Иво Инджев: Разбрахте ли сега защо Москва поощрява изкуственото създаване на руско малцинство в България?
Това е водещата по етнически симптом група непознати притежатели на парцели в България, групирани освен това плътно в избрани елементи на българското Черноморие.
“Въпросът за признание на независимостта на ДНР и ЛНР не съществува, съобщи министърът на външните работи на казахстан Мухтар Тлеуберди. Той разясни, че Казахстан преглежда този въпрос като основаващ се на интернационалното право и правилата на Организацията на обединените нации”.
Цитатът е от съветската държавна осведомителна организация РИА “Новости” и може да бъде считан за правдиво отражение на формалната позиция на Казахстан, макар че същата организация е измежду най-големите разпространители на подправени вести в международния информативен поток и удостовери това свое “реноме” тази нощ, определяйки Бойко Борисов като сегашен министър председател на България.
Светът се тресе от отвращение от вероломния акт на Путин да признае независимостта на двата района в Украйна, който назовават себе си Донецка национална република и Луганска национална република, само че самите украинци дефинират като ОРДЛО, Окупираните от Русия Донеццка и Луганска области.
Някой ще рече, че позицията на един Казахстан е маргинална на фона на международните реакции, само че няма да се съглася. Тъкмо страната, която е съдружник на Русия и споделя с нея по силата на своя контракт с нея въпроси от региона на сигурността, единствено преди месец беше “посетена” от съветски “миротворци”, само че доста бързо им подреди да изоставен след демарш на Пекин. Ето за какво е прекомерно показателно, че даже толкоз непосредствен съдружник на Москва стремително се разграничи от нея по проблема с указа на Путин за признание на ОРДЛО като нещо друго, а точно като две “независими републики”, непризнати до през вчерашния ден даже от самата Русия.
От всички заглавия в международните медии, които няма смисъл да дублирам заради лекотата, с която всеки самичък може да ги открие благодарение на днешните осведомителни технологии, предпочитам да изтъквам написаното от английския “Гардиън”, тъй като той се ангажира с прогноза.
“Путинският неуместен ядосан театър грози да се трансформира в завършек на дългото му управление”, написа в заглавието си изданието, отбелязвайки апропо, че едночасовата объркана тирада на Путин, която се пробва да внуши спонтанност, явно е записана часове по-рано от нейното лъчение в съветския ефирен ефир, видно от реакциите на някои московски съдружници в Организация на обединените нации, очевидно осведомени авансово с нея.
Сега всички питат дали Путин ще направи идната крачка и ще извърши заканата си да вкара “миротворци” в ОРДЛО. Нека не гадаем с прогнози, които могат да се окажат остарели още до момента в който четете този текст. Това, което има значение за нас като наблюдаващи на въпросния ядосан неуместен театър на Путин, цялостен с позоваване на фалшифицираната от него история, е да не участваме в него по никакъв метод.
Пиша това минути откакто бях поканен да разясня въпроса в новинарската емисия на Телевизия “Европа” в 10 часа тази заран. Веднага след края на коментара ми чух сътрудниците да приказват за изпращането на съветски “миротворци” в двете украински области. Искам да ги прикани, тях и всички останали обществени представители и коментатори у нас, да не използват безрезервно пропагандния инструментариум на Кремъл в тази осведомителна война на Путин против целия свят, на който той желае да наложи своята настъпателност като форма на “миролюбие”.
Това е първият ми коментар. Смятам за доста значимо съобразяването с истината, а не с нейния килнат от Путин, противоположен смисъл. В противоположен случай би трябвало да се съгласим също с упреците на съветския агресор, че виновността за тази експанзия е на украинския “режим” ( термин, употребен от Путин по адрес на сменяемата посредством избори украинска власт, с което тя се отличава внезапно от автократичното самодържие в Москва).
И с още доста парадокси, сготвени за международна консумация от кремълската кухня, ще би трябвало да се съгласим, в случай че ги повтаряме абсолютно. Ще би трябвало да приемем за правомерно всяка страна, която има на територията на прилежаща страна население, говорещо езика на по-големия комшия, да бъде разпокъсвана на правото на по-силния и в несъгласие на интернационалните правила, открити след Втората международна война.
Примерите са безбройни и е по-лесно да се каже, че са малко страните ( най-малко в Европа), които не могат да изкопаят “исторически аргументи” за дестабилизиране на съседите си на правата на ощетени в миналото от тях. Няма да задълбочавам в близката до мозъка догадка за Турция и българското етническо малцинство в България като съображение по отношение на нас да бъде прибавен сюжета на Путин.
Докога българските институции ще не престават политиката на предходните колаборационисти с Москва от ГЕРБ и “патриотите” да толерират това редовно съветско навлизане, въоръжено тук с особената отзивчивост на всички типове управляващи, които вършат вероятното да го улесняват административно и даже посредством профилирани единствено за руснаци юридически услуги? Те не знаят ли, че под благовидния претекст за заселване в “слънчева България” съветският режим внедрява свои доверени лица за възможна приложимост за задачите на съветската имперска политика?
В България няма уседнало от предходни интервали съветско малцинство, както в балтийските страни и в други някогашни прилежащи на Русия някогашни руски колонии. Ето за какво Москва систематично насърчава неговото основаване. В Южна Осетия и в ОРДЛО Русия издаваше съветски паспорти, преди да употребява тези новоизлюпени свои жители по паспорт за съображение да ги пази с оръжие. У нас това не се постанова. Стотици хиляди съветски жители се заселват в съразмерност по отношение на “туземците”, както на никое място другаде в Европейски Съюз. Край Варна, в резервата “Камчия” се намира и най-голямата и съвременна като комплекс от здания и уреди база за разпространение на съветско въздействие в света, гордо посочена като такава в една тирада на външния министър Лавров.
Иначе София е срещу разполагане на части на НАТО на наша територия…
Иво Инджев
“Въпросът за признание на независимостта на ДНР и ЛНР не съществува, съобщи министърът на външните работи на казахстан Мухтар Тлеуберди. Той разясни, че Казахстан преглежда този въпрос като основаващ се на интернационалното право и правилата на Организацията на обединените нации”.
Цитатът е от съветската държавна осведомителна организация РИА “Новости” и може да бъде считан за правдиво отражение на формалната позиция на Казахстан, макар че същата организация е измежду най-големите разпространители на подправени вести в международния информативен поток и удостовери това свое “реноме” тази нощ, определяйки Бойко Борисов като сегашен министър председател на България.
Светът се тресе от отвращение от вероломния акт на Путин да признае независимостта на двата района в Украйна, който назовават себе си Донецка национална република и Луганска национална република, само че самите украинци дефинират като ОРДЛО, Окупираните от Русия Донеццка и Луганска области.
Някой ще рече, че позицията на един Казахстан е маргинална на фона на международните реакции, само че няма да се съглася. Тъкмо страната, която е съдружник на Русия и споделя с нея по силата на своя контракт с нея въпроси от региона на сигурността, единствено преди месец беше “посетена” от съветски “миротворци”, само че доста бързо им подреди да изоставен след демарш на Пекин. Ето за какво е прекомерно показателно, че даже толкоз непосредствен съдружник на Москва стремително се разграничи от нея по проблема с указа на Путин за признание на ОРДЛО като нещо друго, а точно като две “независими републики”, непризнати до през вчерашния ден даже от самата Русия.
От всички заглавия в международните медии, които няма смисъл да дублирам заради лекотата, с която всеки самичък може да ги открие благодарение на днешните осведомителни технологии, предпочитам да изтъквам написаното от английския “Гардиън”, тъй като той се ангажира с прогноза.
“Путинският неуместен ядосан театър грози да се трансформира в завършек на дългото му управление”, написа в заглавието си изданието, отбелязвайки апропо, че едночасовата объркана тирада на Путин, която се пробва да внуши спонтанност, явно е записана часове по-рано от нейното лъчение в съветския ефирен ефир, видно от реакциите на някои московски съдружници в Организация на обединените нации, очевидно осведомени авансово с нея.
Сега всички питат дали Путин ще направи идната крачка и ще извърши заканата си да вкара “миротворци” в ОРДЛО. Нека не гадаем с прогнози, които могат да се окажат остарели още до момента в който четете този текст. Това, което има значение за нас като наблюдаващи на въпросния ядосан неуместен театър на Путин, цялостен с позоваване на фалшифицираната от него история, е да не участваме в него по никакъв метод.
Пиша това минути откакто бях поканен да разясня въпроса в новинарската емисия на Телевизия “Европа” в 10 часа тази заран. Веднага след края на коментара ми чух сътрудниците да приказват за изпращането на съветски “миротворци” в двете украински области. Искам да ги прикани, тях и всички останали обществени представители и коментатори у нас, да не използват безрезервно пропагандния инструментариум на Кремъл в тази осведомителна война на Путин против целия свят, на който той желае да наложи своята настъпателност като форма на “миролюбие”.
Това е първият ми коментар. Смятам за доста значимо съобразяването с истината, а не с нейния килнат от Путин, противоположен смисъл. В противоположен случай би трябвало да се съгласим също с упреците на съветския агресор, че виновността за тази експанзия е на украинския “режим” ( термин, употребен от Путин по адрес на сменяемата посредством избори украинска власт, с което тя се отличава внезапно от автократичното самодържие в Москва).
И с още доста парадокси, сготвени за международна консумация от кремълската кухня, ще би трябвало да се съгласим, в случай че ги повтаряме абсолютно. Ще би трябвало да приемем за правомерно всяка страна, която има на територията на прилежаща страна население, говорещо езика на по-големия комшия, да бъде разпокъсвана на правото на по-силния и в несъгласие на интернационалните правила, открити след Втората международна война.
Примерите са безбройни и е по-лесно да се каже, че са малко страните ( най-малко в Европа), които не могат да изкопаят “исторически аргументи” за дестабилизиране на съседите си на правата на ощетени в миналото от тях. Няма да задълбочавам в близката до мозъка догадка за Турция и българското етническо малцинство в България като съображение по отношение на нас да бъде прибавен сюжета на Путин.
Докога българските институции ще не престават политиката на предходните колаборационисти с Москва от ГЕРБ и “патриотите” да толерират това редовно съветско навлизане, въоръжено тук с особената отзивчивост на всички типове управляващи, които вършат вероятното да го улесняват административно и даже посредством профилирани единствено за руснаци юридически услуги? Те не знаят ли, че под благовидния претекст за заселване в “слънчева България” съветският режим внедрява свои доверени лица за възможна приложимост за задачите на съветската имперска политика?
В България няма уседнало от предходни интервали съветско малцинство, както в балтийските страни и в други някогашни прилежащи на Русия някогашни руски колонии. Ето за какво Москва систематично насърчава неговото основаване. В Южна Осетия и в ОРДЛО Русия издаваше съветски паспорти, преди да употребява тези новоизлюпени свои жители по паспорт за съображение да ги пази с оръжие. У нас това не се постанова. Стотици хиляди съветски жители се заселват в съразмерност по отношение на “туземците”, както на никое място другаде в Европейски Съюз. Край Варна, в резервата “Камчия” се намира и най-голямата и съвременна като комплекс от здания и уреди база за разпространение на съветско въздействие в света, гордо посочена като такава в една тирада на външния министър Лавров.
Иначе София е срещу разполагане на части на НАТО на наша територия…
Иво Инджев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ