Той губи цялото си семейство, но скоро намира Нея – любовта
Това е трогателната история на едно момче, калено от компликациите на живота, който не постоянно е бил милосърден към него. История за болката и загубата, за вярата и обичта, за добротата и любовта. Любовта, която трансформира живота му.
Здравейте, не знам дали ще ви отегча с моята история, само че въпреки всичко събрах кураж и в този момент ще я опиша. Става въпрос за едно момче, което към този момент е на 33 година, само че в предишното е изживяло живот за двама индивида. Та това момче от село близо до Велико Търново e родено през тези нежелани години на 20-и век, и по-точно 89-а, в семейство на скромни хора от село. За жал първите му мемоари били на 3 години, когато се налагало с татко си да търсят майка му по питейни заведения и заведения.
Кавги и бракоразвод последвали тези събития, а момчето след няколко каузи останало под попечителството на татко си. Баща, който се грижел за него, баба му и дядо му, само че обичал да пийва много постоянно, което водело неизбежно до фамилни кавги и прояви на експанзия. Бабата на момчето била втора майка, която по този начин не съумял да има. И досега споделя, че първите 7 години и това, че е станал човек, дължи на нея.
Около 13-ата му годишнина тя умряла и това бил следващ потрес в живота на малчугана. Вместо да унива и тъжи, момчето с доста компликации, работа и хъс за оцеляване съумял да стартира и приключи приблизително обучение в реномирана гимназия във Велико Търново. През този интервал и към 17-годишнината му, за жалост, поема нов удар от живота. Отива си още една опора в живота му – неговият татко. Дядото се разболява тежко, до момента в който младежът е решил да търси работа и прехранване в София. Отива си и последният човек, който е обичал...
След няколко години младежът среща момиче, което ще промени целия му живот. Момиче, което не свети с грим, ботокс и мигли, а с разум, сърце и обич към ближните, обич, която не може да остане незабелязана от никого. Предполагам сте разбрали кое е това момче и кое е това момиче.
Имахме много несполучливи опити да създадем нов живот през последните 3 години, мислехме за инвитро, за осиновяване, само че знаете ли кои думи няма да не помни на моята обичана преди няколко месеца: - Мисля, че откогато намерихме Арти (това е нашето осиновено куче), се успокоих и може би нещата си пристигнаха на място... И аз по този начин мисля – спокойствието идва, когато обичаш и си обичан (не че аз не ѝ стигам, само че все пак). Сега тя е в 5-и месец и към момента не смеем да погледнем самоуверено към бъдещето, че след 4 месеца ще сме 3-ма.
Инициативата, която вършиме, сама по себе си е невиждана за България и ние се покланяме надълбоко пред вас. Дали има какво да кажем за обществената политика и в частност намаляването на демографската рецесия - ооо, да, има... Предполагам, че всяка една двойка сама по себе си е спечелила едно съревнование, а точно да бъде в синхрон с природата и да подари света с още един живот. Бъдете здрави!
Какво би трябвало да се промени в средата, с цел да се раждат повече деца?
Ще извадя нещо от подтекста на въпроса: - " да се раждат повече българчета ". Може би би трябвало да се поддържат повече българските фамилии, които изкарват прехраната си почтено, а образованието на децата им е преди всичко. Само тогава ще живеем в свят, в който сме научени да съблюдаваме правила, а законите важат за всички. Не научим ли нашите деца на това, деградацията в обществото ще продължава с цялостна мощ.
Историята на Радина и Светослав е част от акцията на ДНК – “Направи го в този момент ”, която е ориентирана към образованите и стопански дейни млади българи, които рядко получават поддръжка във връзка с развъждането на своите деца.
Радина и Светослав
Ако сте заченали своето бебе през 2022 година, запишете се на, като изпратите своята персонална история, дружно със фамилна фотография. И тази година 20 от записалите се фамилии ще получат " Бебешки ДНК пакет " с всичко належащо за първата година от живота на техните бъдещи деца. Регистрирайте се до 31 януари 2023 година
Подкрепете самодейността, като си купите календар с идея: https://www.booktrading.bg/napravi-go-sega-2023.
Здравейте, не знам дали ще ви отегча с моята история, само че въпреки всичко събрах кураж и в този момент ще я опиша. Става въпрос за едно момче, което към този момент е на 33 година, само че в предишното е изживяло живот за двама индивида. Та това момче от село близо до Велико Търново e родено през тези нежелани години на 20-и век, и по-точно 89-а, в семейство на скромни хора от село. За жал първите му мемоари били на 3 години, когато се налагало с татко си да търсят майка му по питейни заведения и заведения.
Кавги и бракоразвод последвали тези събития, а момчето след няколко каузи останало под попечителството на татко си. Баща, който се грижел за него, баба му и дядо му, само че обичал да пийва много постоянно, което водело неизбежно до фамилни кавги и прояви на експанзия. Бабата на момчето била втора майка, която по този начин не съумял да има. И досега споделя, че първите 7 години и това, че е станал човек, дължи на нея.
Около 13-ата му годишнина тя умряла и това бил следващ потрес в живота на малчугана. Вместо да унива и тъжи, момчето с доста компликации, работа и хъс за оцеляване съумял да стартира и приключи приблизително обучение в реномирана гимназия във Велико Търново. През този интервал и към 17-годишнината му, за жалост, поема нов удар от живота. Отива си още една опора в живота му – неговият татко. Дядото се разболява тежко, до момента в който младежът е решил да търси работа и прехранване в София. Отива си и последният човек, който е обичал...
След няколко години младежът среща момиче, което ще промени целия му живот. Момиче, което не свети с грим, ботокс и мигли, а с разум, сърце и обич към ближните, обич, която не може да остане незабелязана от никого. Предполагам сте разбрали кое е това момче и кое е това момиче.
Имахме много несполучливи опити да създадем нов живот през последните 3 години, мислехме за инвитро, за осиновяване, само че знаете ли кои думи няма да не помни на моята обичана преди няколко месеца: - Мисля, че откогато намерихме Арти (това е нашето осиновено куче), се успокоих и може би нещата си пристигнаха на място... И аз по този начин мисля – спокойствието идва, когато обичаш и си обичан (не че аз не ѝ стигам, само че все пак). Сега тя е в 5-и месец и към момента не смеем да погледнем самоуверено към бъдещето, че след 4 месеца ще сме 3-ма.
Инициативата, която вършиме, сама по себе си е невиждана за България и ние се покланяме надълбоко пред вас. Дали има какво да кажем за обществената политика и в частност намаляването на демографската рецесия - ооо, да, има... Предполагам, че всяка една двойка сама по себе си е спечелила едно съревнование, а точно да бъде в синхрон с природата и да подари света с още един живот. Бъдете здрави!
Какво би трябвало да се промени в средата, с цел да се раждат повече деца?
Ще извадя нещо от подтекста на въпроса: - " да се раждат повече българчета ". Може би би трябвало да се поддържат повече българските фамилии, които изкарват прехраната си почтено, а образованието на децата им е преди всичко. Само тогава ще живеем в свят, в който сме научени да съблюдаваме правила, а законите важат за всички. Не научим ли нашите деца на това, деградацията в обществото ще продължава с цялостна мощ.
Историята на Радина и Светослав е част от акцията на ДНК – “Направи го в този момент ”, която е ориентирана към образованите и стопански дейни млади българи, които рядко получават поддръжка във връзка с развъждането на своите деца.
Радина и Светослав
Ако сте заченали своето бебе през 2022 година, запишете се на, като изпратите своята персонална история, дружно със фамилна фотография. И тази година 20 от записалите се фамилии ще получат " Бебешки ДНК пакет " с всичко належащо за първата година от живота на техните бъдещи деца. Регистрирайте се до 31 януари 2023 година
Подкрепете самодейността, като си купите календар с идея: https://www.booktrading.bg/napravi-go-sega-2023.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ