Това е видно от отчетите на компанията, които вчера бяха

Това е видно от докладите на компанията, които през вчерашния ден бяха публично оповестени. Според тях приходите на компанията са с растеж от 31% и доближават 786 млн. лв., само че оперативната облага се повишава минимално и е достигнала 20.1 млн. лв. за полугодието.

От оповестените данни е видно, че бизнесът с коли на холдингът регистрира фрапантен спад със 182%. По това перо компанията е приключила полугодието на 2019 година с чиста загуба от 323 хиляди лв.. Въпреки впечатляващия растеж от 2042%, който се регистрира при финансово-инвестиционната активност на холдинга и там чистата облага доближава до 771 хиляди лв..

При сдружението майка се регистрира спад на оперативната облага с 43% до 482 хиляди лева Нетната облага за полугодието също спада с 2% и е за 4 млн. лева, излиза наяве от консолидираните резултати.

Разделение на финансовите действия

При сходно финансово развиване на компанията се вижда, че застрахователният сегмент на холдинга се движи в позитивна тенденция, за разлика от търговията с коли. За една компания, която желае да придобие активите на електроразпределителния бизнес на ЧЕЗ, са извънредно значими няколко неща. Първото е, че финансовите потоци от една активност не трябва да се смесват с друга. Това предписание се вижда от работата на застрахователния пазар у нас, разяснява пред 3eNews икономистът Румен Гълъбинов.

По думите му финансово-икономическите действия на холдинга би трябвало да продължат да си бъдат обособени – едните за застрахователния бизнес, а другите за енергийната сфера. „ Ако това съумеят да го реализиран, то не виждам проблем те да са покупател на активите на ЧЕЗ в България “, изясни Гълъбинов.

Според него за обслужването на подобен огромен бизнес като този на електроразпределително сдружение, евентуално от „ Еврохолд “ добре са си създали сметката дали могат да поддържат този бизнес. „ Много значимо е при тази договорка да стане ясно с изключение на личните им средства какво външно финансиране ще съумеят да привлекат - дали ще се привлекат средства за енергийния им бизнес от международния финансов пазар “, разяснява икономистът. Именно за сходна договорка е значимо да се види кои международни финансови институции биха подкрепили придобиването на активите. Към момента от „ Еврохолд “ са оповестили, че имат намерение да финансират транзакцията със синдикиран заем за 300 млн. евро от немската Дойче банк и японската „ Номура ".

В разбор на Института за пазарна стопанска система, оповестен неотдавна, бяха заложени няколко основни въпроса във връзка с подготвяното придобиване на активите на ЧЕЗ. Икономистите попитаха дали евентуалния покупател разполага с задоволително средства както за довеждане докрай на договорката, по този начин и за застраховане на лицензионната активност. Това включва финансиране на първичното прекачване на акциите, както и следващи оферти за изкупуване на акциите от миноритарните акционери, рефинансиране на задължения.

Важен детайл е капиталовата активност на компанията ЧЕЗ. Към момента оттова са планували вложения в размер на към 184 млн. лева през интервала 2019 и 2020 година Логично е да се намерения дали новият притежател може да обезпечи сходни суми за вложения, откакто дружно с заемите за договорката с ЧЕЗ отговорностите им ще надпвърлят 1 милиарда лв.. Ако след придобиването няма ясно разделяне, нищо чудно забележителна част от паричните потоци от сдруженията на ЧЕЗ да потекат в посока покриване на заемите. Резултатът от това би бил пагубен – или ще докара до повишаване на цената на тока, или ще свие до най-малко инвестициионната активност и разноските за поддръжка и модернизиране на мрежата. Да, оборотните средства в една електроразпределителна компания са големи, само че и разноските за поддръжка на мрежата в Западна България са съпоставими с приходите. Икономисти се притесняват още дали договорката няма да докара и до нарушение на пазарните връзки в бранша.

За „ Еврохолд “ в този момент е значимо да потвърди дали има финансовата опция да влага съществени суми в енергийната мрежа на Западна България, която е част от сериозната ни инфраструктура. Освен инвестиции за нови подстанции и кабелни линии, са нужни и големи средства за поддръжка на съществуващата система. Към всичко това би трябвало да се добави и обслужването на заемите, които ЧЕЗ има да изплаща сега. При възможна договорка „ Еврохолд “ ще би трябвало да заделя солидни средства освен по горепосочените пера, ами и за погашение на заемите, взети за договорката.

Припомняме, че от ЧЕЗ се съгласиха да продадат енергийния си бизнес у нас против сумата от 335 млн. евро. „ Еврохолд “ бяха определени за желан покупател, само че голяма част от финансирането на договорката ще пристигна от задгранични банки.

Към момента от „ Еврохолд “ не са получили утвърждението на Комисията за финансов контрол за проспекта за нарастване на капитала му на БФБ с 80 млн. евро, посредством които отчасти трябваше да финансира договорката. Не са ясни и резултатите от инспекцията на КФН за положението на холдинга. За последно по тематиката от КФН оповестиха, че са предали отчет от инспекцията с откритите обстоятелства на прокуратурата и ДАНС. Националната организация за приходите също стартира своя инспекция.

Fitch следи зорко „ Еврохолд “

Припомняме, че неотдавна интернационалната рейтингова организация Fitch сложи отрицателна оценка на три от дъщерните сдружения в структурата на „ Еврохолд ". Авторитетната организация оцени като рисково за положението на фирмите при договорката за активите на ЧЕЗ. Според известието, оповестено на уеб страницата на Fitch, организацията е сложила оценка RWN - „ под наблюдаване с отрицателна вероятност ", за дълготрайния рейтинг и рейтинга за финансова непоклатимост на две сдружения, опериращи на българския пазар - „ Евроинс " и „ ЕИГ Ре ", както и на дъщерната компания на „ Еврохолд " в Румъния-„ Евроинс Румъния - Застраховане и презастраховане ".

Румънското сдружение имаше проблеми поради голяма ликвидна дупка във финансите си, напомня в. „ Монитор “. Затова, под натиска на румънските регулатори, мина през двегодишна оздравителна стратегия. Именно поради тези проблеми и гръцката национална банка на три пъти - последния от които при започване на тази година - отхвърли на друга застрахователна компания от структурата на „ Еврохолд " да придобие „ Креди акрикол ", която в южната ни съседка оперира на животозастрахователния пазар.