Полфрийман не напуснал България по свое желание, МВР го изгонило преди три месеца
Това е станало, откакто през ноември 2020 година Върховният административен съд дефинитивно анулира възбраната да пътува в чужбина, наложена му от началника на дирекция „ Миграция “ още през 2011 година
През 2007 година австралиецът беше наказан на 20 години затвор за убийството на студента Андрей Монов в София. Той излежа близо 11 години и 9 месеца от наказването си и през септември 2019 година беше освободен предварително от Централния софийски затвор през септември 2019 година с определение на Софийския апелативен съд. Отделно от това Полфрийман беше работил в пандиза, поради което от наказването му бяха приспаднати още към година и осем месеца. Така като изтърпян интервал от присъдата му съдът зачете общо над 13 години.
Условното му излизане на независимост провокира публично неодобрение, а бащата на жертвата Христо Монов внесе тъжба в прокуратурата, съветвана с някогашния основен прокурор Никола Филчев. В нея като нарушавания на Софийския апелативен съд бяха посочени събитията, че се е произнесъл с „ определение “, а не с „ решение “, както и че двама съдии от състава имали контакти с Българския хелзинкски комитет, който беше показал позитивна характерност за Полфрийман.
Тези причини бяха напълно възприети от тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров, макар че по данни на съдии над 95% от актовете, с които съдът се произнася по производства за предварително освобождение, са точно избрания. Колкото до контактите на съдиите Калин Калпакчиев и Весислава Иванова с Българския хелзинкски комитет, даже прокурорът, явил се в правосъдната зала, не беше изискал отводите им на това съображение.
Не е известно различен път основният прокурор да е желал обновяване на сходно произвеждане, защото това е неприемливо. Тази теза беше застъпена от някогашния ръководител на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска.
В края на май 2020 година Върховният касационен съд най-сетне се произнесе по настояването на Цацаров за обновяване на случая, оставяйки го без разглеждане. Върховните съдии Жанина Начева, Бисер Троянов и Надежда Трифонова одобриха за неприемливо настояването на Цацаров, защото Наказателно-процесуалният кодекс категорично планува случаите, в които правосъдни производства могат да се възобновяват, а „ всред маркираните няма определение по материята на условното предварително освобождение “.
Въпреки този процес на проблема, Полфрийман все по този начин не можеше да напусне рамките на България, тъй като Министерство на вътрешните работи приемаше за настояща възбраната от дирекция „ Миграция “, датираща отпреди близо десетилетие. Така се стигна и до решението на Върховният административен съд от предишния ноември, с което тя дефинитивно беше анулирана.
След като напусна пандиза Полфрийман изясни, че може и да остане в България, с цел да работи за отбрана правата на пандизчии. Той беше ръководител на съдружие на лишените от независимост. Неговият юрист се бореше и за обновяване на правосъдното дело за убийството на Андрей Монов, потвърждавайки, че австралиецът е работил в условия на неизбежна защита и не е направил закононарушение.
През 2007 година австралиецът беше наказан на 20 години затвор за убийството на студента Андрей Монов в София. Той излежа близо 11 години и 9 месеца от наказването си и през септември 2019 година беше освободен предварително от Централния софийски затвор през септември 2019 година с определение на Софийския апелативен съд. Отделно от това Полфрийман беше работил в пандиза, поради което от наказването му бяха приспаднати още към година и осем месеца. Така като изтърпян интервал от присъдата му съдът зачете общо над 13 години.
Условното му излизане на независимост провокира публично неодобрение, а бащата на жертвата Христо Монов внесе тъжба в прокуратурата, съветвана с някогашния основен прокурор Никола Филчев. В нея като нарушавания на Софийския апелативен съд бяха посочени събитията, че се е произнесъл с „ определение “, а не с „ решение “, както и че двама съдии от състава имали контакти с Българския хелзинкски комитет, който беше показал позитивна характерност за Полфрийман.
Тези причини бяха напълно възприети от тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров, макар че по данни на съдии над 95% от актовете, с които съдът се произнася по производства за предварително освобождение, са точно избрания. Колкото до контактите на съдиите Калин Калпакчиев и Весислава Иванова с Българския хелзинкски комитет, даже прокурорът, явил се в правосъдната зала, не беше изискал отводите им на това съображение.
Не е известно различен път основният прокурор да е желал обновяване на сходно произвеждане, защото това е неприемливо. Тази теза беше застъпена от някогашния ръководител на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска.
В края на май 2020 година Върховният касационен съд най-сетне се произнесе по настояването на Цацаров за обновяване на случая, оставяйки го без разглеждане. Върховните съдии Жанина Начева, Бисер Троянов и Надежда Трифонова одобриха за неприемливо настояването на Цацаров, защото Наказателно-процесуалният кодекс категорично планува случаите, в които правосъдни производства могат да се възобновяват, а „ всред маркираните няма определение по материята на условното предварително освобождение “.
Въпреки този процес на проблема, Полфрийман все по този начин не можеше да напусне рамките на България, тъй като Министерство на вътрешните работи приемаше за настояща възбраната от дирекция „ Миграция “, датираща отпреди близо десетилетие. Така се стигна и до решението на Върховният административен съд от предишния ноември, с което тя дефинитивно беше анулирана.
След като напусна пандиза Полфрийман изясни, че може и да остане в България, с цел да работи за отбрана правата на пандизчии. Той беше ръководител на съдружие на лишените от независимост. Неговият юрист се бореше и за обновяване на правосъдното дело за убийството на Андрей Монов, потвърждавайки, че австралиецът е работил в условия на неизбежна защита и не е направил закононарушение.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ