Дигиталното алиби: Как елитите и престъпниците се скриха в „облака“
През последната седмица два радикално разнообразни абсурда – единият на върха на международния хайлайф в Давос, а другият в един софийски лекарски кабинет – ни демонстрираха едно и също: цифровият свят се трансформира в съвършеното опрощение за честен банкрут.
От Давос до софийското „ студио “
Президентът на Световния стопански конгрес Бьорге Бренде внезапно „ си спомни “, че е вечерял с Джефри Епстийн. Преди това твърдеше, че не го познава. Какво го накара да прогледне? Алгоритмите и досиетата в Съединени американски щати, които не горят. Докато елитът в Давос ни проповядва нравственос и бистрота, личните му водачи се оплитат в мрежи, които биха засрамили и най-мрачните престъпни романи.
В същото време в София един гинеколог се прибра вкъщи под претекст, че IP адресът на уеб страницата, в който са качвани видеа с негови пациентки, бил отвън Европейски Съюз. „ Хакерска офанзива “, споделят проверяващите. Удобно, нали? Когато камерата в кабинета ти се трансформира в „ прозорец “ към порно уеб сайтове, виновността не е в индивида, който държи ключа, а в мистериозния хакер от екзотична страна.
AI – новият „ очевидец “ или съизвършител?
Тук на сцената излиза Изкуственият разсъдък (AI). Докато ние се чудим дали AI ще ни вземе работата, незаконният свят към този момент го употребява, с цел да ни вземе достолепието. Технологиите за Deepfake и автоматизираното разпространяване на наличие вършат по този начин, че жертвата в никакъв случай да не знае кой тъкмо я е нападнал.
Но същинският проблем не е в кода. Проблемът е в институционалната неначетеност. Министерство на вътрешните работи и прокуратурата наподобяват безпомощни пред всяко прокси и всеки криптиран чат. За българското правораздаване интернет към момента е „ това нещо с кабела “, което се употребява единствено за опрощение, когато някой „ наш човек “ би трябвало да бъде пуснат на независимост.
Безнаказаност в действително време
Докато в Родопите хората са откъснати от света поради мост от 1965-а година, в София и Давос елитите са откъснати от действителността посредством технологиите на 2026-а. Парадоксът е цялостен: живеем в цифрова тирания, където всеки ваш клик се следи, само че когато би трябвало да се потвърди закононарушение на някой с власт или пари, внезапно „ системата пада “, „ сървърът е в Панама “ или „ AI го генерира “.
От Давос до софийското „ студио “
Президентът на Световния стопански конгрес Бьорге Бренде внезапно „ си спомни “, че е вечерял с Джефри Епстийн. Преди това твърдеше, че не го познава. Какво го накара да прогледне? Алгоритмите и досиетата в Съединени американски щати, които не горят. Докато елитът в Давос ни проповядва нравственос и бистрота, личните му водачи се оплитат в мрежи, които биха засрамили и най-мрачните престъпни романи.
В същото време в София един гинеколог се прибра вкъщи под претекст, че IP адресът на уеб страницата, в който са качвани видеа с негови пациентки, бил отвън Европейски Съюз. „ Хакерска офанзива “, споделят проверяващите. Удобно, нали? Когато камерата в кабинета ти се трансформира в „ прозорец “ към порно уеб сайтове, виновността не е в индивида, който държи ключа, а в мистериозния хакер от екзотична страна.
AI – новият „ очевидец “ или съизвършител?
Тук на сцената излиза Изкуственият разсъдък (AI). Докато ние се чудим дали AI ще ни вземе работата, незаконният свят към този момент го употребява, с цел да ни вземе достолепието. Технологиите за Deepfake и автоматизираното разпространяване на наличие вършат по този начин, че жертвата в никакъв случай да не знае кой тъкмо я е нападнал.
Но същинският проблем не е в кода. Проблемът е в институционалната неначетеност. Министерство на вътрешните работи и прокуратурата наподобяват безпомощни пред всяко прокси и всеки криптиран чат. За българското правораздаване интернет към момента е „ това нещо с кабела “, което се употребява единствено за опрощение, когато някой „ наш човек “ би трябвало да бъде пуснат на независимост.
Безнаказаност в действително време
Докато в Родопите хората са откъснати от света поради мост от 1965-а година, в София и Давос елитите са откъснати от действителността посредством технологиите на 2026-а. Парадоксът е цялостен: живеем в цифрова тирания, където всеки ваш клик се следи, само че когато би трябвало да се потвърди закононарушение на някой с власт или пари, внезапно „ системата пада “, „ сървърът е в Панама “ или „ AI го генерира “.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ