Това е Вероника Тодорова. Започва да свири на 6 години.

Това е Вероника Тодорова. Започва да свири на 6 години. Израства в Троянското село Дебнево. Казва, че са и били нужни 10 години, с цел да се опознаят добре с акордеона. Тъкмо той я води на най-големите музикални подиуми в Европа.

" Това е една забавна история, трябваше да направя едно повтаряне за моя първи валс, това беше парчето. И аз го повторих един път и не знаех дали съм го повторила. Това беше единствено след 3 месеца уроци, което е цяло знамение, че едно дете може да свири на акордеон и то с двете ръце на 6 години. Повторих един път валса, повторих повторно и всякога не бях сигурна дали съм дали съм направила повторението и продължих да изсвирвам, и майка ми излезе и си ме изнесе със столчето, свирейки на сцената и по този начин до през днешния ден, не мога да спра да изсвирвам “, споделя Вероника Тодорова.


На 16 със фамилията си емигрират в Германия. На един от многото състезания животът я среща с известния италиански джаз акордеонист Ренцо Руджери, който и споделя, че има огромен капацитет, само че ужасяващ репертоар. Той става неин наставник в продължение на 3 години. Вероника се оказва единственото момиче в неговия клас.


" Акордеонът е по този начин, че след 16-годишна възраст доста рядко се срещат девойки акордеонистки. До 16 е 50/50, само че акордеонът, чисто физически, е по-сложен за осъществяване инструмент. Затова дамското наличие внезапно понижава ", изясни Вероника.

И по този начин след голям брой награди и концерти на европейската сцена, Вероника взема решение, че е време да промени нещо. А смяната се намира на 2000 километра южно от Германия.

" В последните години свирех по 150-170 концерта на година. Чувствах се добре като музикант на немската сцена, само че постоянно ми е липсвало нещо доста и това беше родината. И в един миг, когато човек стартира самичък да твори, се обръща към себе си и усеща още по-интензивно такива неналичия. Всичко, което ни зарежда и всичко, което ни лишава. И аз реших за себе си, както за себе си, по този начин и за моята щерка, че България е точното място за нас. И съм извънредно щастлива, че имах смелостта да направя тази крачка, тъй като тук се усещам доста по-заредена. Обградена съм от доста хора, които аз обичам и те ме обичат “, добави Вероника.


Не обича да поставя " музикант " и " мъчно " в едно изречение. Така Успява да сбъдне и друга своя фантазия - да направи в Дебнево фестивал на международно равнище, чийто фон да е Балканът. Вече 4 години българската аудитория се радва на музиканти от целия свят.

" Аз нямах съвсем никакъв бюджет за повече концерти. На втората година съумях поканя още две групи, на третата запълнихме един цялостен фестивален ден, а тази година се радвахме и на двудневен интернационален фестивал с наличието на прелестни музиканти, както от цяла България, по този начин и от Италия, Германия, Монголия. Това е един прелестен формат, който не е елементарно да се случи в България. И то в провинцията. Усещам, че тук някои хора не помнят, че и в България хората имат потребност от изкуство. Това е храна за нашата душа.

Една от гордостите на село Дебнево е 140-годишното учебно заведение " Иван Вазов ", в което самата Вероника е била ученичка.

Днес тя преподава на 40 деца от 1 до 4. клас от понеделник до сряда всяка седмица.

" В музиката е един бял лист хартия това дете. Това е доста виновна задача към мен - какво ще запиша на този лист и дали това дете ще си тръгне с едно хубаво чувство, или треперейки, дали ще е упражнил всичко за предишния път, с любознание, с неспокойствие да седне на инструмента ", описа Вероника.

За Вероника Има нещо по-силно от гения, от музиката даже и това е майчинството. Дъщеря й Мила е единствено на 9 години, само че афинитетът към музиката е заложен още до момента в който е била в корема на майка си. Днес Мила е ученичка на Вероника, и както всяко от останалите деца в локалното учебно заведение в Дебнево - свири на музикален инструмент.

" Първо с нея открих една обич, която е по-различна от всяка друга. Това е тази обич, която чак боли. Като си видиш детето вечер по какъв начин спи това е… изсвирвам с обич, върша доста други неща с доста обич, само че към детето е напълно друго ", сподели Вероника.

" Някой път може да се случи на сцената да си помислиш какъв брой си добър и популярен, само че хубавото е, че по-късно незабавно се заземявам, тук ме чакат ужасно доста задания, щерка ми, хубавата ми къща, в която постоянно имам какво да направя и в градината, в вътре, и децата в учебно заведение. За мен е извънредно значим този земен метод на живот. Много е противоположен със сцената, само че на мен това ми харесва ", означи Вероника.