Кубинците все така не могат да пътуват, както по времето на Кастро
Това е твое - афишира майка ми и ми демонстрира синя момичешка учебна униформа.
Тя е на 82 и към момента ме изненадва със сувенири, които е взела от Куба и е пазила от 60-те години на предишния век до момента.
Отпред на униформата има зашита петолъчка, а подгъвът е огромен, с цел да се отпуска, до момента в който раста.
" Не си ли спомняш? "
Поклащам глава.
" Носеше я, когато беше на четири години. Ходеше в същото еврейско учебно заведение в Хавана, което съм приключила и аз. Преподаваше се на испански и иврит. А след това пристигна Кастро. "
Както доста други деца на кубински изгнаници и аз израснах травмирана от загубите, които са претърпели родителите от революцията през 1959 година Те бяха вярвали в обществените промени, наложени от Кастро - равни права за дамите и афрокубинците, безвъзмездни детски градини, земя за фермерите, жилища за бедните, опазване на здравето за всички и обучение за всяко дете. И се бяха почувствали предадени от завоя му към авторитаризъм и комунизъм.
Като другите изгнаници от тяхното потомство, родителите ми отхвърлят да се върнат на острова. Предпочитат да живеят със спомените си за една изчезнала Куба. Почти от 30 години аз вървя там сама и се пробвам да проумея в какво се е трансформирала тази страна.
Децата, които останаха, поколението, отгледано от революционерите, претърпяха интервали на тотална оскъдност и в този момент се изправят пред упадъка на кубинската обществена система. Приятелка, която устоя родителите си със своя Airbnb бизнес, се чуди какво би било, в случай че бяха напуснали страната.
" Ти имаш шанс, твоите родители са те отвели, когато си била дребна ", споделя ми тя.
Но сега, когато наближава 60-годишнината на революцията, новото потомство на внуците се оправя с контузиите от предишното.
Младите кубинци през днешния ден са индивидуалисти. И въпреки да са расли, слушайки за ужасите на американския империализъм и продължаващото комерсиално ембарго, имат татуировки, на които написа " Всичко, от което се нуждаеш, е обич " или " Живей мъчно " на британски.
И обожават скъпите марки. През май 2016 година " Шанел " дойде в Хавана на фешън ревю, на което се появи и внукът на Фидел Кастро - Тони, 19-годишен новак модел, тъкмо копие на дядо си.
Самосъздала се звезда от това ново потомство е 37-годишната Идания дел Рио. Тя се връща в Хавана от работа в чужбина, когато при Раул Кастро частният бизнес става легален. Нейното студио за графичен дизайн " Кландестина " предлага рисувани тениски. Те привлякоха вниманието на президента Барак Обама по време на историческото му посещаване в Куба през март 2016 година, а в този момент се продават в " Амазон ".
Учудващо огромен брой млади кубинци могат да си разрешат да похарчат 28 $ - което е съвсем междинната месечна заплата на острова - за тениска на " Кландестина ". Но техните упоритости могат да стигнат единствено дотук. Те работят в частни заведения за хранене, ремонтират стаи, които да оферират на туристи, дават втори живот на античен шевролет, като го трансформират в розово такси. И желаят Куба да се трансформира в " елементарна " страна. Междувременно съвсем всички заплащания са в брой, никой няма кредитна карта и парите се съхраняват под дюшека.
Отварянето на острова за капиталистическия свят донесе и растящо неравноправие. В началото на 90-те години на 20. век, когато аз започнах да се връщам в Куба, виждах тъмните завеси, които криеха стоките във валутните магазини, с цел да не изискат кубинците неща, които не биха могли да си разрешат. Сега всичко е на показ, в това число и " Шанел ".
В предишното емиграцията беше метод за бягство. Но страните по целия свят затварят границите си, а Съединените щати към този момент не оферират на кубинците бърз път към поданство.
Младите кубинци в този момент не мечтаят да емигрират, а да пътуват.
Внукът на моята афрокубинска бавачка от детството желае да посети Гуантанамо, откъдето е татко му. Но печели по 12 $ на месец и за него даже сумата за автобусен билет от Хавана до Гуантанамо, което е на 900 километра, е непостижимо огромна.
Неговият зет се намесва в диалога ни. " Моята фантазия е да обиколя света и да се върна в Куба. " Смее се, само че нямам чувството, че копнее за политическа смяна. " В Куба няма банди и оръжия. Това е безвредна страна. "
Икономическите компликации, пред които се изправят тези двама афрокубинци, би трябвало да се преценят на фона на чувството им за сигурност. Расизмът в Куба не е изкоренен и на мнозина им се коства, че се е нараснал с повишаването на частния бизнес, чиито богатства се изливат главно към белите. Но едно от трайните достижения на революцията е националната горделивост от африканското завещание в Куба, даването на глас на чернокожите кубинци.
Куба обаче е с прекомерно несигурна вероятност след режима на Кастро. Раждаемостта притеснително понижава и популацията е най-възрастното в Латинска Америка. Икономическите условия, изключително жестокият дефицит на жилища, вършат решението да имаш деца извънредно комплицирано.
Нашите някогашни съседи в Хавана към момента живеят в същия непретенциозен двустаен апартамент. Тяхната внучка цялостен живот спи в една стая с тях, а те са 90-годишни, родителите ґ са в другата спалня. Тя е на 37 години и нейният другар, с който са дружно повече от 10 години, също живее в дребен апартамент с доста родственици.
" Не можем да се оженим, тъй като няма къде да живеем - ми споделя тя. - Не мисля, че ще имаме деца. Вече одъртявам. Пък и не печелим задоволително. "
Представям си по какъв начин би изглеждала нейната щерка в ученическа престилка и алена пионерска връзка и си припомням униформата, която майка ми е запазила дружно със загатна за моето прекратено детство в Куба.
Нейната баба подслушва нашия диалог (така вършат всички кубински баби). Усмихва се на внучката си и споделя: " Никога не се знае какво може да се случи ".
Тук ние живеем с вяра.
Знам, че бабата към този момент не има вяра в утопичните фантазии какво би могло да бъде. И нейната 37-годишна внучка е решена да живее в сегашното също като другите кубинци от новото потомство.
Но тя благо се усмихва на баба си и споделя: " Знам, abuela* ".
© 2018, The New York Times и Рут Бехар. Разпространява се от The New York Times Licensing Group.
Текстът е оповестен в " Мениджър ".
Автор: Рут Бехар
Тя е на 82 и към момента ме изненадва със сувенири, които е взела от Куба и е пазила от 60-те години на предишния век до момента.
Отпред на униформата има зашита петолъчка, а подгъвът е огромен, с цел да се отпуска, до момента в който раста.
" Не си ли спомняш? "
Поклащам глава.
" Носеше я, когато беше на четири години. Ходеше в същото еврейско учебно заведение в Хавана, което съм приключила и аз. Преподаваше се на испански и иврит. А след това пристигна Кастро. "
Както доста други деца на кубински изгнаници и аз израснах травмирана от загубите, които са претърпели родителите от революцията през 1959 година Те бяха вярвали в обществените промени, наложени от Кастро - равни права за дамите и афрокубинците, безвъзмездни детски градини, земя за фермерите, жилища за бедните, опазване на здравето за всички и обучение за всяко дете. И се бяха почувствали предадени от завоя му към авторитаризъм и комунизъм.
Като другите изгнаници от тяхното потомство, родителите ми отхвърлят да се върнат на острова. Предпочитат да живеят със спомените си за една изчезнала Куба. Почти от 30 години аз вървя там сама и се пробвам да проумея в какво се е трансформирала тази страна.
Децата, които останаха, поколението, отгледано от революционерите, претърпяха интервали на тотална оскъдност и в този момент се изправят пред упадъка на кубинската обществена система. Приятелка, която устоя родителите си със своя Airbnb бизнес, се чуди какво би било, в случай че бяха напуснали страната.
" Ти имаш шанс, твоите родители са те отвели, когато си била дребна ", споделя ми тя.
Но сега, когато наближава 60-годишнината на революцията, новото потомство на внуците се оправя с контузиите от предишното.
Младите кубинци през днешния ден са индивидуалисти. И въпреки да са расли, слушайки за ужасите на американския империализъм и продължаващото комерсиално ембарго, имат татуировки, на които написа " Всичко, от което се нуждаеш, е обич " или " Живей мъчно " на британски.
И обожават скъпите марки. През май 2016 година " Шанел " дойде в Хавана на фешън ревю, на което се появи и внукът на Фидел Кастро - Тони, 19-годишен новак модел, тъкмо копие на дядо си.
Самосъздала се звезда от това ново потомство е 37-годишната Идания дел Рио. Тя се връща в Хавана от работа в чужбина, когато при Раул Кастро частният бизнес става легален. Нейното студио за графичен дизайн " Кландестина " предлага рисувани тениски. Те привлякоха вниманието на президента Барак Обама по време на историческото му посещаване в Куба през март 2016 година, а в този момент се продават в " Амазон ".
Учудващо огромен брой млади кубинци могат да си разрешат да похарчат 28 $ - което е съвсем междинната месечна заплата на острова - за тениска на " Кландестина ". Но техните упоритости могат да стигнат единствено дотук. Те работят в частни заведения за хранене, ремонтират стаи, които да оферират на туристи, дават втори живот на античен шевролет, като го трансформират в розово такси. И желаят Куба да се трансформира в " елементарна " страна. Междувременно съвсем всички заплащания са в брой, никой няма кредитна карта и парите се съхраняват под дюшека.
Отварянето на острова за капиталистическия свят донесе и растящо неравноправие. В началото на 90-те години на 20. век, когато аз започнах да се връщам в Куба, виждах тъмните завеси, които криеха стоките във валутните магазини, с цел да не изискат кубинците неща, които не биха могли да си разрешат. Сега всичко е на показ, в това число и " Шанел ".
В предишното емиграцията беше метод за бягство. Но страните по целия свят затварят границите си, а Съединените щати към този момент не оферират на кубинците бърз път към поданство.
Младите кубинци в този момент не мечтаят да емигрират, а да пътуват.
Внукът на моята афрокубинска бавачка от детството желае да посети Гуантанамо, откъдето е татко му. Но печели по 12 $ на месец и за него даже сумата за автобусен билет от Хавана до Гуантанамо, което е на 900 километра, е непостижимо огромна.
Неговият зет се намесва в диалога ни. " Моята фантазия е да обиколя света и да се върна в Куба. " Смее се, само че нямам чувството, че копнее за политическа смяна. " В Куба няма банди и оръжия. Това е безвредна страна. "
Икономическите компликации, пред които се изправят тези двама афрокубинци, би трябвало да се преценят на фона на чувството им за сигурност. Расизмът в Куба не е изкоренен и на мнозина им се коства, че се е нараснал с повишаването на частния бизнес, чиито богатства се изливат главно към белите. Но едно от трайните достижения на революцията е националната горделивост от африканското завещание в Куба, даването на глас на чернокожите кубинци.
Куба обаче е с прекомерно несигурна вероятност след режима на Кастро. Раждаемостта притеснително понижава и популацията е най-възрастното в Латинска Америка. Икономическите условия, изключително жестокият дефицит на жилища, вършат решението да имаш деца извънредно комплицирано.
Нашите някогашни съседи в Хавана към момента живеят в същия непретенциозен двустаен апартамент. Тяхната внучка цялостен живот спи в една стая с тях, а те са 90-годишни, родителите ґ са в другата спалня. Тя е на 37 години и нейният другар, с който са дружно повече от 10 години, също живее в дребен апартамент с доста родственици.
" Не можем да се оженим, тъй като няма къде да живеем - ми споделя тя. - Не мисля, че ще имаме деца. Вече одъртявам. Пък и не печелим задоволително. "
Представям си по какъв начин би изглеждала нейната щерка в ученическа престилка и алена пионерска връзка и си припомням униформата, която майка ми е запазила дружно със загатна за моето прекратено детство в Куба.
Нейната баба подслушва нашия диалог (така вършат всички кубински баби). Усмихва се на внучката си и споделя: " Никога не се знае какво може да се случи ".
Тук ние живеем с вяра.
Знам, че бабата към този момент не има вяра в утопичните фантазии какво би могло да бъде. И нейната 37-годишна внучка е решена да живее в сегашното също като другите кубинци от новото потомство.
Но тя благо се усмихва на баба си и споделя: " Знам, abuela* ".
© 2018, The New York Times и Рут Бехар. Разпространява се от The New York Times Licensing Group.
Текстът е оповестен в " Мениджър ".
Автор: Рут Бехар
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ