ДБГ: Ако ГЕРБ се провали в борбата с корупцията, да си ходи
Това е поради корупционни закононарушения. Ежегодните отчети на Прозрачност без граници демонстрират, че страната ни заема челните места по корумпираност в Европа.
Вместо да се лекува, през последните десетилетия заболяването Корупция се задълбочава. Това се споделя в декларация на ДБГ.
Основна причина за това е неналичието на политическа воля за дълбока правосъдна промяна. Налагането на надзор върху дейностите на съда и прокуратурата от политическите партии и стопански кръгове се трансформира в предписание.
Текущата процедура за избор на Висш правосъден съвет от парламентарната квота и сега е подчинена на желанието на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи да конфигурират комфортни за тях фигури, които да извършват политически поръчки. По същия метод изборът на ръководител на Върховен административен съд беше изопачен и вместо състезателност и конфликт на концепции за развиване на правосъдната система, станахме очевидци на спринт с предупреден край. Това ни чака и при избора на основен прокурор след края на мандата на господин Цацаров.
Считаме, че е нужна радикална смяна на метода, по който действат правораздавателните органи в България, се споделя още в декларацията. Изчистването на Висшия правосъден съвет, Прокуратурата и съда от наслоените във времето политически и стопански зависимости е от витална нужда. Въвеждането на бистрота, лична отговорност и самостоятелност в работата на магистратите ще докара до по-справедливи актове. Използването на прокуратурата за бухалка против неуместни съперници би трябвало да престане. Защото, единствено когато всеки, без изключение, получи дължимото му се наказване за закононарушенията си, тогава България ще се откъсне от групата на евразийските неразвити страни.
Наред с това, за ефикасна битка с корупцията е нужна система от органи и процедури за предварителна защита или попречване на корупцията. Антикорупционните законопроекти на ГЕРБ и Българска социалистическа партия, макар гръмките си имена, са нищо повече от реплика за пред Брюксел. Вместо да основават самостоятелен орган за попречване на корупцията, те вършат машинален общ брой от съществуващи такива с разнопосочни функционалности, който няма да действа.
Считаме, че двата законопроекта са нездравословни за ефикасната битка с корупцията в този си тип и биха имали смисъл, единствено в случай че дават отговор на следните 3 критерия:
- Независимост на управлението – изборът на управление да се реализира освен обществено, само че и транспарантно, с необятна опция за номиниране. Орган за избор, в който вземат участие представители на минимум две разнообразни управляващи в страната, в това число и президента. Спорът, дали ръководителят да се назначава единствено от Народното събрание или единствено от президента, е спор дали ръководителят да се назначава от ГЕРБ или от Българска социалистическа партия, като и в двата случая той става политически подвластен.
- Отчетност и отговорност на органа – активността на антикорупционния орган би трябвало да предстои на справедливи инспекции от органи със сходни функционалности в други страни, членки на Европейски Съюз. Тези инспекции би трябвало да са най-вече един път на 2 години и да обгръщат всички дейности и бездействия на органа.
- Достоверност на сигналите – органът следва да преглежда и неподписани сигнали, стига те да съдържат задоволително достоверни данни за осъществено корупционно закононарушение. Лицата, които са най-близко до корумпираните и имат най-вече информация за осъществените закононарушения, рискуват най-вече, в случай че самоличността им бъде разкрита. Ето за какво тайната на самоличността на подателите би трябвало да бъде абсолютно обезпечена. Допустимо е и система за криптиране на самоличността на подателите на сигнали.
В случай че актуалното болшинство направи следващия неуспех в битка с корупцията, считаме, че държавно управление на ГЕРБ и ПФ би трябвало да подаде неотложно оставка.
Вместо да се лекува, през последните десетилетия заболяването Корупция се задълбочава. Това се споделя в декларация на ДБГ.
Основна причина за това е неналичието на политическа воля за дълбока правосъдна промяна. Налагането на надзор върху дейностите на съда и прокуратурата от политическите партии и стопански кръгове се трансформира в предписание.
Текущата процедура за избор на Висш правосъден съвет от парламентарната квота и сега е подчинена на желанието на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи да конфигурират комфортни за тях фигури, които да извършват политически поръчки. По същия метод изборът на ръководител на Върховен административен съд беше изопачен и вместо състезателност и конфликт на концепции за развиване на правосъдната система, станахме очевидци на спринт с предупреден край. Това ни чака и при избора на основен прокурор след края на мандата на господин Цацаров.
Считаме, че е нужна радикална смяна на метода, по който действат правораздавателните органи в България, се споделя още в декларацията. Изчистването на Висшия правосъден съвет, Прокуратурата и съда от наслоените във времето политически и стопански зависимости е от витална нужда. Въвеждането на бистрота, лична отговорност и самостоятелност в работата на магистратите ще докара до по-справедливи актове. Използването на прокуратурата за бухалка против неуместни съперници би трябвало да престане. Защото, единствено когато всеки, без изключение, получи дължимото му се наказване за закононарушенията си, тогава България ще се откъсне от групата на евразийските неразвити страни.
Наред с това, за ефикасна битка с корупцията е нужна система от органи и процедури за предварителна защита или попречване на корупцията. Антикорупционните законопроекти на ГЕРБ и Българска социалистическа партия, макар гръмките си имена, са нищо повече от реплика за пред Брюксел. Вместо да основават самостоятелен орган за попречване на корупцията, те вършат машинален общ брой от съществуващи такива с разнопосочни функционалности, който няма да действа.
Считаме, че двата законопроекта са нездравословни за ефикасната битка с корупцията в този си тип и биха имали смисъл, единствено в случай че дават отговор на следните 3 критерия:
- Независимост на управлението – изборът на управление да се реализира освен обществено, само че и транспарантно, с необятна опция за номиниране. Орган за избор, в който вземат участие представители на минимум две разнообразни управляващи в страната, в това число и президента. Спорът, дали ръководителят да се назначава единствено от Народното събрание или единствено от президента, е спор дали ръководителят да се назначава от ГЕРБ или от Българска социалистическа партия, като и в двата случая той става политически подвластен.
- Отчетност и отговорност на органа – активността на антикорупционния орган би трябвало да предстои на справедливи инспекции от органи със сходни функционалности в други страни, членки на Европейски Съюз. Тези инспекции би трябвало да са най-вече един път на 2 години и да обгръщат всички дейности и бездействия на органа.
- Достоверност на сигналите – органът следва да преглежда и неподписани сигнали, стига те да съдържат задоволително достоверни данни за осъществено корупционно закононарушение. Лицата, които са най-близко до корумпираните и имат най-вече информация за осъществените закононарушения, рискуват най-вече, в случай че самоличността им бъде разкрита. Ето за какво тайната на самоличността на подателите би трябвало да бъде абсолютно обезпечена. Допустимо е и система за криптиране на самоличността на подателите на сигнали.
В случай че актуалното болшинство направи следващия неуспех в битка с корупцията, считаме, че държавно управление на ГЕРБ и ПФ би трябвало да подаде неотложно оставка.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ