Климатичните промени забавят въртенето на Земята: До какво може д...
„ Това е сравнимо с фигуристка, която се върти по-бавно с протегнати ръце, в сравнение с когато ги държи покрай тялото си “, изяснява той.
Изследователите употребявали морски седименти и черупки на микроскопични морски организми – фораминифери, с цел да реконструират съмненията в морското равнище и дължината на деня през последните милиони години. Резултатите демонстрират, че даже най-екстремните климатични промени от ледниковия интервал са променяли деня по-бавно, в сравнение с актуалното световно стопляне.
Въртенето на Земята зависи и от други фактори – приливите на Луната, придвижванията на вътрешното ядро и възобновяване на земната кора след ледниковите интервали. Луната забавя въртенето с към 2,4 милисекунди на век, само че климатичните промени към този момент оказват съизмеримо влияние. Според учените, до края на XXI век забавянето на въртенето, провокирано от измененията в климата, може да надвиши резултата на Луната.
„ Бързото увеличение на продължителността на деня демонстрира, че скоростта на актуалните климатични промени е невиждана най-малко от края на плиоцена “, допълват откривателите, предупреждавайки, че комбинираният резултат от всички фактори може да докара до още по-значително закъснение на въртенето на планетата.
До какво може да докара това?
Технологични опасности и „ високосната секунда “
Съвременният свят разчита на извънредно прецизни атомни часовници, които синхронизират всяка секунда с въртенето на Земята. Но когато Земята се върти по-бавно, се постанова да се прибавя или отстранява така наречен „ високосна секунда “ (leap second). Макар разликата да е микроскопична, тя основава съществени проблеми за компютърни системи, банкови транзакции и GPS навигация, изискващи синхрон до наносекунда. Според Nature световното стопляне към този момент отсрочва нужните корекции в международното време, като слага напрегнат основни инфраструктури.
Връзка със земетресенията
Забавянето на въртенето на Земята въздейства и на геофизичната динамичност на планетата. Когато скоростта на въртене понижава, Земята леко се „ свива “ – екваториалният ѝ радиус понижава. Това малко изменение усилва натиска върху тектоничните плочи. Геофизици като Роджър Билхам от University of Colorado означават, че исторически интервали на забавено въртене постоянно са били последвани от по-висока периодичност на мощни трусове с магнитуд над 7.
Потенциално въздействие върху магнитното поле
Движението на течното желязо в земното ядро основава магнитното поле на планетата, което ни защищава от слънчевата радиация. Забавянето на въртенето трансформира динамичността на ядрото, което може да промени конфигурацията на магнитното поле, съгласно NASA Science. Въпреки че тези промени настъпват постепенно – в границите на милиони години – всяка промяна в ритъма на въртене оказва въздействие върху защитния щит на планетата.
Изследователите употребявали морски седименти и черупки на микроскопични морски организми – фораминифери, с цел да реконструират съмненията в морското равнище и дължината на деня през последните милиони години. Резултатите демонстрират, че даже най-екстремните климатични промени от ледниковия интервал са променяли деня по-бавно, в сравнение с актуалното световно стопляне.
Въртенето на Земята зависи и от други фактори – приливите на Луната, придвижванията на вътрешното ядро и възобновяване на земната кора след ледниковите интервали. Луната забавя въртенето с към 2,4 милисекунди на век, само че климатичните промени към този момент оказват съизмеримо влияние. Според учените, до края на XXI век забавянето на въртенето, провокирано от измененията в климата, може да надвиши резултата на Луната.
„ Бързото увеличение на продължителността на деня демонстрира, че скоростта на актуалните климатични промени е невиждана най-малко от края на плиоцена “, допълват откривателите, предупреждавайки, че комбинираният резултат от всички фактори може да докара до още по-значително закъснение на въртенето на планетата.
До какво може да докара това?
Технологични опасности и „ високосната секунда “
Съвременният свят разчита на извънредно прецизни атомни часовници, които синхронизират всяка секунда с въртенето на Земята. Но когато Земята се върти по-бавно, се постанова да се прибавя или отстранява така наречен „ високосна секунда “ (leap second). Макар разликата да е микроскопична, тя основава съществени проблеми за компютърни системи, банкови транзакции и GPS навигация, изискващи синхрон до наносекунда. Според Nature световното стопляне към този момент отсрочва нужните корекции в международното време, като слага напрегнат основни инфраструктури.
Връзка със земетресенията
Забавянето на въртенето на Земята въздейства и на геофизичната динамичност на планетата. Когато скоростта на въртене понижава, Земята леко се „ свива “ – екваториалният ѝ радиус понижава. Това малко изменение усилва натиска върху тектоничните плочи. Геофизици като Роджър Билхам от University of Colorado означават, че исторически интервали на забавено въртене постоянно са били последвани от по-висока периодичност на мощни трусове с магнитуд над 7.
Потенциално въздействие върху магнитното поле
Движението на течното желязо в земното ядро основава магнитното поле на планетата, което ни защищава от слънчевата радиация. Забавянето на въртенето трансформира динамичността на ядрото, което може да промени конфигурацията на магнитното поле, съгласно NASA Science. Въпреки че тези промени настъпват постепенно – в границите на милиони години – всяка промяна в ритъма на въртене оказва въздействие върху защитния щит на планетата.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ