Това е важен знак за финансова стабилност, тъй като показва,

Това е значим знак за финансова непоклатимост, защото демонстрира, че страната не е мощно задлъжняла и харчи в границите на опциите на стопанската система си. Ниското равнище на дълг вдъхва доверие както на интернационалните вложители, по този начин и на българските жители.

 

По-ниският дълг значи и по-ниски разноски за лихвени заплащания. Вместо да отделя милиарди левове годишно за погашение на лихви, страната може да насочва тези средства към опазване на здравето, обучение, инфраструктура и други значими публични сфери. Така ниският дълг се трансформира в запас, а освен в статистика.

 

Ниското равнище на дълг е и един от главните критерии за участие в еврозоната. Съгласно Маастрихтските правила, държавният дълг би трябвало да е под 60% от Брутният вътрешен продукт – равнище, което България покрива с огромна преднина. Това доближава страната към бъдещо приемане на еврото и ускорява доверието в стопанската система.

Обратно на европейската наклонност

Докато междинното съответствие на дълга към Брутният вътрешен продукт в еврозоната нараства до 88.0%, а в Европейски Съюз – до 81.8%, България поддържа доста по-ниско равнище на задлъжнялост. За съпоставяне, най-високи равнища се регистрират в:

- Гърция – 152.5%
- Италия – 137.9%
- Франция – 114.1%
- Белгия – 106.8%
- Испания – 103.5%

Данните демонстрират, че фискалната дисциплинираност в България остава постоянна макар външни стопански провокации и инфлационен напън в района.

 

Състав на дълга: Дългови скъпи бумаги преобладават

На ниво Европейски Съюз, 83.6% от държавния дълг се състои от дългови скъпи бумаги, 13.9% – от заеми, а 2.5% – от валута и депозити. Еврозоната демонстрира сходна конструкция. Данни по състав на дълга за обособените страни, в това число България, не са оповестени в детайлностите на Евростат за това тримесечие, само че наклонността в Европейски Съюз подсказва релативно непрекъсната конструкция на финансиране.

 

Тенденции по страни

Между четвъртото тримесечие на 2024 година и първото на 2025 година, шестнадесет страни от Европейски Съюз са нараснали съотношението на дълга си по отношение на Брутният вътрешен продукт, 10 са го понижили, а Чехия резервира устойчиво равнище. Най-големи нараствания са регистрирани в:

- Австрия и Словакия (+3.5 прочие пункта)
- Словения (+2.9)
- Италия (+2.5)
- Литва, Полша и Белгия (+2.1 до +2.4)

 

Най-съществените понижения са регистрирани в:

- Ирландия (-3.7 прочие пункта)
- Латвия (-1.2)
- Гърция (-1.1)

 

В съпоставяне с първото тримесечие на 2024 година, Полша регистрира максимален растеж на задлъжнялостта (+6.1 прочие пункта), до момента в който Гърция записва впечатляващ спад (-9.3 прочие пункта).