Това интервю бе публикувано на 10.09. 2020 г. Пускаме го

Това изявление бе оповестено на 10.09. 2020 година Пускаме го още веднъж откакто Негово Светейшество Даниил бе определен за български патриарх.

" Ще ви отговоря с думите на един от архиереите на каноничната Църква, с които той дава отговор на поканата на патриарх Вартоломей за присъединяване в този събор: „ Твърдо съм уверен и изповядвам, че оставам правилен на едната Православна черква, а моето наличие на този събор опонира на първия Давидов псалом, който гласи: „ Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи, а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява през деня и нощем! “. “ Какъв може да бъде резултатът от един събор, който е призован в несъгласие с каноничния ред и в който вземат участие лица, които са отвън Църквата? Според мен този събор няма да изцели разделянето измежду вярващия народ в Украйна, а ще го задълбочи. В цялата тази прескръбна обстановка има едно утешително нещо – готовността на православния народ в тази страна да пази единството на светата Православна черква, и че това намира отклик и поддръжка в целия православен свят. " Това споделя в изявление за " Гласове " Видинският митрополит Даниил във връзка свикания на 15 декември от Константинополския патриарх събор в Украйна. Датата за провеждането му бе оповестена от президента Петро Порошенко, който заяви, че на събора ще бъде основана автокефална поместна православна черква в Украйна. Порошенко сподели, че съборът ще утвърди нейния правилник и ще избере предстоятел, който би трябвало да получи от Вселенския патриарх томос (свидетелство) за автокефалия.

- Защо се бави позицията на Светия синод на БПЦ по отношение на разколническата рецесия в Украйна?

- Светият синод е групов, съборен орган на ръководство и решенията се взимат с болшинство, според устава на БПЦ. Разглеждайки този въпрос, Светият синод дефинира комисия, която да изследва по-обстойно всички документи, свързани с църковната рецесия в Украйна и едвам тогава да излезе със мнение. При разискванията по време на синодалните съвещания имаше митрополити, включително и аз, които поискахме да се изрази позиция, само че, както към този момент споделих, Светият синод е групов орган. В същото време всеки носи персонална отговорност за своя глас – както пред Бога, по този начин и пред Божия народ. Защо считаме, че би трябвало да се изрази позиция? Защото Църквата е една и съборна, както изповядваме в Символа на вярата. В този смисъл разногласието в Украйна не е просто спор сред две поместни православни църкви. Той визира цялата Православна черква.

- Какво е персоналното Ви мнение по този въпрос и за какво смятате, че той визира цялата Православна черква?

- Засяга цялата Православна черква, тъй като се засягат междуправославни връзки. Нарушава се хилядолетното канонично право на Църквата, един от главните правила на което е правилото за границите на църковната пълномощия. Тези граници са ясно избрани и общопризнати. Всяка автокефална черква има право на независимо ръководство в своите граници и няма право да разгръща своята пълномощия в други поместни църкви. Тук ще посочим единствено 2 предписание на Втория космополитен събор и 8 предписание на Третия космополитен събор, които не разрешават обособените поместни православни църкви да простират своята пълномощия отвън рамките на тяхната област.

- Тоест, съгласно Вас патриарх Вартоломей е трансферирал границите на своята пълномощия, по този начин ли?

- Определено считаме, че е по този начин. Откакто Негово Светейшество патриарх Вартоломей е отпред на Константинополската патриаршия, т.е. от 1991 година до момента, той постоянно е признавал, че Украинската православна черква е под юрисдикцията на Московската патриаршия.

И то по безспорен метод, с редица писма и документи, под които стои неговият автограф. Сега внезапно декларира, че Киевската митрополия в никакъв случай не е била давана под цялостната пълномощия на Московската патриаршия.

Изтъква се, че в известния документ от 1686 година, с който Константинополската черква дава правото на Московския патриарх да ръкополага предстоятеля на Киевската митрополия, е имало условието при свещенодействие да бъде споменавано името на Константинополския патриарх. И това се акцентира като знак за признание на юрсдикцията на Константинополския патриарх над Киевската митрополия. Отделен въпрос е какъв брой основателни са тези искания, само че те се декларират едвам през днешния ден – триста години след издаването на въпросния акт.

В същото време църковните правила дефинират давностни периоди при разногласия за право на пълномощия върху дадени територии. Така да вземем за пример, 133-то предписание на Картагенския събор дефинира три години отминалост. Ако даден свещеник смята, че в част от неговата територия е навлязъл различен свещеник, има три години, с цел да предяви искания. 17-то предписание на Четвъртия космополитен събор и 25-то предписание на Пето-шестия космополитен събор дават период на отминалост от 30 години, в които могат да се вземат решение разногласия за юрисдикцията над избрани енории. А в нашия случай са минали няколко века.

От позиция на каноничното право тези разногласия са неприемливи. Ето един образец: през 1917 година Константинополският патриарх Герман V написа следното до епископа на Грузинската черква след самопровъзгласяването ѝ за автокефална: „ Самостоятелна Грузинска черква аз не познавам и не мога да знам, защото повече от 100 години православните грузинци се намират под ръководството на Руската черква. Вашето обособяване и формиране на автокефална черква е допустимо единствено със единодушието на вашата Църква с Руската.(...) Ние не можем да се намесваме във вашите вътрешни църковни каузи, само че ви съветваме отечески да се вслушате в гласа на вашия овчар и по този метод да приведете този въпрос в руслото на избавителните църковни догми. “

Твърдението на Константинополския патриарх, че правата му са накърнени, защото Киевският митрополит не поменава името му при свещенодействие, е несъстоятелно, само че се употребява като фиктивен мотив да бъде анулиран документът от 1686 година Само че това състояние не е оспорвано в продължение на 300 години.

Три века православният народ в Украйна е живял в цялостно единение и е бил неразделна част от Руската православна черква. Киевските митрополити от този момент до през днешния ден са били членове на Светия синод на Руската черква, избирали са и са имали правото да бъдат избирани за патриарси.

През всичките тези 300 години украинските вярващи са признавали за собствен нравствен предстоятел Московския патриарх. Може ли след 300 години да пристигна някой извън и да каже: аз съм вашият татко? Кой ще го последва и кой ще му повярва? Как може някой да се самопровъзгласи за нравствен отец на един народ, откакто този народ знае, помни и уважава отците, които са го родили и възпитали във вярата? Свещените догми са безапелационни в това отношение.

- Но за хората извън не излиза наяве за какво Украйна, откакто е независима страна, няма своя самостоятелна черква?

- Този въпрос в действителност се слага. Но дано на първо време забележим какво споделя православният народ и неговите канонични архиереи в Украйна, тъй като това е значително. Свиканият по отношение на тези събития архиерейски събор на Украинската православна черква на 13 ноември т.г., в който са взели участие 83 архиереи, изрази безапелационна позиция против навлизането на Константинополската патриаршия в нейните канонични граници, като съобщи, че „ УПЦ е талантлива с всички права на самостоятелност и автономия, които са нужни през днешния ден за плодотворното служение на Бога и на народа на Украйна. “

Украинската православна черква - Московска патриаршия (УПЦ МП) има над 12 хиляди енории, повече от двете разцепнически групи – Украинска православна черква – Киевски патриархат (УПЦ КП) и така наречен Автокефална украинска православна черква, взети дружно.

Затова в писмата си до Българския патриарх и до предстоятелите на другите поместни църкви напълно основателно митрополит Онуфрий показва недоумението си за какво никой не взема под внимание апела на хиляди членове на УПЦ  до патриарх Вартоломей да не се дава автокефалия на тези разцепнически групи.

Защо се взема под внимание изборно гласът на една група хора пред каноничната Църква и нейното паство? Впрочем, всички канонизирани светци от XX в. в Украйна приканват своите духовни рожби да пазят свято единството на Украинската православна черква с Руската.

Нека да погледнем и от тази страна. И тогава кои са тези,  които упорстват за автокефалия? Държавната власт, преди всичко. И както вярно отбелязва митрополит Онуфрий, за какво се вземат под внимание гласовете на тези групи, които подпалват храмове, насаждат шовинизъм, приканват към ненавист, крещят „ гибел за москалите “, за какво се чуват единствено тези гласове и техните апели за автокефалия?

И то в случай, че същата тази държавна власт, по всичко проличава, се готви за разпра. Защо не се взима под внимание мнението на единствената приета за канонична Украинска православна черква? С какво е по-меродавно мнението на групи, чиито водачи са лишени от нравствен ранг и отлъчени от Църквата?

- Може ли да се направи прилика с разкола в Българската православна черква преди 20 години?

- Да, в огромна степен. Както разколът в БПЦ бе инспириран и подкрепян от тогавашната държавна власт, същото се случва и в Украйна. При нас разколът бе преодолян, с помощта на Всеправославния събор от 1998 година, призован по самодейност на БПЦ в София.

- Тогава Вселенският патриарх постъпи много по-различно, за разлика от в този момент. Може ли да се приказва за двоен стандарт?

- Впрочем и тогава, на събора от 1998 година, Вселенският патриарх слага въпроса за оставката на патриарх Максим, само че тогавашните наши прародители – архиереи с нравствен опит и героизъм – му се опълчват и споделят: ние ви повикахме тук да изцелите разкола, а не да го задълбочавате. Така че паралелът сред разкола у нас и в Украйна е изцяло подходящ.

В момента УПЦ Министерство на правосъдието се намира в  същото състояние, в което беше БПЦ тогава. И у нас разколниците се пробваха да ограбят идентичността на Църквата, да разграбят светини, да си присвоят имущество, което не им се поставя, и което е най-печалното – по този метод разрушаваха нравстевения си образ и убиваха вярата у хората. Защото знаем по какъв начин приключиха и какви бяха делата им във вярата. Същото се случва и в Украйна.

През 1992 година някогашният Киевски митрополит Филарет е лишен от ранг поради изпадането му в ерес и заради потвърдени нравствени провинения в персонален проект, а по-късно и отстранен от Църквата. Така че неговото низвержение е наложено безусловно основателно заради редица канонични нарушавания. И в решението си от 11 октомври т.г., в цялостно несъгласие със свещените догми, Константинополската патриаршия възвърне в ранг този човек.

- Накрая, каква би трябвало да бъде позицията на БПЦ, съгласно Вас?

- Трима митрополити от Светия синод излязохме с изказване по отношение на обстановката в Украйна, в което, изхождайки от опита на Всеправославния събор от 1998 година, който преодоля разкола у нас, предложихме и в този случай да се действа по същия метод и въпросът да бъде подложен на всеправославно разискване. 

- Тоест, да се свика още веднъж Всеправославен събор ли?

- Това може да стане по разнообразни способи. Най-напред като се възобнови разговорът сред Константинополската патриаршия и Руската православна черква, поради решението на РПЦ да приключи евхаристийно общение с Константинополската патриаршия. Възобновяването на разговора сред двете църкви, с присъединяване на представители на останалите поместни църкви, е  метод да се излекува раната в Украйна. В последна сметка всяко решение, което визира поместните православни църкви, няма по какъв начин да бъде признато и да е трайно без тяхното единодушие и поддръжка. 

- На 15 декември в Киев ще се организира „ съединителен събор “, призован от Константинополския патриарх. Какъв съгласно Вас ще бъде резултатът от него? 

– Ще ви отговоря с думите на един от архиереите на каноничната Църква, с които той дава отговор на поканата на патриарх Вартоломей за присъединяване в този събор: „ Твърдо съм уверен и изповядвам, че оставам правилен на едната Православна черква, а моето наличие на този събор опонира на първия Давидов псалом, който гласи: „ Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи, а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява през деня и нощем! “. “

Какъв може да бъде резултатът от един събор, който е призован в несъгласие с каноничния ред и в който вземат участие лица, които са отвън Църквата? Според мен този събор няма да изцели разделянето измежду вярващия народ в Украйна, а ще го задълбочи. В цялата тази прескръбна обстановка има едно утешително нещо – готовността на православния народ в тази страна да пази единството на светата Православна черква, и че това намира отклик и поддръжка в целия православен свят.

- Има ли политически напън върху Синода на БПЦ, с цел да се наклонят везните за едно или друго решение – от съветска или от американска страна? Или пък от страна на Вселенската патриаршия, която е изразител на избрани ползи?

- Категорично мога да кажа, че по време на разискванията в Светия синод митрополитите показват своите мнения. Така че разискванията и решенията се вземат въз основата на разбиранията и съвестта на всеки един от архиереите.

- Това не е директен отговор. Има или няма политически напън, съгласно Вас? От съветска страна или от американска (чрез българското правителство), която в действителност е подстрекател на дейностите на Вселенския патриарх?

- Аз мога да потвърждавам единствено за себе си. Категорично мога да заявя, че върху мен никой не е оказвал напън. С оглед на развиването на ситуациата в този миг е належащо всички православни християни да усилим молитвите си за опазване на единството на светата Православна черква в Украйна и в целия свят. 

Интервю е оповестено в " Гласове " на 10.09. 2020 година