отдръпва обвиняванията си. Югославският Министерски съвет е заставен да интервенира посредством посланика Милан Ракич и да упорства да не се афишира информация за подготовката на българската емиграция на територията на КСХС преди осъществяване на съвещания. Белград допуска, че българското държавно управление има задоволително данни за подготовката за държавния прелом на негова територия и заплашва да затвори югославско-българската граница, да приключи издаването на директни визи и да прекъсне железопътния превоз с България. При този напън държавното управление в София взема решение да не разгласява материалите, които могат да компрометират КСХС... Гаврил Генов, който изпраща експлозива за атентата, би трябвало да напусне югославската територия, в началото преселвайки се във Виена, а по-късно в Москва...
Обвинението на държавното управление в София, че КСХС стои зад атентата в църквата " Света Неделя " оставя усещане измежду европейската общност, че югославското държавно управление в действителност е взело участие в българските събития в средата на април.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ