„Иранският сценарий“ ли е новата стратегия на САЩ?
Това е същата заблуда, която е довела до доста от дългите, скъпи и несполучливи военни интервенции на Съединени американски щати, които Ванс постоянно подлага на критика.
Ако Ванс има вяра, че ударите са „ решили “ казуса с нуклеарната стратегия на Иран, тогава той евентуално счита, че ударите са унищожили изцяло нуклеарните благоприятни условия на Иран: центрофуги, ресурси от обогатен уран и други материали, нужни за производството на оръжия. Или се надява, че тази проява на американска мощност ще принуди Ислямската република да се откаже от програмата си и да не я възобновява в бъдеще.
Няма подозрение, че американските удари са предизвикали съществени вреди на нуклеарните уреди във Фордоу, Натанз и Исфахан. Но надалеч не е ясно дали тези бомбардировки, дружно с убийството от Израел на висши ирански нуклеарни учени, са свели Иран до нулева точка.
Най-вероятно програмата е била единствено забавена, макар че оценките за това закъснение варират от няколко месеца до няколко години.
Освен в случай че няма задоволително доказателства, че нуклеарната стратегия на Иран е изцяло унищожена, Ванс е заставен да разчита на вярата, че по думите на министъра на защитата на Съединени американски щати Пит Хегсет, „ американското въздържане още веднъж е в деяние “.
Администрацията на Тръмп не е първата, която се изкушава да мисли, че късите, мощни демонстрации на военна мощ могат да принудят други страни да се съобразят с настояванията на Съединени американски щати. След постигането на несъмнено военно предимство през 1990 година, Съединените щати неведнъж се пробват да го създадат, постоянно безрезултатно.
Някои цели на американски боен напън се оказаха способни да устоят на повече, в сравнение с американските чиновници чакаха.
Например, през 90-те години на предишния век режимът на Саддам Хюсеин в Ирак претърпя няколко бомбардировки, водени от Съединени американски щати, макар многократното възпрепятстване на работата на инспекторите на МААЕ и Организация на обединените нации. Този цикъл, както Ванс добре знае, приключи през 2003 година с акция на „ потрес и благоговение “, довела до осемгодишна война, в която починаха хиляди американски бойци и към половин милион иракчани.
По сходен метод през 90-те години на предишния век заканите, блокадите и демонстрациите на мощ от страна на НАТО не съумяха да убедят сръбския президент Слободан Милошевич да спре бруталните войни в Хърватия, Босна и Косово. По-специално, той остана апатичен към първите въздушни удари на НАТО по военни цели в Косово, тъй като те не заплашваха ръководството му.
Кампанията, която трябваше да продължи няколко дни, се проточи с месеци и не даде резултати.
Убеждението, че една елементарна проява на предимство в силата ще бъде задоволителна, с цел да убеди Милошевич да се откаже от значима за него идея, се оказа съдбовна неточност. Едва откакто НАТО промени тактиката и стартира да нанася удари по инфраструктурата в Белград, което би могло да подкопае поддръжката за Милошевич измежду елита, той се съгласи да напусне Косово.
Други жертви се преструваха, че се поддават на напън, единствено с цел да се върнат към предходното си държание седмици, месеци или години по-късно.
Северна Корея от дълго време употребява тази тактичност. Въпреки многократните демонстрации на американско военно предимство, тя неведнъж се е прибирала към нуклеарни закани, изстрелвания на ракети, изстрелвания на спътници и провокации.
Китай прави същото. През 2016 година Съединени американски щати съумяха да възпрат Китай от построяването на острови и териториални искания към Филипините посредством взаимни военни учения с огромен мащаб. Но единствено преди няколко месеца китайските брегови охранителни войски дебаркираха на остров, който Филипините претендират за собствен.
Други пък реагират, като нанасят щета на самите Съединени щати. Сомалийският пълководец Мохамед Фарах Айдид откри, че убийството на няколко американци е задоволително, с цел да накара най-мощната войска в света да се отдръпна.
И
ран наподобява е квалифициран и за трите сюжета.
Ислямската република е способна да издържи както на стопански, по този начин и на военни удари. Военните ѝ провокации и нуклеарната ѝ активност са се редували, от време на време в отговор на дейностите на Съединени американски щати, от време на време без значение от тях.
И както неотдавна напомни специалистът по Иран Вали Наср, висшият водач Али Хаменей наподобява споделя мнението на Айдид, казвайки на съветниците си: „ Америка е като куче. Ако се оттеглиш, тя те нападна. Но в случай че атакуваш пръв, тя се отдръпва. “
Ясно е, че Ванс желае да има вяра, че впечатляващата проява на американската мощност има неповторим безапелационен резултат.
И най-важното е, че той желае и антивоенната част от електората на Тръмп да му повярва.
Но в случай че демонстрациите на мощ, които не водят до пълномащабна война, фактически реализиран американските политически цели, изключително такива комплицирани като убеждаването на Иран да се откаже от нуклеарната си стратегия, тогава те биха се трансформирали в основата на доктрината на всеки президент.
Мелани Сисон
Старши помощник, Програма за външна политика, Институт Брукингс (САЩ)
Project Syndicate
Ако Ванс има вяра, че ударите са „ решили “ казуса с нуклеарната стратегия на Иран, тогава той евентуално счита, че ударите са унищожили изцяло нуклеарните благоприятни условия на Иран: центрофуги, ресурси от обогатен уран и други материали, нужни за производството на оръжия. Или се надява, че тази проява на американска мощност ще принуди Ислямската република да се откаже от програмата си и да не я възобновява в бъдеще.
Няма подозрение, че американските удари са предизвикали съществени вреди на нуклеарните уреди във Фордоу, Натанз и Исфахан. Но надалеч не е ясно дали тези бомбардировки, дружно с убийството от Израел на висши ирански нуклеарни учени, са свели Иран до нулева точка.
Най-вероятно програмата е била единствено забавена, макар че оценките за това закъснение варират от няколко месеца до няколко години.
Освен в случай че няма задоволително доказателства, че нуклеарната стратегия на Иран е изцяло унищожена, Ванс е заставен да разчита на вярата, че по думите на министъра на защитата на Съединени американски щати Пит Хегсет, „ американското въздържане още веднъж е в деяние “.
Администрацията на Тръмп не е първата, която се изкушава да мисли, че късите, мощни демонстрации на военна мощ могат да принудят други страни да се съобразят с настояванията на Съединени американски щати. След постигането на несъмнено военно предимство през 1990 година, Съединените щати неведнъж се пробват да го създадат, постоянно безрезултатно.
Някои цели на американски боен напън се оказаха способни да устоят на повече, в сравнение с американските чиновници чакаха.
Например, през 90-те години на предишния век режимът на Саддам Хюсеин в Ирак претърпя няколко бомбардировки, водени от Съединени американски щати, макар многократното възпрепятстване на работата на инспекторите на МААЕ и Организация на обединените нации. Този цикъл, както Ванс добре знае, приключи през 2003 година с акция на „ потрес и благоговение “, довела до осемгодишна война, в която починаха хиляди американски бойци и към половин милион иракчани.
По сходен метод през 90-те години на предишния век заканите, блокадите и демонстрациите на мощ от страна на НАТО не съумяха да убедят сръбския президент Слободан Милошевич да спре бруталните войни в Хърватия, Босна и Косово. По-специално, той остана апатичен към първите въздушни удари на НАТО по военни цели в Косово, тъй като те не заплашваха ръководството му.
Кампанията, която трябваше да продължи няколко дни, се проточи с месеци и не даде резултати.
Убеждението, че една елементарна проява на предимство в силата ще бъде задоволителна, с цел да убеди Милошевич да се откаже от значима за него идея, се оказа съдбовна неточност. Едва откакто НАТО промени тактиката и стартира да нанася удари по инфраструктурата в Белград, което би могло да подкопае поддръжката за Милошевич измежду елита, той се съгласи да напусне Косово.
Други жертви се преструваха, че се поддават на напън, единствено с цел да се върнат към предходното си държание седмици, месеци или години по-късно.
Северна Корея от дълго време употребява тази тактичност. Въпреки многократните демонстрации на американско военно предимство, тя неведнъж се е прибирала към нуклеарни закани, изстрелвания на ракети, изстрелвания на спътници и провокации.
Китай прави същото. През 2016 година Съединени американски щати съумяха да възпрат Китай от построяването на острови и териториални искания към Филипините посредством взаимни военни учения с огромен мащаб. Но единствено преди няколко месеца китайските брегови охранителни войски дебаркираха на остров, който Филипините претендират за собствен.
Други пък реагират, като нанасят щета на самите Съединени щати. Сомалийският пълководец Мохамед Фарах Айдид откри, че убийството на няколко американци е задоволително, с цел да накара най-мощната войска в света да се отдръпна.
И
ран наподобява е квалифициран и за трите сюжета.
Ислямската република е способна да издържи както на стопански, по този начин и на военни удари. Военните ѝ провокации и нуклеарната ѝ активност са се редували, от време на време в отговор на дейностите на Съединени американски щати, от време на време без значение от тях.
И както неотдавна напомни специалистът по Иран Вали Наср, висшият водач Али Хаменей наподобява споделя мнението на Айдид, казвайки на съветниците си: „ Америка е като куче. Ако се оттеглиш, тя те нападна. Но в случай че атакуваш пръв, тя се отдръпва. “
Ясно е, че Ванс желае да има вяра, че впечатляващата проява на американската мощност има неповторим безапелационен резултат.
И най-важното е, че той желае и антивоенната част от електората на Тръмп да му повярва.
Но в случай че демонстрациите на мощ, които не водят до пълномащабна война, фактически реализиран американските политически цели, изключително такива комплицирани като убеждаването на Иран да се откаже от нуклеарната си стратегия, тогава те биха се трансформирали в основата на доктрината на всеки президент.
Мелани Сисон
Старши помощник, Програма за външна политика, Институт Брукингс (САЩ)
Project Syndicate
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ