Ще гръмне ли корупционен взрив на летище София
Това е въпросът, на който идващото българско държавно управление ще би трябвало да отговори - без значение дали ще е постоянно или служебно. Ако се съди от предизборните акции за президент и 47-о Народно заседание, безусловно всички партии и самостоятелни претенденти бяха за нулева корупция. А като прибавим тук и безконечните стремления на Брюксел и Вашингтон за господство на закона, не би трябвало да има никакъв проблем с разгласяването на истината в цялостния й искра.
Казусът е следния. Неотдавна служебният транспортен министър Христо Алексиев обществено оповести, че разполага с данни от няколко достоверни източника, съгласно които компании на прочут български предприемач вземат участие с 20% в концесията на летище София. Нещо повече - малко по-късно министър Алексиев изрази подозрение, че вероятно присъединяване на въпросния предприемач е повече от 20%, само че... спря дотук.
Тези обстоятелства бяха огласени пред две сякаш инцидентно определени медии - уебсайт и списание, само че да няма да драматизираме ненужно. По-важното е дали в действителност този предприемач, чиито близки връзки с някогашния министър председател Борисов бяха демонстрирани години наред просто по този начин - да се знае кое по какъв начин е, взе участие под някаква форма в договорката за летище София. Не за друго, а тъй като досегашното държание на страната е по-скоро раболепно, в сравнение с почтено.
Самият факт, че заплащането на над 245 млн. евро концесионни такси беше отсрочено поради корона рецесията не с две-три години, а с четвърт век(!!!) е задоволителна гаранция, че... подозрението за подмолно присъединяване в концесията е повече от основателно. И то или би трябвало да бъде доказано, или разсеяно по най-бързия и категоричен метод -
благодарение на специфичните служби
и цялостна проверка на концесионния контракт, подписан на 22 юли 2020 година.
След това, според от резултатите, вероятните сюжети са два. Единият е явен - повреждане на договорката, задържане на предплатено преведените от концесионера 660 млн. лева и образуване на досъдебно произвеждане за разнищване на аферата докрай. Вторият вид също не е кой знае каква мистерия - главно преправяне на концесионния контракт за отбрана на държавния интерес, гарантиране на националната сигурност и изчистване на положителното както на главния концесионер, по този начин и на въпросния предприемач.
От 3-4 седмици Хесус Кабайеро Пинто - изпълнителен шеф на концесионера на летище София „ Соф Кънект “ АД, продължава като PR-специалист да обикаля из малките екрани и уеб сайтове и да изяснява
какви вложения е направило сдружението до момента
и какви грандиозни проекти има отсега нататък.
Както обаче стана ясно от , обещано особено за „ БАНКЕРЪ “ предходната седмица, от поемането на летище София на 20 април до 31 октомври тази година концесионерът е вложил едвам 303 000 евро без Данък добавена стойност, 1/3 от които – за консултантски услуги. С останалите средства са били закупени няколко дивана и масички и са ремонтирани тоалетна, асансьор и ескалатор – все прекомерно дребни неща, изключително на фона на огромните обещания, дадени от концесионер, зад който стои мастит капиталов фонд!
В своите изявленията Хесус Кабайеро Пинто показва, че при ръководството на летище София концесионерът ще преследва четири съществени цели:
Подобряване обслужването на пътниците;
Подобряване качеството на обслужване на самолетните компании и на въздушната съгласуваност на аеропорта;
Влагане на амбициозни вложения и
Грижи за личния състав.
Всичко това звучи разумно, само че се набива на очи една огромна липса – стратегия за възстановяване и
непрекъснато повишение на равнището на сигурност на полетите.
Ако съществуваше такава стратегия – вероятно господин Пинто би загатнал за нея. А точно това е казусът, който беше маркиран при инспекции на Главна дирекция „ Гражданска въздухоплавателна администрация “ (ГД ГВА), която регистрира закъснение на отстраняването на куп забележки - косене на трева, разчистване на отлагания от самолетни гуми по пистата и прочие
Добре е, че концесионерът е угрижен за възстановяване равнището на обслужване на пасажерите. Част от тази угриженост проличава в доставката на няколко дивана с USB порт за зареждане на телефони, както и на масички. Нещо повече, Хесус Кабайеро Пинто даже анонсира, че се работи за възстановяване на уеб страницата на летището, като една от задачите е да се даде опция на пасажерите да си запазят паркомясто онлайн.
Чудесно!
Само че господин Пинто някак несъзнателно не помни да уточни, че това непокътнато място
ще е на разпадащия се многоетажен паркинг
пред Терминал 2. Паркинг, построен от „ Щрабаг “ – австрийската компания, притежаваща 1% от капитала на концесионера „ Соф Кънект “ АД. От стартирането на паркинга в употреба са минали едвам три петилетки, само че той очевидно толкоз качествено е бил построен, че все едно са минали няколко десетилетия!
Като казахме „ Щрабаг “ – да напомним и други неща, доставени и съградени на летище София от тази изключително известна у нас компания.
От години не работи ръкавът на Самолетна стоянка 2, който бе развален по време мощен вятър. Седемте ръкава на новия Терминал 2 бяха доставени преди време от испанската компания TIM точно от „ Щрабаг “. Според осведомени това са допустимо
най-евтините и долнокачествени летищни ръкави в света,
чийто производител от дълго време е банкрутирал. Това е и повода, заради която разваленият ръкав не е бил сменен с нов.
След като толкоз приказва за възстановяване равнището на обслужване на пасажерите, забавно е за какво Хесус Кабайро Пинто не обелва нито дума за положението на багажната система на новия Терминал 2, която (между другото) също е била доставена от днешния съконцесионер „ Щрабаг “?
От години на летището се разяснява, че
багажната система на Терминал 2,
дава доста недостатъци и основава освен страшни кахъри, само че и много изключителна работа на летищния личен състав.
Проблемът е същия както с пътническия ръкав – нейният производител е банкрутирал, заради което никой не е в положение да обезпечи нужните аварийни елементи - и като количество, и като качество. Че казусът е остарял приказва и фактът, че преди близо 5 години - по времето на предпоследния шеф на „ Летище София “ ЕАД Христо Щерионов (сега – началник на Групово дело ГВА), е била създадена документи за социална поръчка за доставка и монтаж на нова багажна система.
В средата на 2017 година обаче Щерионов е заменен с Владимир Рапонджиев и закупуването на нова багажна система пропада. Поради това и до през днешния ден проблемите на доставената от „ Щрабаг “ багажна система блокират работата на 15 гишета за обработка на заминаващи пасажери (от 20 до 34) или принуждава чиновници на аеропорта да мъкнат багажите им на ръка – нещо прекомерно куриозно за съвременно столично европейско летище през ХХІ век!
Та очевидно като част от концесионера на летище София, „ Щрабаг “ ще има да оправя много от сътворените от самата нея проблеми на новия Терминал 2.
Белчо Цанев
Казусът е следния. Неотдавна служебният транспортен министър Христо Алексиев обществено оповести, че разполага с данни от няколко достоверни източника, съгласно които компании на прочут български предприемач вземат участие с 20% в концесията на летище София. Нещо повече - малко по-късно министър Алексиев изрази подозрение, че вероятно присъединяване на въпросния предприемач е повече от 20%, само че... спря дотук.
Тези обстоятелства бяха огласени пред две сякаш инцидентно определени медии - уебсайт и списание, само че да няма да драматизираме ненужно. По-важното е дали в действителност този предприемач, чиито близки връзки с някогашния министър председател Борисов бяха демонстрирани години наред просто по този начин - да се знае кое по какъв начин е, взе участие под някаква форма в договорката за летище София. Не за друго, а тъй като досегашното държание на страната е по-скоро раболепно, в сравнение с почтено.
Самият факт, че заплащането на над 245 млн. евро концесионни такси беше отсрочено поради корона рецесията не с две-три години, а с четвърт век(!!!) е задоволителна гаранция, че... подозрението за подмолно присъединяване в концесията е повече от основателно. И то или би трябвало да бъде доказано, или разсеяно по най-бързия и категоричен метод -
благодарение на специфичните служби
и цялостна проверка на концесионния контракт, подписан на 22 юли 2020 година.
След това, според от резултатите, вероятните сюжети са два. Единият е явен - повреждане на договорката, задържане на предплатено преведените от концесионера 660 млн. лева и образуване на досъдебно произвеждане за разнищване на аферата докрай. Вторият вид също не е кой знае каква мистерия - главно преправяне на концесионния контракт за отбрана на държавния интерес, гарантиране на националната сигурност и изчистване на положителното както на главния концесионер, по този начин и на въпросния предприемач.
От 3-4 седмици Хесус Кабайеро Пинто - изпълнителен шеф на концесионера на летище София „ Соф Кънект “ АД, продължава като PR-специалист да обикаля из малките екрани и уеб сайтове и да изяснява
какви вложения е направило сдружението до момента
и какви грандиозни проекти има отсега нататък.
Както обаче стана ясно от , обещано особено за „ БАНКЕРЪ “ предходната седмица, от поемането на летище София на 20 април до 31 октомври тази година концесионерът е вложил едвам 303 000 евро без Данък добавена стойност, 1/3 от които – за консултантски услуги. С останалите средства са били закупени няколко дивана и масички и са ремонтирани тоалетна, асансьор и ескалатор – все прекомерно дребни неща, изключително на фона на огромните обещания, дадени от концесионер, зад който стои мастит капиталов фонд!
В своите изявленията Хесус Кабайеро Пинто показва, че при ръководството на летище София концесионерът ще преследва четири съществени цели:
Подобряване обслужването на пътниците;
Подобряване качеството на обслужване на самолетните компании и на въздушната съгласуваност на аеропорта;
Влагане на амбициозни вложения и
Грижи за личния състав.
Всичко това звучи разумно, само че се набива на очи една огромна липса – стратегия за възстановяване и
непрекъснато повишение на равнището на сигурност на полетите.
Ако съществуваше такава стратегия – вероятно господин Пинто би загатнал за нея. А точно това е казусът, който беше маркиран при инспекции на Главна дирекция „ Гражданска въздухоплавателна администрация “ (ГД ГВА), която регистрира закъснение на отстраняването на куп забележки - косене на трева, разчистване на отлагания от самолетни гуми по пистата и прочие
Добре е, че концесионерът е угрижен за възстановяване равнището на обслужване на пасажерите. Част от тази угриженост проличава в доставката на няколко дивана с USB порт за зареждане на телефони, както и на масички. Нещо повече, Хесус Кабайеро Пинто даже анонсира, че се работи за възстановяване на уеб страницата на летището, като една от задачите е да се даде опция на пасажерите да си запазят паркомясто онлайн.
Чудесно!
Само че господин Пинто някак несъзнателно не помни да уточни, че това непокътнато място
ще е на разпадащия се многоетажен паркинг
пред Терминал 2. Паркинг, построен от „ Щрабаг “ – австрийската компания, притежаваща 1% от капитала на концесионера „ Соф Кънект “ АД. От стартирането на паркинга в употреба са минали едвам три петилетки, само че той очевидно толкоз качествено е бил построен, че все едно са минали няколко десетилетия!
Като казахме „ Щрабаг “ – да напомним и други неща, доставени и съградени на летище София от тази изключително известна у нас компания.
От години не работи ръкавът на Самолетна стоянка 2, който бе развален по време мощен вятър. Седемте ръкава на новия Терминал 2 бяха доставени преди време от испанската компания TIM точно от „ Щрабаг “. Според осведомени това са допустимо
най-евтините и долнокачествени летищни ръкави в света,
чийто производител от дълго време е банкрутирал. Това е и повода, заради която разваленият ръкав не е бил сменен с нов.
След като толкоз приказва за възстановяване равнището на обслужване на пасажерите, забавно е за какво Хесус Кабайро Пинто не обелва нито дума за положението на багажната система на новия Терминал 2, която (между другото) също е била доставена от днешния съконцесионер „ Щрабаг “?
От години на летището се разяснява, че
багажната система на Терминал 2,
дава доста недостатъци и основава освен страшни кахъри, само че и много изключителна работа на летищния личен състав.
Проблемът е същия както с пътническия ръкав – нейният производител е банкрутирал, заради което никой не е в положение да обезпечи нужните аварийни елементи - и като количество, и като качество. Че казусът е остарял приказва и фактът, че преди близо 5 години - по времето на предпоследния шеф на „ Летище София “ ЕАД Христо Щерионов (сега – началник на Групово дело ГВА), е била създадена документи за социална поръчка за доставка и монтаж на нова багажна система.
В средата на 2017 година обаче Щерионов е заменен с Владимир Рапонджиев и закупуването на нова багажна система пропада. Поради това и до през днешния ден проблемите на доставената от „ Щрабаг “ багажна система блокират работата на 15 гишета за обработка на заминаващи пасажери (от 20 до 34) или принуждава чиновници на аеропорта да мъкнат багажите им на ръка – нещо прекомерно куриозно за съвременно столично европейско летище през ХХІ век!
Та очевидно като част от концесионера на летище София, „ Щрабаг “ ще има да оправя много от сътворените от самата нея проблеми на новия Терминал 2.
Белчо Цанев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ